2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ЛИЧНА ДРАМА
Осиновено момиче стига до опит за самоубийство
Години наред семейството на Мария не може да преодолее драмата
"Няма щастие в неизвестността. Единствено увереността прави живота спокоен." Емил Зола
Поля ТОМОВА
Днес Мария е на 29 години. Омъжена, с професия, която я удовлетворява. От година е и майка на малкия Боян. Цялата й фигура и зелените й очи излъчват спокойствие и хармония. Почти нищо в нея не издава ужаса, който е изживяла, а заедно с нея и цялото й семейство. Истината я прави щастлива. И както тя споделя - "не е вярно, че това, което не знаеш, не може да те нарани. Може и още как". А истината е, че Мария е осиновено дете. Сега признава, че винаги чувства родителите си, тези, които са я взели, за своето истинско семейство. Съжалява, че им е причинила мъка, но не може да върне времето. Нейният живот обаче е доказателство, че осиновените деца трябва да знаят истината и да се научат да я приемат.
Преди 15 години Мария е 14-годишно дете. Кара труден пубертет, с непрекъснати кавги с родителите си - Диана и Иван Колеви. По това време семейството живее в София, тъй като бащата на момичето е военен. Преди това са обиколили половин България. За Мария най-хубавите дни идват, когато отива при баба си - майката на баща й, в малкото селце Йорданово, близо до Русе. Там е спокойна.
Но идва денят, който поставя началото на невероятна драма. "Бях сама в апартамента. Тъкмо се чудех как да се справя с поредната досадна пъпка и почти се бях разплакала от яд. Телефонът иззвъня. Не му обърнах внимание, но звъненето продължи.Припряно вдигнах. Ало, казах ядосано. Ало, Мария - прозвуча женски глас отсреща. После продължи -
ти не си дете
на майка си
и баща си.
Осиновена си, взета си от дом. И не се казваш Мария. Телефонът се затвори, а аз дълго стоях със слушалката в ръка", разказва изстрадалата млада жена.
Вечерта, когато Иван и Диана се прибират, намират бележка, с която дъщерия им ги уведомява, че няма да се прибере тази вечер. Примрели от ужас, родителите започват да звънят на приятелки и съученички, на всички познати. Обаждат се в милицията. Изкарват безумна безсънна нощ, докато около шест сутринта Мария се прибира. Къде ходиш, бе дете, изкара ни акъла, опитва се да я прегърне баща й. Не ме пипай, ти не си ми никакъв, следва отговорът.
Затваря се в стаята си и отказва да излезе оттам близо 48 часа. Родителите й се събират и решават, че тя явно знае истината и трябва да й кажат всичко, което могат. Изчакват търпеливо и момичето най-сетне излиза от убежището си. Тогава тримата сядат и възрастните разкриват тайната.
Преди 15 години Иван и Диана разбират, че не могат да имат деца. Решават да си осиновят дъщеря. Подават документи и чакат. Не след дълго от дома им казват, че имат подходящо за тях дете - нормално, здраво бебе, момиче. Получили са отказ от майката, а бащата е неизвестен. Семейство Колеви отиват и се влюбват в детето от пръв поглед. Предварително са решили, че няма да му казват, че е осиновено. Иван дори си сменя кръвта, за да може кръвната му група да е като на детето. Тогава те живеят в Казанлък. След като осиновяват Мария, веднага напускат града и отиват в Пловдив. Никой, освен най-близките роднини, не знае, че момичето е осиновено.
Тайната е
трябвало да
бъде погребана
завинаги.
Детето расте, за радост на родителите си е здраво и жизнено. Дори започва да прилича на майка си. В Иван обаче дълго време се таи страхът от гените, които могат да се проявят. Затова, възползвайки се от служебното си положение, той разкрива самоличността на майката, въпреки закона, който не позволява това. Оказва се, че Мария е плод на забранена любов между ученичка от Варна и много по-възрастен мъж. Биологичната й майка е била умно и красиво момиче. Искала да задържи детето, но родителите й я принудили да го остави. Със сълзи на очи майката дала на детето си името Любов. Иван научил и името на девойката - Невена.
Това разказали Иван и Диана на своето дете. Извинили се, че са крили истината толкова дълго. Казали, че искат да я предпазят, да й спестят болката. Лъгали сте ме толкова време, промълвила Мария. После заявила, че иска да намери майка си. Родителите й обаче се противопоставили. Не си струвало да се тормози, казали й. Привидно момичето се съгласило. Вечеряли и си легнали. Сутринта стаята на Мария била празна. Отново имало бележка, в която тя заявявала, че отива да търси "истинската си майка" и се извинява, че е взела пари от портмонето на Иван.
