2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
ТАЙНСТВО
Тамплиерите излязоха на светло
За пръв път в Плевен рицарите допуснаха публика на церемониите си
Плевен избраха българските рицари тамплиери, за да покажат пред публика част от своите ритуали. Градът бе домакин на събора (капитул) на ордена. Пред журналисти Великият приор на българските тамплиери - Асен Асенов, заяви, че те не са тайно общество. В редиците им могат да влязат всички - мъже и жени, които са достойни. Основните цели на ордена са защита на християнската вяра и християнската цивилизация; грижа и закрила на слабите, бедните и онеправданите; милосърдие и благотворителност. Българският орден "Свети Иван Рилски" съществува от три години и в него членуват близо 60 мъже и жени.
Ритуалът
Ритуалът започна с тържествено въвеждане на благородните рицари и почетни дами, членове на ордена, както и на нобистите (послушниците), които се подготвят за влизане. Залата се изпълни с хора с бели плащове, на които е изобразен червеният тамплиерски кръст. Той символизира двойната защита, която рицарите дават на хората - духовна и физическа. Последен бе въведен приорът Асен Асенов. След освещаване на помещението се запалиха и деветте свещи в памет на деветимата рицари от древността, видели светлината. Всички членове на ордена стават на крака и казват девиза на рицарите тамплиери на латински, който в превод на български гласи: "Не на нас, Господи, на своето име дай слава!" Членовете на ордена дават троен обет - за преданост, за мълчание и за подчинение.
На събора в Плевен бяха приети и четирима нови членове - нобисти на ордена. Това са Кирил Терзийски от София, Светослав Спасов - мениджър, също от София, Иван Цанков - инженер от Ловеч, Петър Радевски - композитор от Пловдив. На всеки един от тях гарант става един от рицарите. С ръка на библията четиримата дадоха своите обещания пред ордена - да пазят християнската вяра и ценности. Към тях рицари отправиха въпроси. Обещавате ли, че ако ви бъде заповядано нещо, с което вие не сте напълно съгласни, ще го изпълните, стига това да не нарушава Конституцията на страна и международните закони? На което четиримата отговориха: обещавам. Готови ли сте да служите на ордена на храма и на благотворителните цели, които той си поставя, попита друг от рицарите. Готови сме, отговарят нобистите.
С меч, положен върху раменете на всеки от тях, Великият приор на ордена ги въведе в него: от днес, братко, ти си приет сред рицарите на ордена като нобист. През следващите шест месеца четиримата мъже ще трябва да докажат своята лоялност към ордена. Едва тогава могат да бъдат рицари. В ордена има и жени, които също трябва да извървят пътя от нобисти към дами. Според една от дамите на ордена, принадлежността на жени към него е израз на извечното желание за съчувствие и грижа към бедните и слабите. По време на събора в Плевен Великият приор даде и почетни знаци на офицерите на ордена.
В своето обръщение към членовете на ордена приорът оповести новината, че на 3 ноември предстои официалната инвеститура на българския орден, т. е. той е признат официално в световното тамплиерско семейство. "Това е огромно признание за нас. Пробният период на българския орден свърши, оттук насетне поемаме отговорността на червения кръст, който носим на раменете си", заяви Великият приор.
Последна и друга добра за рицарите и дамите новина бе известието, че Ватиканът започва разследване за процеса срещу тамплиерите отпреди 700 години. Той трябва да се произнесе дали обвиненията срещу ордена, че извършва дейности против Светата църква, са неверни, както и дали признанията от рицарите отпреди 700 години са изтръгнати с мъчения.
Историята
Независимо кога и как деветимата достойни рицари решават да основат своето братство, то става орден на 14 януари 1128 г. с утвърждаването му от папа Хонорий II на събора в Труа и с трактата (грамотата) на св. Бернар "Възхвала на новото рицарство" ("De laude novae militiae"). Заедно с това орденът получава и своя устав. За негова основа е послужил уставът на ордена на цистерианците - един от най-строгите монашески ордени. Забранявало се е употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничавала с хляб и вода. Облеклото било изключително скромно. При встъпването си в ордена рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност.
