ВЕСТНИК "BG СЕВЕР" www. bgsever. info :: Бивша библиотекарка превзема земеделството

Светла Стоянова е родена в с. Горна Митрополия през 1959 г. Прогимназиално образование завършва в родното си село, след което учи в Немска езикова гимназия. По-късно завършва научно-техническа информация и география в Софийски университет. Живяла е 18 години в Стара Загора, където служи съпругът й - военен летец. Работила е като библиотекарка, след това като учител. Преди осем години започва да се занимава със земеделие. Има син и дъщеря.

Анна ИГНАТОВА

Светла ме чака в края на селото с джип западна марка. Облечена е в работния си костюм - панталон и яке. Такива имат и всички, които работят в нейната фирма. Цялото й същество излъчва устременост. Била е сутринта на гробища, за да почете паметта на родителите си - Гергина и Петър (нашата среща бе в деня на Голямата архангелова задушница). И след малкото откъсване от всекидневието, пак се включва на пълни обороти в него. Отиваме в стопанския двор, където се съхранява прибраната продукция.

"Скоро ще имам силози. Ще мога да пазя зърното и да чакам по-добра цена за реализацията му. Ела да ти покажа какви удобства правя за работниците си. Тук ще има баня с тоалетна, с плочки, бойлер и всички необходими неща. Насред полето. Обичам хората ми да имат всичко необходимо, да ги улеснявам. Така те ще работят по-добре за мен", разсъждава тя.

Влизаме в друга нова сграда. Тук Светла Стоянова е подредила компютърния си офис и се кани да оборудва малка лаборатория. Защо й е? За да може винаги да е наясно с качествата на зърнената си продукция. Няма намерение сама да си произвежда семена. Засега е по-добре да ги взема от лицензираните фирми. Но такава малка лаборатория съвсем не е излишна. Тръгваме към полето. "Джипът ми е много нужен, не е лукс. По тези топраци трябва да имам сериозна машина", казва тя.

Иска да ми покаже не само изораната и обработена вече земя, но и своите хора, и новата техника, която е купила. Последният трактор, както и комбайните преди жътвената кампания са от фирмата "Клаас". Сега я канят на едноседмично участие в семинар.

После разказът й се прехвърля върху земята. Обработва 20 000 декара от цялото землище на Горна Митрополия. Но земята е разпокъсана. Това затруднява работата й. И тя купува земя. Има складова база, машини, вложила е много - трябва да продължи напред, а това може да стане само като купи земя. Иначе големите фирми, които сега изкупуват от хората, утре ще и я продават на двойна цена. Според нея те купуват не за да обработват земята, а за да печелят от посредничество. "Хората продават земята си, защото нямат пари. Принуждават се, тъй като са им нужни средства за лекарства, за отопление, за лечение. Много рядко някой ще продаде, за да има пари за екскурзия в чужбина или да си купи нова кола. Продават по малко - имат 20 декара, продават 10. Оставят си, да имат някаква гаранция. Проблемът е, че хората още нямат оформена собственост, наследниците на едно парче нива са много, ходенето по мъките за документи е голямо. Нужни са и пари. И аз се принуждавам да им уреждам тези неща, събирам документи, правя им делбите, плащам, после ги чакам да дойдат да си вземат документите да сключим договорите за аренда. Но вече всичко да е точно и законно. Много е сложно", разказва Светла.

Вече сме в огромната работилница с двор, където зимуват машините на арендаторката, където е офисът й, и където и самата тя живее със съпруга си. Още нямат къща. Тук са се устроили засега. В края на селото.

