Темата от архива:

Жертви на насилие през годините
  Нараства броят на децата - подложени на сексуален тормоз в семейството

 

Законът отваря вратички за измами, съпруги го ползват с комерсиална цел

 

Поля ТОМОВА
Емилия КАРАБУЛЕВА

Поправките, които се предлагат в Закона за защита срещу домашно насилие, са най-вече в полза на децата. Според тях санкцията за шамар у дома например става 2 000 лв. Съдът ще може да налага вместо парична глоба обществено полезен труд. Според втори вариант обаче финансовите санкции не се вдигат, тъй като това ще се отрази на семейния бюджет. Поправките също така сочат, че децата са жертва на домашно насилие, дори когато са свидетели на подобни прояви вкъщи. Предлага се и създаването на фонд, който да финансира програми за жертви на домашно насилие, както и насилниците да заплащат услугите, които държавата им осигурява, за да ги превъзпитава. Сега действащият закон у нас е от 2005 г.

Като недостатък в промените на Закона за защита срещу домашното насилие експертите сочат липсата на държавно отношение и финансиране на терапевтични програми, които да са насочени към самия насилник. "Това е най-дългосрочната мярка, която може да даде ефект - за включване на насилника в такава програма и той да промени своя модел на поведение, да стигне до извода, че причината е в него, може би това е негово заучено поведение в детството", казва Златка Мачева, председател на център "Отворена врата" в Плевен.

В закона има обаче и доста вратички, които се използват от съпрузи с комерсиална цел, коментират плевенски магистрати. Положителен момент в него е, че процедурата по отстраняване на насилника от дома е много бърза, а жертвата така се чувства защитена от повторно посегателство. Практиката на прилагане на закона обаче е събрала доста материал за злоупотреби от недобросъвестни жертви и техните защитници. Проблемът е в това, че съдът може да издава заповед за защита само на базата на попълнена декларация от жертвата на насилие. Нещо повече, тази декларация е съвсем произволна, там не се посочва каква наказателна отговорност носи лицето, ако впише неверни данни. Юристи коментират, че в този случай е твърде слаба доказателствената част, нищо не подкрепя твърденията на лицето за извършено насилие. В декларацията трябва да бъдат описани всички обстоятелства за извършеното насилие. Така Законът за защита срещу домашното насилие отваря вратички за изхвърляне на неудобния съпруг или друго лице от жилището. Банална е практиката например системно злоупотребяваща с алкохол съпруга, която получава синини от падане и удари в мебели да търси закрила срещу домашно насилие. Подучена от хитрия си защитник жената подала няколко декларации срещу съпруга си, и то доста време след т. нар. "насилие". Стратегията й била по-късно да се разведе, като вече има налице писмени доказателства за упражнено насилие. Така в случаи на развод съдът пак, за да защити жертвата, обикновено поверява имотите, парите, че и децата на измамницата.

В момента съдът в Плевен е задръстен от подобни спорове. Прекрасна услуга на недобросъвестните ползватели на закона прави и въвеждането на компютърните бланки. В тях се заместват само имената и датите и ето ти готов документ за разправа с неудобна половинка, вечно недоволен свекър или някоя досадна роднина. И това става възможно, защото законът не е прецизиран, коментират юристи. Затова пък тези случаи са поле за изява на недобросъвестни адвокати, които от прецакването на невинни хора вадят тлъсти хонорари.

От друга страна, в Закона за защита срещу домашното насилие слабо са застъпени възпитателните мерки за насилниците. Те някак си убягват от вниманието на защитниците и магистратите. Така се губи стимул за превенция, за превъзпитаване на виновниците, а законът все повече се превръща в средство за налагане на репресии в семействата. И то в условията на отчайваща демографска криза за България, коментират юристи.

