Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2010 10:00 - Българка се потопи за две години в потайните джунгли на Амазония
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 7740 Коментари: 7 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЕКЗОТИКА


 

Българка се потопи за две години в потайните джунгли на Амазония

 

Мила Банкова презентира в Плевен културата на перуанските племена

 

image

Мая ПАСКОВА

Амазония е име, което събужда фантазията на всеки - джунгла, индианци, тропически пищни цветове, екзотични животни и плодове. Но зад тази привлекателна картина се крие една непозната на хората неизмерима сила за спасение, неизчислими богатства, застрашени от алчността и лекомислието на хора с жизнен девиз "след нас и потоп".

Наричат Амазония "бял дроб на планетата". Тя заема 62% от територията на Перу и въпреки това е малко позната. За някои това е самият ад - непроходим мрак, пълен с опасности, усещане за загадъчни сили, невидими с просто око; за други Амазония е рай, вълшебна красота и напираща сила за живот. За трети обаче, тропическите гори представляват обилни богатства, които чакат да бъдат изчерпани - дървесен материал, злато, петрол, природен газ и още много други ресурси. За местните хора гората е земята, която е техен дом и с която винаги са живели в хармония, изпитвали са първичен и естествен респект към нея, тя е техният извор на храна, вода, лечебни билета, на смях, песни и тъгa.

В днешно време Амазония не изглежда вече толкова страховито непозната и мощна, за да уплаши алчността на човека, въоръжен с всякаква техника и една култивирана ненаситност към несметните богатства на джунглата. Затова всекидневно тя вече безпощадно е използвана, унищожавана и замърсявана.

Едно българско момиче - Мила Банкова, е твърдо убедено, че богатството на амазонската култура трябва да се съхрани, местните хора да заживеят по-добре в собствения си дом, а децата на Амазония да се превърнат в живата връзка между културите по света. И това не са само празни думи, а резултат на двугодишно преживяване сред местните хора в Перу.

"Заминах, след като учих 5 години в Милано. Придобих

алергия към

цивилизацията

на нашия свят, буквално - от замърсяването на въздуха, започнаха да ми излизат обриви по устата, в гърлото. Милано е един от най-мръсните градове в света. И след пет години там реших да замина, да пътувам, да видя нещо различно, разказва Мила. - Срещнах много хора от Южна Америка, които пътуваха в Европа, и това ми даде стимул да поема малко по-различен път, да зарежа нещата и кариерата, която съм започнала. Завърших междукултурно сътрудничество, след което записах магистърска степен, но след година я прекъснах, зарязах стипендията и заминах за Перу. Срещнах един човек - Алесандро, който ме покани да видя неговия малък проект, изграден изцяло с помощта на приятели - 40 души, които обединявайки се искаха да направят нещо за децата в Перу. Една малка капчица в морето", споделя за старта на приключението си Мила. Така в джунглата на Амазония в крайния, най-беден квартал на градчето Пуерто Малдонадо, те работят със 70 деца и техните 23 майки. Изграждат заедно стол за хранене, който се превръща в пицария, за да им осигури прехраната. image

Това са нелегално заселили се индианци, които от 7 години водят дела с властта, за да продължат да живеят там. Те идват от Андите, от различни райони в джунглата и всеки търси поминък и по-добър начин на живот в градовете - както се случва и в България, само че там нямат никакви условия, права, нито социални грижи, болници, нямат вода, нямат ток, разказва Мила.

Последните данни сочат, че 25% от децата на Амазония не достигат 11-годишна възраст. Това се дължи до голяма степен на уязвимостта на амазонските етноси към болестите, които днес населяват тропическите гори - СПИН, инфекции, алкохолизъм, сърдечни болести и др. 50% от възрастните умират преди да навършат 42 години. Медицинските центрове са необорудвани, липсва персонал, лекарства, а 65% от лекарите нямат дори представа от културата на местните хора.

