Темата от архива:

Жертви на насилие през годините

КОНФЛИКТИ

---

  Възпитателното училище в Подем - надежда за трудните момичета

 

В ПВУ-то девойките намират спасение от разврата и престъпния свят

Мая ПАСКОВА

Това училище не е като другите. Тук идват най-трудните деца. Обикновено заловени от полицията за някакво престъпление. Различни като поведение, индивидуални като мислене. Но и много умни. Кой обаче е виновен? И защо обществото се срамува и избягва да говори за този проблем? Анонимните дарения сякаш са опит за очистване от гузна съвест. И отърсване от отговорност. Кой друг, ако не обществото и неговата "основна градивна единица" семейството, са виновни тези деца да крадат, да бягат от вкъщи, да проституират, да вземат наркотици. Задава ли си някой въпроса защо го правят? Дали не им липсва любов и човешка доброта, за да проявят светлите страни и възможности на характера си. Дали с поведението си не искат да провокират малко внимание към себе си. При живи родители тези деца са сираци. Като че ли за равновесие и компенсация на пропуснатото, момичетата, преминали през школата в Подем, създават здрави и добри семейства. И кръщават децата си не на своите родители, а на преподавателите.

Професионално възпитателно училище (ПВУ) "Христо Ботев" в с. Подем е единственото в България за момичета с различно от нормалното поведение.

Настаняването

става със съдебно

решение.

Престоят е законно определен и е максимум три години. Тесни връзки се поддържат с полицията, с Агенцията за закрила на детето, с инспекторите от Детска педагогическа стая. В края на годината в присъствието на прокурор, председатели на комисии и целия педагогически съвет се отчита контролно-възпитателният процес и се преценява за всяко едно дете поотделно дали има още някаква работа с него, или тригодишното му пребиваване може да бъде прекратено.

Идвайки в училището, момичетата нямат вяра на никого. Най-трудната задача на педагозите е да спечелят детското доверие, споделя опита си една от учителките - Дияна Иванова. При 22-годишния си стаж в ПВУ-то за нея това вече не е само професия. Приема всяко дете като собствено, изслушва проблемите му, обича го. Пази всички писма от бивши ученици, снимки, дневника с посланията... Помни личната история на всяко едно момиче и я съпреживява отново с всеки разказ. Гордее се с успехите им. Мъчно й е, когато някое от тях се върне по стария път и усилията й да направи от него добър човек пропаднат. Много са разочарованията, особено в началото, но борбата е докрай. Много се сближаваме и след раздялата взаимно си липсваме, споделя педагожката. После идва утехата и признанието.

"Г-жо Иванова, това което ще напиша тук по-точно не аз, а моето сърце ще напише! Вие бяхте човекът, който ме отучи от много лоши пороци и за това цял живот ще ви бъда благодарна. Ако не бях дошла тук и не ви бях срещнала, сега

сигурно нямаше

да ме има

на този свят.

Вие ми дадохте това, което би трябвало моята майка да ми даде, но тя въобще не се интересуваше от мен. Дадохте ми вашата закрила, майчината любов, възпитанието, учението. Г-жо Иванова, ще ви запомня най-вече с това, че обичате децата, независимо какви са по народност, характер... И всичко бихте направили за тях, за да са щастливи, да почустват, че има поне един човек на тази земя, който да ги обича и да държи на тях. А те всички това искат - да бъдат обичани", пише до класната си Диана Иванова една от нейните бивши възпатиначки. Друго от момичетата споделя в писмо:"Аз се гордея, че познавам човек като вас, който е способен на всичко, дори да прощава и се радвам, че мога да имам вашето приятелство".

В домашен отпуск се пускат деца, определени от Педагогическия съвет, със съгласието на инспектора от ДПС, секретаря на комисията и Агенцията за закрила на детето. Излизат само тези, които имат къде да отидат. Но се случва преценката, която се стреми да е в полза на детето, не винаги да е точна, защото... Влиза енергично, чаровно, русо миньонче. От близо се вижда, че лицето й е покрито с белези - на челото, брадичката. И двете й устни са деформирани със следи от дълбоки рани. "Бяха ме пуснали във ваканция, но аз отидох в полицията и поисках да ме върнат в училището. Баща ми пак ме преби от бой, разказва 13-годишната Надя (имената на всички момичета са сменени по обясними причини - б. а.). И аз избягах. От малка ме пребиват като мръсно куче. Слагаха ме в багажника на колата, даваха ми да ям люти чушки и ме мажеха по лицето с тях. Той не ми е истински баща. Даже

