2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
КАРИЕРА
Камен Денчев написа първия учебник по антиглобализъм
Габровецът е единственият чуждестранен професор в два московски университета
Мариана ДИМИТРОВА
От близо 20 години Камен Денчев живее в Москва. Той е габровец, но се прибира в родния си град два пъти през годината за малко, за да се види с близките си.
Наскоро стана единственият българин, който е професор в два престижни московски университета. Научното му звание професор по политическите науки бе официално връчено през тази година от Министерството на образованието на Руската федерация. Член е на Петровската академия за науки и изкуства в Санкт Петербург.
Автор е на няколко монографии, но последният му научен труд е единственият в света по темата за антиглобализацията, признат за учебник. За интереса към неговите лекции говори фактът, че е най-високо оцененият от студентите си преподавател.
Професор Камен Денчев е на 54 години. Женен е, има дъщеря и внук.
Професор Камен Денчев е преподавател в Московския градски педагогически университет и в Държавния университет по икономика в Москва. Живее там от доста години. В родното си Габрово е само за лятната ваканция, за да се види с близките си и да подготви лекциите си за студентите през следващата академична година.
Тъй като през по-голямата част от годината той е в Москва, по-лесно може да види промените, които се случват в България. Смята, че макар и бавно, страната ни се променя. “Може да ни се иска всичко да става много бързо. Но някои неща в историята, както т. нар. нежни революции, се получиха, защото системата се разпадна мигновено, но самите процеси на трансформиране на прехода на обществото към една друга организация стават по-бавно. В този контекст България се променя. Вярно е, че се променя много бавно, тежко, но се променя. И няма начин, защото тя е част от Европа, Европа е част от света и глобализацията бързо стига до всички кътчета”, убеден е професорът. Той е единственият учен в света, издал учебник за антиглобализацията. И някак естествено разговорът ни тръгва от там.
Твърди, че глобализацията е неизбежен процес. “Макар че последната тема, която представлява научен интерес за мен, е антиглобализмът. Той е явление, породено от глобализацията, която е необратим процес.
Има си и
положителните,
и отрицателните
страни.
Глобализацията спомага за отварянето, приобщаването на по-малките общества в света. И Русия в този смисъл е много ярък пример. Вярно е, че тя през последните 20 г. преживя упадък и загуби много геополитически позиции. Може да се каже, че преживя геополитическа катастрофа. За менпо-важното е, че тя започна да търси своята идентичност, своето място на световната арена - в какво качество тя ще се покаже на тази арена, какъв ранг ще има. Тоест тя повече гледа към себе си. И не е толкова настроена за съперничество, макар че има и такива прояви, колкото за една вътрешна преоценка. През последните 10 - 15 г., когато беше т. нар. руски капитализъм, главните фактори, които влияят върху нейната трансформация, са централната роля на парите и отвореността на Русия към света. Този руски капитализъм отваря перспектива на постсъветската държава за едно качествено доближаване до западните страни. Забелязва се в световен мащаб една критична вълна към Руската федерация. Тя особено се засили във връзка с председателството на Русия в Г-8. Макар че тази теза се оспорва от редица автори, Русия е част от европейската цивилизация. И за мен тя е един от най-видните представители на европейския Изток. Тя си има своята самобитност и особености, но те са част от едно цяло, тоест част от европейската цивилизация. Интересният момент обаче според мен е, че въпреки това Русия не е настроена да се интегрира в политическа Европа. Макар че Европейският съюз ще продължи да се разширява, този процес е необратим. И България е хваната в това - никой не може да се съмнява, че тя няма да стане член на Евросъюза. Ако в началото на 90-те години след разпада на Съветския съюз руското общество като цяло беше настроено интеграционно, то сега се забелязва спад на интеграцията към тези световни структури.
