2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
битие
Ромско семейство “слага в джоба си” редица българи
Малката Касандра предпочита учебниците пред куклите и игрите
Те просят, крадат, убиват близките си след пиянски запои. Мръсни са, нечистоплътни, долни и гадни. Не работят, а живуркат на гърба на българите, които ги хранят със своите данъци. Неграмотни са - повечето не знаят да четат и пишат. Но пък имат претенции. И се множат".
В България такова е преобладаващото мнение за циганите. Просто защото голяма част от тях отговарят на описанието. И когато срещнеш порядъчни роми, които се опитват да живеят по всички правила на ежедневието, оставаш с широко отворена уста. Защото са различни и някак си не се вписват в представите ти. Да си различен означава да не си като другите. Да имаш нещо, което тези около теб не притежават. Или обратното. А всъщност тези, "различни" мургави мъже и жени, са нормалните граждани на родината си, както повечето българи. Сред които също има "различни" макар и в друго съотношение. И които повече се доближават като манталитет и бит до онези цигани, които просят, крадат и живеят на гърба на другите.
"Искам да уча и да бъда добра. Да завърша XI клас, а после да съм студентка. А когато порасна, ще стана певица. Като Преслава". Това е мечтата на едно 7-годишно момиченце. Ромче. От с. Буковлък. Което, за разлика от преобладаващата част от връстниците си, предпочита не да играе с кукли, а да пише и оцветява. Малката Касандра чака с нетърпение началото на седмицата, за да тръгне на училище.
В къщи й е
адски скучно.
Когато е сред другарчетата си, се чувства невероятно щастлива. Още в неделя преди обяд раницата на първокласничката е подредена, домашните са написани. Момиченцето няма търпение да заспи вечерта, за да се събуди вече в понеделник, когато с широка усмивка ще се качи в автобуса на фондация "Амала - Р" и ще пристигне в училище точно преди да удари първият звънец.
Касандра е в I "а" клас на СОУ "П. Яворов" в Плевен. Въпреки че живее в с. Буковлък, където 2/3 от населението е ромско, тя има щастието да бъде едно от децата, които фондация "Амала - Р" се опитва да интегрира в българско училище. Засега без проблем. Касандра се разбира отлично със съучениците си, те я приемат като една от тях.
"Не можеш да ни кажеш, че сме българи или турци. Цигани сме. И не се обиждаме като ни го кажат. Но не е приятно , когато някой ти го рече така с ненавист. Болно ни е, че се поставят всички под един знаменател. Може би по-хубавата дума е роми. Лошата е цигани. Защото има някои, за които наистина можеш да кажеш, че са цигани. И ние сме такива, но заради тях страдат такива като нас и хората ни гледат с други очи. Но и при циганите има такива, каквито се срещат и при българите - мизерни и нехигиенични. Както има черни овце при нас, така ги има и при българите.
Затова казваме на дъщерята: Касандра, ако някой случайно ти каже циганка, не се обиждай, недей да обръщаш внимание. Гледаме всичко да е с добро. Хубаво е, че госпожата не допуска да се обиждат децата, да се прави разлика", казват родителите на Касандра.
Таткото Йордан е оксиженист. Майката Цеца работи почасово във фирма за балиране на рециклирана пластмаса.
Твърдят,
че изкарват
достатъчно,
за да могат да си позволят нормално съществуване с приблизително 700 лв. на месец. Като платят консумативите - ток, вода, кабелна тв и др., им остават и за тях. Винаги намират пари, когато е необходимо да купят нещо за Касандра, което ще й трябва в училище. Живеят в своя дом в с. Буковлък заедно с Касандра и 5-годишното й братче Тинчо. За него имат същите планове, както и за каката. "Той сега посещава детската градина в селото. Хубаво ще е, ако и той поеме пътя на Касандра - да бъде добър, да чете, да му се отдава", казва майката.
И двамата са без образование, но впечатляващо природно интелигентни. Те са категорични, че дъщеря им ще постигне много повече от тях в живота, а те ще я подкрепят напълно.
"Ако не беше фондацията, Касандра щеше да учи на село. Но много стриктно щях да следя тя наистина да учи, не само да отбива номера, че ходи на училище. Аз съм бил в това училище и знам как е. До VII клас бях отличник. Взимах сроковете с 5,50 - 6,00. Като минах обаче за VIII клас, там се събрах с моите приятели, които повтаряха. И започнах с тях - шушу - мушу и до там. Хайде да ходим навън, да ритаме - и спрях да съм това, което бях", разказва Данчо. И добавя, че до VII клас искал да седи сам на чин, за да не му пречи никой.