Църквата регистрира едно вече възникнало братство под името "Орден на бедните рицари на Храма на Йерусалим" или "Ordo supremos milrtaris Templi Yerosolymitani", негов духовен водач става св. Бернар от Клевро. Рицарите, постъпващи в този орден, стават монаси - воини, сражаващи се в името и за Христовата вяра.
През март 1139 г. с булата "Omne datum optimum" папа Инокентий II дава на ордена на храма пълна независимост от светска и църковна власт и го поставя в подчинение единствено на себе си. Поредица от папи чрез своите були потвърждават този статут. Орденът не само е освободен от църковни и светски данъци, но има правото да събира десятък от енориашите, посещаващи неговите храмове и параклиси. Всички средства, събирани от ордена, са били предназначени за финансиране и поддръжка на християнското присъствие по светите места и за издръжка на военни операции там. И не само това - рицарите - монаси на ордена на храма се сражавали с мюсюлманите ежедневно и го правили с изключителна вещина и християнска жертвоготовност. Когато в последните години на кръстоносното присъствие по светите земи (1264 г.) Байбарс обсажда Сафед с многобройна армия, двестатина рицари оказват яростна съпротива на атаките. Няколко дни мюсюлманите провеждат неуспешни опити да превземат крепостта с атака. Постепенно рицарите остават без храна и вода, но не предават крепостта. Накрая Байбарс им предложил примирие, но когато тамплиерите го пускат в крепостта, той заявява, че ще пощади живота само на тези, които приемат исляма. Никой не го прави и всички са избити бавно и жестоко, като командирът им и още неколцина са одрани живи. Но най-яркото доказателство за изключителната вярност и принадлежност на рицарите тамплиери към християнските ценности е скрито точно в начина, по който орденът на храма е осъден от инквизицията. Никъде няма и следа дори от единичен случай, в който някой от тях да е наранил или убил стражите, дошли да го задържат. Няма следа от бунт или неподчинение на кралската заповед за задържане. Тук те за пореден път доказват принадлежността и верността към обетите и клетвите, които са давали. Отново доказват, че безпрекословно и твърдо се подчиняват на правилото - да не се наранява християнин. И извършват най-големия си подвиг - подвигът на Агнеца.
Дейност
Когато през ХII век рицарите тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. Рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили т. нар. чеково разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага. Постепенно рицарите тамплиери ориентират дейността си към Европа. Те създават мощна организация в Югозападна Франция със седалище замъка "Монсегюр", в областта Лангедок. Интересен е въпросът откъде са идвали финансовите средства, които превръщат ордена на тамплиерите в "държава в държавата". Както и останалите аспекти от историята на ордена, този също е обгърнат от редица легенди и митове. Една от версиите според тримата британски автори, написали "Орденът на тамплиерите. Светата кръв и Свещения Граал", е, че орденът е притежавал разобличителни документи, засягащи ранното християнство, което е принудило Ватикана да им превежда периодично значителни суми за запазване на необходимото мълчание. Изследователите допускат, че при разкопките, предприети от тамплиерите в т. нар. "Конюшни на Соломон", са открити някакви древни документи или свидетелства, помогнали на рицарите да достигнат своята икономическа и политическа мощ в Близкия Изток и Европа. Тамплиерите притежавали земи, къщи, замъци, голямо движимо и недвижимо имущество, както и злато. През 1192 г. те купили от английския крал Ричард I остров Кипър за 100 000 византиона - сума, немислима за времето си. Орденът създал и флот и се сдобил с монопол върху плаванията по Средиземно море между Европа и Близкия изток. Тамплиерите имали и своя банка. Били построени много големи катедрали, както и по-малки църкви. В края на XIII в. доходите на ордена във Франция надвишавали няколко пъти доходите на кралската хазна. До началото на XIV в. орденът наброявал 15 500 рицари и значителен брой щитоносци и цивилни братя. Тяхно притежание били повече от 150 000 златни флорина и над 10 000 имения, плюс няколко крепости и храмове във всеки по-главен европейски град.
