Брой 28 (30 юли 2010 г.)

---

(виж страницата в PDF-формат)

---

 

Блогърски конкурс за поезия “Хумористични строфи”

 

На 16 юли в интернет на адреси: www.bgsever.blog.bg и www.cefulesteven.blog.bg обявихме втори блогърски конкурс за поезия, този път на тема “Хумористични строфи”. Условията за участие включваха изпращане на тематични творби, до една машинописна страница, подписани с име и фамилия. И този път конкурсът приключи успешно, участваха 28 автори. Наградата - публикуваме част от творбите, които подбрахме със Стефан Кръстев - един от най-четените блогъри в България, за съжаление е невъзможно повече. Благодарим ви, читатели, приятели, творци! С пожелание за много творчески успехи, усмихнато лято и нестихващо вдъхновение! “BG Север”

 

Тюлените на “Иракли”

На залив "Иракли" това се случи,

ах , колко , колко смешно се получи,

че спомнихме си храбрия Ла Манча,

за Дон Кихот - героят сервантесов ...

Щом още стъпихме на залива самотен -

от нуди и плажуващи изчистен -

внушиха ни вълните диви -

копнежът по живот първичен ...

В далечината нещо черно межделее

и движи се, мучи и стене ...

Очите късогледи виждат -

върху скалите мокри лъскави тюлени.

Със фотоапарати във ръцете,

снишени, за да ги не плашим,

предвкусваме вълнението чудно

от срещата с царете на морето.

С сърца в очакване примрели,

с обувки пълни с мокър пясък

пред нас се лъсна гледка прозаична:

пра-се-та черни млящят водорасли ...

За миг миражът изпари се

смехът на отрезвяването гръмна,

но ние продължавахме да мислим,

че "злият демон в миг превърна

в прасета нашите тюлени "...

Димчо Тонев

---

***

Да се пише веселяшки

в тоя духом сиромашки

свят на молове и прашки,

е като да дириш драма,

или даже хорска срама

на роботите в душите,

на циклопите в очите,

и на наште политици,

вмъкнали се по терлици,

на народието в храма,

дето тъпо гладно няма...

Но, дали до тук успяла

да достигна, съм прозряла,

че мнозина ще опитат,

но малцина ще напипат,

веселяшкото защо,

липсва на туй общество?

Липсва му затуй, защото

нисичко ни е челото,

и защото от школото

ни започна опелото,

но не спря, а продължи...

С бясна чалга и лъжи

ни заля от вси страни,

читав вестник не остана,

да си сложиш сол на рана...

Всички станаха ментета,

затвърдихме си адета,

да попържваме и плюем,

де що видим, де що чуем..

И отгледахме отроци

по-свирепи от булдоци,

тъпи като малки гупи,

я да видя, кой се цупи?

Опа! Имало и други!

Чудом автора се чуди:

как са живи оцеляли,

що ли книги са изяли?

И решава, по човешки,

да поправи свойте грешки...

Хей, здравейте, неубити,

от простаците мастити,

веселяци по призвание!

Да се вдигнем на въстание!

Да извикаме горещо:

Смях! Любов! И... още нещо,

дето прави ни човеци,

вместо клисави гевреци!

Мая Стойкова

---

Купонът на един галфон

 

Снощи във един салон

спретнахме си ний купон.

Вино, танци-манци, Шатовалон,

сутринта главата цепи се като балон.

Снимки разни, сякаш сме на първия балкон,

бели зъби, песни, викове кат с мегафон.

Днес изпращам аз лика си пак на Мон,

млада, хубава, без грамче силикон.

Но каква е тази побърквация,

всичко туй римувам го със Мон.

Заприличал съм (каква излагация),

от белобрада чичка на един голям галфон.

Любомир Николов

---

Бабишкъ иротика

Леле, Краске, що са фанах

с онуй, дет` ти писах фчера!

Ни можах ли друга нек`ва

работа да си намера?

 

Цял ден, сестро, окол` пръта -

ту надолу, ту нагори...

духай... върти... клякай... ставай...

Скапана съм от умора!

 

Хептен многу са измъчих,

щях да са уткажа вечи!

Мааааа...кат` зе да са надига,

да са пени... ...(секс ли речи?)

 

Уф, ма Краске! Срама нямаш!

Забрай фчера к`во ти писах!

Язе ако съм ... склироза,

ти съвсем си баялдисала!

 

Нъл ти казах за прасету,

дету гу заклахми лАни?

ВЯдахми са, мила сестро,

и пак баЯ мас устана!

 

Та... решихми с мойта сватя

на сапун да я напрайми.

Турихме я у казана

(с к`во са фащами, да знайхми...)

 

Духай - огъня да пламни!

(Друго ти недей си мисли!)

Земе ли да са надига,

върти с пръта, да ни кипни!

 

Изтурмозихми съ доста,

ма накрая са получи!

...

К`ви сми умни и скупосни -

цялу селу да научи!

Слава Ангелова

---

Комшулъкът ни стана виртуален

Комшулукът ни стана виртуален,

не се каним по тръбите на парното.

Сега Skype е доста актуален,

премести се в него и порното.

 

Един съсед ми написал и чака:

"Комшийке, донеси ми отверката!"

От другия вход комшия отракан

пита: "Ще си идва ли щерка ти?"

 

От по-горен етаж момиче напира:

"Хайде, снимките ми изпращай!"

Касиерката пилешки дроб панира,

кани ме: "Ела и таксата плащай!"

 

Дъщеря й използва момента да каже:

"Няма да играем навън, че е кално,

утре слънцето като се покаже,

а сега ако искаш - виртуално."