искаше да спи

с мен,

но влезе племенницата ми и той не успя. Те са роми и са осиновили първо мен, после брат ми. Имат още 6 деца, но тях не ги закачат за нищо. Тях ги ожениха още когато бяха по на 10 - 12 години. Мене ме пребиват от бой. С маркуч баща ми ми разби устата и ми счупи този зъб (показва). Няма да порасне никога повече. Един стол е чупил в мене, хвърлял е с дърво, буркани, майка ми ме е замервала с камъни. Защото не искам да крада, а те от това живеят. Сега и брат ми е в дом, а аз не искам да си тръгвам оттук. Искам да уча и като порасна ще стана сервитьорка или шивачка в Плевен. Заплашиха ме, че като изляза оттук ще ме убият." Коментарът е излишен. Тече съдебно производство за отнемане на родителските права.

17-годишната Вяра е от ромски произход. Сираче. Отглеждала я баба й. Или поне би трябвало. От 5-годишна е изпратена на улицата да краде. В дома е дошла заради многократни бягства от вкъщи. Защото не иска да краде. Жал ми е за хората да им вземам парите, обосновава се тя. А ако се върне вкъщи без плячка я пребивали от бой. С дни е стояла заключена в една стая само на сол и вода, за да бъде принудена поне от глад да започне да пребърква чантите на хората. Когато е успявала да избяга, а това са няколкото свободни часа, през които цялата фамилия е в "акция", е спала по улиците и се е завивала с килимчетата пред входните врати. За ядене Вяра е помагала по павилиони и заведения - да изчисти, или да свърши някоя друга работа. Разказа ни и за системата, по която работят ромските фамилии при организираните си джебчийства. Най-лесно било за най-малките, които са много подвижни,

имат малки ръце

и тънки пъргави

пръсти.

Обикновено всички жени, годни за тази "работа" и задължително от една фамилия, се събират в определено време (най-често вечер или рано сутрин, когато хората бързат за работа) в най-оживените часове. Твърди, че няма разпределение на районите и когато две фамилии се срещнат, едната отстъпва и се премества на друго място. А умението да "преджобваш" е главният компонент при определяне цената на булката, според ромските правила. Други изисквания са да има безупречна лична хигиена, да умее да върти къщата и да готви. Това е и единственото нещо, на което е научена от баба си. Обикновено момичетата се пласират още на 11 - 12 години и това са най-търсените партии, разбрахме от разговора с Вяра. До към 35 години крадат, а като "остареят" започват да врачуват. Баба й е имала намерение да я продаде за 200 лв., поради "напредналата" й вече възраст - "цели" 17 години! И тя е избягала. По собствен начин е убедила баба си, че вече е омъжена, да не я търси. В дома е по желание и без знанието на роднините. Постъпила е без никакво образование. Тук се е научила да чете и да пише. Има намерение да завърши професионалната гимназия по облекло в Плевен или вечерно училище и да работи като шивачка, тъй като вече е придобила професионална квалификация в Подем. Но все още се чака съдебно решение.

Има и много трудни деца. Бариерата при тях се пробива много трудно, твърдят възпитателите. Обикновено те са били жертва на насилие в семейството, от приятели. Идват момичета от улицата с различни заболявания, има такива, които са на 18 години, а са още в първи клас и т. н. Тепърва трябва да се изграждат навици в тях - от най-дребните хигиенни за ползването на четка и паста за зъби, до поведението и отношението им към преподавателите и останалите обитатели на дома. Усилията на екипа са насочени към това,

детето да се

почуства по-добре,

да усети онова, което в живота му е липсвало - грижа, внимание, разбиране..."Ние не питаме децата защо са тук и как са попаднали при нас. Започваме да работим с тях, без значение какъв е бил предишният им живот", твърди директорът Алекси Цанов. И резултатите са наистина много добри.

След това започва и същинската работа - четене и писане, професионални квалификации.

Колективът в ПВУ "Хр. Ботев" е от 55 човека, 35 от тях са педагозите. Всички са изключителни професионалисти, защото в такъв род учебни заведения е много трудно да се намери подходящ персонал. Дипломата и стажът не са достатъчни. По-важни са човешките качества, които помагат да се доближиш до сърцето на детето и да го накараш да ти повярва. Само тогава ефектът от усилията е положителен. В момента се работи с 52 момичета от 10 до 18-годишна възраст. С подаване на молба и по желание могат да останат и над тази възраст и да завършат и ХII клас. Броят им малко е намалял от миналата година, но тук се приемат нови възпитаници по всяко време и числеността е променлива. Веднага се трансформира и целият учебен процес. Щатен психолог изготвя диагностична карта, която се дава на класния. След това се започва с индивидуалната работа по всеки конкретен случай. Няма универсален метод, който да се приложи на всички. 52 деца с 52 индивидуални подхода.