Русия не се
стреми към
Европа,
а по-скоро към Запада. Той не е географско понятие, а съвкупност от институции - гражданското общество, частната собственост, контролируемост на правителствата. Смятам, че Русия ще изгради един нов Запад. Вярно е, че през последните 2 - 3 години има известно централизиране на политическата власт в Кремъл. Даже по характера си тя може да се нарече царска власт. Вярно е, че тази власт е съсредоточила в ръцете си голяма част от богатствата на Русия. Вярно е, че тя използва много политически лостове, за да влияе. Особено в последно време се засили ролята на държавата, нейното влияние върху средствата за масова информация. Така или иначе след един некратък период Русия, вървейки по траекторията: царска Русия - правова държава - демократична държава, ще стане суверенна. Друг интересен момент е, че тези процеси са съпроводени с избухвания на радикални прояви на расизъм и шовинизъм. През последните 2 - 3 г. особено разпространен е умереният национализъм. Това са вътрешните процеси на Русия, които се вписват в нейното търсене на идентичността”, разказва професорът.
Повече от 10 г. той е преподавател в Московския градски педагогически университет и от 5 г. преподава политически науки в още един - Държавният университет по икономика. От март тази година габровецът Камен Денчев с решение на Министерството на образованието на Руската федерация получи званието професор по политическите науки. Така той стана единственият българин в Москва с професорска титла, който преподава в двете висши учебни заведения. Оказва се, че в момента е и
единственият
чуждестранен
преподавател там.
Член е на Петровската академия за науки и изкуства в Санкт Петербург. В сферата на научните му интереси влизат политическите проблеми на международните системи и глобалното развитие, а също и проблеми по трансформацията и модернизацията на обществените системи на страните от Източна Европа. Автор е на монографиите “Политическите процеси в България: съвременни тенденции и исторически контекст” (1996), “Източна Европа след социализма: търсене на нови парадигми” (1997), “Опит за преход на страните от Източна Европа към демокрация” (1998), “Нефт, газ и геополитика” (в съавторство, 2000 г.) И последният му научен труд, който се оказва, че е единственото учебно пособие в света, е “Феноменът Антиглобализъм” (2005). Успял да го издаде чрез защитен проект пред Световната банка. Този учебник е официално одобрен от руското Министерство на образованието и по този начин вече е навлязъл в образователната система. В двата университета Камен Денчев преподава различни дисциплини - “Антиглобализъм”, “Русия в европейската политика”, “Политически промени на глобалното развитие”. От тази година професорът ще чете лекции и по една съвсем нова дисциплина - “Най-нова история на Европа и Южна Америка”.
Професорът разказва, че нивата на обучение в двата университета са различни. В Държавния университет по икономика нивото на студентите било по-високо. В него преподавали много силни икономисти на Русия. В това висше заведение на длъжността главен научен консултант е бивш министър на финансите, президент на университета бил бивш вицепремиер. Интересното е, че в руските университети за да продължи един преподавател да преподава и през следващата година, преминава през атестация - един път от академичния съвет на висшето заведение, и втори път
получава оценка от самите студенти,
като по-меродавно е тяхното мнение. Оказало се, че през тази година професор Камен Денчев е с най-висока (отлична) оценка измежду всички преподаватели, дадена му от студентите от Държавния университет по икономика.
За разлика от България в Русия има три форми на обучение - редовно, задочно и вечерно. Понякога се случвало професорът да преподава и в двата университета от рано сутринта до 9 ч. вечерта. “Понякога се получава да преподавам по цели дни”, обяснява той. И уточнява, че лекциите не му тежат. По-тежки били семинарите. “Там трябва да общуваш с всеки студент поотделно, да го провокираш, да провериш доколко той е усвоил преподаденото”, разказва той. Най му тежали обаче изпитите, понеже преподавал и на няколко потока студенти, които достигали до 150.
Разказва, че една от критиките към Русия е, че тя е пропита от корупция. “Тази черта е от царски времена. Не бих казал, че единствено Русия страда от този симптом. Аз лично не съм се сблъсквал с това - на мен никой не ми е предлагал толкова голяма сума. Според статистическите данни подготовката на кандидат-студентите е един много сериозен бизнес. И всяка година там се въртят около 2 - 2,5 милиарда рубли. Има преподаватели, които така си изкарват хляба”, обяснява професорът.
Тъй като от дълги години е в Москва, той вече си има и приятели там - сред преподавателите, сред студентите.
Макар и да е малко, свободното си време в Москва прекарва или в библиотеката, за да се подготвя, или в басейна. Поне
три пъти
седмично отделя
време за плуване.