Краят
С течение на времето орденът придобива мощ в Европа. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави убеждава папа Климент V да забрани ордена. Така през 1307 г. кралят арестува рицарите тамплиери и ги обвинява в содомия, ерес и престъпни дела. На 13 октомври, петък, същата година, Жак дьо Моле, Великият магистър на ордена, бива арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над 100 от тях били изгорени на клада, а още 51 последвали съдбата им през 1311 г. Някои от тях не са издържали на зверските мъчения и са признавали лъжи. Едно от обвиненията срещу тамплиерите е, че те са служели на Бафомет, който олицетворява християнската идея за Дявола.
Смята се, че петък, 13-и, се счита за фатален ден именно заради онзи петък - 13 октомври преди 700 години. Орденът бил формално ликвидиран на 22 март 1312 г. На събора във Виен, римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип Хубави разпуска ордена. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия Жофроа дьо Шарне, били изгорени на клада. Точно преди да умре Моле проклел гонителите си да се явят заедно с него до края на годината пред Божия съд. Според легендите и двамата - папа Климент и крал Филип, умрели преди края на годината. Владенията на тамплиерите трябвало да бъдат предадени на йоанитите (рицарите хоспиталиери). След разгрома на ордена на тамплиерите останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство.
През годините след това се смята, че масоните са подпомогнали част от рицарите тамплиери да се спасят. Възложили им да продължат своята мисия - да пазят съкровището - потомците на Исус Христос.
Символите
Според устава на ордена всички дрехи на братята трябва да бъдат във всеки годишен сезон с един същ цвят - бял или черен. На рицарите е разрешено да носят бял плащ като символ на целомъдрието, което според тамплиерите е увереност в телесната храброст и здраве. На белия плащ е отдавано значение, много над значението на отличителен белег. Отнемането му присъства в трите най-строги наказания на ордена и се равнява на окончателното или временно отнемане на благословия или благодат.
На събор през 1147 г. в Париж папа Евгений III дарява на тамплиерите правото да носят изображение на ален кръст на лявата страна на плащовете си, "за да може този победоносен знак да им служи като щит, и за да не отстъпват никога пред който и да е неверник". Кръстът е изрязван от червена тъкан и има най-проста форма: "принадлежащите към ордена на храма носят обикновен кръст с червен цвят". Известни са и други форми на кръста, които по-късно навлизат като отличителен знак на ордена.
* Знамето
Бойните знамена никога не са преставали да бъдат най-важния символ за военните формирования през древността и до наши дни. Те са особен вид символи с невероятна сила и въздействие. За защитата им са умирали много хора в самоубийствена битка с враговете. В не един съвременен военен устав е записано, че ако знамето на частта бъде пленено, военната част се разформирова. Като истински специалисти във воденето на война, тамплиерите отдават огромно значение на бойните си знамена.
В битката те носят пред себе си знаме, разделено на черна и бяла половина, в знак на това, че те са справедливи и милостиви към християните и страшни и ужасни за враговете. Знамето е разделено хоризонтално на две части - горната е черна, а долната е бяла, понякога с червен кръст, разположен на бялото поле. Значението на цветовете на знамето не е изяснено категорично и до сега. Смята се, че означава победата на доброто над злото, но има и много други тълкувания.
Двамата рицари на коня е един от
уникалните символи на тамплиерите. Той е събрал в себе си цялата организация,
философия и уникалност на ордена. Военните специалисти, ще кажат, че това е
онагледяване на уникалния начин за придвижване на военни части по това време -
пехотата върху конете на кавалерията. Това осигурява бързина, гъвкавост и
оперативност на военните формирования на тамплиерите. Религиозният наблюдател би
казал, че двамата конника е изключително точно онагледяване на братските
отношения в ордена. Братът, който стои отзад, пази с тялото си гърба на ездача,
а ездачът пази с тялото си гърдите на седящия отзад. По време на гоненията срещу
тамплиерите това е бил един от основните доводи, уличаващ ги в содомия.
Материалът е от архива на BG Север
М
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Фасадни термопанели
10.08.2010 01:54
10.08.2010 07:21
10.08.2010 10:18
10.08.2010 10:43
10.08.2010 11:31
10.08.2010 12:41
10.08.2010 12:42
10.08.2010 12:53
10.08.2010 12:54
10.08.2010 13:15
10.08.2010 13:36
10.08.2010 13:50
10.08.2010 14:15
28.11.2010 20:19