Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2010 16:46 - Осиновено момиче стига до опит за самоубийство
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 10293 Коментари: 15 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЛИЧНА ДРАМА


  Осиновено момиче стига до опит за самоубийство

 

Години наред семейството на Мария не може да преодолее драмата

 

"Няма щастие в неизвестността. Единствено увереността прави живота спокоен." Емил Зола

 

image

Поля ТОМОВА

Днес Мария е на 29 години. Омъжена, с професия, която я удовлетворява. От година е и майка на малкия Боян. Цялата й фигура и зелените й очи излъчват спокойствие и хармония. Почти нищо в нея не издава ужаса, който е изживяла, а заедно с нея и цялото й семейство. Истината я прави щастлива. И както тя споделя - "не е вярно, че това, което не знаеш, не може да те нарани. Може и още как". А истината е, че Мария е осиновено дете. Сега признава, че винаги чувства родителите си, тези, които са я взели, за своето истинско семейство. Съжалява, че им е причинила мъка, но не може да върне времето. Нейният живот обаче е доказателство, че осиновените деца трябва да знаят истината и да се научат да я приемат.

Преди 15 години Мария е 14-годишно дете. Кара труден пубертет, с непрекъснати кавги с родителите си - Диана и Иван Колеви. По това време семейството живее в София, тъй като бащата на момичето е военен. Преди това са обиколили половин България. За Мария най-хубавите дни идват, когато отива при баба си - майката на баща й, в малкото селце Йорданово, близо до Русе. Там е спокойна.

Но идва денят, който поставя началото на невероятна драма. "Бях сама в апартамента. Тъкмо се чудех как да се справя с поредната досадна пъпка и почти се бях разплакала от яд. Телефонът иззвъня. Не му обърнах внимание, но звъненето продължи.Припряно вдигнах. Ало, казах ядосано. Ало, Мария - прозвуча женски глас отсреща. После продължи -

ти не си дете

на майка си

и баща си.

Осиновена си, взета си от дом. И не се казваш Мария. Телефонът се затвори, а аз дълго стоях със слушалката в ръка", разказва изстрадалата млада жена.

Вечерта, когато Иван и Диана се прибират, намират бележка, с която дъщерия им ги уведомява, че няма да се прибере тази вечер. Примрели от ужас, родителите започват да звънят на приятелки и съученички, на всички познати. Обаждат се в милицията. Изкарват безумна безсънна нощ, докато около шест сутринта Мария се прибира. Къде ходиш, бе дете, изкара ни акъла, опитва се да я прегърне баща й. Не ме пипай, ти не си ми никакъв, следва отговорът.

Затваря се в стаята си и отказва да излезе оттам близо 48 часа. Родителите й се събират и решават, че тя явно знае истината и трябва да й кажат всичко, което могат. Изчакват търпеливо и момичето най-сетне излиза от убежището си. Тогава тримата сядат и възрастните разкриват тайната.

Преди 15 години Иван и Диана разбират, че не могат да имат деца. Решават да си осиновят дъщеря. Подават документи и чакат. Не след дълго от дома им казват, че имат подходящо за тях дете - нормално, здраво бебе, момиче. Получили са отказ от майката, а бащата е неизвестен. Семейство Колеви отиват и се влюбват в детето от пръв поглед. Предварително са решили, че няма да му казват, че е осиновено. Иван дори си сменя кръвта, за да може кръвната му група да е като на детето. Тогава те живеят в Казанлък. След като осиновяват Мария, веднага напускат града и отиват в Пловдив. Никой, освен най-близките роднини, не знае, че момичето е осиновено.

Тайната е

трябвало да

бъде погребана

завинаги.

Детето расте, за радост на родителите си е здраво и жизнено. Дори започва да прилича на майка си. В Иван обаче дълго време се таи страхът от гените, които могат да се проявят. Затова, възползвайки се от служебното си положение, той разкрива самоличността на майката, въпреки закона, който не позволява това. Оказва се, че Мария е плод на забранена любов между ученичка от Варна и много по-възрастен мъж. Биологичната й майка е била умно и красиво момиче. Искала да задържи детето, но родителите й я принудили да го остави. Със сълзи на очи майката дала на детето си името Любов. Иван научил и името на девойката - Невена.

Това разказали Иван и Диана на своето дете. Извинили се, че са крили истината толкова дълго. Казали, че искат да я предпазят, да й спестят болката. Лъгали сте ме толкова време, промълвила Мария. После заявила, че иска да намери майка си. Родителите й обаче се противопоставили. Не си струвало да се тормози, казали й. Привидно момичето се съгласило. Вечеряли и си легнали. Сутринта стаята на Мария била празна. Отново имало бележка, в която тя заявявала, че отива да търси "истинската си майка" и се извинява, че е взела пари от портмонето на Иван.

