Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2010 11:54 - Операторът понякога рискува и живота си заради кадъра
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 4510 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И ТЕХНИКАТА


 

Операторът понякога рискува и живота си заради кадъра

 

Човекът зад камерата не признава дъжд, мраз, жега и яки бодигардове

 

image image

Поля ТОМОВА

Операторската работа е една от най-трудните и специфичните. За нея е необходим здрав стомах и здрав гръб, нерви, хладнокръвие и известна доза непукизъм. В снимането се сливат техниката и творчеството, за да се стигне до момента, в който на зрителя се предлага готов продукт. От оператора се изисква да умее почти всичко, от неговата моментна преценка зависят картината и звукът в телевизионния продукт, той е длъжен да познава в детайли техниката, да е в крак с нейното развитие.

Операторът

работи в екип,

но той материализира труда на този екип. Добрият оператор може да спаси и най-неудачния като текст материал, а лошият - до провали брилянтното слово. Операторите са подложени на изключителен стрес, камерата е тяхното оръжие, но и тяхната слаба страна. Да не говорим за десетките случаи, при които агресията на хората се излива точно върху човека зад камерата, случаи, при които операторите са подложени на физическо насилие, а камерите са потрошени. Не са рядкост и гафовете, но като че ли най-доброто на професията е контактът с много и различни хора.

Всяка вечер милиони българи застават през телевизонния екран, за да следят новините. Милиони хора гледат игрални и документални филми. Малцина обаче се замислят за човека, който е извън прожекторите, чиято основна роля, особено в репортажите, е да остане незабележим, но да поднесе на зрителите новините, хората, събитията такива, каквито са. Какво струва един кадър, докъде се простира въображението и субективното виждане, каква е ролята на оператора, се опитах да разбера от разговора си с двама мъже, чийто живот е свързан с камерата - операторите Никодим Даневски и Цветан Колев. Няма да скрия, че идеята за този материал има и лично измерение, тъй като работата с камера не ми е чужда. Когато за пръв път се наложи да снимам материал, се оказа, че това не лесно. Не става дума за композиция на кадъра или за чисто техническите умения, а по-скоро за факта, че носиш огромна отговорност, че от твоята работа зависят толкова много хора.

 

image image

Дълъг е пътят

от киномашината

до съвременните цифрови видеокамери. Цветан Колев е преминал през целия този път - от кинокамера 8,16 и 35 мм до модерната днешна техника. С операторска работа той се занимава от 1972 година. Снимал е много известни личности - Тодор Живков, Георги Иванов, Валентина Терешкова, сестрата на маршал Толбухин - Елисавета. "Първия път снимах Тодор Живков случайно. Той се появи ненадейно в Долни Дъбник и се нареди на опашката за хляб. Тогава бях на бригада там. По едно време някой от хората го забеляза и опашката се размърда. Първата ми работа беше веднага да изтичам за камерата и успях да го заснема", разказва Цветан.

Първите му кадри,

видели бял свят

по телевизията,

са заснети в руския град Ярославл, където Колев учи тайните на операторското майсторство. "Моят учител ме накара за заснема кадри за Деня на леката промишленост. Отидох, снимах, но мислех, че това е обучение. С огромна изненада вечерта по местната телевизия видях моите кадри. Хонорарът ме беше 4 рубли и 15 копейки. Разбира се, първото което направих, бе да купя бутилка водка, която струваше 4 рубли, и да почерпя", спомня си днешният оператор на bTV. През всичките години Цветан Колев се води от максимата на Захари Жандов - "Една глава - една камера". Животът не е черно-бял, в него има всичко, а

камерата е

абсолютно

безпристрастна.

Въпреки това понякога операторът може да вложи своите лични виждания в обекта, който снима. Тежките моменти на снимачната площадка са много - при трагични събития, при катастрофи, убийства или други неща, с които, за жалост, са пълни новинарските емисии. Професионализмът изисква в такива моменти да не изживяваш нещата лично, да си кажеш, че просто трябва да си свършиш работата и да снимаш. Най-важното е връзката между оператора и репортера. Когато тя се наруши, често има недоразумения, тъй като картина и слово се разминават. Професионална деформация е да наблюдавам кадрите по телевизията и винаги да откривам какво не е наред - в композицията, в осветлението, признава Колев. Операторската работа се учи, но

уменията идват

с практиката.

