ЛИЧНА ДРАМА

---

  Италианец психопат се гаври с наивни българки по Интернет

 

Великотърновка предупреждава по-лековерните чатърки да не се поддават

 

Кремена КРУМОВА

Не е вярно, че интернет пространството сближава, че скъсява разстоянията и ни прави по-съвременни, по-развити и съвършени. За мен то е само тъмна сянка на болезнените спомени, които ще ме държат будна по цели нощи още дълго време", споделя пред мен Жана. Тя е от Велико Търново и е на 38 години. Виждах я за втори път, бяхме се запознали на рожден ден на обща позната. Още тогава забелязах, че е тиха, скромна, почти незабележима, не говори много, съобразява се какво казва и гледа на всички и всичко доста плахо и подозрително. Гълъбовосивите й очи сякаш са загубили блясъка си. Те от време на време само живваха, за да отреагират на подхвърлена шега или на поредното наздраве за рожденика. Сега се видяхме пак на същото място, но домакините ни оставиха само двете. Подхвърлиха да си правим компания докато те отидат да купят нещо за пиене. Честно казано, не знаех какво мога да си говоря с човек като Жана. По принцип винаги избягвах такъв тип хора - потискаха ме, убиваха ми настроението и някак си ми ставаше кофти. От реплики за времето и общите ни познати постепенно стигнахме до това кой с какво се занимава. Разбрах, че Жана е програмист по образование. Работи по специалността си в местна фима и е доволна от работата си. Пошегувах се, че сигурно се е вманиачила в интернет пространството и най-вероятно прекарва по-голямата част от денонощието пред компютъра. Но явно шегата ми не беше приета добре, защото след като видях нейната реакция, прекъснах смеха си.

Тя се смрази,

физиономията й

стана каменна

и каза, че вече сяда пред компютъра само служебно и много рядко.

Макар и не много тактично попитах защо вече и как е било преди. Тя взря поглед в небитието, замълча и стоя известно време така неподвижна, без да ме забелязва. Явно обмисляше дали да ми разкаже това, което все още не е преживяла и което личи дори и от уморената й, но не от физическа немощ походка. В един момент ме погледна решително, пое си дълбоко въздух и започна разказа си.

"Може и да си забелязала, че аз съм затворен и не много общителен човек. Така съм си от малка. Всичко може би започна от обстановката вкъщи. Баща ми имаше проблеми с алкохола. Постоянно тормозеше мен, майка ми и брат ми. Щом предусещахме поредния скандал, всички се свивахме на кълбо на леглото, треперехме и чакахме да заспи. Такава станах и навън. Все бях свита, все мислех, че някой иска да ме нарани и нападне. Затова и не допусках никого близо до себе си, дори и майка си. Това е причината и да нямам приятели, макар че страшно много исках да бъда като всички останали, да се събираме по купони, да щуреем...но не можех, според мен

бях станала

особен вид

социален инвалид.

Възможността да си поговоря с някой непознат и той да не ме вижда, да не знае коя съм, да мога по всяко време да се скрия от него и да си бъда пак в спокойната самота, ме пристрасти към интернет запознанствата. Висях денонощно в нета. Включваха ми се различни хора - от добронамерени мъже или жени, търсещи искрено приятелство, до извратени типове, които искаха секс или ми определяха място за среща. Но на мен ми беше забавно при всички случаи - те не знаеха за мен нищо повече от ника и скайпа ми. Затова се и отпусках, държах се и говорех с тях свободно, непринудено, така както никога преди това не съм се държала. Ако ме видеха познатите ми от реалния, външния свят, не биха ме познали. Заричах се, че с всички ще се държа дистанцирано, по-скоро делово и ще убивам време, но уви - и аз се хванах в мрежите. Може би, колкото и да отричах пред себе си и пред майка си, липсата на близък човек, на внимание и любов ме накара по-лесно да се поддам на едни откровени лъжи, на евтини обещания и лицемерни комплименти.

Датата беше 8 декември 2006 година. Националният празник на Италия.

