ДАЛЕЧ ОТ РОДИНАТА

---

 

240 българи ронят радостни сълзи на пикник край Мадрид

 

Празникът за деца и възрастни бе организиран от асоциация “Балкан”

 

Мариана ТОДОРОВА, Мадрид

Пак е неделя, 22 юни. И както всяка сутрин на този ден дворът на Първото българско неделно училище "Св. Иван Рилски" в Мадрид е изпълнен с детски смях и закачки. Но днес денят е по-различен. Тук са не само децата, но и техните родители, роднини и приятели.

Завърши и тази учебна година. Дошло е време да си дадем равносметка за пътя, по който сме повели децата си. Път, осеян със светлината на знанието. За трета година на учениците от I до XII клас се връчват дипломи за завършена степен по български език и литература, история и география на България. И с всяка година техният брой расте, за да достигне 120 през учебната 2007 - 2008 г. Три месеца асоциация "Балкан" се подготвят за този ден. Събитието е предвидено да се проведе на открито, извън Мадрид, в парк "La Panera". За пръв път се организира пикник за повече от 240 души.

Двата автобуса са готови за тръгване. Някои тръгват с личните си автомобили. След около час гората от вековни борове в планината е огласена от българска реч. Атмосферата е зашеметяваща. Носи се аромат на наденички, пържоли и шишчета, цвърчащи на шесте барбекюта под звуците на българска музика. Посрещат ни с шеги и усмивки членовете на танцовия ансамбъл към асоциацията, които са там от тъмни зори в ролята на готвачи. Бирата и безалкохолните търпеливо се охлаждат в малката рекичка. Най-нетърпеливи са децата. С пристигането си някои се потапят в нейната студена вода, а други атакуват двата басейна. Чуват се възгласи:

"Все едно сме

в България!"

След като българите се настаняват по групи под дебелата сянка на вековните дървета и килима от зелена трева и цъфнали горски цветя, председателят на асоциация "Балкан" Петя Цанева ги приветства с "добре дошли". Импровизирана сцена е разпънатата шатра, украсена с български символи.

Започва празникът. Поименно всеки учител връчва дипломите на своите възпитаници пред бурните възгласи на съученици, родители и близки, придружени с подарък (диск с български песни за деца на учениците от I до IV клас, а за по-големите интересни книги). Щракат фотоапарати, въртят се камерите и запечатват възторга и пожеланията за повече успехи през следващата година. Виждат се сълзи на радост от постигнатото и мъка от раздялата за тези, които окончателно напускат Испания и се завръщат по родните места в България. Но родителите са спокойни, защото дипломите дават право на техните деца да продължат обучението си и в родината, без да полагат допълнителни изпити.

Симона Любомирова Любенова, Веселин Иванов, Наско Ярославов Мерджанов, Елица Цецкова са от VIII клас. Надпреварват се един през друг да споделят впечатленията си. Не съм очаквала да бъде толкова хубаво - с музика, басейн, с родители и много хора, казва Симона. А Веселин допълва: Много ми хареса, особено кагато ни връчваха дипломите. Наско се намесва: Стана дори по-хубаво от очакваното. Елица допълва: Много оригинално.

"Искаме повече

тържества

и екскурзии.

Аз съм от 5 години тук и това е първата такава среща на българите, а ние българите много отдавна сме очаквали това да се случи". Стела Чавдарова Станчева от Горна Оряховица е за първа година тук, в Испания, и е в IX клас: " Реших да ходя в българското училище за повече контакти с българи, да общуваме на български, за да не се забравя езика. Тук ми харесва, защото стандартът е по-добър, но от България ми липсват най-вече хората, природата... всичко".

С всяка изминала минута емоциите се изкачват по скалата на радостта и усмивките на възторга набират инерция. Дипломи за завършена първа степен по испански език бяха връчени и на "по-възрастните ученици" от курса към училището за изучаване на испански език с учител Веселина Матанова. С увереност, че са напреднали в дебрите на испанския, те със самочувствие се надпреварват да демонстрират знанията си и отговарят на испански на импровизираните въпроси на г-жа Цанева.

Матанова развълнувана споделя: "Най-интересният ми живот е свързан с асоциацията и с българите. Събирайки се в училище всяка неделя с тях живея пълноценно. Курсът с възрастните ме зарежда и с други емоции. Общуването с тях ми дава много информация, опит. Споделяме си лични преживявания и се чувстваме като едно семейство. Това е моето голямо семейство от много добри хора. Не ми се иска да се разделям с никого от тях. Пикникът ни показва, че трябва ние, българите,

да имаме живот

извън училище

и работата.