 

Пред входа на пейка малки момичета

на коленете крехки държат лаптоп.

Кукла Barbie виртуално обличат я,

като малка шиех за нейния гардероб.

 

При шивачки наред ходех в махалата

да моля за изрезки от лъскав плат,

а след това хуквах заедно с децата

от клонки елан да си правим палат.

 

Ех, носталгия по детство отминало,

а сега и аз мечтая за скъп лаптоп.

Я, докато мезето не е изстинало,

при съседите слизам на бира и дроб.

Виктория Маринова

---

Обувки

В клоните,

във мрак

свърши ли деня

бяла дреха

от мъглата

ще ушия аз за теб,

но ще те изпратя

гол с обувки,

за да можеш пак

да пристигнеш утре

и разсееш този мрак.

Лидия Стойчева

---

Проба

Стига протака,

Стига се мотка,

парти ни чака,

трябва ми рокля.

 

Как тъй не искаш?

Ей, че особа?

Кой ще затваря

ципа при проба?

 

Ти да си дремеш

тука във хола,

аз пък да щъкам

ядно из МОЛ-а :((

 

Ето ми рокля...

нежно прелива,

празнично свети.

Как ми отива.

 

- Как е със ципа?

Идвам на помощ?

Чест е за мене.

мила госпожо,

 

Ласкаво, трепетно,

много внимателно

мъжко погалване...

ципа ... готово.

 

Пускам боята си,

плащам и беж.

Ето ме... вкъщи съм...

- Справих се, виж.

Елена Николова

---

Броилка

Захласнах се по 1 непознат

изпросих си го между 2 усмивки

натиснах му се след 3 преструвки

пропуснах го между 4 случайности

докопах го след 5 потайности

размишлявах между 6 странности

прослушах го след 7 аранжимента

чудех се между 8 инструмента

реших се след 9 комплимента

избрах го между 10 варианта

разпознах го след 11 сеанса

замечтах се между 12 прози

поисках и още една за 13 депозит

усмихнах му се след 14 басни

изиграх му 15 драми свястни

измолих му се с 16 думи ефикасни

да ми поръча 17 пасти прясни

загрях с 18 филма страшни

споделих му 19 мисли прекрасни

обясних му се чак след 20 шашми

разведох го из 21 магазина

избрах си обувки 22 дузина

запознах го с 23-членната ми дружина

поканих го на 24-ти с нас на планина

и измислих 25 фантастични синонима

събудих го с 26 реални феномена

обещах му 27 делови обмена

и му подарих 28 истински проблема

Светлана Тодорова

---

... (смехо)творно, (не)поетично клише

Стига рими, любов, стига вече поезия,

оголях като пушка от много вълнения.

Гледам джоба си шоково как изтъня,

(по)етично животът, (без пари) обедня...

Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ,

колко нощи (без)сънни на рев и вълнения,

на пазара кебапчета ако редя,

ще изкарам не рими, а пари и храна...

... безпарично битът ни богат е с мечти,

щото гладен мечтаеш за утрешни дни,

ама кой днес желае да живее за утре -

бързо времето, бяга и животът ни "вътри"...

Затова ще продавам дори на сергия

и на чужди езици ще въртя търговия,

даже рими ще пея, когато в дима

(смехо)творно кюфтета редя и пека...

К"во да пра"иш!? Животът е (не)поетичен.

Криза, братче! Светът стана вече безХИЧен!

... поетесите бяха по татово време

по-обути и сити (и не на колене...)

... грозно пачките в джоба шумят и се кискат,

да си дърпат косите със римите искат,

няма прошка и тук, женски бой, стълкновение

най-накрая във рими изля се проЗРЕНИЕ...

Няма как да избягам от тези куплети,

(поетеса с кебапчета и със брикети)

стана приказен кризисен натурализъм,

(не)поетичен, (не)реализъм...

Нели Господинова

---

Музата ми

Чорба на печката къркори,

музата в ухото ми бърбори:

- Хайде, идвай да творим.

Към слава звездна се стремим!

 

- Музо, чакай малко, скъпа,

да ошетам и да се окъпя.

Докато картофът се свари,

музата се някъде покри.

 

Няма я до печката. Ами сега?

Как без нея ще творя?

 

Музата къде се крие?

Май при мръсните чинии.

Бързо всичко да измия

и дано да я открия.

 

И в мивката я няма. Ами сега?

Как без нея ще творя?

 

Музичко, къде си мила?

Я, в пералнята се скрила!

Но извадя ли прането,

ще я стисна за вратлето.

 

В прането няма я. Ами сега?

Как без нея ще творя?

 

На детето ще помогна

да научи за контролна,

а после в миг ще проверя

къде се музата завря.

 

Никъде я няма. Ами сега?

Как без нея ще творя?

 

Няма що да се нервирам.

Кафе с коняче й сервирам.

Дойде веднага и седна,

конячето на екс пийна.

 

След туй внезапно изчезна

Пак я няма. Ами сега?

Ох, измори ме таз игра.

Явно няма да творя.

Що не ида да поспя?

Павлинка Илиева

Материалът е от днешния брой на BG Север

 

А БЯХ СЕ И ЗАКАНИЛА!:(((
Сърдечен поздрав на победителите в конкурса!:)

Очаквах, до последния момент очаквах.

пък се имах за сериозен човек и което си беше истина съвсем на шега -месец два преди това , бях писала нещо смехотворно в стихотворна форма,но започнахме да забравямееееееееееееееее:)

Конкурс "Още стихове за вечните неща - 2010".
Краен срок - 30.ІХ.
Три стихотворения след регистрация в сайта
http://shivachevo.com/