ТЕМА

---

 

Хаос с отпадъците тресе страната

 

Всичките 203 общински депа, които според поетите от България ангажименти пред ЕК, трябва да прекратят експлоатация от 16 юли т. г., имат одобрени планове за закриване и рекултивация още от 2005 г, съобщават от сайта на МОСВ. Тогава е бил крайният срок, в който е трябвало такива планове да са налични за всички депа. Тези с капацитет над 25 000 т поради това, че попадат в обхвата на директивата за предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване, пък са получили документ, с който им се отказва комплексно разрешително. В него също е посочена датата 16 юли, след която депото няма да може да работи, уточняват от министерството.

 

ПЛЕВЕН

 

 Строежът на регионалното депо забавен заради негодни проекти

 

 8 г. общинската администрация поправя пропуски в документацията

 

Поля ТОМОВА
Емилия КАРАБУЛЕВА

Сагата със строежа на депо за твърди битови отпадъци в Плевен започва още през 2001 г. Тогава общинската администрация прави проект и променя статута на земята. Стойността на строителните работи според него е 21 млн. лв. През следващата година е изготвен доклад за ОВОС на проекта, който обаче така и не вижда реализация, тъй като не е одобрен заради пропуски и грешки. Върнат е на община Плевен, за да се преработи. Стига се до 2006 г., когато общината подписва договор за изпълнение на проект по програма ИСПА. Той обаче отново трябва да се преработи, а междувременно изтича срокът за започване на строителството. Това от своя страна налага прегласуване на цялата документация. Това се оказва наложително, тъй като междувременно програма ИСПА е изчерпана и финансирането трябва да дойде от Кохезионния и структурните фондове на ЕС. Тъй като явно местната власт не може да се справи с проблема, се намесва държавата. През май 2007 г. е свикан експертен съвет от областния управител Цветко Цветков, за да се препотвърди проектът за депо за твърди отпадъци. Площта на сметището е 201 дка и обслужва шест общини - Плевен, Долна Митрополия, Пордим, Гулянци, Искър и Долни Дъбник. Депото е разчетено с капацитет 20 години, но поради увеличаване на потребителите с още четири общини, капацитетът може да падне на 15 години. При посещение в Плевен миналата година министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров обясни, че средствата за строежа на новото депо ще бъдат осигурени и то ще бъде построено, преди да се изчерпи капацитетът на старото. Извършени са прединвестиционните проучвания. Министър Чакъров заяви, че депото в Плевен е едно от първите в страната, които ще стартират по линия на оперативната програма. Министърът не скри, че още през 2003 г. проектът за плевенското депо е бил внесен в ЕК, но недостатъчната настоятелност на местната власт забавя движението му. Така тази възможност е пропусната, но така или иначе държавата предвижда приоритетно изграждането на депото, заяви Джевдет Чакъров. Сумата е 7,7 млн. евро за изграждане на клетките. Предвидени са и 7 контейнерни станции за населени места с под 3 хиляди жители, както и съоръжения за сепариране на разделно събраните отпадъци. Общата инвестиция за регион Плевен ще е в размер на 10 400 000 евро.

Разчетите за приходите и разходите по план сметката за битовите отпадъци за 2009 г. показват, че за ръчно почистване на уличните платна, площадите, алеите и парковете в Плевен отиват половината от средствата, осигурени от данъкоплатците, или 3 174 500 лв. Тази дейност се извършва от русенската фирма "Астон", което означава, че парите на плевенчани не се връщат на собствена територия. В крайна сметка със сума като тази градът би трябвало да блести от чистота, но наоколо не се забелязва нищо подобно.

Интерес за гражданите, които редовно си внасят такса смет, би представлявала и сумата за събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им. За това плевенчани дават 42% от парите си или общо за годината - 2 666 580 лв. Това е така, защото в Плевен боклукът се отчита не по тонаж, а по курсовете на сметоизвозващите машини. С други думи - не е ясно колко точно возиш, важното е да си направил курсовете. Така не могат да бъдат хванати дирите на фирмите, които извозват сметта, нито пък да се осъществява някакъв контрол над дейността им. Затова голяма част от общинските съветници в Плевен вече години наред настояват да се закупи кантар за сметището, който да даде представа за внесените количества смет. Пък и да разсее съмненията на обществеността за злоупотреба с данъците на хората.