Децата с родителите - това е най-доброто, което можем да направим за всички нас, българите".

Асоциация "Балкан" благодари на всички учители и в знак на благодарност за положения труд през учебната година им подари последната стихосбирка на поетесата Петя Божилова. Заедно с колежката си по перо Донка Калчева, те с удоволствие раздадоха афтографи на своите почитатели.

За пръв път пред такова множество група от "Бялото братство" с ръководител Ивелин Иванов запозна накратко участниците в пикника с ползата за здравето и хармонията у човека на танца "Паневритмия", за неговото благотворно влияние, за връзката му с природата и космоса. Последователите на философското учение за духовно развитие и начин на живот на човека от Петър Дънов вече няколко месеца се събират всяка неделя в 11 часа в парка на Монклоа. Всеки желаещ е добре дошъл в техните редици. "Така се опознаваме. Ние българите имаме нужда от братски, приятелски живот", казва Ивелин. И билетите за предвидената томбола са изчерпани.

Настъпва кратка пауза за организаторите. Българите "наблягат" на обилната и вкусна храна, на студените питиета. Похапват от вкусните и ароматни шишчета, наденички и пържолки и със задоволство хвалят "майсторите" им . Чуват се наздравици за близки и познати, раждат се нови запознанства.

Идва ред на още една изненада. Танцовият фолклорен състав към асоциация "Балкан" и ученици от училището поздравяват всички българи с един от най-интересните обичаи в българския народен календар - посрещане на лятното слънцестоене - Еньов ден. По уникален начин този прекрасен спектакъл с музика и текст ни върна към българските корени от дълбока древност. Магическият ритуал, в който участват само жени, почита слънцето, лековитите билки и присъства по подобен начин в почти всяка култура по света.

Облечени

с българските

бели ризи,

извезани с пъстри шевици, събрали лековити билки преди падането на росата, те приличаха на видение от старите легенди за русалките и техните чудеса, които лекуват хората от "знайни и незнайни 77 и половина болести." Не само българи се насладиха на този спектакъл. В местността имаше няколко групи от испанци, румънци и колумбийци. Те в захлас и любопитство следяха ставащото на слънчевата морава. И когато всички българи в края на представлението започнаха да минават под сплетения венец от билки за здраве, любов и благоденствие, в редицата им се подредиха и чужденците. Те с усмивка споделяха, че са очаровани и възхитени от българското тържество и че са усетили духа на България.

Писна гайда. Изви се българското хоро. Но емоциите от първия пикник на българите в Мадрид не стихват. Толкова се вълнувам, че чак ми се реве, казва Красимира от Девин, омъжена в Сливен. "Толкова е хубаво! Нямам думи!", допълва майка й и уточнява, че са от центъра на Родопите. В тяхната компания са и Муса и Факат Мустафова от Шумен, Борислав и Диана от Велинград с децата си Петя в I клас и братчето Митко - на 6 години, бабата Петя.

В групичката до тях са двете поетеси Петя Божилова и Донка Калчева. Петя споделя: "Много приятно съм изненадана. Надминава всичките ми очаквания и не само да се повтаря и потретва, а да стане традиция". Донка допълва: "Очарована съм от всичко това - от природата, от организацията, от децата, от младежите, от ритуалите и от присъствието на толкова много хора". Тук е и техен приятел - испанецът Франциско, който ще си купува къща в България.Той е очарован от всичко, което е видял, и в известен смисъл вече

е член на

българската

диаспора

в Мадрид.

И пловдивчани са тук - Мария и Ненко Горостанови, а сестрата на Ненко, Павлина споделя: " Много ми хареса. Може да надмине българските събори. Страхотно е, стига това да стане традиция." А Бисер Стоилов от Перник допълва: Ако редовно се организира, ще е чудесно.

Латинка Григорова е на 75 години от София и за 8 път идва на гости на семейството на сина си и внуците Клементина и Денис: "Много ми хареса. Но най-много ми харесва в България", казва тя. А внучката Клементина от IX клас допълва: "Родена съм тук, в Испания, но това не означава, че съм по-малко българка от койдо и да е роден в България. Аз съм от най-старите ученици на училището, още от първия ден, когато се откри преди 5 години. Смятам тази година да се прибирам в България и там да си продължа образованието. Много ми харесва този наш празник."

Всеки иска да сподели чувствата си. Варненката Фатима Чинарска (преди да спечели от томболата самолетния билет до България) с усмивка казва: "Все едно съм в България. Много е хубаво и да продължава традицията". А приятелката й Бети Чаушева допълва: "Страшно съм очарована. Тук се запознах с мои съграждани от Варна. Всички сме доволни. Човек освен работата трябва да има и такова развлечение, което да го презарежда с енергия. Това е най-хубавата инициатива на асоциация "Балкан" и все едно в момента сме в България".

