2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
ЛИЧНА ДРАМА
Проститутка прави неуспешен опит да се измъкне от дъното
Съдбата лишава момичето от мечтаните собствен дом и семейство
Ралица ПЕТРОВА
Понякога съдбата си прави грозни шеги. Изгавря се с живота ти така, че в един момент спираш да търсиш причината. Точно когато си стигнал до дъното и все пак намериш остатъчни сили в самия теб да направиш рязък завой и да тръгнеш нагоре по обратния път, почти на финала получаваш такъв шамар, че се свличаш обратно в тинята, без да можеш да дишаш. А после... Сивотата на ежедневието така те завлича, че просто се разтваряш в нея. И изчезваш. Превръщаш се в нищо. Без минало. Без настояще. Без бъдеще. Сетивата се губят. Тялото ти се превръща в инструмент, който служи на всички останали, само не и на теб. И точно в този момент най-страшно е, когато се погледнеш в огледалото. Там зейват две дупки вместо очи, а ти потъваш в нечие чуждо аз.
Най-древната професия, както я наричат повечето хора, е сред най-високоплатените "длъжности". В България прирастът на труженички не намалява с течение на годините, а напротив - увеличава се. Младите момичета, главно от бедните краища на България, се впускат доброволно в бранша. Голяма част от тях "намират хляба си" в чужбина. Проститутките ни заработват извън граница между 900 млн. и 1,8 милиарда евро годишно. В България се връщат между 180 и 360 милиона, показва изследване за българската организирана престъпност. Оборотът на вътрешния пазар на проституция е между 100 и 170 милиона лева годишно.
Историята на Тина започва в
малко селце
в Северозападна
България.
Там е установено семейството й. Там се раждат тя и другите й трима братя и две сестри. И догато на всички останали им личи, че са цигани, Тина няма нищо общо нито с външния им вид, нито с манталитета им. Нежна, възпитана, добра ученичка в основното училище, природно интелигентна - бъдещето на момичето е обещаващо.
Пубертетът обаче неизбежно променя Тина. Тя е на 13 години, когато момчетата започват да я забелязват. Красива е, тялото й с възрастта става все по-апетитно. Високи токчета, къси поли, малко грим, приятни ухания и вече по непълнолетната започват да се заглеждат дори зрели мъже. Липсата на родителски контрол се оказва фатален за живота на тийнейджърката оттук нататък. Осъзнало физическите си преимущества, момичето бързо разкрива тайните на флирта и прелъстяването. За живота в малкото селце подобно поведение е категоричен знак за лепването на етикета "курва".
Тина успява да завърши IX клас в местната професионална гимназия. След това решава, че обучението за нея вече няма значение. Заедно с приятелка решават да опитат късмета си в големия град. И заминават за София. "Не се бе връщала в село около 4 - 5 години. Мой братовчед я видял в София да танцува в някакъв бар. Ама такъв, за отбрани хора. Познал Тина и разпитал. Казали му, че може да си я поръча, ако плати. Така разбрал, че е станала проститутка. Ама явно като е хубавка и хич не беше глупава, не се е пуснала по магистралата, а е отишла при големите. Всички в село разбраха тогава, цъкаха с език, че можеше нещо да излезе от това момиче", разказва съселянин на Тина.
Друг надълго и нашироко обяснява друга версия: "Тя отишла да продава пици. Но нали била сама и някакъв тип я заплашил и я принудил да напусне закусвалнята. После я накарал да му изкарва пари като си ляга с тоя и оня,
ама все богати
били клиентите -
бизнесмени, депутати. Тя нямало как да се отърве. Ей, момичето дето замина с нея, се върна още на другата седмица. Нещо не й провървяло". Трети пък е категоричен, че Тина доброволно тръгнала с някакъв чужденец, защото се влюбила в него. Той обаче излязъл "хаймана” и започнал да я пробутва и на приятелите си. После чак в чужбина я водел да му изкарва пари. В Испания имал и други момичета, но тя първоначално не знаела. После било вече късно.
Дълго време в родното място на Тина не се чува за нея. Майка й и баща й спират да говорят за дъщеря си. Че тя обаче не е прекъснала връзката си с тях проличава от факта, че семейството й започва да разполага с повече пари. Които се "наливат" в местната кръчма". Явно има частица истина във всяка една версия за живота на Тина, коментират хората.
Селяните са категорични, че няма от къде от друго място родителите й да се заимат така. По това време (а и по-късно) двамата били безработни и карали само на социални помощи.