Като студентка съм учила италиански език. Обожавах страната и кухнята им. Пак си бях пред компютъра и реших да честитя празника на един случаен италиански гражданин. Написах на италиански просто честит празник и толкова. Не очаквах от отсрещната страна толкова бърз отговор. Не само това, но ме засипа с куп въпроси. Привлечена най-вече от възможността да упражня езика, взех да му отговарям подробно и с охота на всички питания. Той бил на 43, Джани. Определи се като

малко

по-възрастен

интернет маниак,

който освен че си търси половинката, пред компютъра изкарва и хляба си като директор маркетинг. Давал консултации на другите как да инвестират парите си, а той искал процент от оборота. Намерихме много общи неща помежду си, оказа се, че имаме и някои сходни професионални задължения. Даваше ми съвети като служител с по-голям опит. Просто не усетих как мина нощта. Вече оставаха само пет часа до началото на новия ми работен ден, а аз още не бях си лягала. Пожелахме си приятен ден и си обещахме пак да си поговорим. Цял ден бях много разсеяна, не можех да се съсредоточа в нищо от това, което трябваше да свърша. И всичко това не беше защото не бях спала. Просто мислих само за италианеца Джани. Постоянно поглеждах часовника на стенета в офиса, нямах търпение да се прибера, за да видя дали той е на линия. Майка ми отвори вратата и ме попита нещо, но аз не я слушах. Подминах я без да я забелязвам и се запътих към компютъра. Още преди да стигна до него фиксирах търсения ник и сигнализирах с усмивката от емотиконите, че съм онлайн. Той като че ли само това е чакал. Започнахме пак много оживен разговор. В един момент Джани ме помоли за снимка. Аз малко се стъписах, защото винаги съм имала ниско самочувствие за външността си и комплекси за тялото си.

Изтръпнах при мисълта, че щом ме види може повече да не ми пише. Нали човекът снощи си каза, че си търси и половинка в глобалното пространство. Дори ми мина през ума мисълта да му пратя снимка на една моя братовчедка от Пловдив, която е манекенка и е ослепително красива. Просто за да задържа вниманието му. Но след кратко колебание реших, че в крайна сметка, ако искам да градя нещо наистина чисто и истинско с този човек, трябва да бъда повече от откровена. И да не ме хареса - нищо не губя. Това съм си аз и ако някой ме иска, трябва да ме приеме такава, каквато съм. Изпратих му моя, след това и той ми върна жеста като ми показа и своя снимка.

Той пръв попита

дали съм

го харесала.

Честно казано, не бях очарована от външността му, но пък аз не категоризирам хората по този показател и учтиво му направих комплимент. Според мен той също лицемерно каза, че е очарован от мен. Но нали и двамата бяхме излъгали, така сякаш лъжата беше по-благородна. Сподели ми, че има зад гърба си един провален брак, че е много разочарован от италианките и затова се радва, че е срещнал мен. И това, което ми правеше най-голямо впечатление, беше, че досега не беше споменал и една дума за секс. Което ми даваше увереност да мисля, че той не е от този тип мъже, които си търсят жена за една вечер. Твърдеше, че не може повече да издържа без да ме види на живо. Каза, че прави всичко възможно да се освободи от работа макар за седмица и да дойде в България. Но за мен нямаше значение дали и колко скоро ще дойде. Времето, когато не бях на работа, прекарвах пред компютъра с моя Джани.

Той ми говореше постоянно за любов и то в такъв романтичен стил, за който всяка жена мечтае. Аз хлътвах постепенно.

От радост, че съм влюбена и съм обичана, място не можех да си намеря. Колегите ми казаха, че това не съм аз, защото им се усмихвах постоянно и изявявах желание да свърша и тяхната работа.

Веднъж при един от разговорите ни той ме изненада като каза, че иска да ми направи подарък - БМВ Z4. За да не му откажа директно скъпия дар, който дори малко ме обиди, му казах, че нямам шофьорска книжка, което си беше истина. Той обаче без да се замисли отговори, че ще прати пари да изкарам курсовете. Вече се ядосах. Казах му, че нямам нужда от материални неща.

Стига ми само

любовта му.

