Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2010 15:19 - Предателство и заточение е съдбата на останалите живи Ботеви четници
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 7622 Коментари: 8 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



 

Предателство и заточение е съдбата

на останалите живи Ботеви четници

 

Последователи на Войводата тънат в мизерия след Освобождението

 

imageЦветана ЕВГЕНИЕВА

Ботевата чета е един от най-големите революционни отряди, преминали Дунава за освобождението на България от османско робство. Тя е дала и най-много жертви - 94 от 205-те четници, според архивните документи, които загиват в битките, сраженията и преследванията на турските потери. Най-свидната жертва е самият войвода Христо Ботев, чието лобно място е в местността "Йолковица" във Врачанския балкан. Тук е финалът на Ботевата саможертва.

Под куршумите на многобройния редовен аскер, черкези и башибозуци, четата, преминала за няколко дни 120 км от Козлодуй до Врачанския балкан, заема позиция на Камарата и Купена. Сражението продължава целия ден на 20 май (ст. стил). То се води от Ботев и Петър Симеонов - Перо Херцеговинеца, заменил след конфликтен разговор с Войводата военния командир Никола Войновски. Всъщност това е сблъсък между две концепции - за славна смърт в боя, изповядвана от Ботев, и тактиката за измъкване от засадите и сраженията с цел оцеляване, защитавана от Войновски. Заедно с около 30 души той напуска мястото на сражението. В един момент, когато боят между четата и турската войска и башибозуците стихва, Ботев свиква съвещание в падината на "Йолковица", в което участват Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. Групата е далеч от четата, изтеглила се да търси вода, и от турските позиции. Докато разговарят, Ботев се изправя до скалата, за да огледа позициите и пада веднага, пронизан от куршум в сърцето. От този миг вече 132 години се задава въпросът "Кой уби Ботев"? Според официалната версия той е пронизан в сърцето с един единствен турски куршум. Според Ст. Влахов - Мицов, автор на книгата

"Кой уби Ботев",

организатор на убийството е Никола Обретенов. Той подчертава, че изясняването на истината не е опит за дегероизация, нито пък трябва да се разглежда като предателство спрямо Ботев и българската национална революция, а като неизбежен сблъсък на двете концепции. Друг историк, Трифон Христовски, в брошурата си "Смъртта на Хр. Ботев", издадена през 1938 г., също обвинява Обретенов в укриване на истината и на някакво страшно престъпление. След смъртта на Войводата тримата четници, участвали в съвещанието, свалят отличителните му воеводски знаци, целуват го по челото, оставят трупа му до камъка, при който е убит, и се оттеглят в тъмнината, но не за да търсят четата, а за да поемат към сборния пункт, определен преди това от Войновски.

Изтощени, гладни и обезсърчени след гибелта на Ботев, четниците се разпръскват на по-големи и по-малки групи. В следващите дни част от тях са предадени, предимно от българи, от които са потърсили помощ, избити от преследващите ги потери или арестувани. Ядрото на групата, предвождано от Перо Херцеговинеца, се изтегля на югоизток, където турската обсада била най-слаба, и след десетина часа настига групата на Войновски. По пътя срещат трима въоръжени селяни, представили се за въстаници, които ги отвеждат над село Челопек, в местността "Погледец". Когато уморените четници заспиват, те ги напускат и ги предават на черкезите. Бойците се оказват обградени в клопка отвсякъде. Пръв в боя пада убит Перо Херцеговинеца. Петър Спасов Симеонов е роден в гр. Велес, но заради участието му във въстанието в Херцеговина през 1875 г. става известен като Перо Херцеговинеца. Той е един от организаторите на четата "Св. Георги", която се присъединява към Ботевата чета на парахода "Радецки". Бил е ранен в сражението на Милин камък, но успява да стигне с четата до Врачанския балкан. Местността "Погледец" се свързва и с народния поет Иван Вазов, който по пътя си за връх Вола през 1900 г. спира тук за почивка и написва стихотворението "Каменния кръст". Пристигайки на Вола, вдъхновен от разказите за подвига и саможертвата на Ботев, Вазов пише стихотворението "Той не умира". След гибелта на Перо Херцеговинеца, за да се спаси от обсадата,

групата се

раделя на три

отделения.