Таткото казва за себе си, че бил "учено момче", но аверите го провалили. Стигнало се дотам, че му дали ултиматум - или той да напусне училище, или ще изгонят майка му, която била чистачка в същото школо. Данчо решил да се махне и да завърши другаде. Опитът му обаче да добие някакво образование и в техникума в Овча могила се оказал неуспешен.
Така останал
само със VII клас.
Може да не съм карал VIII клас, но няма нещо, което да не възприемам, казва той.
"В семейството ми бяхме 5 деца - три сестри и двама братя сме - продължава Данчо. - И нашите винаги са подкрепяли ученето. По-голямата ми сестра е глухоняма. От 6-годишна възраст ходеше на специализирано училище, чак до XII клас. Тя се ожени малка - на 17 г., защото си намери мъж от училището. Но нашите я поддържаха, а тя имаше желание да учи. Това виждам и в Касандра - желание".
Цеца е от Плевен. Като съпруга си и тя не успяла да учи повече. Казва, че е по семейни причини. Най- й се отдавал немският език. "Аз учих в ОУ "Д-р Петър Берон". Имам завършен V клас. Държах детето ми да дойде в града, защото знам каква е разликата в градското и в селското училище. На село децата изобщо не учат. Има такива, които са в IV - V клас, а не знаят азбуката, не познават буквите - най-елементарното. А то как ще върви нагоре като не знае да чете и да пише", чуди се Цеца.
Фондация "Амала - Р" "попада" на Касандра и я изпраща да учи в ОУ "П. Яворов" благодарение на координаторката в селото Галя. Децата от Буковлък, които учат в това училище, са с наставник Доника Тодорова. Тя е тази, която сутрин ги поема и ги връща след училище. "В СОУ "П. Яворов" имаме 24 деца от I до XI клас. Осем са първокласниците. Всичките са от с. Буковлък. От другите има и от Плевен. Осигуряваме превоз, помагала - помагаме с каквото можем. Но в крайна сметка всичко си идва от средата. Ето при Касандра, а и не само при нея,
родителите са
много стабилни,
отговорни.
Просто искат детето да върви напред. Ние каквото и да направим, когато вкъщи няма културата, сме безсилни.
Когато изберем децата, сме длъжни да им кажем, че като отидат да учат в Плевен ще добият култура и образование малко по-различно от това в Буковлък. Защото имаме дечица, които ги взимаме, а те и елементарното не знаят. Учениците пък, с които се занимаваме, знаят, че трябва да се отнасят много сериозно и отговорно към факта, че учат заедно с български деца", обяснява Доника. Впечатлена от ромчетата е и класната на I "в" - Албена Йонкова. В нейния клас попадат 6 от 8-те деца на фондацията.
"Децата много бързо се адаптираха. Добре се интегрираха. С прекрасни отзиви съм за всички. Те се справят и по нищо не отстъпват на другите. Някои дори проявяват изключителни умения, като артистизъм, подготвяйки сега пиески за Деня на будителите", казва тя.
Звънецът бие. Завършва часът по писане. Касандра като мишле подава глава на вратата и вижда в коридора майка си и баща си. Затичва се към тях и с гордост им показва тетрадката си, в която старателно на цяла страница е изписала буквата "у". Очичките й са живи, играят, смеят се.
После момиченцето се втурва в класната стая и започва да чисти бялата дъска. Откакто разбра, че дъската се трие с мокри кърпи, вече носи в раницата си всеки ден, казва класната й Теменужка Илиева. Преподавателката не крие добрите си впечатления и приятната изненада от работата на своята ученичка.
"Касандра ме
впечатли
със своето сериозно отношение първо към другарите, после към класната стая. Отнася се много сериозно към имуществото в нея. Много добре си пази работното място, почиства си масичката. Колкото и първично да е първото ми впечатление, но останах приятно изненадана от поддържането на учебните помагала. Още на втория учебен ден всички учебници и тетрадки бяха увити със зелен картон и надписани. Засега няма случай тя да е забравила или пропуснала домашно. По музика знае песничките, които учим, пее много хубаво, дори е включена в един смесен като етнос състав към училището с ръководител Габриела Тодорова. Първото им представление ще бъде за Деня на народните будители. По математика работи добре, по писане се справя чудесно. Тя е едно много подготвено, организирано и перспективно дете и много добре бе приета от своите съученици, а и тя се отнася добре към тях. С нищо не е по-различна от другите.
От друга страна ме впечатли сериозното отношение на родителите към родителската среща. Досега е имало две и майката е присъствала.