Тогава не знаех, че дори и симпатията му не съм имала. Не искал да досажда, щом не съм желаела подобни жестове на обич от негова страна, нямал да ми предлага повече. Дори така още повече ме заобичал, защото разбрал, че не съм меркантилна. Не минаха и няколко дни обаче и Джани ме изненада с друго предложение. Докато си говорихме, той ми каза: погледни ме в очите. Доколкото камерата ми позволяваше, се взрях в очите му и любопитно зачаках. Тогава видях как той извади изпод бюрото си една малка червена кутийка, отвори я и дори и през не съвсем чистата картина на екрана видях, че това е пръстен, годежен пръстен. Аз само преглътнах вълнението, което ме обзе, и не можах да обеля и дума. После ми прати снимка на бижуто, за да се запозная с него по-добре - беше пръстен от бяло злато. След този жест, с присъщата ми наивност, не само си мислех, а бях убедена в искрените му намерения и любовта му към мен.

Първата сигнална лампичка на съмнение светна обаче след една случка. Изненадващо за мен от скайпа на Джани започна да ми пише една от камериерките в къщата му, искала да станем приятелки. Аз нямах нищо против естествено, но това, което ме притесняваше, беше, че според мен италианският донжуан и слугинята бяха едно и също лице - просто тя изписваше отделните думи като него, използваше неговите изрази, дори и имаше същия на моменти леко арогантен тон. Исках да се лъжа, но след всеки разговор с нея съмнението ми се задълбочаваше. Реших да играя с открити карти и го написах директно: Джани, това си ти, не е камериерката.

След кратка пауза той, бесен, че съм го разпознала,

взе да сипе

ред обиди

по мой адрес.

Ти провали всичко, това беше психологически тест, който имаше за цел да те провери що за човек си, как може да си толкова тъпа и проста... Не можех да повярвам, че той ми говореше така и ме наричаше с тези думи. Почувствах се смазана и унизена. А той после съвсем неадекватно започна да ми се извинява. Правил го, защото държал на мен. Когато обича, човек бързо прощава. Аз също повярвах и простих. Но от този ден нататък всичко стана коренно различно. Джани ту повтаряше, че ме обича, ту изпадаше в нервни подигравки. На моменти си мислех, че е някакъв истерик или психопат. Говореше ми обиди от типа - свиня, тъпанарка със зъби на заек, дебелана, с която никой мъж не би си легнал.

След такава тирада от глупости аз му заявявах, че не искам повече да чувам за него, а той започваше да звъни по телефона, да плаче и да се извинява. И звучеше толкова искрено, че жадуващото ми за щастие същество пак прощаваше грозните думи. Обещаваше, че след като се оженим, ще живеем в Бреша, индустриален град в Северна Италия, на 100 километра източно от Милано, че имал лодка, която искал да нарече Жана, с която ще пътуваме на сватбеното си пътешествие на остров Мавриций. Казваше, че сватба ще направим по Коледа в селце в планината с много сняг и 250 човека гости, с кум Андреа, който е италиански политик. Знаеше, че много искам деца. Бях споделила пред него, че се страхувам, че биологичният ми часовник тиктака и изпускам влака. Затова натърти, че искал поне двама малчугана. Щял да поработи да бъда бременна с единия още на сватбата. Подготвял кредитна карта от 30 000 евро на мое име, за да си купя хубави дрехи, защото не можело неговата бъдеща съпруга да ходи облечена неглиже.

Така след всяка обида ме размекваше окончателно и

аз забравях

за упреците и

вярвах на лъжите.

Дори още повече се амбицирах да заслужа всичките тези блага, които ми обещаваше. Беше ми пратил снимка на бившата си жена, за да видя колко слаба и красива е тя. Да имам стимул да стана като нея. Вместо това да ме засегне, аз наистина се навих и започнах диета и фитнес. Дори за да го изненадам, започнах и шофьорските курсове. Той все обещаваше, че прави всичко възможно да дойде в България, че няма търпение вече да ме прегърне и целуне, а времето минаваше - стана половин година от запознанството ни, а моят виртуален годеник все не идваше.