80% от

населението на

Перу е неграмотно,

твърди Мила. И това се прави от властимащите съвсем умишлено - много по-лесно е да държиш в подчинение една маса от хора, които не знаят да четат и пишат. Доброволците правят местно читалище, в което има библиотека, тетрадки и учебници за децата. Всичките ресурси на тази изключително богата на природни залежи държава биват изчерпвани и за тях - местните обитатели, не остава нищо, не им се полага нищо. Местните племена са изолирани в едни малки резерватчета, където те не живеят по стария си начин, а са в някаква връзка с всичко, което се случва около тях и зависими от нашия свят дори. И в повечето случаи са като експонати в музей - канят се туристи да ги разглеждат, но ние сме им занесли болести, а не ги лекуваме, те са останали много малко и идеята е да се елиминират тотално, разказва българката. "За управниците на Перу е срамно, че има племена, които още не са влезли в контакт с цивилизацията. И ги търсят много усилено - с хеликоптери. Търсят ги антрополозите, за да ги проучат, християните - да ги християнизират. Искат да ги цивилизоват, или с други думи казано - изобщо да не остане никой от тях", обяснява Мила.

В Андите, в джунглата е много трудно да се живее, поради тази причина са останали много местни хора и те живеят в друго измерение - тях хем ги интересува цивилизацията, хем не ги интересува, разсъждава българката. И дава за пример опитът за построяване на магистрала от Тихия до Атлантическия океан. Останали са 500 км, а времето сякаш е спряло, твърди Мила. От 40 г. правят мост над реката и още не са го построили. От една страна искат магистралата, защото сигурно си мислят, че ще им донесе повече богатство, ще им подобри начина на живот, от друга се знае, че това

imageще има огромни

последствия

върху тази девствена зона, много по-лесно ще става изнасянето на природните им богатства, обяснява Мила.

26-годишната Мила Банкова показа филм за живота си в Амазония и пред плевенските ученици от клуб "Съхрани българското". Искам да им покажа, че да съхраним българското не означава да сме националисти, защото в България има огромна нотка на расизъм, нетолерантност и много агресивен расизъм дори, твърди Мила. Пътувайки разбрах, че много от стереотипите ни - за киселото мляко, за розата, изобщо не са верни, казва тя. "Това е една мъничка частичка от нашата национална идентичност и е много важно да опознаеш българското, за да можеш да градиш мостове към останалото. И да имаме връзки и комуникации с това, което е другото, и да сме любопитни към него. Защото ние не сме сами в този свят. Ние сме 8 милиона, а има милиарди други хора по света с техните различни езици, култури, нрави, песни, танци. Пътувайки, опознавайки една тотално различна от нашата култура, може да се усети как сме еднакви всички и как обичаме, ядосваме се за едни и същи неща, хората са добри и лоши и в България, и в Перу, и в САЩ", твърди Мила Банкова.

Разбира се, че са й липсвали удобствата на цивилизацията, че трудно е свикнала с комарите, жегата, влагата, но според нея човек има огромна способност - физическа и психическа, да се адаптира към много ситуации. Тя е ходила на курсове по капойера - бразилски боен танц, където непрекъснато са й повтаряли алегрия, алегрия - всичко е радост и имаш още сто процента у теб, което можеш да дадеш, но го прави с радост.

"Имам страшно много деца приятели в Перу. Не трябва да подценяваме децата, защото те знаят изключително много и това искам да покажа аз в България - децата на джунглата могат да ни научат на много неща - с моята изложба, с презентация и с