Мъчителни дни и нощи настъпили отново за Иван и Диана. Косата на бащата побеляла за едно денонощие. Въпреки усилията му да открие Мария, от нея нямало и следа. Накрая Диана се примирила. Повярвала, че момичето има право на свой живот и правото да избира.
В това време Мария се озовала във Варна. Единствената следа, с която разполагала, било името на биологичната й майка и датата на раждане. Опитите й да стигне до жената обаче ударили на камък. "Тогава си спомних, че бащата на моя приятелка има братовчед, който е адвокат в града. Обадих й се и я помолих да ме свърже с него."
Този човек помага
открие майка си.
"Намерихме я в една детска градина, където работеше като възпитателка. Нарочно не й се обадих предварително, исках да я наблюдавам". В този момент Мария си признава, че са я овладели съвсем противоположни чувства - омраза, защото тази жена я е изоставила, и нещо като любов към нея. Невена е красива жена, движи се грациозно и момичето е впечатлено от нея. Разбира, че зелените очи са наследство от майка й. "Не мога да опиша сцената, когато се представих на Невена. Тя не ме разпозна, докато не й казах коя съм. След това изглеждаше доволна, почти щастлива". Срещата между майка и дъщеря продължила дълго. Невена казала, че има семейство, предложила на Мария да й гостува. Момичето се съгласило. По пътя Невена се опитала да обясни защо е изоставила детето си преди 14 години. Разказала за голямата си и невъзможна любов, за това, че искала живот за бебето и за надеждата, че то ще попадне при добри хора, които ще го обичат. Съпругът й знаел историята на нейния живот и я приемал. Мария слушала и мълчала. Не споделила чувствата, които я връхлитали. Изведнъж се оказала с две семейства, а била най-самотното същество на света. Пристигнали в дома на Невена. След неловките първи минути, разговорът потръгнал. Съпругът Георги се оказал наистина добър и разбран човек. Приел Мария радушно, дори се държал бащински с нея. Тази вечер момичето разбрало, че има и двама братя - децата на Невена и Георги. Малчуганите се родили през една година и тогава били на около седем и шест. Вечерта минала тихо и спокойно. Развълнувани от срещата, Невена и Мария останали дълго в хола. Разговаряли, но момичето не споделило, че е напуснало дома си само и осиновителите му не знаят къде е.
Легнали си в
ранните часове.
Мария не могла да затвори очи. "Тогава всичко се стовари отгоре ми. Мислех, че хората около мен са щастливи, а аз съм пълен неудачник. И досега не мога да обясня защо се почувствах толкова зле. Би трябвало да съм доволна, че около мен има нормални хора, които полагат грижи".
Сега Мария мисли по този начин, но преди години е била напълно объркана. Рано сутринта тя излиза от дома на Невена. Няма идея къде ще отиде. Просто иска да остане сама, да размисли. Има достатъчно пари, за да си вземе хотел, но по това време никой не дава стая на малолетно момиче. Затова пък в разгара на сезона е пълно със свободни квартири и Мария се нанася в една от тях. Плаща за две нощувки. Цял ден не излиза от стаята. Вечерта в главата й вече се оформя идея. Може би съм искала да накажа всички около мен, или пък себе си, казва тя. В банята момичето реже вените на ръцете си.
Събужда се в болницата. Около нея има полицаи. Казват й, че родителите й ще пристигнат всеки момент. Почти се усмихва при мисълта, че има два чифта родители. Разбира, че е открита от хазайката, която се разтревожила от налудничавия й поглед и решила да разбере защо не излиза от стаята си цяло денонощие. Лекарите се преборили за живота й. Обадили се в полицейския участък, откъдето пък я разпознали по снимката за издирване, дадена от Иван Колев и разпратена до всички дирекции в страната.
Мария слушала всичко това и постепенно разбрала, че е наранила всички близки. Не отговорила на въпросите на психолога защо е опитала да се самоубие. Не след дълго на вратата на стаята й застанали Иван и Диана. Изтерзаните им лица потресли момичето. Мария видяла бялата коса на мъжа, който я отгледал с толкова любов, и вината я заляла. Скрила лице под възглавницата и
не посмяла
да погледне
родителите си.