Веднъж обаче в скайпа ми се включи непознато лице. Казваше се Дара. Твърдеше, че познава Джани от преди. "Той те лъже, не му вярвай, започна тя. Всичките тези неща ги е говорил и на мен, но аз рано изплувах от блатото. Сега ми се хвали, че и теб е хванал в капана и най-нагло се забавлявал с лековерността ти." Думите й ми дойдоха като гръм от ясно небе. Нещо в мен обаче се противеше, искаше тя да е манипулаторка, която иска да ми отнеме щастието, което си мислех, че държа здраво в ръцете си. Обвиних я, че лъже, но останах вцепенена след като за да ми докаже, че говори истината, тя ми цитира неща, които ми е говорил, моменти, описани с такива подробности, та просто вече в мен нямаше и място за съмнение.

Бях измамена

от един нагъл

италианец,

който се забавляваше с наивността на жени, търсещи внимание и обич като мен. Бях меко казано срината. Толкова болезнено изживях всичко това, че не исках дълго време да виждам хора. Взех си болничен, за да не обяснявам в службата на колегите какво ми е. Една седмица бях като ранено животно, скрито в бърлогата си. На никого не съм споделяла това досега. Но реших да кажа на теб, защото знам, че можеш да опишеш историята и да предпазиш и други наивни жени като мен от хора като Джани. Защото съм убедена, че той продължава със своите интернет гаври и заблуждава лековерните българки.

Пазете се от непознати и съмнителни чужденци във виртуалното пространство, леко залитване може да ви коства хиляди разочарования, кълбо от нерви и горчив спомен за цял живот. Дано успея да предпазя повече хора, защото аз..."

Разказът на Жана бе прекъснат от хлопването на вратата - нашите домакини си дойдоха, носещи пълни чанти с напитки и храна. Те отдалеч започнаха някаква друга тема. Дори не чуха и дума от историята на Жана, която не можа да довърши мисълта си, но за мен, а предполагам и за вас, всичко е ясно. Тя каза достатъчно.



Материалът е от архива на BG Север

 

Браво на Стефчо цефула, превъзходна статия!

толкова ли си глупав или се правиш?

джани-яни чао-ясу - за здрасти и за довиждане..италианците и гърците са си цигани и мошенници...

сринала се -дрън-дрън. тя да се радва,че си поиграли само пред компютъра..ако беше я поканил в италия,щеше да му изкара доста пари.да не е на 13 години,че да ми се влюбва по интернет. ами,да се беше влюбила във всички писатели на любовните книги,които е прочела.

Също както бг.север се гаври с невинни блогъри по интернет

Ама си прозрачен,веееее!
Ти за толкова глупави ли ни мислиш?
Аре,"Лична драма II",бегай по урвата,ти потомък на Азимов и Саймък!
Че чак си вярваш! Как може,бе??? Като дърт сиганин лъжеш!

Не само италианци се гаврят в сайтовете, българските мъже ги превъзхождат с лъжи простотия и показност на интимните си части, невярвайте на никой мъж от сайтовете-лъжат да те ....и после чао и разказват за постижението си на следващата , отиват пак при жените си избили част от комплексите си.Жени, непозволявайте на мъжете да ви използват, имайте достойнство и самоуважение, мачкайте ги а не те вас.

Браво, Стефчо, тази творба може да размекне и най-закоравялото сърце. Продължавай да пишеш и тук, в блог.бг, че напоследък няма на какво толкова ни да се усмихваме, ни да се смеем.

Италианецът ги обиждал с думи, които се съмняват в тяхната интелектуална и разумна пълноценност, а от вестника ги наричат "наивни българки". Има ли разлика?

Какъвто народа-такива са и блогърите!Ще се разкъсате като псета!Жалко.И това е интелекта на нацията....или поне хора с претенции за такъв!

Стига гаври и психопатии!

италиански психопатии и гаври с наивни българи по интернет

ако това изобщо е истинска случка,бих попитала: момиче,ти ненормална ли си,или само на мен ми се струва така? кой ще ти купи БМВ или ще ти прати кредитна карта с 30 000 евро,като нито те е виждал,нито чувал? какъв би бил повода? изобщо разсъждавала ли си,или някой се е посмял,докато си е писал с психопатка? ...а ако не е истинска случка,а колонка във вестник-мноооооооооооооооого плоско и безвкусно.

