Темата от архива:

Жертви на насилие през годините

ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ

---

 Актуално

Вече има механизъм за взаимодействие на службите при насилие върху деца

Споразумението съдържа два много важни за малчуганите момента

 

Страницата е подготвена от Сдружение на помагащите специалисти в социалната сфера "Малки стъпки" - Плевен, Семейно-консултативен център

На 15 март 2010 г. седем министерства - на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието, младежта и науката, на правосъдието, на външните работи, на културата, на здравеопазването, две агенции - Държавната агенция за закрила на детето и агенцията за социално подпомагане и Националното сдружение на общините в Република България подписаха споразумение за сътрудничество и координиране на териториалните структури на органите за закрила на детето при случаи на деца жертва на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция. На 29 март 2010 г. това споразумение бе обявено пред широката общественост. За първи път в България официално се заявява потребността от мултиинституционален подход при насилие върху деца или при деца, които са в риск от насилие.

Координационният механизъм има поне два особено важни за благоденствието на децата момента. На първо място механизмът съдържа две процедури за взаимодействие - при сигнал за дете жертва на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция. До момента законовите и подзаконовите актове, които имат отношение към закрилата на детето, не включваха в себе си конкретни процедури. Срокът за реагиране съгласно процедурата за взаимодействие при сигнал за дете жертва на насилие е фиксиран на 1 час, а срокът за проверка на сигнала - 24 часа. Отново един час е срокът за уведомяване на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) при критично събитие, което предполага намесата на екип за кризисна интервенция.

На второ място - описват се задълженията на един важен, но някак си останал в сянка орган по закрила на детето - кметът на община. Кметовете на общини са орган по закрила на детето, съгласно поправките в Закона за закрила на детето от 2006 г. В същото време обаче най-често кметовете и общинските администрации в най-добрия случай изпълняваха ролята на доставчик на социална услуга. В координационния механизъм са разписани отговорности на кметовете на общини именно като орган по закрила на детето.

Координационният механизъм за взаимодействие не е панацея. Но за първи път проблемите, свързани с насилието върху деца, се пренасят в по-широко пространство. До сега отговорности по проблемите, свързани с насилие върху деца, носеха служителите на ДАЗД, Отделите "Закрила на детето" в дирекциите за социално подпомагане и МВР. Сега се включват и останалите институции и организации, които работят с деца. За да заработи системата обаче, има едно изключително важно условие - някой трябва да съобщи, че дете е жертва на насилие или е в риск от насилие. Проблемът с "премълчаното насилие" има два аспекта - правов и морален. Съгласно Закона за закрила на детето "лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи", като при насилие върху дете професионалната тайна не действа. За неизпълнение на това задължение са предвидени глоби.

Моралният аспект на "премълчаното насилие" за нас има едно измерение - попитайте се дали ще можете да спите спокойно, когато утре детето, което е било насилвано и за което не сте съобщили, днес е вече мъртво.

Пълният текст на споразумението може да се намери на страницата на ДАЗД http://sacp.government.bg/deinosti/sporazumenie-deistvia-deca-risk/

 

Стилове на родителско поведение

 

Вероятно много от нас преди да влязат в ролята си на родители, неминуемо са минавали и през етапа на заричане: "Ще възпитавам своето дете по коренно противоположен модел на от този, който собствените ми родители имаха за мен. Обещавам!". И когато на бял свят се появи детето, когато влезем в родителската роля, разбираме трудността и колебанието - какво точно да направя, как да постъпя в тази ситуация, дали не сбърках, бях ли твърде строг или напротив - прекалено либерален? В основата на родителския стил на поведение лежи представата на родителя за света и живота. Ако допуснем вероятността за идеалното родителско поведение, тогава можем да кажем, че то се основава на топлотата, приемането и грижата за детето. Следващ момент е да имаме достатъчно "разрешаващо поведение", което да позволи на детето да се развива като самостоятелна личност. И разбира се, родителска отговорност и последователност, които касаят подходите за налагане на дисциплина.

