ЛИЧНА ДРАМА

---

 

Изверг изнасилва внука си

 

Момчето става престъпник, оказва се, че е родено от кръвосмешение

   

Поля ТОМОВА

Днес Станимир Тодоров е на 21 години. Той е атлетичен, рус, с огромни зелени очи, които гледат малко налудничаво. Не учи, не работи. Редовен посетител е на затворите в страната, където е излежавал присъди за опит за убийство, за кражби, грабежи, изнасилвания... Животът му е невероятна трагедия, пред която съвременните американски трилъри бледнеят. Нищо не може да се върне назад, нищо не може да промени съдбата на Станимир. Защото той е дамгосан от злото не само в ранното си детство, но още преди да бъде роден...

Станимир е на девет години, когато попада в приемно семейство. Там той идва от дом за деца. За деветте си години момчето говори малко и трудно, но има буден ум. Семейството, което го приютява, е запленено от излъчването му - очите на детето греят в невероятно зелено, събрали цялата невинност на вселената. В новия си дом Станимир получава не само майка, но още петима братя и сестри. Като че ли всичко върви нормално. Той бързо се приобщава към семейството, дори става лидер на малчуганите - не само заради физическата си сила, но и заради волята си да се налага. Майката обаче забелязва странните игри на момчето. Често вечер, след като всички са минали през банята, Станимир иска да поиграят преди сън. Играта се състои във връзване на децата или за крака на леглото, или за другите мебели в стаята. Станимир сам връзва братята и сестрите си и то така, че често

въжетата оставят

дълбоки следи по

ръцете им.

След поредната игра майката му забранява да "играе". Станимир отказва да се подчини и нещо повече - вечер започва да връзва сам себе си, като се стреми да си причини болка.

Не след дълго започват истинските проблеми. Прибирайки се от училище, момчето преминава през поляна, на която съседка пасе гъските си. Въоръжен с камъни, Станимир ежедневно цели птиците, и то не за да ги убие, а за да ги нарани. Стопанката на животните го сварва по време на "забавлението" му и хуква към него с пръчка в ръка. Станимир се изхилва и тича вкъщи. На другия ден той подмамва всичките гъски. Навързва ги една за друга за краката, след което слага на врата на първата птица огромен камък и пуска цялото ято в близкото езеро. Докато гъските умират, детето съсредоточено ги наблюдава. Прибира се вкъщи, изцапан със собствените си фекалии. Майката забелязва, че той се изпуска по голяма нужда винаги при емоциална възбуда. Всяка нощ се напикава. "Беше ми омръзнало да пера чаршафи. Стаята му се беше вмирисала. Непрекъснато му се карах за това, не му давах да пие вода и течности вечер, но въпреки това всяка нощ той се изпускаше." Тогава жената все още не знае, че това са основните признаци за упражнено сексуално насилие над момчето.

"Така минаха близо три години. Ставаше все по-трудно да го обуздая, не се подчиняваше, не учеше, не можеше да запомни дори таблицата за умножение", спомня си жената. Бягствата от училище зачестяват. Момчето изведнъж израства и

физическата му сила започва да респектира.

Въпреки буйния си нрав и непокорството, Станимир е истински закрилник на малките. Грижи се за тях, не дава косъм да падне от главите им, а този, който се осмели да ги обиди, е жестоко наказван.

Докато не идва кризата. "Не помня вече за какво точно стана скандалът - разказва приемната майка - но бях страшно ядосана. И за пръв път, откакто той бе у дома, си позволих да го ударя". Сякаш маска пада от лицето на момчето. Очите му се изцъклят, а устата му се разкривява

и оголва и без това животинските

му кучешки зъби.

Станимир успява да се скрие зад секцията и не мърда с часове оттам. "Никога няма да разбера как човешко същество успя да се побере на такова малко пространство. Няма да забравя и звуците, които издаваше - те не принадлежаха на този свят", спомня си жената. Тогава в нея се вселява страхът. Часове наред тя се опитва да изкара Станимир от скривалището му. Без резултат. Тогава се обажда на свой позват - психотерапевт. Когато Владимир Василев пристига, момчето все още е зад секцията. Ще чакаме, казва той. И наистина, след около два часа Станимир излиза сякаш нищо не се е случило.