Едното с Георги Апостолов се насочва към река Искър, но край с. Люти брод, в местността "Рашов дол", се натъква на турска потеря. В сражението загиват всички 12 четници и едно овчарче, дошло им на помощ. По-късно те са изложени на поругание на площада в с. Скравена. Главите им били отсечени и разнасяни из селата за сплашване на населението. Четирима души от тази група, отклонили се за малко, остават живи, връщат се в Челопек, но отново са предадени от местен селянин и убити от дошлите черкези.

Второто отделение от около 20 души, предвождано от Димитър Икономов, също влиза в сражение край с. Люти брод, но успява да се измъкне, като бойците скриват тук знамето на четата. Част от тях търсят укритие в пещери и между скалите. Към Икономов се присъединяват Стефанаки Савов, Спас Соколов и Христо Иванов, напуснали Войновски, който отказва да помогне на другарите си и наблюдава сражението от скалите, след което се изтегля със своята група. Цяла седмица групата на Икономов търси спасение в Балкана, попада на предатели, води битки, в които загиват няколко четника. На 28 май/9 юни край с. Литаково изгладнелите бойци излизат на открито, обират хляба на коларите и влизат във воденицата. При тях пристига местният турчин Молла Махмуд, който им предлага да се предадат, като им гарантира живота. Той ги нахранва в дома си, дава им и тютюн. Войници от редовната турска войска ги отвеждат в Орхание (Ботевград). Димитър Икономов е осъден на заточение на остров Родос, където остава до март 1878 г. След Освобождението той работи като пристав в Троян, избран е за депутат в Учредителното народно събрание през 1879 г., а след това и за народен представител в Обикновеното народно събрание (ОНС).

Спас Соколов е

осъден на смърт

от извънредния турски съд в София, като после присъдата му е заменена с "доживотен затвор във вечни окови". Преминал през няколко турски зандани, накрая той е заточен на остров Родос, откъдето е освободен на 20 март 1878 г. Участва в Сръбско-българската война, за което получава Орден за храброст. Избран е за народен представител във второто ОНС през 1880 г. Имал 10 деца, като двама от синовете му, офицери, загинали на фронта през войните 1912 - 1918 г. Стефанаки Савов посреща Освобождението във видинския затвор. Той става известен адвокат във Враца, обществен и читалищен деятел, поддръжник на Либералната партия на Драган Цанков.

Третото отделение на Войновски с около 50 бойци преминава през същата одисея - изтощителни походи в планината, умора и глад, предателство, сражения. На седмия ден в близост до Орхание групата се разделя на две. С Войновски остават Никола Обретенов, Сава Пенев и братът на Васил Левски - Петър Иванов Кунчев - Левски. Стигнали в околностите на София, Левски и Константин Димитров се отделят и се укриват в София. Когато завършва процесът срещу Ботевите четници, Левски успял да замине за Цариград, оттам за Русия, където се записал в българското опълчение. Ранен е на връх Шипка. След Освобождението работи като градски стражар в Карлово. Починал от туберколоза, но гробът му е неизвестен.

Намалялата група на Войновски продължава да търси спасение и да се движи, предавана и преследвана от потери. На 13/25 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността "Каш Кара" край с. Чифлик в imageТроянския балкан. Другите четирима - Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото и Стоян Господински-Ловчалийчето,

продължават да

търсят спасение

и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша, примамили ги в един изоставен хан. Те са обкръжени от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Но Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, положена на Козлодуйски бряг - свобода или смърт юнашка. Тримата, навързани в синджири, са отведени в Троян. Те са осъдени на смърт, като по-късно присъдата им била заменена с "доживотен затвор в окови" в крепостта "Сен Жан Д" Акр", където остават до края на 1878 г. След Освобождението Обретенов е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 - 1879 г. Заемал е ръководни административни служби, бил е и народен представител от Русе. Поради близостта му със Стефан Стамболов е хвърлен в затвора. Обретенов е един от основните летописци на Ботевата чета, на чиито спомени се позовават повечето историци и изследователи.