В Плевен жертвите на домашно насилие търсят подслон и консултации в център "Отворена врата", чийто председател Златка Мачева обяснява проблемите и постигнатото. В плевенския център има стаи за подслон, в които жертви на насилие могат да престоят до 6 седмици. Налице е и консултативен център, който работи с проблемните семейства и след като напуснат центъра. "Проблемът домашно насилие все още е проблем в дома, между четирите стени. Жертвите у нас са с много висок праг на търпимост и ни търсят едва когато вече няма никакъв изход, или са претърпели много сериозно физическо насилие, което дори понякога е опасно за живота им", споделя Златка Мачева. Най-често в центъра попадат жертви на физическо насилие. Жените, децата или мъжете, върху които е упражнено психическо насилие, много рядко търсят специалисти, въпреки че този тип насилие е най-често срещан. Психическото насилие е много трудно доказуемо в съда, тъй като трябва да се търсят свидетели, но все пак не е невъзможно. Затова от "Отворена врата" настояват хора, станали жертва на психическо насилие, да потърсят помощта им.

Настанените в центъра за месец са между 11 и 15. Преди това за всички случаи се е произнесъл районният съд. Най-често жертва на домашно насилие е жената - в 76% от случаите. Мъжете, които се оплакват от тормоз вкъщи, са едва 1%. В скандинавските страни, Швейцария и Испания домашното насилие е по-високо, отколкото в България, сочат данните. Въпреки това и у нас цифрите никак не са успокоителни. Тревожно е, че децата често са жертва на насилие у дома. Такъв е случаят с 13-годишно момиче, което е жертва на агресията на бащата. Семейството на пръв поглед е "добро", с добро материално положение, добри взаимоотношения между съпрузите. Неизвестно защо обаче бащата тероризира дъщеря си. В резултат на това тя започва да бяга от училище, от вкъщи, родителите не я пускат да се прибере. Тя попада в лоша среда и има противообществени прояви. В друг случай, при който дете отново е жертва на баща насилник, то решава да сложи край на живота си. Пие разтвор и само бързата лекарска намеса спасява живота му.

Заплашително висок е броят на децата, жертви на сексуално насилие в семейството или в семейния кръг, става ясно от данните на "Отворена врата". През август миналата година центърът стартира съвместна програма с швейцарска фондация. Целта й е да събере данни дали и доколко съществува този проблем у нас. Данните са ужасяващи - от август до началото на март над 20 деца от региона се оказват жертви на сексуално насилие у дома. Най-често насилниците са бащи, приятели на бащата, братовчеди. Ето един случай, потресъл работещите в центъра. Брат и сестра - на 8 и 6 години, били настанени в кризисния център, тъй като с мярка на съда са изведени от семейството. Един ден дежурните в центъра виждат, че между децата се разиграва сцена на орален секс. Което е доказателство, че те или са били преки свидетели на подобно нещо, или някой от близките го е правил с тях. И още една ужасяваща статистика. Преди време центърът прави анкета. Оказва се, че 10% от анкетираните деца са били свидетели на сексуално насилие в дома си. Възрастните, жертви на сексуално насилие, дават приблизително същия процент - 9. До момента в България няма ясна статистика колко деца са станала жертви на това унищожително за тях посегателство. Детето, жертва или свидетел на сексуално насилие вкъщи, расте с изкривена представа за отношенията в семейството, навън. Това е и най-честата причина да се говори и пише за агресивни деца. Те обикновено повтарят семейния модел - момичето с баща насилник търси и намира насилник за съпруг; момчето, ставало жертва на домашно насилие, прави същото със своето собствено семейство.

   

 

Материалът е от BG Север
 

Добре де, обаче как се доказва този шамар? Защото иначе всеки тийн ще може да топи родителите си. Нали се сещата, прибира се някакъв хлапак посред нощ, пиян и напушен, майка му вдига скандал, заплащва да му спре джобните и в резултат хлапето без много да му мисли заявява, че е жертва на насилие. 2 в 1 както се казва. Хем ще си отмъсти на майка си и ще я направи по-сговорчива, хем ще изкара пари.

нали прочете - "тези случаи са поле за изява на недобросъвестни адвокати, които от прецакването на невинни хора вадят тлъсти хонорари"