От този момент Василев започва да работи с него. Кара го да рисува, да разказва сънищата си. И се ужасява от онова, което се таи в невръстното хлапе. "Костенурката и Вълка бяха завързани от Чудовището. Не можеха да мръднат. Не искам да ви убивам, само ще се забавлявам с вас, каза Чудовището и бавно пристъпи към тях. Първо се изпика върху Костенурката.

Крясъците й

не го сплашиха,

напротив, още повече се радваше. Сряза й лицето, после корема. Ще ти отрежа оная работата - каза Чудовищато и тръгна към Вълка" - това е част от съня на момчето. Психотеравпетът вече има представа за това, което се е случило със Станимир, но няма информация. Затова с майката решават да посетят дома, а оттам и родното му място. В дома се срещат с директорката, която им дава оскъдна информация за детето. Да, винаги се е напикавал нощем, да, има склонност към насилие, нежелание да учи, макар и природно надарен с буден ум. Няма кой знае каква документация за него. Знае се само, че майката е починала, баща - неизвестен, отгледан е от дядо си - явно луд човек, и баба си, която също не е с всичкия си. Възрастните хора все още живеят в габровското село С. Василев и майката тръгват натам. По това време за децата се грижи приятелка на майката. В селото бързо намират дома на Станимир. Схлупената къщурка едва се крепи, дворът е занемарен и буренясал. Пред къщата намират бабата на момчето. Тя е дотолкова склерозирала, че не е в състояние да проведе нормален разговор, камо ли да си спомни за внука си. Вътре откриват и дядото, който носи гордото име Александър.

Известен е в

селото като лудия

изобретател.

В къщата цари невероятна мръсотия и смрад. Старецът ги посреща, но много-много не приказва за внука си. Нехранимайка беше, чупеше прозорци наред, промърморва той. Майката и Василев си тръгват, без да са получили никаква информация. Кметът на селото ги съветва да попитат в детска педагогическа стая в града. Там най-сетне откриват част от историята на момчето. А тя е ужасяваща.

Майката на Станимир била чудна красавица, от нея той наследява зелените очи и русата коса. Предполага се обаче, че момчето е плод на кръвосмешение и неговият дядо всъщност му е... баща. Майка му умира малко след раждането. Има всички основания да се смята, че момчето е било насилено от дядо си в най-ранна детска възраст, смята полицаят, който приема приемната майка и Василев. Около седмата си година Станимир започва да буйства - чупи прозорците на съседите, хвърля камъни по кокошки и пилета... докато цялото село не пропищява от него.

За да го усмири,

дядото го връзва

на леглото.

Докато един ден го забравя там. След 48 часа Станимир е открит от съседка, обезводнен, потънал в мръсотията на собственото си тяло, все още завързан на леглото. Настаняват го в дома. Не след дълго обаче той отново се проявява - този път като пироман. Започва да пали огън навън, на открито, след това и в стаята. След като едва не запалва цялата сграда, пристига екип експерти. Отвеждат го със себе си. Имам всички подозрения, че там Станимир отново е изнасилен, споделя полицаят. Не знам защо от дома не са ви казали да дойдете при мен, за да получите информация за детето, предполагам, че просто са искали да се отърват от него, признава инспекторът.

"Станимир може да бъде опасен, вероятността да мултиплицира това, което се е случило с него на друго дете, е огромна. Той едва ли помни какво е преживял, съзнанието му е блокирало спомените, за да оцелее. По време на пубертета обаче те ще се проявят със страшна сила", предупреждава Василев майката на път за вкъщи.