Началото

"Преди осем години започнах с дядовата ми земя - 40 декара. След това наех още. Станаха 300, 700, 1 300, 3 300. И така до днес, когато вече обработвам близо 20 000 декара от 35-те хиляди на землището в Горна Митрополия. След пенсионирането си като военен летец, мъжът ми - Стоян Стефанов Стоянов, се занимава с техническото обслужване на машинния ни парк. Когато започнахме от нулата и момчето ни, Стефан, помогна с парите, които бе изкарал на студентска бригада в Америка. Затова сега, когато имаме, му купихме джип. След първото си образование в УНСС, той завърши магистратура в Американския университет и сега е експерт в Разплащателната агенция при Министерството на земеделието и горите. Започнах от нулата. Причината да се върна тук е не само желанието ми да съм в родния край, но и да се реализирам по някакъв начин успешно, а не да разчитам на някаква си мижава заплата, като си направих сметката какво получавам и какво мога да имам, ако стъпя на наследството си. Реших и започнах. Постепенно. Рискът не беше малък. Заложихме и жилището си, взехме кредити. От тогава успешно работя с фонд "Земеделие". Първите си машини купих на старо - най-напред един "Беларус". Трябва човек да мине през всички дейности, за да може да контролира, да организира успешно нещата. Всеки, който е дошъл при мен, тук си е останал, защото винаги съм била много коректна в плащанията и договорите", не спестява подробности Светла.

Арендаторката

Първите машини купува с кредит от "Евробанк". На сторо. Разчита на наемна техника. Но с нея никога не може да е сигурна - работи се и денем, и нощем, не се знае кога ще й я вземат. Постепенно нещата се променят. Купуват още пет "Беларус"-а. После стават 15. Старите трактори са вече на 35 години, но все още работят. Слабост са на съпруга й, който се грижи за тяхната техническа изправност. Светла смята обаче, че те вече трябва да бъдат сложени на пиедестала. По-късно купува трактор Т-150 и компактор - австрийско производство. Първият комбайн е втора употреба. "Клаас Доминатор", изплаща се още първата година. Вторият комбайн е купен по САПАРД - "Мега 304"; третият е "Мега 360" - също купен по програма на фонд "Земеделие". Новият трактор, пръскачката и торачката вече са закупени със собствени средства. Добивите, поради разпокъсаността на земята, не са от най-високите. Пшеницата - 300 - 400 кг от декар, ечемикът също. Но от царевицата прибира по тон от декар, от слънчогледа - по около 250 кг, което не е толкова лошо.

"Работниците ми сега са около 18 души, а започнах с един. Всички са на договори, с допълнителни социални придобивки - летен и зимен костюм за работа, обувки, закуски, понякога си получават парите и предварително. Имам и добри партньори. Много ефективно, коректно и точно работя с маслената фабрика в Долна Митрополия, с фирмата, която ни доставя техниката. Има един пилчарник в селото ни - на тях доставям пшеница, а ползвам тор. Така правя екоземеделие.

Земята

Досега Светла Стоянова е закупила 1 000 декара земя. И продължава да купува. Но смята, че собствениците не са склонни да продават, а предпочитат да я дадат под аренда. Местните продават на нея. Собствениците обаче, които са по градовете, дават земята си на други фирми. Не смята, че земята ще бъде изкупена толкова бързо, а пък комасацията въобще според нея няма да я бъде. Песимизмът идва от факта, че още няма напълно уредена собственост, земята продължава да се дели на все по-малки парчета, освен това и качеството й е различно. Няма гаранция, че дребните парчета ще могат да се заменят. Светла смята, че парите, с които сега някои плащат за купената земя, идват и отвън. Целта е не да се обработва и да се развива земеделие, а просто да се печели от посредничество. А на арендаторите като нея ще им излезе твърде скъпо. Тя работи добре с фонд "Земеделие". Лихвите са много по-ниски, винаги има някаква субсидия, разсрочване. Коректна е при връщането на кредитите.