В този ред на мисли не е ясно и как ще бъдат платени огромните неустойки на сметопочистващите фирми, ако не дай Боже, се наложи договорите да бъдат развалени. Сега те се измерват с шестцифрени суми годишно, коментират запознати.

Плюс това, такса смет за Плевен е една от най-високите в страната, скок нагоре би бил не само неоправдан, но и непосилен за населението. От друга страна, общинският съвет няма право да променя таксата до края на годината, най-рано това може да се случи в началото на 2010 г., казват юристи.

 

 

ЛОВЕЧ

 

Кметът Казанджиев:

 

Не ща боклука на Зеленогорски

 

Мира ГАНЧЕВА

Ако се опитат да задължат Ловеч да приеме твърдите битови отпадъци на Плевен, ще преразгледаме решението си за депонирането на 50 хил. т софийски бали. Това заяви кметът на Ловеч Минчо Казанджиев по повод огласена информация, че люляковият град е определен да приеме боклука на Плевен, където ще закрият сметището, тъй като не отговаряло на европейските изисквания. "При всички случаи, за да се докарат в Ловеч отпадъците на съседния град, трябва първо да се пита собственикът, т. е. общината. До момента никой не е отправял към нас питане, което пък да обсъди общинският съвет - такъв е редът", поясни Казанджиев. И допълни, че от Столична община постъпили коректно с въпроса може ли Ловеч да поеме част от софийския боклук. За него е получено и писмо от Министерството на околната среда и водите за среща-разговор, на която Казанджиев и зам.-кметицата на София Мария Бояджийска обсъдили плюсовете и минусите за едната и другата страна.

Както "BG Север" писа, Ловеч ще приеме еднократно до 50 хил. т прясно балирани отпадъци от столицата. В замяна на това общината ще получи 1,3 млн. лв. от екоминистерството за закупуване на техника, нужна за пускане и експлоатация на новото регионално депо. Столичната община пък трябва да осигури финансирането на специално съоръжение за сепариране на отпадъка, което струва не по-малко от 2,5 млн. евро. Отделно от това София трябва да заплати и по 23 лв. без ДДС на тон докаран в Ловеч боклук.

Капацитетът на ловешкото регионално депо за твърди битови отпадъци е над 1 млн. тона. То е изчислено да обслужва над 60 години общините Ловеч, Угърчин и Летница. Софийският боклук би запълнил 4,9% от целия обем и 12,5 на сто от обема на първата клетка, изчислили специалисти. Освен това въвеждането на сепарираща инсталация увеличавала многократно времето на експлоатация на съоръжението.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Въпросът е: ще има ли площадка до Шереметя?

 

Кремена КРУМОВА

Според МОСВ боклукът на В. Търново и този на Горна Оряховица трябва да се вози в Севлиево, а на Златарица и Лясковец чак до Омуртаг. Това предизвика паника у кметовете на общини. "Нито с МОСВ, нито с общините В. Търново и Горна Оряховица сме водили разговори на този етап. Нито пък те са ни търсили", заяви кметът на Севлиево Йордан Стойков. Три писма пък е изпратил градоначалникът на старата столица до екоминистерството с въпроса къде ще се вози боклукът след 15 юли. И до този момент не е ясно как ще се реши въпросът след изчерпания капацитет на депото в с. Шереметя, което обслужва старата столица и Лясковец.

В същото време в Административния съд във В. Търново има подадени жалби срещу решение на експерти от РИОСВ и сдружение "За чисти селища", които решиха, че новата площадка за отпадъците ще бъде близката на сегашното депо в Шереметя. Жалбите са от жителите на селото и съседното населено място Драгижево.

