ДЕСТИНАЦИИ

Съевата дупка - едно пътешествие в подземното царство на Хадес

Уникални образувания правят разходката в пещерата незабравима

Вяра ЦЕНОВА

Според старогръцките легенди дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс и Посейдон - Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там тече вледеняващата свещена река Стикс, наречена реката на омразата. Тя разделя земята от подземното царство. В нейните води се кълнат и самите богове. Другите реки, които протичат през царството на Хадес, са Лета, Ахерон, Кокит и Пирифлегетон.

Ако има нещо, което осезаемо да напомня за мрачното царство на Хадес, то това са пещерите. Изумително е какво могат да направят малките капчици вода, упорито ваещи в продължение на хилядолетия фантастични пейзажи в недрата на земята. В необикновените природни феномени човек може да се почувства като в приказка или да изпита най-страшния си кошмар. България е осеяна с пещери, но само някои от тях са пригодени за посещения. До сега са открити около 5 500.

За много от тях

има уникални

легенди.

Почти всички са изследвани и отворени за туристи - имащи познания в областта на спелеологията. Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко.

Една от перлите сред българските пещери е Съева дупка. Намира се в местността Леднишки рид в Северна България, близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от 100-те национални туристически обекта.

Средната температура тук е 7 - 11°, влажността - между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 м под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 000 000 години.

Пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които я използвали, за да се укриват по време на османската власт.

Проф. Георги Златарски проучва Съевата дупка за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно.

Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 1932 г. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Затворена е през

1990 г., разграбена

през 1996 г.

и отново осветена през 2004 г. В Съевата дупка се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтони и дендрити. По мрачните полета на Хадесовото царство, покрити с бледните цветове на асфодела, се реят безплътните, леки сенки на умрелите. Те оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър.

Никой не може да се върне от това царство на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода и пуска всеки да влезе, но никой да излезе, гласи още легендата за подземното царство. С помощта на екскурзовода и с повече фантазия, можете да изживеете своето истинско пътешествие в онзи измислен, а може би не, свят, разхождайки се в петте зали на Съевата дупка.

Първата зала се нарича “Купена” заради огромния образуван сталактон, напомнящ купа сено. Следва носи името Срутището. Образувала се е след земетресение, което е откъртило част от тавана и за съжаление е погребало много от скалните образувания. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. Тази зала постепенно се стеснява, а пътеката се обгражда от тънки каменни струни, наречени Органът на пещерата. Точно както в приказките, като почукате леко по тях, звуците напомнят музика. Пещерата сякаш оживява, иска нещо да ви каже.

А може би

това е ехото от

Орфеевата арфа,

молеща за спасението на Евредика? Спрете и се вслушайте в гласа й. Чуйте музиката на Орфей, когато се приближил до трона на Хадес, за да моли живот за любимата си. Запял той за своята любов към Евридика и за това колко щастлив бил животът му с нея в светлите и ясни пролетни дни. Но бързо изминали дните на щастието. Умряла Евридика. Орфей пял за мъката на разбитата любов, за скръбта си по загиналата. Цялото царство на Хадес слушало омаяно неговите песни. Самият Хадес склонил глава. Облегната на рамото на мъжа си, слушала песента и Персефона. Сълзи на печал трепкали на ресниците й. Очарован от звуците на песента, Тантал забравил мъчещите го глад и жажда. Сизиф спрял тежката си и безполезна работа, седнал на камъка, който търкалял на планината, и се замислил дълбоко. Покорена от песента, страшната богиня Хеката закрила с ръце очите си, за да не се вижда, че има сълзи на тях. Сълзи блестели и в очите на непознаващите жал Еринии, даже тях трогнал с песента си Орфей. Но ето, че все по-тихо звучали струните на златната лира, все по-тиха ставала песента на Орфей и накрая замряла, подобно на едва чута въздишка на скръб. Заклел се Хадес с нерушимата клетва на боговете - във водите на река Стикс, че ще изпълни една молба на чудния певец.

А после се оставете на фантазията си и си представете, че Каменният водопад само до преди миг наистина е бил истинска вода, смразена от жезъла на всемогъщ бог. Чуйте грохота на талазите и после продължете към зала "Хармана", която е известна със запомнящата се акустика. Малко факти от действителността -

тук са пели

много известни

български творци,

сред които, Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, детският хор при БНР. Обстановката е била впечатляващ естествен декор за филми.

Следващата зала се нарича "Белият замък" и получава името си от образувание със същото име, което е много впечатляващо. В сърцето на залата се издига огромен сталактон, съставен от стотици по-малки, подобно на готическа катедрала, с многобройни украшения и орнаменти. Вдигнете поглед нагоре - таванът е невероятно красив.

Най-висока обаче е петата зала, която е наречена "Космос" заради сталактитите, които имат формата на звездно небе. Не се плашете от прилепите и не ги притеснявайте по време на зимния им сън.

Само в Съевата дупка може да видите единствените по рода си в България хеликтити. Това са сталактити, израсли настрани, а не надолу, поради постоянното въздушно течение, което носи капките вода наляво. Тънките каменни иглички са уникална гледка, която може да се види само на това място.

Заради многобройните си скални образувания, в пещерата Съева дупка има много камъни, които се оприличават на различни личности, предмети и герои от приказки. Екскурзоводът обикновено насочва вниманието, но не скрива, че откриването им е подобно на гледането на кафе. Ще останете изумени от майката Природа, която къде с малко ирония, къде със старание, е изваяла тези прекрасни форми. От различни места

поглед във вас

са вперили

Богородица

и Младенеца,

Христо Ботев, Прикованият Прометей. Не липсват и атракции за децата - с малко въображение и в зависимост от осветлението те могат да се порадват на Кума Лиса, Баба Яга, Снежанка и Седемте джуджета, огромна жаба.

Радостта на Венера много бегло се споменава от гида, ако в групата има деца, но пък задържа задълго любопитството на възрастните. Всъщност това е огромен фалос, с всички прилежащи му атрибути, скрит в малка ниша.

Отпуснете фантазията си и сигурно ще откриете още фигури, символи и знаци, които природата е сътворила за нас. Заслушайте се в гласа й. Оставете грижите, стреса, проблемите дълбоко в недрата на земята. Затворете ги там. А после се върнете на Горната земя, както е направил Орфей.

 

Матеиалът е от архива на BG Север