Земеделието -

рисково занятие

Няма гаранция, че през тази година ще можеш да върнеш всичко, което си вложил като средства, защото зависиш от природата. Това е моят аргумент. Светла обаче се усмихва. "Няма гаранция, така е. Но можеш добре да си направиш аритметиката. Правилно да си разпределиш доходите. Разпределението е важно. Даже застраховането не е гаранция. Тук разпокъсаността на земята в известен смисъл помага. Ако се съсипят на едно място нивите, на друго ще оцелеят. И пак можеш да се договориш и да си коректен в плащанията си. Много хора някога започнаха с пари, купиха машини евтино, купиха бази. Но какво направиха? Хвърлиха се да си купуват луксозни неща, жилища, коли, да ходят по екскурзии, а не да инвестират в работата си. И всичко се стопи. А правилото е едно - пак ще го повторя: да можеш добре да си направиш аритметиката и да гледаш напред, да предвиждаш. Нима аз не искам да имам хубава, съвременна къща? Но още нямам. Защото се старая да развивам работата си, да инвестирам в нея. А къщата - сама ще си дойде. Ще имам. Това предстои. Та, не е достатъчно да имаш много пари. Важно е да знаеш как да ги накараш да работят за теб. Една от гаранциите за успеха ми е и коректността, с която се отнасям към хората си. Не мога да кажа, абе няма значение какво им давам, какво им плащам. Не можеш да ги унижаваш. Когато ги уважаваш и те работят за теб като за свое. Когато всичко е точно и законно, ще преуспявам и аз. Ето, тук живея в една стая, в тази база. На тази маса, където аз вечерям, те също сядат да си пият кафето или да обсъдим проблеми. Обичам да им организирам празници. Трябва и да се повеселят, да се отпуснат", обяснява своята философия арендаторката.

Благотворителността

Като бивш учител Светла Стоянова е председател на училищното настоятелство. Спонсорира школото и помага не само с пари. Много е допринесла за възстановяването му. Сега тук се учат 150 деца при чудесни условия. Помогнала е да бъде изяснена собствеността на училището - 900 декара. От тях са получили близо 400 000 лв. С тези пари искат да работят и да създават по-добра база. Но все още имат пречки. Светла помага и на пенсионерския клуб. Често го посещава, среща се с хората там. Отделя средства за техни прояви. Подпомага самодейните им състави. И те я обичат. Благодарни са. Засвидетелстват й тази благодарност при всякакви случаи. В деня, когато се срещнахме и разговаряхме, жените от певческият състав в селото се бяха събрали да се почерпят за успешното си представяне в два фестивала - общинският и "Златният кестен". Дойдоха да й се похвалят. Уважението им бе взаимно. Личеше си, че те разчитат на нея, а и на самата Светла й бе приятно да им помага. Заедно със съпруга й те активно участват в обществения живот на селото. Стоян е председател на организацията на военните от резерва. Самолетът, поставен на пиедестал в центъра на селото, също е негова заслуга. Стараят се да съхраняват паметта на заслужилите горномитрополчани.

Изповед за себе си

"Някога исках да живея в Берлин. А сега е удоволствие да съм на полето. Усещането е неописуемо, когато виждаш какво си направил сам. Сега мечтая първо за силозите, после за къща, в която да живея при съвременни условия. Ще работя докато мога. Ако децата не проявят интерес към бизнеса ни, трябва да го оставя на човек, който наистина има желание за такава работа. На този етап още не сме стигнали до американското разбиране чужди хора да ни движат нещата. Ние сме си българи. Не мога да разчитам на други. Знам всяко парче земя на кого е, къде се намира, колко е голямо. Имам цялостен поглед върху нещата, аз координирам и организирам всичко. Нямам време за себе си. Чета редовно "Фермер", защото там намирам интересни неща за работата си. Понякога през зимата си давам 20 дни почивка и отивам при д-р Емилова. И така се възстановявам. Нямам свободно време да чета нещо друго освен пресата или брошури, свързани със селскостопанската тематика. Нямам време за телевизия. Всичко е професионално насочено засега. През зимата също има работа, подготвят се проекти. Не мога да си открадна време. Дори и да отсъствам няколко дни, всичко се контролира по телефона. Хората ми не могат без мен. Но... още не се уморявам, предпочитам денонощно да съм наясно с нещата си. Разчитам на съзнанието на моите хора, но все пак някой трябва да им каже какво да направят, как да го направят, за да могат и те да си свършат добре работата. Гаранцията за успеха е в това да си направиш добре аритметиката. Доставя ми удоволствие да живея тук, да виждам как създавам някакви блага, които излизат от моите ръце. Всичко аз съм си го извоювала и спечелила честно. Не съм си представяла някога, че ще се върна тук, мечтаех да живея в Берлин. Но сега вече не мога да си представя живота си по друг начин. Това е моят начин на живот. Не искам да се разделя с това, което сама съм създала", категорична е арендаторката.

Материалът е от архива на BG Север

Нагоре