След навършване на 16-годишна възраст от възпитаниците приоритет се дава на професионалната насоченост на обучението, като придобитата квалификация е "оператор в шевното производство". Допълнително се дава документ за компютърна грамотност, фризьорство и бизнес-секретар.

Със съдействието

на немската фон-

дация "Сандра"

ще бъде открит и нов профил - по готварство. Благотворителната им дейност е в целия свят, но от 6 - 7 години ПВУ в Подем получава тяхната подкрепа. Тази фондация извършва и ремонта на рушаща се сграда в територията на училището, която до сега се е използвала за склад. Всички дървени части ще бъдат подменени със съвсем нов и качествен материал, като типично за немците в основата ще бъде здравината, а не луксът. Плановете са одобрени от МОН и в момента тече ремонтна дейност. За новата професионална учебна година, когато започват СИП-овете и ЗИП-овете (в края на септември) всичко ще бъде готово. За първи път в България ще се използва идеята от немски проект, в който децата сами ще се обслужват. За целта вторият етаж от сградата ще бъде предоставен на няколко момичета, избрани от Педагогическия съвет, които ще живеят там и ще поддържат сами помещенията. Целта е доближанане до семейната среда и социализация на децата.

Един от проектите, по който се работи в момента, е към Българската асоциация за семейно планиране. Водещи специалисти изнасят лекции за сексуалното здраве. Друг проект се реализира съвместно с фондация "Анимус", която се занимава с проблемите на жени, жертви на трафик и на насилие. Едно дете ще бъде подпомогнато по тази линия. От богословския факултет към Софийския университет идват студенти, които четат лекции за основните християнски ценности. Студенти по социална педагогика от СУ и ВТУ провеждат тук учебните си практики, някои защитават и дисертации.

Много често хората, които идват тук, са

с нагласата, че

посещават затвор.

Това е резултат от негативното отношение, изтрадено към бившите ТВУ-та. Създадени през 50-те години, там се приемаха деца без съдебно решение, нарушаваха се човешките права. Днес, с новите закони, нещата не стоят така. Сега учениците ходят на екскурзии, могат да слизат до селото, но задължително с придружител - някой от възпитателите. И то не от страх, че дедето ще направи нещо, а за да бъдат предпазени от сутеньори и други заинтересовани, които ги издирват и биха могли насилствено да ги накарат да тръгнат с тях. За това и по телефона не се дава информация конкретно за което и да е от децата. Добра практика има с РПУ-то в Долна Митрополия при възникването на такива проблеми.

Вече няколко години президентът организира бал за абитуриентите от Подем, който се провежда в резиденция "Бояна". Зорка Първанова ще присъства на откриването на новия кабинет по готварство. За обличането на абитуриенките помагат шивашки фирми, които безвъзмездно подаряват тоалетите, както и фондацията на прокурорката Ваня савова "Изида".

Много хора идват и ни помагат, но не искат имената им да бъдат споменавани, твърди директорът Алекси Цанов. И добавя, че освен от дарения, средства идват и от бюджета, който през последните две години е завишен.

Но добрите условия и грижата за тези деца в училището се обезсмислят, ако те след излизането си навън попаднат

в същата

агресивна

и пагубна среда,

от която са дошли. Подготовката им за тази среща започва много преди края на престоя им. Някои от момичетата не искат да се върнат по родните си места. Искат връзката им с миналото и с мъчителните спомени от предишния им начин на живот да бъде прекъсната. Случай с момиче от Пловдив, което сега живее и работи в София, доказва, че това е възможно. Други заминават за чужбина - по-далече от всички обстоятелства, които са ги дърпали назад. "В Гърция съм от 6 месеца. Мъча се по някакъв начин да оправя грешките си, да бъда на чисто и да живея спокоен живот. Една от причините да дойда тук е да съм по-далече от боклуците на Казанлък. Много от мафиотите на града искаха да ме вземат да работя за тях. Не мога да си обясня как може да има такива хора - щом те видят, че се отърсваш от калта и надигаш глава, веднага се опитват да те върнат обратно там", пише Ели на бившата си класна. Но не всички получават щастливото бъдеще, за което са си мечтали заедно с възпитателите в Подем. 17-годишно момиче е напуснало доброволно дома, за да се омъжи за бивш затворник. Майката го е подкрепила. И го е обрекла на падение, както се оказва по-късно. Друг случай е с дете, което след излизането от дома не получава нужната родителска подкрепа и става проститутка. Пак стигаме до момента с отношенията в семейството. Обречени на безрезултатие са всички добри намерения, щом тези деца не са подкрепени в реалната действителност, в която се връщат. Отговорност липсва и

обществото бяга

от проблема.