Мъчителни дни и нощи настъпили отново за Иван и Диана. Косата на бащата побеляла за едно денонощие. Въпреки усилията му да открие Мария, от нея нямало и следа. Накрая Диана се примирила. Повярвала, че момичето има право на свой живот и правото да избира.

В това време Мария се озовала във Варна. Единствената следа, с която разполагала, било името на биологичната й майка и датата на раждане. Опитите й да стигне до жената обаче ударили на камък. "Тогава си спомних, че бащата на моя приятелка има братовчед, който е адвокат в града. Обадих й се и я помолих да ме свърже с него."

Този човек помага

на Мария да image

открие майка си.

"Намерихме я в една детска градина, където работеше като възпитателка. Нарочно не й се обадих предварително, исках да я наблюдавам". В този момент Мария си признава, че са я овладели съвсем противоположни чувства - омраза, защото тази жена я е изоставила, и нещо като любов към нея. Невена е красива жена, движи се грациозно и момичето е впечатлено от нея. Разбира, че зелените очи са наследство от майка й. "Не мога да опиша сцената, когато се представих на Невена. Тя не ме разпозна, докато не й казах коя съм. След това изглеждаше доволна, почти щастлива". Срещата между майка и дъщеря продължила дълго. Невена казала, че има семейство, предложила на Мария да й гостува. Момичето се съгласило. По пътя Невена се опитала да обясни защо е изоставила детето си преди 14 години. Разказала за голямата си и невъзможна любов, за това, че искала живот за бебето и за надеждата, че то ще попадне при добри хора, които ще го обичат. Съпругът й знаел историята на нейния живот и я приемал. Мария слушала и мълчала. Не споделила чувствата, които я връхлитали. Изведнъж се оказала с две семейства, а била най-самотното същество на света. Пристигнали в дома на Невена. След неловките първи минути, разговорът потръгнал. Съпругът Георги се оказал наистина добър и разбран човек. Приел Мария радушно, дори се държал бащински с нея. Тази вечер момичето разбрало, че има и двама братя - децата на Невена и Георги. Малчуганите се родили през една година и тогава били на около седем и шест. Вечерта минала тихо и спокойно. Развълнувани от срещата, Невена и Мария останали дълго в хола. Разговаряли, но момичето не споделило, че е напуснало дома си само и осиновителите му не знаят къде е.

Легнали си в

ранните часове.

Мария не могла да затвори очи. "Тогава всичко се стовари отгоре ми. Мислех, че хората около мен са щастливи, а аз съм пълен неудачник. И досега не мога да обясня защо се почувствах толкова зле. Би трябвало да съм доволна, че около мен има нормални хора, които полагат грижи".

Сега Мария мисли по този начин, но преди години е била напълно объркана. Рано сутринта тя излиза от дома на Невена. Няма идея къде ще отиде. Просто иска да остане сама, да размисли. Има достатъчно пари, за да си вземе хотел, но по това време никой не дава стая на малолетно момиче. Затова пък в разгара на сезона е пълно със свободни квартири и Мария се нанася в една от тях. Плаща за две нощувки. Цял ден не излиза от стаята. Вечерта в главата й вече се оформя идея. Може би съм искала да накажа всички около мен, или пък себе си, казва тя. В банята момичето реже вените на ръцете си.

Събужда се в болницата. Около нея има полицаи. Казват й, че родителите й ще пристигнат всеки момент. Почти се усмихва при мисълта, че има два чифта родители. Разбира, че е открита от хазайката, която се разтревожила от налудничавия й поглед и решила да разбере защо не излиза от стаята си цяло денонощие. Лекарите се преборили за живота й. Обадили се в полицейския участък, откъдето пък я разпознали по снимката за издирване, дадена от Иван Колев и разпратена до всички дирекции в страната.

Мария слушала всичко това и постепенно разбрала, че е наранила всички близки. Не отговорила на въпросите на психолога защо е опитала да се самоубие. Не след дълго на вратата на стаята й застанали Иван и Диана. Изтерзаните им лица потресли момичето. Мария видяла бялата коса на мъжа, който я отгледал с толкова любов, и вината я заляла. Скрила лице под възглавницата и

не посмяла

да погледне

родителите си.