Най-ранната история на Ботевата чета принадлежи на един от нейните участници - Йордан поп Христов Кършовски от Елена, написана в Плоещ през октомври 1876 г. След Освобождението Сава Пенев участвал като доброволец в Сръбско-българската война. Оженил се през 1884 г. и отгледал пет деца, сред които двама генерали. Димитър Тодоров също се включил в Сръбско-българската война, а след това работил като чиновник.

След разгрома на Ботевата чета във Врачанския балкан десетки бойци търсят спасение на малки групи. Много от тях попадат на засади или са предадени, други успяват да се спасят. Почти всички четници, заловени живи, са съдени от извънреден турски съд в Русчук и София. Тези, за които е сметнато, че са по-малко виновни, са амнистирани от султана на 31 август 1876 г. Онези, които са с тежки присъди, са били освободени след две години по силата на Санстефанския договор. Най-много четници - 18, са затворени в крепосттта "Сен-Жан Д"Акр" (Акия) в Мала Азия, сега на територията на Израел. Там са останали завинаги Руско Робов от Котел и Пенчо Стаменов от с. Мирково,

починали

в затвора

през януари 1878 г. На остров Родос са заточени Спас Соколов от Тулча, Димитър Икономов от Троян, Саво Вълков от врачанското село Драшан и Петър Ванков от Свищов. В Цариградския затвор бил Марко Бошнаков от Враца, а в малоазийския Синоп - Христо Велев от Карлово. Амнистирани от турската власт или укривали се в планините и селищата, много четници легално или нелегално преминават Дунава и се връщат в Румъния или се добират до Русия. Там те постъпват като доброволци в организираното специално Българско опълчение, замислено като национален боен отряд на българите към руската армия с над 11 000 души.19 четници постъпват в Българското опълчение. Известният като Козлодуйското даскалче Младен Павлов е водач, преводач и разузнавач в румънската армейска част, която освобождава Оряховско-Козлодуйския край. Трима четници се включват в Сръбско-българската война от 1885 г. Въпреки че вече били в напреднала възраст, те участват активно в боевете и Атанас Алексиев от Свищов получава Орден за храброст. Другите двама са Йордан Йорданов-Инджето, който организира доброволческа чета под името "Втора Ботева чета" и участва като неин войвода в боевете със сръбските войски до Пирот, и Йордан Кършовски - ранен и починал във военна болница. Петима четници участват в Сръбско-турската война, която избухва два месеца след разгрома на Априлското въстание. Те се включват в битката с турската империя с надеждата, че най-после България ще бъде освободена.

С интересни съдби са няколко Ботеви четници. Братът на Войводата, Кирил Ботев, служил в редиците на българската армия повече от 35 години и достигнал до чин генерал-лейтенант. Димитър Маринов от Вълчедръм, зет на възрожденския учител Кръстю Пишурка, преминал през малоазийската крепост с доживотна присъда, след Освобождението е избран за депутат в Учредителното народно събрание и стига до директор на Народната библиотека и Етнографския музей.

Завършва живота

си като монах

в Рилския манастир. Внукът на четника Димитър Иванов Багрянов - Иван Багрянов, става министър-председател на България през май - септември 1944 г. Димитър Танев от Свищов пък дава на родината си двама известни интелектуалци - художника Никола Танев и журналиста Стефан Д. Танев, главен редактор на в. "Утро", осъден след 9 септември 1944 г. и убит.