книгата "Писмо

до теб от

Амазония",

която ще издам. Децата нямат граници в очите си, нямат граници и в съзнанието си и са тези, които най-истински и чисто могат да предадат дори тяхната култура и светоусещането. Аз представям Амазония през очите на децата, защото с тях съм работила и те с огромна любов и желание искат да покажат на българите и на всички хора по света какво е това джунгла, какви плодове има там, какво се яде и как се забавляват, на какво се смеят и се радват, без да имат абсолютно нищо. Това е моят път тук - да се опитвам да правя връзки между различни култури чрез деца", споделя Мила за своята работа. И с усмивка си спомня за първоначалните реакции в България - от "бегай оттука с тези дрипави цигани, бе", до "не им препоръчваме да дойдат в България, макар че знаем, че те искат да дойдат, защото ние имаме всичко, знаем, че те искат да играят на плейстешън, но по-добре да си стоят там, защото виждаме, че те са щастливи сред природата, която ние сме изгубили".

 

 

Ръкоделия шипибо “Кене”

image

В началото една огромна анаконда живеела в тъмнината, възпявайки своите шарки на гърба си, те паднали през устата й докато пеела. Шарките се подредили в чудни форми и така създали вселената и човека.

За жените от племето шипибо тези шарки са песни, с които лекуват. Геометричните форми се наричат "кене" и се съчетават така, че да лекуват с любов и хармония. Tе отварят съзнанието и лекуват тялото. На езика шипибо "кене" означава "карта". Тези форми са пътища на познание и на трансформация. В тях е заложена музикалната форма на живота. В космовизията на племето тези форми преминават от видимия в невидимия свят и обратно. Затова са огледални. Шаманът е този, който е отговорен за осъществяването на връзката между нашия и паралелния свят. Той ни въвежда в невидимите мотиви, които съществуват в нашия видим свят.

Тези рисунки изобразяват схематичната подредба на природата, всяка форма има своето симетрично отражение. Културата шипибо разглежда човека като част от системата, която е едно цяло и където всеки елемент е в тясна връзка с всичко останало.

 

 

Местната космовизия

 

Всички общества и култури в историята на човечеството са се опитвали да си обяснят света, който ги заобикаля, произхода на земята, Космоса и човечеството, както и неговото бъдеще. Това, което характеризира тази представа за света обаче, е главно религиозното или мистично преживяване. Поради тази причина всички религиозни традиции, от най-големите мисионерски религии като християнство, ислям и будизъм, до по-малките от локален характер, като тези на амазонските народи, са развили през историята своята собствена космовизия.

Докато научните виждания за света се базират на тезата, че реалността е материална и неразделна, космовизията допуска съществуването на множество сфери на реалността - видими и невидими.

При амазонската космовизия не само че съществуват различни светове, всеки от които има своята топография, обитатели и закони, но съществуват и различни сфери в самата реалност, в която ние живеем. Една типична характеристика на амазонските схващания е анималистичната концепция за универсума, която твърди, че всеки материален обект или субект има своето спиритуално съответствие. Тези духове, които в повечето случаи имат човешка форма, са част от нещата, феномените и животните, имат навика да се превъплъщават и да се лутат по земята . Освен това на света съществуват серия от нематериални същества: божества, демони, лоши и добри духове, които могат да се превъплъщават материално и да добият образ, но чиято есенция е спиритуална и невидима.

За местните амазонски народи реалността е маска, едно превъплъщение, което прикрива истинската реалност. Това не означава обаче, че тази преоблечена реалност е по-малко съществуваща. И материалното, и спиритуалното съществуване са считат за реални. Докато нашият външен вид е считан за пасивна обвивка, то душата ни или отражението ни в другия свят има невероятна сила. Невидимият свят, в които живеят духовете е извор на познания и мистични сили, които са необходими за доброто на човека и за нормалното функциониране на обществото.