Много нежно Иван открил лицето на дъщеря си. "Ние сме виновни, не ти казахме истината навреме, а трябваше. Понякога човек греши заради стремежа да запази хората, които обича", казал бащата. Мария останала в болницата около седмица. Иван и Диана дошли да я приберат и заедно отишли в хотела. Тогава им казах, че съм намерила майка си и искам да се срещнат, спомня си младата жена. Иван и Диана са смутени и уплашени, те смятат, че вече са загубили детето си. Но не смеят да откажат. На срещата с Невена обаче отива само Диана. Иван просто няма сили да понесе това. Двете жени се срещат, сред тях е и Мария. Разговорът не върви, чувстват се неловко. Постепенно бариерата пада. Диана разказва за първите стъпки на Мария, за болестите й, за тревогите си. Невена пък споделя как всяка неделя е палила свещ в църквата с надеждата детето да е попаднало при добри хора. Благодари на жената, отгледала плода на греха й. Нека Мария да реши сега с кого да живее, изведнъж казва Невена. Признава, че е говорила със съпруга си за това и той няма нищо против да приеме момичето. Диана загубва дар слово, но смело отговаря - да, нека Мария да реши. "Не можех да помръдна, спомня си Мария, изведнъж се оказа, че всичко зависи от мен. Трудно решение за човек на 14 години. Не зная какво стана, но казах, че отивам с Невена". Така и става. Диана казва, че ще оправят документите по-късно. Става с мъка и се отправя към хотела. Само тя знае усилието, с което се е прибрала при Иван и му е казала решението на Мария.

Двамата са убити

от мъка.

Целият им живот е рухнал, но трябва да продължат. В същото време Мария и Невена отиват у дома. За момичето вече има приготвена стая, а през цялата вечер майката прави планове.

"Легнах си, но главата ми се пръскаше. Знаех, че тази жена ме е родила и трябва да се чувствам нейно дете, но като че ли не беше така", разказва Мария. През тази нощ тя прощава на Диана и Иван лъжата. Изведнъж разбира, че не може да мисли за тях по друг начин, освен като за "мама" и "татко". Едва изчаква да съмне. Набързо се облича и хуква към хотела. На рецепцията обаче й казват, че Иван и Диана са заминали преди три часа. Мария се връща в дома на Невена и й казва, че истинското й желание е да се прибере при семейството си, при тези, които са я отгледали и които обича истински. Не скрива, че смята тях за свои родители и че ги е наранила жестоко. Невена изслушва детето, което е родила, и разбира. Единственото, което иска, е двете да поддържат връзка, да се виждат, просто Мария да бъде част от живота й. Разделят се с увереността, че ще се срещнат отново. Георги пали колата и Мария тръгва към дома си.

Стигат до София за рекордно бързо време. Мария няма търпение да види майка си и баща си. Взима тичешком петте етажа до апартамента. Звъни настойчиво. Вратата се отваря и момичето застава пред баща си. "Просто се хвърлих на врата му и казах: Татко, дойдох си. После не можех да промълвя и думичка. Заплаках." Иван също едва сдържа сълзите си. Диана, дъщеря ни се прибра, извиква той. Жената не може да повярва на очите си. Мамо, съжалявам, прошепва през сълзи Мария…

Години след това Мария не съжалява за избора си. Известно време е посещавала психолог. Редовно се чува по телефона и с Невена, но никога не й е казала майко. "За мен майка ми е Диана", категорична е младата жена. "Дължа всичко, което имам и което съм, на моите родители. И няма да мога да им се отплатя". Никога не се опитвала да разбере чий е бил женският глас по телефона, който преди години преобърна живота й. Няма смисъл, явно така е трябвало до бъде, казва младата жена.

 

 Кажете истината, съветват психолозите

Психолозите и психиатрите са единодушни, че на осиновените деца трябва да се каже истината. В противен случай, когато детето разбере, а това винаги става, то се чувства излъгано и предадено. Разговорът за осиновяване не трябва да е еднократен, съветват специалистите. Мненията на психолозите за това, кога трябва да се каже на детето, се раздвояват. Едни смятат, че най-подходящата възраст е 2 - 3 години, според други е 8 - 11. Всички обаче са категорични, че детето трябва да знае истината преди пубертета. Най-важното обаче е истината да се каже в топла и любяща среда, да се обясни на детето, че родителите му го обичат и винаги ще е така. Да се каже, че то не е виновно, че е осиновено. Много е важно да не му се говорят лоши неща за биологичните родители, тъй като то ще си направи заключение, че и то е лошо. Детето трябва да разбере, че биологичните му родители са истински хора, които имат свой живот, някъде и с някого. Обяснението защо е било оставено от биологичната си майка би трябвало да бъде фактът, че тя не е могла да се грижи за него. Във всички случаи детето ще бъде натъжено, но това е нормална реакция, казват експертите.