Да знаеш къде трябва да застанеш, да си готов във всеки момент да реагираш, тъй като много често средата за снимане е твърде динамична, да си достатъчно хладнокръвен, да не допускаш случващото се на терена да ти въздейства... - всичко това изисква огромни усилия и търпение. Разбира се, не са рядкост и гафовете. В повечето случаи техниката изневерява, а понякога несполуките са заради малкото време и нуждата от светкавична реакция. "Спомням си, че навремето окръжният комитет ме изпрати да снимам първенци комбайнери. Взимам си техниката, осигуряват ми лека кола - "Волга", и тръгваме. Щракам кадри, снимам комбайнерите, но в бързината съм забравил да заредя ролката. Това го разбирам едва след като се завърнахме от снимките. Ами сега? Колата замина, аз нямам един кадър. Тогава в киноклуба имахме служебен транспорт - колело. Яхам го и се връщам отново на полето, този път със заредена камера. В крайна сметка си свърших работата", разказва с чувство за хумор Цветан Колев.

Имало е случаи, когато, за да се заснеме кадър, операторът се намира на невероятни места. При подобна ситуация по време на концерт в плевенския театър, изведнъж на сцената се изтърсил оператор от местна телевизия, който снимал от поставка точно над музикантите. Друг колега пък трябвало да заснеме цял спектакъл. Заложил камерата на статива, пуснал я и спокойно наблюдавал какво става на сцената. След това се оказало, че от материала не е заснето нищо, тъй като някой от преминаващите е откачил кабелчето на камерата. Цветан Колев си спомня и друг случай, при който е имал сблъсък със служител на УБО. "Беше по времето, когато в Плевен дойде дипломатическия корпус. Пращат ме да снимам, обаче с камера "Красногорск". Тя има една ръчка и се слага на рамо. Заваля дъжд и аз я сложих на рамото и я покрих с якето си. Отдолу се показва само ръчката на камерата. По едно време някой ме хваща за рамото. Обръщам се и виждам един от охраната на Тодор Живков, който

помислил,

че нося автомат.

След като разбра, че съм оператор, той ми помогна да си направя кадрите - където съм аз, там стой и ти - така ми каза и това ми помогна".

За да се заснеме това, което трябва, операторът работи в дъжд, в сняг, в пек. Камерата може да блокира и да откаже, но той трябва да е на мястото си. Затова за оператора се отнася с пълна сила максимата на древните - "Здрав дух в здраво тяло", смята Никодим Даневски, който е зад обектива от 1983 година.

"Операторът

трябва да остане

незабележим" -

тези думи на Димо Коларов за Никодим са основата на работата му. Ако зрителят започне да се пита защо този кадър е заснет от такъв ракурс или какво трябва да означава забавеното движение, трудът ти е отишъл на кино, смята Димо Коларов. Според него зрителят не бива да се дразни от кадрите, трябва да ги приема нормално, не е нужно да се правят излишни ефекти, особено в репортажните и документални материали. Много често, за да стигне до кадъра, операторът изключва дори инстинкта си за самосъхранение. Такъв случай се е запечатал в съзнанието на Никодим. "За жалост, свързан е с трагедия - избухването на рафинерията за олио "Шротекс" преди няколко години. Тогава, за да снимам, навлязох доста навътре в опасната сграда и се наложи тогавашният директор на РДВР Илия Илиев лично да ме измъкне и да ме предупреди, че има опасност от изтичане на гориво и от нови експлозии.

Притъпяването

на инстинкта за

самосъхранение

и липсата на нормалния човешки страх означава, че просто искаш да си свършиш работата както трябва", твърди операторът. Немалко са случаите от последните години, когато се е налагало да се снимат твърде неприятни неща. По време на снимките няма място за сантименти, но после, дни и нощи наред, това не излиза от главата ти, просто се натрупва и го изживяваш, както можеш. Най-трудните снимки, но пък и едни от най-ценните за Никодим са кадрите от двете експедиции на плевенските пещерняци, в които е участвал - Жан Бернар 1984 г. и БУ 56. "Жан Бернар, освен че тогава беше най-дълбоката пещера, е много тясна и трудна. За да се опази камерата, тя е опакована в дупапрен и други материали. За да направя един кадър, ми бяха нужни часове - спирам, техниката се разопакова, снимам, после пак я опаковам... и така, докато заснема необходимия материал. Другата пещера - БУ 56 във Франция, бе много красива. Там съм видял огромна галерия на минус 800 метра. Имаш чувството, че си под открито небе, дори ти се струва, че горе блещукат звезди. Имах възможност и да наблюдавам лавини, на ден падаха поне по десетина. Първо чуваш невероятен грохот, после виждаш огромната снежна маса... Видях и пораженията от лавина - беше направила дървена барака на трески, колкото клечки за зъби. Най-хубавото на нашата професия е, че ти дава възможност да видиш такива неща", смята операторът. Има случаи, в които, за да се заснеме един кадър, е нужна много смелост. Така бе при снимките по време на наводненията в село Торос, например. За да снима разрушената дига, Никодим отиде твърде близо до опасното място и секунда го делеше от пропадането в буйните води.