Една сутрин малкото селце осъмва в смут. Единствената бройка от вестник "Труд", която се докарва в селото, от ранни зори започва да обикаля от ръка на ръка. Вниманието на всички е привлечено от снимка на една от последните страници - Тина полугола яхнала мотор. Фотото отприщва гласно клюките, които до този момент са споделяни само от ухо на ухо. Започва да се говори, че столицата станала тясна за момичето
и то забягнало да
работи в чужбина.
Скоро обаче слуховете се потвърждават, тъй като родителите й получават писмо от Испания. По на няколко бири в кръчмата те започнали да показват изпратената от дъщеря им снимка - Тина седи на средата на огромна спалня, а около нея са разпръснати купища пари.
Минава година от снимките, когато за семейството на Тина започва черен период. Един от братята й, който е на 9 г., умира от ток при кражба на кабел. Само месец по-късно другият й брат (на 6 г.) се разболява от рак. Болестта му връща Тина в селото. "Пристигна една сутрин с рейса. Носеше само един сак. Беше се разхубавила още повече - една такава облечена хубаво, абе нищо общо с момичетата тук. Веднага плати борчовете на техните в кръчмата и магазина и замина с малкия за София да го лекува. Един ден си дойдоха и тя му купи колело. Много го обичаше. Ама нещо докторите не можаха да помогнат, а викат, че Тина хвърлила купища пари за лечение. Скоро брат й почина - не изкара и два месеца", разказва неин съсед.
Нещастието явно пречупва момичето. Събрала пари, Тина решава да се върне в родното си място и да започне нов живот. На чисто. Мечтата й е да се задоми, да има деца. Трябва само за последно да отиде до София, за да "приключи окончателно". Нейната приятелка, с която в IX клас заминава за столицата, разказва: "Когато се върна да помогне на брат си,
се влюби в един
мъж - Росен.
Той хич не е стока, ама върви й разправяй. Хич не можах да разбера как й замота главата. А всички го одумваха - две жени беше изгонил, само келепира гледаше. В друго село пребил някакъв циганин, та лежа по затворите, пари за кръвнината търсеше. И реши, че Тина ще му свърши работа. А тя не искаше и да чуе лоша дума за него. Когато замина за София да си вземе всичкия багаж, той отиде да я прибере. Викат, че нещо се перчил и нейните шефове там го били поотупали. Ама си я прибра. Вкъщи я взе. Нали с пари идваше. После се чу, че му платила кръвнината. Купи му шест крави. Абе като богаташи живееха. Тя искаше да помага и на техните, ама той не й даваше. Знам, че скришом им буташе по някой лев, но те всичко вкарваха в кръчмата - с тях нямаше оправия. На нея пък й беше жал. И отвреме навреме все ревеше за майка си".
Въпреки всичко Тина е щастлива. Само едно я мъчи - че все още не може да забременее. С времето хората спират да я одумват. И тя става една от всички. Всяка сутрин кара с количката млякото на мандрата, вечер бъбри със съседките на пейката. Буйният нрав на Росен прекъсва още в зародиш замисъла на някой да каже лоша дума за Тина. За нея вече не говорят като за проститутката.
Постепенно обаче парите започват да свършват. Изкараното от кравите не може да покрие всекидневните нужди и Тина
често бърка в
скритите резерви.
Росен не се занимава с нищо друго, всяка вечер виси в кръчмата. След 5 години ситуацията се оказва съвсем различна - Тина и Росен вече нямат странични доходи. Продават две крави. Росен започва да недоволства. Все по-често вечер комшийките чуват викове, а сутрин виждат Тина с посинени очи. Тя започва да слабее. От ден на ден изглежда все по-зле. Лицето й е бледо. Очите й хлътват. Усмивката й е вяла, дишането й - учестено. Един ден Росен намира Тина припаднала в двора. Пристига "Бърза помощ" и само ден по-късно момичето е транспортирано от общинската в столична болница. В селото научават, че й е направена спешна операция на дебелото черво. Чакали се резултатите, за да стане ясно дали заболяването е злокачествено. След месец престой в болницата Тина се прибира. Още след първата нощ обаче Росен я гони. Разправял, че в два часа през нощта телефонът й звъннал, а тя не искала да каже кой я търсил. Той бил сигурен, че е някой от предишните й клиенти. Хората от селото обаче са категорични, че не това е причината. Просто Тина не била повече нужна на Росен. "Абе въпреки всичко добро момиче беше. На тоя наглец му даде всичко, оправи му живота, а той я натири. Така е като няма вече как да я използва, пък и болна за какво му е - да я гледа? Само се чудя как не я преби. Защото ако наистина й беше звънял телефонът посред нощ, той щеше да й откъсне главата, а после да я лежи. Нямаше да го сбърка", коментира ситуацията съсед.