Сметището в Шереметя стана известно преди години, когато инициативен комитет "За чиста околна среда” организира протест пред кметството на два пъти, като не пропусна камионите със смет да стигнат до депото. Протестиращите искаха да се закрие старото сметище в Шереметя и да не се изгражда ново. Много години жителите на Шереметя алармираха общинската администрация във В. Търново, че капацитетът на депото е многократно превишен. От там постоянно се носи пушек и смрад. Замърсява се близкият водоем, както и обработваема земя.

Според нормативната уредба действащо депо, което не отговаря на изискванията, трябва да бъде закрито. Затова сдружението "За чисти селища” стигна до решението съседния терен на бунището в Шереметя да бъде новото депо. Чакаше се становище по проекта от МОСВ, което така и не пристигна. Сега вече се чака и съдът.

 

 

ГАБРОВО

 

Искат да изсипят още 140 000 т смет в Севлиево

 

Мариана ДИМИТРОВА

МОСВ оповести на своята интернет страница схема за транспортирането на отпадъците от цялата страна до регламентираните депа в няколко града в страната, които отговарят на изискванията на ЕС. Сред тези сметища е и това в Севлиево. Според това разпределение след 16 юли депото там трябва да приеме боклука на Габрово, В. Търново, Горна Оряховица, Трявна, Гурково, Левски, Белене, Никопол, Павликени, Свищов, което означава обработката на още около 140 000 т отпадъци допълнително. В същото време никой не е водил разговори с общината в Севлиево, която е собственик на депото, за евентуалното депониране на отпадък от тези десет общини.

В сметището в Севлиево се обработват 10 000 -11 000 т боклуци годишно. С присъединяването на определените от министерството общини то ще трябва да поеме 10 пъти повече отпадъци. За целта обаче трябва да се промени експлоатационният план на депото, което граничи с невъзможното, според управителя му Йордан Георгиев. Освен това подобно решение значително ще скъси и живота му.

От своя страна севлиевският кмет Йордан Стойков коментира, че депото е проектирано, за да приема и обработва отпадъците на Севлиево, Сухиндол и Дряново. То е 100% собственост на общината, а операторът е дружество, в което общината има 68% от дяловете. Мнението на севлиевския градоначалник е, че това разпределение не е разписан механизъм и е проява на лоша координация и непремислени действия от страна на чиновниците на екоминистерството. Според него на първо място стои въпросът дали гражданите на Габрово и В. Търново са готови да платят още 1,5 млн. до 2 млн. лв. такса битови отпадъци, тъй като транспортните разходи и таксите за обезвреждане ще ги натоварят поне два пъти повече. Поне Габрово явно не е готово да плати такава цена. Кметът в града на Рачо Ковача - Томислав Дончев, е категоричен, че габровският боклук няма да пътува никъде, а ще продължи да се изхвърля на местното сметище въпреки нареждането на министерството за спазването на европейските директиви, които регламентират закриването на 203 общински сметища, неотговарящи на евроизискванията. За сметка на това трябваше да бъдат изградени регионални депа, които да поемат твърдите битови отпадъци на няколко общини. За целта общините трябваше така да се организират помежду си, че да разработят съответните проекти, които да се финансират от европейските програми.

Габровското кметство още в предишния мандат започна такава разработка, която беше продължена и от сегашното ръководство. Оказва се, че в подобен етап на разработка са и други общини, но проблемът с неизпълнението на евродирективите идвал не от общините, а от държавата - тя закъснявала с оказването на техническа помощ на проектите и финансиране на програмите.

 

 

ВИДИН

 

Още не е ясно къде ще се дене мръсотията

 

Теменужка ИЛИЕВА

Видинският боклук ще бъде превозван на сметището в Монтана, обяви министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Това хвърли в смут кмета на Видин Румен Видов, тъй като превозът на 102 км ще струва скъпо на общината и във време на финансова криза може да се окаже непосилен. Още по-голям смут предизвика министерското изявление в Монтана, където са решени да не допуснат чуждите отпадъци. Едвам успяхме да отклоним искането за софийския боклук, сега пък ни возят и видинския, коментират там. Истината е, че до средата на юли България трябваше да е изградила сметищата си по всички евроизисквания. За това имаше определени средства по ИСПА, но не всички общини успяха да ги усвоят. Ако страната ни не решава проблема с боклуците, чака я солидна глоба. За да се спаси от нея, министърът е решил тези, които нямат сметища, да складират боклуците си на вече готовите.