И други са опасни-

те ситуации

в професията -

когато хората са наранени и се нахвърлят върху камерата и човекът зад нея. Тогава трябва много такт и внимание, за да се обясни на разяреният човек, че просто си вършиш работата, а не се ровиш в живота му от нездраво любопитство.

Операторът трябва да познава техниката си, не само да натиска копчето и да снима. За камерата са нужни грижи, трябва да я чувстваш, за да можеш да я управляваш. Затова често може да се види оператор, който стои под дъжда, но камерата му е защитена от чадър. Професията е трудна и от друга гледна точка - никога не знаеш кога и какво ще се случи, винаги си в готовност. Излизаш по всяко време на денонощието, реагираш бързо, справяш се с хиляди неща. Заради кадъра, заради мисълта, че трябва да предложиш на зрителя най-доброто, да го "вкараш" в материала, в ситуацията. Всеки оператор има свой стил, така както всеки човек има собствен почерк. Операторската работа не е за всеки, не е достатъчна само теоретическа или техническа подготовка. Професионализмът се изработва не само с практиката, но и с усета за нещата. В същото време това е професия, в която нерядко

финансовото

възнаграждение

е обратнопропор-

ционално

на качеството на работата. За зрителя, седнал пред телевизора, остават скрити усилията, трудностите и жертвите, родили един кадър. Така и трябва да бъде, категорични са мъжете зад обектива. Повечето от тях нямат съзнанието, че вършат нещо изключително, а просто, че си вършат работата. Но зад всяка заснета секунда, зад всеки перфектен кадър стои един човек, за когото професията е ако не преди всичко, то на едно от първите места в живота. Вие сте като полиция, спешна помощ и гражданска отбрана заедно - това каза по време на наводненията човек от град Искър. Имаше предвид новинарските екипи. И не е далеч от истината, тъй като камерата трябва и е винаги там, където животът се случва, и за жалост, където си отива.

Това не е похвално слово за операторската работа, а опит да се представи тя в цялата си сложност и многообразие. Защото често операторът, съвсем незаслужено, остава в сянка, особено в репортажните материали. Но както казва Никодим - "нищо не може да се случи на снимачната площадка без оператор. Може да го няма режисьорът, при игралните филми може да липсва някой от актьорите, но без оператор просто е невъзможно да се направят снимките". И така се родила и легендата - режисьорът обикновено е тиранинът, главната героиня - примадоната, а операторът - готиното момче, плейбоят.

Нерядко операторът е този, който трябва да предразположи събеседника, да премахне напрежението му и да го накара да се отпусне. Има хора, които камерата обича, но те наистана са рядкост, казват операторите. Затова е важно как ще бъде заснет човекът, който е необходим за материала. Учудващо е колко много хора, дори и сред политиците, се притесняват пред обектива.

Друга характеристика на професията е, че тя е по-скоро мъжка. Не са много жените, които застават зад камерата. Тези, които го правят обаче, по нищо не отстъпват на колегите си. В повечето екипи не само е желателно, но е и нужно репортерът и операторът да се заменят взаимно. Така репортерът се учи да мисли визуално, а операторът - да се съобразява с текста.

Жените оператори

са все още

екзотика.

Но пък когато се наложи, са готови да заснемат най-трудните обекти, дори ако не са подходящо екипирани за целта, или пък да се сблъскат с охраната на видна персона. В реалната ситуация обаче трябва да реагираш мигновено, а основно правило е да си направиш кадъра.

По време на посещението на Симеон Сакскобургготски в Ореховица тази година се оказах без оператор. В стремежа си да заснема по-добре царя, тогава премиер, рязко минах зад него. В този миг една ръка ме сграбчи за дрехата, при което без малко не изтървах камерата. Без резки движения, изрече човекът от охраната на Симеон Сакскобуротски. Имало е случай, при който за малко да ме сполети "бялата смърт" - по време на ужасяваща зимна виелица и минусови температури на Улпия Ескус.

За разлика от много други професии в днешно време, когато конкуренцията е огромна, в операторската работа има нещо почти рицарско.

Операторите

се подкрепят

един друг,

помагат си, дори когато работят в конкурентни медии. Защото разбират по-добре от всеки, че се работи в екип, че лоялността към професията и професионализма са винаги на преден план. И че няма нищо по-добро от това, да разчиташ на колега.

Материалът е от архива на BG Север

 


Тагове:   кадъра,   операторът,


Гласувай:
6



1. анонимен - Герои на нашето време. . . Да им се ...
24.08.2010 11:07
Герои на нашето време... Да им се признае веднага първа категория труд!
цитирай
2. анонимен - Nai-dobrijat operator v BG
28.08.2010 16:22
Edin ot nai-dobrite operatori e Nikola Todorov ili po to4no nai-dobriat !!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473561
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031