Момичето се връща да живее в дома на родителите си, където
цари абсолютна
мизерия
и немотия.
След време се оказва, че първата операция не е абсолютно успешна и трябва да се направи втора. Никой не знае откъде Тина успява да намери пари, за да отпътува за София. Но всички са категорични, че от там тя се връща още по-болна.
"Вие да я бяхте видели - само кожа и кости. Нямала пари, подхвърляли я като опитно зайче и аз още не знам какво точно й е било. Много ми беше жал. Толкова искаше да промени живота си, да си има бебе, ама нямаше как да стане с тоя мъж. Аз й виках, но тя не чуваше. И втория път се върна при майка си - а те с баща й не изтрезняваха. Бяха натрупали хиляди левове вересии. Тина, като се пооправи малко, се хвана в магазина като продавачка, че да им плати сметките. Каквото изкарваше, го даваше на собственика. За нея нищо не оставаше и тя мизеруваше страшно. Буквално гладуваше. В магазина стоеше от сутрин до вечер и нямаше време поне някой стрък домат да си бодне в градината. Аз ходех при нея да я видя. Като нямаше хора, си говорехме. Тя ми викаше, че иска да се самоубива, защото много я боляла операцията и не издържала вече", разказва нейната приятелка.
Колкото и да работела, Тина не можела да изплати вересиите на майка си и баща си. Собственикът се заканил, че ще им вземе къщата и ще ги прогони в друго село. И го направил. Един ден родителите на Тина метнали по една торба на рамо и тръгнали. Заедно с децата. Хората разправят, че
къщата била
взета за борч от
5 хиляди лева.
Тина не тръгнала с техните. Примолила се на приятелката си да я приюти. За малко. Докато отминат големите болки. И щяла да започне пак да изкарва пари. Помагала й в домакинството, в градината. Грижела се за болната й майка. Не излизала много навън, че я било срам от хората. Казвала, че й е писнало да я одумват.
До преди два месеца никой в селото не бе чувал нищо за Тина. Откакто взела 100 лв. назаем от приятелката си и се отправила към спирката на автобуса, следите й се губели. Днес обаче всички знаят съдържанието на писмото, което Тина изпраща на приятелката си. Т. е. в плика имало няколко листа напечатан текст, като че ли от книга: "Всички сме роби на миналото си. Можем да се откажем дори публично от него, но то остава завинаги запечатано надълбоко в нас. Но съм добре. Намерих сили да продължа. Няма какво да крия, нито за какво да съжалявам. Не искам да лъжа - чувствам се едновременно щастлива и нещастна. Би ми се искало да кажа, че съм модел, продавачка, но за съжаление съм проститутка. Да кажеш, че си проститутка, е все едно да кажеш, че имаш проказа или друга заразна болест. Понякога дори не си човешко същество. Нещо по средата между животно и човек. Твоят избор те принуждава да плащаш тази цена. Не си нищо. Само една курва.
За мен проституцията е като всяка друга работа. Курвата не е по-лоша от този, който й плаща. За мен е лесен и бърз начин да се сдобия с пари.
Ако поискам 600
евро, мога да ги
имам веднага.
Където и да било по света. Не е необходимо да зная езика, нито дори къде се намирам.
Живях сред лукс и фантазии, които бяха единствено опаковка за лъжите и предателството. Още не съм постигнала живота, за който винаги съм мечтала, и в интерес на истината, не вярвам някога да го постигна. Моето щастие и надеждите ми съществуват само в моето въображение, но иначе са недостижими".
Отдолу с химикал било написано само:
"Благодаря ти за всичко".
Материалът е от архива на BG Север
21.08.2010 18:02
21.08.2010 20:05
21.08.2010 21:44
21.08.2010 21:54
21.08.2010 22:30
21.08.2010 23:26
21.08.2010 23:41
са българско изображение. България е в света, а не светът в България.
Мръсното и тъжното и по земята, без да се грижи за граници.
22.08.2010 09:09
22.08.2010 14:45
25.08.2010 15:32
,, Завеждащи кефа на шефа"