По инициатива на логопеда Валя Василева, колежката Албена Йонова, психолога Кирил Миланов и аз проведохме "Училище за родители". Преди три седмици беше втората среща на тема: "Макар и различни, всички сме хора" (ставаше въпрос за децата със специални образователни потребности) и тогава дойдоха и двамата, въпреки че тази среща не е родителска и е съвсем от друго естество", разказва класната Илиева.
За всички, които познават семейството на Касандра, отговорността на родителите е поразяваща. Такава не се среща дори у някои българи. Стремежът на Цеца и Данчо е да дадат най-доброто на своето дете и още в самото начало
да заложат
към ученето
(което днес звучи малко изтъркано и демоде). Мерките отстрани дори изглеждат драконовски, но майката е безкомпромисна: няма място за глезотии.
Касандра свършва училище в 13 ч. Половин час по-късно вече е вкъщи. Но вместо да почине и да се нахрани, правилото е - първо да напише домашните си. "Важно е децата да ги подхванеш отначало, а не да ги оставиш на произвола, да не им обърнеш внимание. И след като се прибере от училище да не им подредиш и приготвиш раницата за другия ден.
Когато Касандра се прибере й казвам: без да се преобличаш, без да обядваш, няма глезотии. Оставаш си раницата на мястото и сядаш да си напишеш домашните. Аз съм длъжна, защото тя е малка и не може да ми обясни подробно, да отворя тетрадките, да видя по български, по математика дали има домашно. И няма изморяване - боли ме, мамо, ръчичката, аз съм учила до 1 часа, ми казва. Но няма боли ме. Това е основата, за да може да продължи нагоре.
След като си напише домашното, веднага й приготвям чантата по програмата. Тогава вече се преоблича, обядва и започва да играе. А то нейната игра - пак с книжките. Вика съученичката си Моника от фондацията и сядат да си пишат и оцветяват", разказва майката. И добавя: Щастлива съм, че просто й се отдава да се учи. Личи и, че може. Но много
зависи от
родителите дали
ще дадат рамо
на едно такова дете, което има желание да се развива. Винаги се занимаваме с нея, колкото и да сме изморени. А тя показва старание и паметливост още от детската градина. Госпожата им дава да научат едно стихотворение, а тя се прибира вкъщи и вече го знае".
Данчо мечтае дъщеря му да стане студентка. "Дали ще пребивам човек, както се казва, но ще я поддържам. Земята ще разтворя, но работа ще намеря. Тя на мен ми е гордостта, тя ми е сърцето", категоричен е той. Цеца иска просто Касандра да върви нагоре. А Тинчо да тръгне по нейния път.
За разлика от много ромски семейства Цеца и Данчо са решили да нямат повече деца. Щастливи са с двете си - съдбата ги е дарила и с момче, и с момиче. Вярват, че тяхно задължение е да осигурят на отрочетата си стабилен живот, а не в един момент да се окаже, че няма с какво да ги издържат. "Тези деца не трябва да се оставят на произвола на съдбата. Трябва в бъдеще да им се осигурят домове, коли", разкриват плановете си родителите.
Историята на това семейство е интересна най-вече с това, че са роми. И се различават коренно от масата цигани. Цеца и Данчо вярват, че все повече ще стават тези като тях - които да живеят съвестно и да се грижат истински за децата си, а не да чакат помощ от държавата.
Материалът е от архива на BG Север
14.08.2010 21:03
Трагична истина. За жалост.
14.08.2010 21:59
14.08.2010 22:54
Тя може да стане певица като Преслава и без абсолютно никакво формално образование...
14.08.2010 23:50
15.08.2010 00:13
Айде развивай се както можеш, щом ти плащат за това... не държа да пиша за миризливите мангусти... ТУК!
15.08.2010 00:44
Няма нормално дете, което да предпочита учебниците пред игрите. Лъете и от цигани повече.
15.08.2010 01:12
15.08.2010 07:31
15.08.2010 07:43
15.08.2010 08:06
15.08.2010 08:40
15.08.2010 08:51
15.08.2010 08:52
Малко дете няма още компания от която да се влияе ...
15.08.2010 09:10
15.08.2010 09:11
15.08.2010 09:14
15.08.2010 09:21
15.08.2010 10:19
15.08.2010 12:39
И моля, като коментирате, да се замислите дали с думите си отговаряте на това, за което претендирате. Ако не ви е много трудно. :-) Или заливате всичко с помия просто по липса на друга възможност.
15.08.2010 14:07
15.08.2010 15:32
Но наистина такива са малко.
15.08.2010 15:57
15.08.2010 16:05
15.08.2010 16:54
15.08.2010 18:36
15.08.2010 18:42
15.08.2010 18:45