А не са нужни само пари! "Мила г-жо Иванова, страшно много, много ми липсвате, не мога да повярвам, че няма други такива хора като вас. Искам да ви споделя моята мъка, като се надявам от това скоро да ми мине. В момента ми е много тежко, не знам как още живея. Майка ми е женена за друг мъж, бивш затворник и алкохолик, истинският ми баща е починал. Нямам работа, няма хора, които да ти подадат ръка. Вие ми казахте да се боря, но вече нямам сили, надеждата ми свърши, хората са злобни, а покрай тях и аз се озлобявам"...

"Ако всички се обичаха и разбираха, животът щеше да е много по-различен, по-светъл и хубав", пише в едно от писмата си бивша ученичка...

Материалът е от архива на BG Север

 

TRUDOVO-VAZPITATELNI U4ILI6TA TRJBVA DA IMA.KAKTO I CIGANSKI U4ILI6TA,ZA6TOTO TE SA RAZLI4NI,A SA I MNOGO NE4ISTOPLATNI.

az su6to sum zavur6ila v tvy podem.Edinstveniq y4itel koito obi4am i imam strahotni vpe4atleniq tova G-ja ivanova.Ako nqkoi den otida tam iskam da q namerq i da i kaga kolko mnogo i blagodarq.Kolko mnogo q obi4am tui kato tq me nay4i na mnogo ne6ta.Nqma kakvo drygo da kaja osven koito me poznae da me potursi na skaipa mi "simona2327".desislava gancheva

az sam u4ila tam ot 1986 do 1988
da ima mnogo koito ne se popravqt no tova ne e ot tova 4e ne se e napravilo vsi4ko vazmojno za tqh!
az bqh edna ot nai lo6ite i nepopravimi s mnogo bqgstva ,sazdavah problemi!
tova koeto me nau4i tova u4ilie e 4e vseki si kove sam sadbata i ok ,ako neiskate ne se kapete smardete -tam se vazpitat i na higina i na mnogo drugi ne6ta...istinata e 4e ob6testvoto ne se spravq s tqh,zaa6oto ob6testvoto e ot stranata na grije6tite se i propusnali detailite i silata i avtoriteta roditeli!
edva li pove4eto ot vas imat predstava ot istinskoto marksistko tvu!!!sega ste miropomazani bezdomno ciganki pribrani na darjavna izdrajka za da ne ste gladni i prostituira6ti na ulicata !gospojo zaekova prostete no izbqgah i na va6e dejurstvo,no dolu na 6oseto pak popadnah na sapruga vi s traban4eto:))i bqgstvoto mi trae okolo 20 min!az nqma da sam anonimna ;kazvam se tanq ignatova;ne se gordeq s u4ili6teto v koeto sam u4ila ,a s tova 4e sam maika na 3 deca ,dobro semeistvo ,i nqma kakvo da iskam pove4e ot tova !momi4eta dostata4no ste gramotni za da vlezete v toq sait ,ne pi6ete prostotii-vsi4ko si i ma normalno obqsnenie na bg ezik ...nima i cigankite koito sa tam ne sa li6eni ot svobodata si!
vmesto da krade q obli4at obrazovat i hranqt-ne6tokoeto poka4va jizneniq standart i edva li te q varne kam zanaqta:)nadqvam se ,vinagi ima 4erni ovci:))moq skaip e raq100.moga da osa6testva kontakt no samo s vazpitatelite ot tova u4ili6e:)prostete no sam sarbala popara na po lo6i no v jivota ot men.gore6to jelaq da vlqza otnovo tam no ne kato tazi koqto vlqzoh a kato tazi koqto sam sega
za da razkaja premejdiqta si padenieto i vazhoda na jivota si :))
iskah da zabravq no tova me presledva,4ast ot jivota mi e,san koito prejivqh za6toto bqh o6te dete!
ako sega nedai si boje mi se sli4i-jivota mi priklu4va!dano osaznavate tova i ste pone malko blagodarni na tezi hora koito se grijat za vas!te ne rabotqt za golqmi zaplati!!!!

GOLYAMO BLAGODARYA NA GOSPOZHA STEFKA GEORGIEVA. CHORI