Доста Ботеви четници обаче не са имали такава щастлива съдба. Андрей Матев от Свищов е убит в Борисовата градина в София при опит да бъде ограбен. Той бил в четата заедно с брат си Георги, загинал под "Веслец" край Враца. Васил Рибаров от Тетевен, преминал през Цариградския затвор и малоазийската крепост Акия с присъда "доживотна в окови", след Освобождението работи като слуга в ракиджийница и се занимава със скотовъдство. Като поборник му дали 30 дка земя в с. Галово, но после му я отнели. След смъртта си оставил сираци шест малолетни деца. Без да бъде оценен по достойнство, в недоимък и нищета, си отишъл от света през 1912 г. Георги (Гюро) Начев (Върли Гюро), единственият гарибалдиец в четата и участник в Първата българска легия на Раковски в Белград. В нищета умира и Петър Фитовски от Котел. Последните години от живота си преживял във Варна, като се прехранвал с рибарство. След смъртта му оскъдните му вещи били продадени на търг за дългове. Беден, самотен и изоставен от семейството си, забравен от държавата починал в Оряхово Георги Стоянов Пиринчев от Неврокоп, преминал през софийския затвор, сражавал се с българското опълчение на връх Шипка и участвал в освобождението на Дупница. Според архивните документи в невиждана мизерия починал в София Христо Аврамов от Тетевен, съден като Ботев четник и излежал присъдата в Софийския затвор. Едва 32-годишен умрял в бедност, като оставил пет малки деца, Христо Гадевски от Троян, преминал през всички сражения с групата на Димитър Икономов, съден и лежал в Софийския затвор,

imageучастник

в българското

опълчение.

Целият му имот бил 2 дка ниви и 3 дка ливади. Като ратай свършил живота си Христо Велев Костов от Карлово, излежал присъдата си "доживотен затвор в окови" в Цариград и Синап. Оставил четири малолетни деца в голяма бедност.

И все пак признателността към саможертвата на Христо Ботев и неговите четници е жива и днес. Наскоро във врачанското село Добролево беше открит бюст-паметник на Христо Ботев, като на постамента са изписани имената на тримата четници от селото - Цено Янев, който след смъртта на Войводата е заловен край с. Паволче и е посечен от турците; Въло Лилов, който оцелява, но загива като опълченец в защитата на връх Шипка, и взводният командир на четата Върбан Кържов.

Своеобразно преклонение пред подвига на друг Ботев четник - Никола Вълчев Минков, изрази неговият потомък, художникът Любомир Минковски от Мездра, като нарисува негов портрет по стара снимка от времето на Ботев и спомени на роднини. След разгрома на четата той успял да се спаси и да стигне в Сърбия, но е заловен от турците в Пирот. Осъден е на пет години затвор в окови в Цариградския зандан. След Освобождението остава да живее в родното си село Долна Кремена. Починал е на 46 години.

В продължение на 35 години сега 84-годишната баба Николица Танкова от врачанското село Галатин поставя на 1 юни градинско цвете пред паметника на Христо Ботев във Враца. "Наложи ми се само две години да прескоча и ми се случиха нещастни инциденти. Зная, че ако не дойда, ще страдам", каза баба Николица и се зарече и тази година да се поклони отново на Ботев.

"Той е бил

истински

българин,

смел и готов да се жертва за народа си. Не за пари и имоти, а за свободата му, а такива хора вече няма". Като потомка на Ботеви четници, баба Николица се смята задължена да продължи да тачи паметта им. Нейният дядо Никола Диловски, участвал в ушиването на униформите на Ботевите четници в Румъния, живял до 1936 г. и й е разказвал за Ботев и хъшовския му период. Неговият брат е тръгнал от Румъния с четата и е убит на Милин камък край Враца. През годините тук е идвала с децата си, с внуците, а сега води и правнуци. На всички е разказвала за Ботев така, че и те са прегърнали нейната кауза. Според малката Нина, кръстена на прабаба си, 1 юни е ден, запазен за баба Николица и за Ботев и всички се съобразяват с това.

 

Материалът е от архива на BG Север


Тагове:   Останалите,   четници,


Гласувай:
8



1. анонимен - Е 79 - За БОТЕВ!!!
11.08.2010 07:51
Липсват коментари, Българи!!!
цитирай
2. анонимен - Поздравления!
11.08.2010 08:19
Искам да БЛАГОДАРЯ на автора за статията! В нашето забързано ежедневие имаме страшна нужда от такова четиво! За да спрем за малко и да се замислим какво е имало преди нас и какво ТРЯБВА да съхраним, колкото и трудно да е. И да предадем на децата си тази огромна любов към БЪЛГАРИЯ! Що се отнася до предателството - и сега примери , колкото щеш, макар и в по-различна форма.... Но мисля, че много по-важно е да се заредим с хубавото, което е в нас и да работим с пълна сила за още по-добро за нас и за тези след нас!
цитирай
3. анонимен - Баа Пена
11.08.2010 10:06
Искам да вметна,че тръгвайки ,Ботев вече е знаел,че въстанието е потушено и че градовете в 4-ти РО горят,но мислил ,че вдигайки "народа" ще разшири периметъра на бунта!!