ПО ГОЛЯМ ИДИОТ Е ТОЗИ КОЙТО ГО Е ИЗМИСЛИЛ И НАПИСАЛ ОТ САМАТА ИСТОРИЯ.НЕ ЗНАМ КОЙ Е БГ СЕВЕР И КРЕМЕНА КРУМОВА НИТО СТЕФЧО НО ЗНАМ ЧЕ НЕЩО НЯМАТ ВЪРСКА С ГЛАВНИЯ МОЗЪК.ПО ТОЧНО ЛЕКО ПСИХЯСАЛИ.
КОИ МИСЛИТЕ ЧЕ ЩЕ ПОВЯРВА В ВАШАТА ИЗМИСЛИЦА--НИКОЙЙЙ...
НО ВСЕ ПАК УСПЯХТЕ ДЕ.ЩОМ ЗАГУБИХ 7 МИНУТИ ПО ВАЩТЕ ИЗМИСЛИЦИ Е ДОБРЕ ЗА ВАС-НАЛИ ЗА ТОВА ГИ ИЗМИСЛЯТЕ И ГИ ПУБЛИКУВАТЕ ТАКА.
МОГА ДА КАЖА САМО ЕДНО --- ЧЕ СТЕ ДОЛНИ БЕЗСРАМНИЦИ И НЕЩАСНИ ХОРА..

и на мен ми писа, ама аз грабнах таксето и пръстена и му бих шута:))
да не съм от наивните, аз съм много "клевър" българка!

Направо не е за вярване как някои хора могат да си измислят толкова правдоподиви измислени истории...верно всеки 5ти е с психически проблеми в България...

Кой не знае Стефчо Цървула, пардон, Цефула, кой не е слушал за него...

Ха-ха-ха!
Авторчето на тези простотии го хванахме в лъжа в статията за пералната!
Доста си я беше поокрасил историята,даже беше "ампутирал" и другия крак на жертвата!
Е,изтри ме писателят-фантаст,хи-хи-хи!

чудно ми е тя мазохиска ли е или тъпанарка
ами как няма да е след като сама се описва --защото винаги съм имала ниско самочувствие за външността си и комплекси за тялото си.
няма грозни жени има хубави и по- хубави ..но за да е на това мнение явно семейството и има вина.

Италианеца ли се гаври с тях или бългаките сами се гаврят със себе си

Няма защо да се засягат малките, пък и големите момичеца. В главите им само мангизи и секс се въртят. После другите виновни. Като са баламурнички, ще ги мамят. Има нещо, което може да не се съгласите, ама Българската млада жена оглупява. Предимно тези, които не свалят ДжиЕсЕмите от ушите си. Стават все по-тъпи, горкичките. Показност -да, но вътре в главичката, голяма част от Невроните не съществуват, Невронните връзки унищожени. Причината е изпарението на водните молекули, около Невронните клетки. Та главичката постопенно се превръща в чутура куха.

Наскоро научих за една моя позната подобна история, но мъжът бил от турция, живял преди в българия- знаел български, представил се за разведен , разменили снимки, много се харесали, та той й предложил да отиде да живее при него в голяма къща, скъпа кола и т.н... тя напуска работа, подготвя развод с мъжа си/ отдавна не живеят добре/ , но турчина предложил да дойде тук в българия за да изберат пръстени, тя да пробва и т.н. -но се случило да му откраднат картите , и нямал пари, нашата наивница веднага предложила да му изпрати, и той се съгласил, дори поискал 2-3 хидяди долара, та да има докато му издадат новите документи и карти. оттогава тя не го е чувала, той просто си е прибрал парите и си е изтрил ник-а
а нашата българка сега е без работа, разведена, и със сериозен заем

Познавам две български дами, които пътуваха до съседни страни за да ги е*ат - едната албанец в Македония, другата Турчин в Истамбул. Няма толкова тъпи патки като нашите. Дори да се харесвате, защо той не дойде тука? Не! Дигат си багажа като най-долни шафрантии, лъжат вкъщи, че отиват на екскурзия и им отиват на крака. И двата случая са запознанства в интернет. Или бълграките са прости, или българските мъже са мухльовци, или и двете.

Точно така