Материалът е от архива на BG Север

 


Тагове:   опит,   момиче,   осиновено,


Гласувай:
6



1. анонимен - Господ и обора в който е роден-моля покажете ми го за да си поговорим!
13.08.2010 17:46
Тъй като компютърно и политически неграмотните като мен са присъствали на лекции четени им от хора,а не от светци -и в тях винаги е отсъствал лукса и помпозността на злобата господно- господкина,научно е доказано ,че колкото по рано детето разбере,че е осиновено,толкова го възприема по-добре,За психотронното оръдие се говори много малко,защото с него боравят само обичащите лъскавината на звездната пагонна триада,декада и плеада,Всеки би трябвало да е наясно,че където преобладава маймунски мисловен процес,дори и дипломите стават невалидни за да се опише дадено човешко състояние и резултатите от въздействието,Децата на войната се наричат изроди,Децата на любовта имат по различен начин на мислене,Първите често пъти са резултат от връзката на човек със животно-за това говори много дългия пенис и начина на мислене,Вторият вид са родени от връзката на мъж със жена и независимо от мнението на родителите се грижат за тях до пълнолетие,За съжаление когато става на въпрос за инжинерно или авиообщество,което изцяло е зависимо от познанията на техническите устройства изобретени от самите тях-можем да наблюдаваме така наречената трета световна война,която няма да е по-различна от първата,Така,че съзнавайки,че нямам нищо общо с военно садистичен и недоказуем убиващ индивид,а така също и със законно измамния-нямам чувство за вина за войната по пътищата,за глупостите и върховната злобност на обгазеният пожарникар или пък гаврещата се със мен полицейско-професорска капацитетна мощ,С УВАЖЕНИЕ-МАЙ НЕЙМ ИС МИМОЗА
цитирай
2. анонимен - По темата
13.08.2010 22:06
Уважаеми Анонимен,ти страдаш от онази злоба,насочена срещу Господ и останалият свят.Ако искаш да видиш обора,за който говориш,плати си билет до Назарет и отиди.Не е трудно.Колкото до статията,много тъжно,наистина,но милиони са тия драми.Нищо не оправдава родител,който постъпва така.Уважаемата Невена да е ползвала противозачатъчно,както и нейният"любовник".Когато бях малолетна,да не би кръшках и да се чуках.Изчаках да стана на 18 години и тогава.Виж,ако бях родила,щях да се омъжа и да отгледам детето си.Но за много момичета това ,изглежда,е тъпо.Не я съдя,но съдя онази дето е звъннала на Мария и е и казала това.Но Анонимен и психолозите не разбират това,те си падат по малки ,педерастки пениси и по психо травми.Защото за едно осиновено дете въобще не е добре НИКОГА ДА РАЗБИРА ТОВА!Най-добрата ми приятелка,още като малка ,6-годишна го е разбрала и се травмира за цял живот.Не разбирам отде тия ПСЕВДОПСИХОЛОЗИ решиха че е добре да се каже това на малко дете.Пълна глупост и нацисщина!Та нали малкото дете нищо не разбира,ще се травмира.Моята майка също е психолог и сама ми го каза.Ама не,Анонимен разбира повече от нея.И ПСЕВДОЖУРНАЛИСТИТЕ също.
цитирай
3. анонимен - ...
13.08.2010 23:45
Съгласен съм с #2 - и аз не разбирам откъде повечето психолози са толкова убедени какво трябва да се прави. За осиновяване би трябвало да се каже на 18-20 години, не по-рано. Когато детето е пълнолетно вече и му предстои самостоятелен живот е много по-лесно да приеме това отколкото докато расте и е зависимо от осиновителите си. Но глупаците нямат край - такава била модата и дайте да намираме "научни" доводи.
цитирай
4. анонимен - Глупости, кво е туй курвенце бе?...
13.08.2010 23:52
Глупости, кво е туй курвенце бе?????
цитирай
5. анонимен - ха-ха-ха
14.08.2010 00:00
Може ли авторът да ми обясни как бащата си е сменил кръвта ,за да смени кръвната си група?
цитирай
6. анонимен - обадили се в МИЛИЦИЯТА?
14.08.2010 00:02
аз пък искам само едно обяснение: как са се обадили в МИЛИЦИЯТА преди 15 г. /'95-а/, като милиция няма от 91 - 92-ра....?
цитирай
7. анонимен - do anonimen
14.08.2010 00:46
Kravta na chovek moje da se smenia i to mnogo lesno !!! Porovi se v google i 6te se yverish sam... dori e moderno po sveta da si smeniash kravta s cel podmladiavane