"
народа" от северозападна България с личния си пример ще даде нов тласък на бунта!
цитирай
4. анонимен - Вечна памет на хората, загинали за ...
11.08.2010 12:35
Вечна памет на хората, загинали за България!
цитирай
5. proximus - Прекрасна статия, браво ! Прави ...
11.08.2010 12:45
Прекрасна статия, браво !
Прави ли ви впечатление на какво са осъдени от турския съд предалите се четници - според тежестта на провинението, доживотна каторга или други наказания. Но почти няма екзекуции.
И друго - как не по малък враг от черкезите, за ботевите четници се оказват техните сънародници. И как един турчин гарантира живота им, в случай че се предадат !
Колкото до съдбата им след Освобождението - винаги е било така, рядко героите от войната се превръщат в герои и в живота.
цитирай
6. анонимен - think
11.08.2010 13:37
На някои места съм срещал друга хипотеза за смърта на БОТЕВ,а именно че той най-вероятно се е самоубил,като се е застрелял с револвер в челото.Свидетелите Сава Пенев ,Н.Обретенов и Д.Тодоров поради това премълчават някои неща свързани със смъртта на поета,поради това има някои съмнения за събитията описвани от тях.Но според мен и много други хора е възможно Ботев да се е самоубил,чувството за безизходност в ситуацията,липсата на боеприпаси,храна ,плътния обръч на турската и черкезката сган,неразбирателството между водачите на четата-всичко това може да доведе и най-твърдия характер до срив.Всеивестна е кавгата,която са имали от време оно Ботев и Войновски още в Румънско,така че явно великия човек Ботев е решил да приключи с всичко на бойното поле ,но не с турски куршум.Явно за да не нарушат аурата му,тримата му другари присъствали на сцената са решили да мълчат,за да остане жив образа му на герой-какъвто той е!!!Подобни примери със самоубийства на войводи има много,особено в Македония,там много от войводите и заместниците им са постъпвали подобно на Ботев,при идентични ситуации.А това ,че Ботев е застрелян от турските позиции няма и не е имало начин да бъде доказано,турските позиции са били надалеч,видимостта не е била добра-т.е. има вероятност да е ударен от турски стрелец-но той трябва да е бил снабден с оптически 6х мерник и пушка К98 или G43,което е фантазия.Не ми се ще да мисля,че Ботев е бил застрелян от един от най-близките му приятели,делили с него несгоди и лишения.Не случайно Ботев е извикал тях да осъждат по-нататъшни действия-били са най-близките му хора,а те не са имали дори повод,заради който да извършат действия в негова вреда.Ако са искали да се махнат,никой е нямало да им попречи.Това са били хората,които са искали да останат до край с войводата и да се бият с него до края,но величието на поета,не им оставя тази възможност.След неговата смърт,те остават като куче без стопанин,затова решават,че няма смисъл да продъжават борбата по този начин!!!
цитирай
7. анонимен - Червена вода
11.08.2010 15:42
В гробището на с. Червена вода,обл.Русе има гроб на участник от Ботевата чета.Съжелявам,не мога в момента да цитирам името,но който се интерисува може да се обърне към кметството за информация.
цитирай
8. анонимен - габрешанинът
11.08.2010 16:48
Днес за Войвода на българските турци може да претендира Доган, а българите си имат много предатели / управляващи / и нито един войвода. Сигурно е така защото героите най често са били убивани обесвони екзекутирани и т.н.От тях не е останал генен материал.От другите пък има в излишък. Статията е добра и може да стане прекрасна ,в случай,че успее да предизвика тези дето сега пишат историята да се поразровят в документите дето са ни останали като историческо наследство, та да може децата ни да научат повече и по верни неща за затритите ни грои.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473700
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031