Много нежно Иван открил лицето на дъщеря си. "Ние сме виновни, не ти казахме истината навреме, а трябваше. Понякога човек греши заради стремежа да запази хората, които обича", казал бащата. Мария останала в болницата около седмица. Иван и Диана дошли да я приберат и заедно отишли в хотела. Тогава им казах, че съм намерила майка си и искам да се срещнат, спомня си младата жена. Иван и Диана са смутени и уплашени, те смятат, че вече са загубили детето си. Но не смеят да откажат. На срещата с Невена обаче отива само Диана. Иван просто няма сили да понесе това. Двете жени се срещат, сред тях е и Мария. Разговорът не върви, чувстват се неловко. Постепенно бариерата пада. Диана разказва за първите стъпки на Мария, за болестите й, за тревогите си. Невена пък споделя как всяка неделя е палила свещ в църквата с надеждата детето да е попаднало при добри хора. Благодари на жената, отгледала плода на греха й. Нека Мария да реши сега с кого да живее, изведнъж казва Невена. Признава, че е говорила със съпруга си за това и той няма нищо против да приеме момичето. Диана загубва дар слово, но смело отговаря - да, нека Мария да реши. "Не можех да помръдна, спомня си Мария, изведнъж се оказа, че всичко зависи от мен. Трудно решение за човек на 14 години. Не зная какво стана, но казах, че отивам с Невена". Така и става. Диана казва, че ще оправят документите по-късно. Става с мъка и се отправя към хотела. Само тя знае усилието, с което се е прибрала при Иван и му е казала решението на Мария.
Двамата са убити
от мъка.
Целият им живот е рухнал, но трябва да продължат. В същото време Мария и Невена отиват у дома. За момичето вече има приготвена стая, а през цялата вечер майката прави планове.
"Легнах си, но главата ми се пръскаше. Знаех, че тази жена ме е родила и трябва да се чувствам нейно дете, но като че ли не беше така", разказва Мария. През тази нощ тя прощава на Диана и Иван лъжата. Изведнъж разбира, че не може да мисли за тях по друг начин, освен като за "мама" и "татко". Едва изчаква да съмне. Набързо се облича и хуква към хотела. На рецепцията обаче й казват, че Иван и Диана са заминали преди три часа. Мария се връща в дома на Невена и й казва, че истинското й желание е да се прибере при семейството си, при тези, които са я отгледали и които обича истински. Не скрива, че смята тях за свои родители и че ги е наранила жестоко. Невена изслушва детето, което е родила, и разбира. Единственото, което иска, е двете да поддържат връзка, да се виждат, просто Мария да бъде част от живота й. Разделят се с увереността, че ще се срещнат отново. Георги пали колата и Мария тръгва към дома си.
Стигат до София за рекордно бързо време. Мария няма търпение да види майка си и баща си. Взима тичешком петте етажа до апартамента. Звъни настойчиво. Вратата се отваря и момичето застава пред баща си. "Просто се хвърлих на врата му и казах: Татко, дойдох си. После не можех да промълвя и думичка. Заплаках." Иван също едва сдържа сълзите си. Диана, дъщеря ни се прибра, извиква той. Жената не може да повярва на очите си. Мамо, съжалявам, прошепва през сълзи Мария…
Години след това Мария не съжалява за избора си. Известно време е посещавала психолог. Редовно се чува по телефона и с Невена, но никога не й е казала майко. "За мен майка ми е Диана", категорична е младата жена. "Дължа всичко, което имам и което съм, на моите родители. И няма да мога да им се отплатя". Никога не се опитвала да разбере чий е бил женският глас по телефона, който преди години преобърна живота й. Няма смисъл, явно така е трябвало до бъде, казва младата жена.
Кажете истината, съветват психолозите
Психолозите и
психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да се каже истината. В
противен случай, когато детето разбере, а това винаги става, то се чувства
излъгано и предадено. Разговорът за осиновяване не трябва да е еднократен,
съветват специалистите. Мненията на психолозите за това, кога трябва да се каже
на детето, се раздвояват. Едни смятат, че най-подходящата възраст е 2 - 3
години, според други е 8 - 11. Всички обаче са категорични, че детето трябва да
знае истината преди пубертета. Най-важното обаче е истината да се каже в топла и
любяща среда, да се обясни на детето, че родителите му го обичат и винаги ще е
така. Да се каже, че то не е виновно, че е осиновено. Много е важно да не му се
говорят лоши неща за биологичните родители, тъй като то ще си направи
заключение, че и то е лошо. Детето трябва да разбере, че биологичните му
родители са истински хора, които имат свой живот, някъде и с някого. Обяснението
защо е било оставено от биологичната си майка би трябвало да бъде фактът, че тя
не е могла да се грижи за него. Във всички случаи детето ще бъде натъжено, но
това е нормална реакция, казват експертите.
Материалът е от архива на BG Север
Къде Амур се е загледал?
Концертите на Холограмата - Hatsune Miku...
13.08.2010 17:46
13.08.2010 22:06
13.08.2010 23:45
13.08.2010 23:52
14.08.2010 00:00
14.08.2010 00:02
14.08.2010 00:46
14.08.2010 07:56
14.08.2010 11:23
14.08.2010 11:57
14.08.2010 14:03
14.08.2010 17:08
14.08.2010 18:01
14.08.2010 20:54
14.08.2010 22:58
Аз призовавам всички осиновители да кажат навреме истината на детето. Щом психолози и психиатри ги призовават, значи те просто трябва да го направят.