цитирай
8. анонимен - Биологичен баща
14.08.2010 07:56
Най-вероятно това е и биологичният и баща,При тежки обгазявания и хипербилирубинемия се прави обмяна на кръвта, но в случая такова нищо ни си упоменава,пък и тази обмяна се прави с кръв от същата кръвна група или от кръвна група 0 ако няма от едногрупова,
цитирай
9. анонимен - dobre e taka
14.08.2010 11:23
naistina tezi xora sa neinite roditeli ne e vajno koite e rodil a koi te atgledal
цитирай
10. анонимен - Моя приятелка си осинови дете. М...
14.08.2010 11:57
Моя приятелка си осинови дете.Много пъти сме говорили да му каже ли ,или не.Тя обаче вика "как се казва това нещо","не мога да го кажа","не се чувствам готова,пък и никога няма да съм".Не знам как да действаш в тази ситуация,много е лесно да се дават рецепти,но ...да не си мястото на родителите и на детето.
цитирай
11. анонимен - една жена...
14.08.2010 14:03
Аз осинових момче.Казала съм му истината,когато беше на 5г.Сега е на 16г. Живеем спокойно и тримата.Не се страхуваме с баща му,че ще се прибере и може да ни попита..."Кажете истината...."Никога не съм говорила грозни неща по адрес на биологичните му родители,но той казва,че ги ненавижда....Знаете ли,аз и на сина ми съм казала,ако бях го родила едвали щях да го обичам повече.Хора,кажете на децата си!!Колкото по-рано,толкова по-добре.Как 11 или 15 г.ще премълчаваме истината и в един момент" Сине,ела да ти кажа-аз до днес съм те лъгала,но сега ще ти кажа истината" Абсурдно е!Наште деца не са по-различни от всички останали.Просто са обект на наблюдение от страна на малките хора,на дребните дущици,които се хранят от сълзите и болките на изстрадалите родители,и техните щастливи /нищо неподозиращи/ рожби.
цитирай
12. анонимен - maria
14.08.2010 17:08
ne e vazno koy razda,a koy gleda i vyzpitava deteto,koy ne spi kogato e bolno,koy zivee s mykata i radostta na deteto. I vinagi istinata e po-dobra ot lyzata.
цитирай
13. анонимен - Аз лично не бих осиновил дете. Ако не ...
14.08.2010 18:01
Аз лично не бих осиновил дете.Ако не мога да имам деца ще направя всичко възможно да получа най-доброто лечение,но да имам деца.За какво ми е дете като няма да носи моите гени.Това на жените сигурно ще прозвучи като нещо лошо,но от еволюционна гледна точка мъжа гледа да остави свое потомство.Предпочитам да помагам при отглеждането на племенника ми,отколкото да гледам чуждо дете.
цитирай
14. анонимен - хм
14.08.2010 20:54
Съгласна съм, че има вторачване в осиновените деца. Но не разбирам защо. Учим децата докато са малки, че "големите" около тях са мама и тате и "останалите". Не си спомням да съм казвала на петгодишното си дете, че аз съм мама, защото съм го родила. Защо е необходимо на едно малко дете да се обяснява, че мама не го е родила, но много го обича. Това води до очевидния извод - само децата, родени от майка си биват обичани от нея.
цитирай
15. анонимен - осиновеното дете трябва да знае, че е осиновено
14.08.2010 22:58
И аз смятам, че всяко осиновено дете трябва да научи това.Специалистите знаят много по-добре от мен това. Това действа много зле психологически на детето! Така е, сигурен съм. То наистина се чувства излъгано и предадено. То е отчаяно. Счита, че е сбъркало като се е доверило на осиновителите си. То наистина ще бъде шокирано и ако веднага му се каже истината, но ще мине време и ще му мине и няма да се измъчва после. Скритата истина измъчва, когато се научи. Това е така. Това е много благородно дело от страна на осиновителите, че са взели детето, но не бива да травмират детето така. Но и те си имат мотив да скрият истината. Те имат друго виждане за нещата. Те не искат да го разстройват, но то ще е още по-разстроено ако научи случайно или те след толкова години решат да му го признаят.Те я скриват съвсем добронамерено, така е.
Аз призовавам всички осиновители да кажат навреме истината на детето. Щом психолози и психиатри ги призовават, значи те просто трябва да го направят.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473334
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031