Нина Енчева Цонева от Разград е в Испания от 5 години. "Не съм очаквала подобно нещо. Нека има още сбирки. Българите сме голяма работа - можем да организираме големи неща. Ние не бягаме от българи и щом чуем българска реч някъде из Мадрид, веднага се обаждаме и запознаваме. Ако знаехме, че ще стане толкова хубаво, щяхме да се обадим на наши приятели и ако трябваше, съпругът ми на два курса с колата щеше да ги доведе. Но за следващия път ще знаем. Много е весело." Елка Илиева също от Разград допълва: От две седмици съм в Испания и просто

извадих късмет

че съм тук.

Подобни са емоциите и на Александър Димитров от София: "Много ми харесва, все едно съм на съборче в България. Да се прави винаги когато може и ние ще съдействаме. Най-важното е за децата - ще го запомнят това за цял живот. Да стане традиция".

Дойде моментът за разиграване на томболата. Започна се с най-дребните предмети - химикали, красиви шалове, покривки, часовници, несесери, книги... В шеги и закачки печелившите се радват на късмета си, но всеки тръпне в очакване на големите награди - целогодишен абонамент за вестник "Нова дума" и два самолетни билета, отиване и връщане до България, предоставени от унгарските авиолинии "Малев".

На късмета на учителя Воислав Йочев се радваха най-много неговите ученици. С радостни възгласи приеха новият му целогодишен абонамент за вестник "Нова дума", а билетът до София спечели Недялка Пенчева Калинова, учителка на II "а"клас. Фатима Чинарска от Варна спечели билета за Варна.

Денят е към своя край. Испанецът Хосе Мануел е на 43 години, държавен служител и е поканен от негова българска приятелка. Любопитно ми беше,

какво си мисли

един испанец

за нас, българите,

за този празник, изпълнен с толкова много усмивки на радост и щастие.

"Много ми хареса и останах изненадан от това, което видях и почувствах. Ние също имаме такъв ритуал в Испания - сан Хуан, за посрещане на лятното слънцестоене. И ако му направите реклама, не 240 човека ще дойдат, а 1 000, за да се възползват от това зареждане. Венецът, през който минавахме всички за здраве и щастие, много ме развълнува. Много хубаво е направено и догодина трябва да направите 5 пъти по-голям венец. Това, което знам за българите и това, което съм чувал от други испанци, е, че вие сте хора, които се интегрирате много бързо и много добре в испанското общество. Видях и каква е разликата между българи и испанци. Ние испанците сме съсредоточени повече в парите и това да имаме повече от съседа и забравяме една много важна част от нас самите, която видях, че вие българите носите - духовното. Много съм впечатлен, че накрая оставихте мястото толкова чисто, колкото заварихте, че имам "здравословна завист" за това, което видях. Това испанци няма да го направят. Радвам се, че можах да присъствам на това изключително събитие."

Трудно е да опишеш чувствата на радост и възторг, на задоволство и щастие на толкова много хора, които извират от душите и сърцата им на този 22 юни. Местността утихна. Автобусите и колите потеглиха за Мадрид. Последна си тръгва Петя Цанева, председател на асоциация "Балкан". "Много съм доволна. За пръв път се организира събитие за толкова много хора. Самата цифра 240 ме плашеше. Три месеца се подготвяхме. Най-важното е, че хората бяха щастливи и това ми донесе огромна радост. Всички дойдоха да благодарят. Да получиш благодарност е много важно нещо и то ти носи удовлетворение за добре свършената работа. Още повече, че бяхме сред природата. Всички помагаха и бяхме като едно голямо семейство. За мен е огромно удовлетворение и с желание ще подготвим още такива мероприятия.

Нека това

бъде началото

на една традиция, която всяка година да правим, още повече, че догодина училището прави 5 години от неговото създаване. Да четеш в очите на хората радостта и щастието, няма с какво да се сравни. Самото щастие, което се излъчва от българите, беше в синхрон с природата. Благодаря на всички, които помагаха, благодаря и на тези, които присъстваха. Благодаря на танцовия състав. Толкова беше трогателен техния спектакъл, че видях как някои от зрителите плакаха. Най-силната му и трогателна част беше, когато тези 240 човека минаха под венеца от цветя за здраве, любов и благоденствие. Дойдоха и групи от други народности, които бяха там на пикник. Впечатляващо и грандиозно. Благодаря на всички!"

 

Материалът е от архива на BG Север