Според религиозното схващане на тези народи, достъпът до невидимия свят се осъществява чрез една от множеството души или есенции, които изграждат спиритуалното пространство на човека. Това се постига чрез сънищата, когато душата броди по този и по други светове; чрез поглъщането на психотропни и халюциногенни вещества като аяхуаска, датура или концентрирания сок на табако-то, които помагат на душата да се откъсне от тялото и да предприеме астрални пътешествия; чрез серия от аскетични или смъртно-болезнени практики за тялото, като дълго безсъние или постене, постигащи същия ефект. Чрез сънищата всички мъже, жени и деца могат да експериментират контакт с невидимия свят и по този начин да добият значителни познания за по-продуктивен и добър живот. Само специалистите, след дълги практики, могат да пътуват в тези сакрални светове и да добият от жителите им познания и сили, които да им позволяват да лекуват или да разболяват, да дават живот или смърт, плодородие или разруха.

Обикновено местните амазонски народи считат, че доброто на човек и на общността зависи от това дали е хармонична връзката между видимата реалност на хората и невидимия свят на божествата. Прекаленият лов или излишното убиване на животните може да разсърди пазителя на лова, злоупотребата с храната би разгневила пазителите на дадена чакра. Така разгневените духове могат да си отмъстят, като скрият животното или направят така че, чакрата ти да не е продуктивна. При тези случаи хармонията и равновесието между различните части на Космоса могат да се възстановят само чрез церемониални практики и ритуали, извършени от съответните религиозни специалисти - шамани или профети. Чрез тези ритуали шаманите предпазват своите хора също и от лоши духове, които населяват другите светове. Получаването на познания и сили от сакралните същества е фундаментално необходимо за оцеляването на хората в Амазония.

Не по-малко важни са творческите способности и естетичните вдъхновения, използвани при орнаментация на текстил, керамика, кошници и други уникални произведения на амазонските жители. Повечето от тези рисунки биват внушени и демонстрирани от сакралните същества по време на сънища или астрални пътешествия в далечни светове. Същото се отнася и до музиката, песните и танците.

Вместо рязкото разграничаване между природа и общество, човек и животно, сакрално и профанно, така характерно за западното общество, при амазонската космовизия е важно мнoгoпластовостта на реалността, проходимостта между границите и активното взаимодействие между всички същества, обитаващи различните части. Оцеляването на хората поради тази причина зависи изцяло от добрите отношения и редовната комуникация с жителите на останалите светове.

 

Материалът е от архива на BG Север


Тагове:   Амазония,


Гласувай:
9



1. анонимен - Това маце със спирала ли е било, или е ...
20.08.2010 17:25
Това маце със спирала ли е било, или е ползвала противозачатъчни през тия 2 години?
цитирай
2. bellastella - ...
20.08.2010 18:09
Извинения, че не съм по темата. Молбата ми е да помогнем заедно на едно детенце на 4 годинки да живее. Изпратете sms на 17 777 с текст : DMS ANIBEL

Знам какво приживява майката на Анибел в този момент, нека помогнем на малкото слънчице, което отглежда сама, да живее и да има нормално детство.
цитирай
3. анонимен - ZRQBlAtQAhMzegRjVPb
25.06.2011 17:09
At last, someone comes up with the "right" aesnwr!
цитирай
4. анонимен - nVdldXgybuJIt
26.06.2011 11:03
tfV75U <a href="http://kuolidiedjac.com/">kuolidiedjac</a>
цитирай
5. анонимен - ubwIhjJhIviDD
26.06.2011 16:15
wh2Lwf , [url=http://bqyghggrktas.com/]bqyghggrktas[/url], [link=http://sjnlcxmwtyer.com/]sjnlcxmwtyer[/link], http://gzermnaouxim.com/
цитирай
6. анонимен - AehwBwfK
27.06.2011 18:59
jPBEEd <a href="http://wekmqrhlkhig.com/">wekmqrhlkhig</a>
цитирай
7. анонимен - kBlzrWBmgKoqcIa
29.06.2011 12:37
bdfRzj , [url=http://ymnohcuylfdi.com/]ymnohcuylfdi[/url], [link=http://wzovwoymfipr.com/]wzovwoymfipr[/link], http://ahhqordmwfeu.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473635
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031