Ето най-често срещаните стилове на родителстване. Трябва да отбележим, че на практика нито един от тях не се среща в "чист" вид, а реалният стил се определя от преобладаващите елементи.

Авторитарен стил

Този стил на родителско поведение се характеризира с пълен контрол над детето, независимо по какъв начин ще бъде постигнат. За родителите е присъщо използването на ограничаващото поведение, ригидното придържане към правилата и използването на наказания при неизпълнението им. Мнението и желанията на детето не се взимат под внимание. Родителите изискват подчинение, послушание и уважение от детето. Възрастният е властен и строг. В общуването с детето основните средства са заповедите, забраните и наказанията. Детето получава чувството си за значимост като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце.

Свръхпротекция

Родителите приемат, че децата са неспособни да вършат нещо сами и затова се нуждаят от тях, от грижата на възрастния. Характерно за този стил е един твърде дълъг период на полагане на грижи за детето като за "малко". Основната характеристика на този стил е упоритата загриженост за най-малките подробности от живота на детето. Грижите за него са преголеми и продължават и в по-късна възраст. Дори когато детето може да направи нещо само, родителят предпочита да го направи вместо детето. По този начин се "спестява" на децата възможността да разберат последиците от собствените си действия. На детето не се позволява да помага на възрастните и да се включва в домашни дейности под предлога, че още е малко и не може да се справи или за да не се нарани или претовари. Има излишен контрол, който ограничава самостоятелността на детето и му пречи да изгради своя опит. По този начин се подтиска независимостта на детето.

Разглезване

Този стил е по-скоро крайност на топлото родителско отношение, отколкото на родителския контрол. Разглезването се разбира като приемане на детинското поведение много след момента, в който детето е способно да го превъзмогне. Всичките прищевки на детето биват задоволявани. Няма никакви изисквания към него.

Пренебрегване

Тук контактът между детето и родителите е затруднен, за разлика от разглезващия стил. Характерното тук е, че родителят е съсредоточен върху собствените си нужди и желания. Топлотата и обичта към детето липсват, което се проявява чрез студенина в отношенията, неодобряване и отхвърляне. Има пълно пренебрегване на потребностите и интересите на детето. Родителите не показват обич нито чрез думи, нито чрез ласки. Пренебрегването е форма на насилие върху детето.

Разрешаващо-

опрощаващо

поведение

Този стил измамно е подчинен на "автономия", но тя е по-скоро криво разбрана. Тук правилата не са ясни. Може да е свързано с разглезване - всичко е позволено на детето, така родителите смятат, че му осигуряват среда, в която то само ще регулира поведението си и ще проявява творчество. Родителите оставят детето на "самотек", преувеличавайки способността му за справяне и потребността му от авторитет, който да му помага и да го води. При този стил липсва контрол, няма никакви ограничения, но и никакви правила или стандарти за "правилно-неправилно", които да се подават към детето.

Непоследователна

родителска

стратегия

Непоследователността в прилаганите дисциплинарни методи води детето до объркване, по отношение на посланията отправяни към него. Може да се прояви в три варианта:

"Двойният критерий" - родителят говори едно, а прави обратното. Има високи изисквания и претенции към поведението на детето, а самият той не ги спазва с начина си на живот.

"Непостоянство в изискванията" - едно и също поведение на детето веднъж се одобрява, друг път се наказва, а трети път родителят остава безразличен към него. Много често такива родители са емоционално неустойчиви - способни са да бият детето за дреболия, а след това, съжалявайки за стореното под влияние на емоциите, стават твърде грижовни към него и са готови да направят всичко за него. Понякога са прекомерно любвеобилни, а друг път проявяват студенина към детето.

Сблъсък между две или повече възпитателни стратегии - всеки от двамата родители прилага свои методи на възпитание, които често са противоречиви. Същото може да се получи, когато за детето се грижат много хора - най-често баба и дядо.

Стиловете и методите на възпитание са разнообразни, няма как да бъдат поставени в рамка, която да се следва строго и на всяка цена. Доброто родителстване предполага избирането на родителско поведение според конкретната ситуация и състоянието на детето.

 
Материалът е от архива на BG Север