Кметът на Видин обаче се надява въпросът да бъде решен по примера на Румъния. Тя е поискала и получила две години отсрочка за приложението на изискването и сега спокойно си гради депата. Видинчани и без това плащат висока такса смет, ако към сметката се прибави и дългият превоз, то за някои жители таксата ще стане непосилна. Те и сега негодуват от чистотата на града. През миналото лято преживяха най-голямата боклучена криза. Тогава фирмата "Титан Север" престана да чисти и да изхвърля боклуците заради неуредени сметки. При пълни вонящи контейнери кметът прекрати едностранно договора с нея и възложи почистването на дъщерната й фирма "Титан АС". Смяната на контейнерите стана за седмица, но от това Видин не стана по-чист. Видинчани сега чакат да видят кога общината ще започне да строи новото сметище. Сегашните общинари го завариха в начален етап - отчуждени терени за строителството. Но строителство още няма.

 

 

МОНТАНА

 

Шест години Лом тъне в мизерия

 

Симеон НИКОЛОВ

Шест години община Лом има проблем със събирането и извозването на боклуците заради мърлявата работа на концесионера по чистотата фирма "Титан Север". От март тази година чистачите на фирмата спряха окончателно да работят и около кофите за боклук се образуваха големи камари. Общината заведе дело пред ВАС и разтрогна договора за чистота. Решено бе да се създаде общинска фирма, която да чисти отпадъците. Заради лошата работа на "Титан Север" много от хората в Лом отказват да плащат таксата за смет. В момента събираемостта в ромските квартали е нищожна, а в останалите е ниска.

Договорът за концесия по чистотата между община Лом и "Титан Север" бе подписан от синия кмет Руси Русинов през 2003 г. Наследникът му на поста Пенка Пенкова се опита да го развали през 2006 г., но тогава ВАС отказа. От тогава общината плащаше редовно парите за почистване на отпадъците, но не беше чисто.

 

 

ВРАЦА

 

Затягат здраво контрола за нерегламентирани бунища

 

Христина АНДРЕЕВА

От 2002 г. общините Враца и Мездра разполагат с модерно депо за събиране на твърди битови отпадъци. За редовното им извозване се грижат двете общински комунални фирми. Случаите на занемарени и препълнени контейнери и кофи с боклук са рядкост в двата града. Проблемът е с прибирането на отпадъците по селата, което води до създаването на нерегламентирани сметища. В началото на тази година градоначалникът на Враца Тотю Младенов разпореди да се вземат конкретни мерки срещу купищата боклуци в селата. Кметовете им пък са задължени да санкционират жителите, които не спазват указанията. Глобите, които са съгласно директивите и изискванията на Европейския съюз, влязоха в сила през май т. г. При първо нарушение санкцията е от 10 до 20 лв., при следващи обаче размерът скача от 200 до 500 лв.

Наскоро бе въведено и експериментално събиране на отпадъци в найлонови чували. Пилотното село е Згориград. Там, където машините на БКС не достигат поради една или друга причина, са обособени места за поставяне на чували, закупени със средства на общината.

По данни на екоинспекцията през м. г. на територията на 10-те общини във Врачанска област са извършени 472 проверки от направление "Управление на отпадъците". Почистени и закрити са 15 нерегламентирани сметища с обща площ 174 дка. Експертите са издали 199 предписания, от които 167 са изпълнени.

Материалът е от архива на BG Север

 

 

клйклйл

бьцохгц

zasto otpadazite gi sortirame.
A posle idva kolata i sabira i trite kontejnera na 1 mqsto??