Когато се прибират, психотврапевтът започва да работи още по-усилено с детето. Иска да отключи спомените му, за да може Станимир да изповяда и излее гнева си, да не го подтиска в себе си. Разказвайки историята, той ще изживее отново всичко, но това ще го освободи, смята Василев. Първоначално детето се съпротивлява. Не говори, не рисува, не разказва сънищата. Докато един ден изпада в ярост. Вместо да го остави да се скрие отново и като звяр да посрещне болката в самота, Василев го притиска до стената и разпалва гнева му. Тогава Станимир

действително

изживява част

от миналото си,

крещи, блъска се в стените, изпуска се... после се умирява. Трепери и е облян в пот. Василев решава, че е на прав път, че това е началото на дълго и трудно лечение на душата на детето.

Докато не идва признанието на Милена, най-малкото дете в къщата, едва на четири години, любимката на Станимир. "Както си играеше на пода, Милена изведнъж каза, че Станимир правел секс с нея, спомня си майката. - Отначало не обърнах внимание, но тя продължи. Накарах я да покаже как точно става това и за мой ужас тя легна по гръб и демонстрира движения, които няма как и откъде да знае". Майката изпада в ужас. За нещастие точно тогава Василев не е в страната и тя няма към кого да се обърне. Вика приятелката си. Вечерта казва, че уж излиза. Скрива се обаче зад вратата в стаята на Милена. Приятелката й казва на децата да се къпят и да си лягат. Милена е вече в леглото, обърната с лице към стената, когато в стаята влиза Станимир. Гол. Пред ужасените очи на майката той леко повдига завивката на малката и

бавно започва

да събува

гащичките й.

"В този миг изкрещях и го ударих с всичката сила, която имах. Той беше на 14 години, много силен за възрастта си. Съборих го на земята", спомня си жената. Заедно с приятелката й го връзват и го затварят в мазето. На тъмно - нещо, от което Станимир се ужасява. Запушват му и устата, за да не тревожи съседите. Не мигват цяла нощ.Не могат все още да се свържат с терапевта, за да се посътветват с него. Сутринта се обаждат в полицията.

Когато заедно с полицаите отиват в мазето, там няма никого. Някак си Станимир е успял да се освободи от въжетата и да избяга през малкия прозорец. След два дни си идва и Василев. Майката му разказва какво се е случило. Загубен е, ако имах поне още три-четири години, можех да му помогна, но вече не, споделя психотерапевтът. Не след дълго Станимир е открит на другия край на България. Заловен е в момент на кражба. Следва домът в Бойчиновци. Излиза оттам, но пътят му вече е очертан. Няколко години живее с много по-възрастна от него жена, проститутка. Излежава присъди за грабеж, изнасилвания, опит за убийство...

През цялото време обаче се опитва да се свърже със семейството си. Обажда се по телефона, моли майката да му разреши да види "малките". Първоначално изтръпвах при мисълта, че мога да го зърна отново, че може пак да посегне на някое от децата, разказва жената. След време обаче й домилява за детето, което може би е обичала най-много и което има най-жестоката съдба. Междувременно Василев работи с останалите деца и се оказва, че никое от тях не е било обект на насилие от страна на Станимир.

С Милена не е

извършван реален

сексуален акт,

по-скоро Станимир е симулирал такъв. В края на краищата майката и Василев решават, че Станимир има правото да се види с тях и децата. Определят си среща в съседен град. "Стояхме в парка и изведнъж го видях. Вървеше към нас и се усмихваше. Мамо, така ми каза, как си? Децата го наобиколиха, а той им раздаде лакомства". Близо час продължава срещата им. Разделят се, за Станимир раздялата със семейството е окончателна. Знае, че повече няма да му разрешат да се доближи до тях. "Не знам как ще ви прозвучи, но тогава страшно ми домъчня за него. Той има добро сърце и огромно чувство за справедливост. Животът му е показал цялата си мръсотия и едва ли Станимир имаше някакъв шанс. След тази среща в парка си обещах да му помагам с каквото и както мога, да не го оставям съвсем", казва майката.

И действително. Между нея и Станимир започва връзка с писма, по телефона. Той се обажда винаги, когато се пресели в нов град, а това му се случва често. Обажда се и от затвора. "Случи се така, че три седмици не се обади.