Понякога обича да сяда в новооткритите в руската столица вериги от кафенета американски тип. “Там приготвят много хубаво кафе. В България не съм пил толкова хубаво капучино, както го предлагат там. В едно такова заведение можеш да си поръчаш кафе и да седиш цял ден. Наблюдавал съм хора, които вадят лаптопа и започват да работят. Така изкарват по няколко часа”, споделя професорът.
За да стигне до професорската титла, в Русия повече от десетилетие е работил с голямо постоянство. В Москва той се е посветил изцяло на научното поприще. Твърди, че не изпитва носталгия към родното си място и споделя, че са му еднакво близки и руската, и българската среда. “Единственото, от което съм доволен и се гордея е, че получих едно признание в чужда държава. И съм единственият българин и даже чужденец, който е получил званието професор в Русия”, прави равносметка габровецът.
За Москва разказва, че е съвременен мегаполис. “С всеки изминал ден тя се променя, защото много се строи. Това говори, че се въртят много пари. Особено през последните 1 - 2 години с качването на цените на петрола се увеличи притокът на нефтодолари към Русия. Даже правителството създаде стабилизационен фонд. Естествено е, средите, които са свързани с нефтения бизнес, да влагат някъде парите си. А изграждането на недвижимо имущество е може би най-сигурният доход. И неслучайно от началото на тази година много рязко се покачи цената на квадратен метър жилищна площ в Москва. Сега средната цена на жилищата варира около 3 500 до 4 000 долара на квадратен метър! Има и причини за това явление. В тази насока законодателството малко блокира.
Появиха се
строителни
пирамиди,
имаше много измамени хора - само за Москва са около 40 хиляди души. Там не е като на Запад - голяма част от парите да се плащат при вече готово жилище. В руската столица е обратното - още преди да има нещо изкопано, се дава основната част от средствата за жилището. По случая с измамите започна разследване. Истината е, че има голямо търсене на жилища там. Интересното е, че започна да се застроява в Подмосковието, то също много се е изменило. Та в Москва се строи усилено - и бизнессгради, и културни центрове, реставрират се къщи”, разказва габровецът. И обяснява, че имало интерес към високото строителство. Идеята за това била заимствана от Ню Йорк, където наскоро бил зам.-кметът на Москва, отговарящ за строителството. Политиката на президента на руската столица Юрий Лужков била да се влагат средства и в строителството на пътища. “Един от големите проблеми в Москва са огромните задръствания, причинени от нарастващият автомобилен поток. През последните 2 - 3 години хората си купуват много коли. В България е по-характерно да се срещне стара кола, особено от соцвозилата, а в Русия това вече е рядкост. Там хората залагат на по-скъпи нови автомобили с цени от порядъка на 10 - 15 хил. долара”, споделя наблюденията си проф. Денчев. Той е впечатлен от грижата на кметското управление към пенсионерите московчани. Само за руската столица освен
държавната
пенсия, която
средно е около
3 500 рубли,
по решение на московското правителство се добавяли още 1 500 рубли. Освен това хората от третата възраст в руската столица ползвали и безплатно градския транспорт. “Имам усещането, че в социално отношение грижите към пенсионерите в Москва, а и изобщо в Русия, са по-големи в сравнение с България.
Процентът на разходите на хората за електричество, за парно, за вода, не е толкова висок, колкото тук. Президентът Путин доколкото може се опитва да прокарва социални моменти в политиката си и се стреми да ги реализира. Реагира веднага на подадени сигнали. Практикатана Путин се доближа-ва до западната. Руският президент провежда видеодиалози, интернет конференции, на които хората му задават въпроси и той проследява решението на проблемите”, впечатлен е Камен Денчев.
Преди няколко дни той
отлетя за Москва за новата академична година. Лекциите за студентите си
професорът вече подготви в Габрово...
Материалът е от архива на BG Север
Как студентка написа учебник на преподав...
Култов учебник по математика
ВЕЧЕ РЕЖАТ ПОДВОДНИТЕ КАБЕЛИ...
© Докторите влязоха, макар и не там къде...
24.08.2010 22:58
25.08.2010 10:09