Полудях. Мислех,

че е убит

и тъй като няма никого на света, едва ли някой ще обърне внимание", споделя майката. Тогава тя тръгва из цяла България. Разпитва в полицията, в прокуратурата, по затворите. Докато накрая го намира - излежава поредна присъда. До днес Станимир получава помощ от майка си - тя му праща колети, нерядко пари. Опитва се да му намери някаква работа, която да му даде възможност да живее без престъпления. Сигурно няма да успее. "Всеки човек трябва да има някого, към когото да се обърне в тежки времена, някой, който да му е пристан и утеха. Не мога да обърна гръб на момчето си, той продължава да ме нарича "мамо" и смятам, че за него това означава много", просълзява се жената.

Според психотерапевта Станимир е класически случай. Вероятно той има психологически увреждания и заради това, че е рожба на кръвосмешение. Насилието върху него, първо от най-близкия му човек, после и от друг мъж, го е накарало да смята, че това са нормалните отношения. Попаднал в семейна среда, разбира, че има и друг свят - на любов и грижи. Ако майката е знаела какво е преживял, ако имахме информацията навреме, можехме да помогнем на момчето, смята Василев. Главните виновници за това, което се случи впоследствие, са онези, които са укрили информацията, а това са хората от дома, категоричен е терапевтът. Всички клинични изследвания, които са направени на Станимир, доказват, че той би могъл да преодолее психическата травма и да стане почти нормален човек.

 

Материалът е от архива на BG Север

НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ТАКИВА КРЕТЕНИ

Iskash da kajesh ot takiva kato teb samiat , zashtoto ti imash vsichki kriterii za opredelenieto ,, KRETEN ,, !!

Kolkoto do statiata i faktite v neia , shte kaja samo edno : DA NE DAVA GOSPOD NA NIKOGO TAKYV JIVOT I TAKIVA PREJIVIAVANIA !!!!!!!!!!!!

и аз така мисля- независимо кой и какво му е виновно, аз ли съм виновен, че тоя кавал дето няма нищо да ме затрие, щото живота му не струвал....на никого не му е лесно в живота, всеки си има неговата драма, на някой им е по-голяма, на други по-малка, но не са длъжни другите да страдат от драмата на този.

Това цялото така сте го написали, че личи от 100 километра, че сте си го измислили ама айде. Не казвам, че няма такива ужасии, само че вие се подигравате с това.

Демокрация е,не бива да виним хората за това че са различни и трябва да бъдем толерантни към бабоебите,както и към бебеебите....

Сигурно и вие не сте в ред след като постоянно бълвате такива гадории. Не ви ли омръзна да се ровите в говнa?

Некадърни и незаинтересовани родители раждат и възпитават лоши индивиди. Детето не е виновно но в последствие страда и то и обществото. Затова по света ако не си възпитаваш добре детето - социалните ти го взимат. За да си добър родител се изисква много желание, усилие и безгранична обич. В противен случай раждаш болен член на обществото.

закрийте блога и ..........не знам какво да напиша за всичките ви публикации....

руса коса, зелени очи... Яко измислено.
Ебати тъпаците сте вие

Поля Томова е достойна за жанра "научна фантастика"! По-скалъпена и "американски" звучаща история не бях чел скоро...

10ti

te vsi4kite statii v tozi blog sa podobni - plod na izvrateno i plateno vuobrajenie :D

За съжаление, домовете за сираци са по-зле и от затворите. Точно деца забравени от Бога, с които правят каквото си искат и след това замитат следите. Имайки предвид заплащането в тези домове, там работят не най-надеждните хора, на които можете да поверите грижи за деца. Такива като Станимир сигурно има много и наистина ако се работи с тях от рано, може да им се даде някакъв шанс да живеят нормално. Иначе другият вариант за тях е доста тъжен, а за обществото доста страшен. Педофилството трябва да бъде изключително строго наказвано именно заради психическата травма, която оставя. Не може и не трябва да има споразумения с педофили за условни или по-ниски присъди. Само ефективни присъди, а в затвора знаят какво да правят с тях...