Шизофреничка тормози дъщеря си,

прави опит да я отвлече от училище

Трябва да се отнемат родителските права на майката, твърдят специалисти

Емилия КАРАБУЛЕВА

Тъжната история на малката Лияна започва още от двегодишна възраст. Тогава родителите й Мариела и Антон живеят в Горна Митрополия като нормално семейство. Бащата и майката на Антон помагат в отглеждането на детето. Годината е 2001-ва, Лияна уж расте заобиколена от грижите на околните, но странното поведение на майка й Мариела понякога смущава семейната идилия.

Хайде да идем на разходка, слънчице, с усмивка подканя невръстното майката. После я води по строежи, в изоставени, полусрутени къщи, където се среща с различни мъже, докато съпругът й и цялото семейство ги издирват, притеснени до смърт. Неадекватното поведение на Мариела се дължи на психическо заболяване - шизофрения, от което тя страда още от 1992 г. По-късно свидетел, който е открил майката и детето след поредното отвличане от дома, ще разкаже покъртителна история. "Намерих ги в малка, опушена стая, миришеше на мухъл и цигарен дим, навред се въргаляха празни бутилки, върху масата беше пълно с фасове. Мариела разговаряше с някакъв мъж, не го познавам. Лияна беше пребледняла, като я повдигнах, видях, че памперсът й е пълен", е записано в показанията.

Постепенно семейството на Лияна се разпада. Антон заминава на работа в Гърция, след известно време Мариела го последвала. За детето остават да се грижат бабата и дядото, двамата имат къща в Горна Митрополия, условията за отглеждане са добри, но мъката за разбитото семейство на младите и нерадостната съдба на Лияна постоянно ги подтиска. В един момент те решават да узаконят престоя на момиченцето при тях, обръщат се към дирекция "Закрила на детето". Така на 26 юли 2004 г. Лияна официално е настанена за отглеждане при родителите на баща си Антон. Социалният работник прави доклад по случая, където е записано, че се касае за дете в риск без родители. Освен това, през май 2005 г. е издадена съдебна заповед, с която детето е поверено на бабата и дядото до промяна на обстоятелствата.

След двегодишен престой в Гърция обаче майката Мариела се връща и иска да вземе и отглежда Лияна при себе си. Дядото и бабата на детето отказват, от свои близки са разбрали, че в Гърция майката е преживяла няколко тежки психически кризи. "Тя нито веднъж не се обади поне да попита за Лияна, търсихме я по телефона, но отказа да говори с нас. Имала силно главоболие, сигурно е била в криза", пишат възрастните хора в жалбата си до прокуратурата.

Междувременно Мариела пуска молба до отдел "Закрила на детето", настоява да вземе Лияна при себе си. Наема си адвокат, тръгва по инстанции, в случая постоянно манипулирана от роднините си, че "не бива да оставя нещата така", "при жива майка детето да стои при баба и дядо". Не е ясно как обстоятелствата, че майката е сериозно болна и няма постоянен адрес, че вече има съдебно решение и детето е поверено на родителите на бащата, са убягнали от вниманието на дирекцията за "Закрила на детето". Така на 18 декември м. г. дирекцията отменя настаняването на Лияна в дома на бабата и дядото. Последните пък обжалват това решение.

Най-вероятно горните подробности са убягнали от вниманието и на районния съд, защото адвокатката на Мариела - Йонка Христова, успява да вземе съдебна заповед за връщане на малолетната Лияна на майка й. Там също така е записано, че при отказ да се изпълни заповедта това става по административен ред със съдействието на органите на МВР.

В същото време близки на попечителите на Лияна споделят, че майката Мариела и роднините й замислят отвличане на детето в Испания и затова толкова бързат да го вземат.

Най-вероятно има истина във версията за отвличане, защото Мариела и нейната защита, придружени от две яки момчета, тръгват към Горна Митрополия да дирят Лияна. Установяват, че детето е на училище, но това не ги спира да нахълтат по време на учебните часове в школото и въоръжени със съдебната заповед да раздадат собствено правосъдие. Така на фаталната дата 23 януари т. г. около 10,30 ч. в училището на Лияна се разиграва драма, която крие риск да се превърне в кървав екшън. Адвокатката Йонка Христова връхлита в стаята по време на час, грабва детето, без да се смущава от протестите на учителката, и хуква навън. Мариела стои в коридора и трепери, Лияна плаче и се дърпа. Искам да уча тук, оставете ме, стене детето. Дочула виковете, да наложи ред идва и директорката на школото. Вече известени за ситуацията пристигат бабата и дядото на Лияна, заедно с дежурния полицай и кмета на селото. Всички са в шок от разиграващата се пред очите им драма. Десетина дечица са заобиколили Лияна, не я пускат да си тръгне. Моля ви, нека да остане тук, ние толкова я обичаме, плачат децата в коридора. Най-накрая полицията прогонва натрапниците, но дълго време след това децата още не могат да се успокоят и да изтрият мрачния спомен от съзнанието си.

Аз се отстраних и извиках майката Мариела малко по-встрани, поговорихме си и тя самата реши, че сега няма да вземе детето и подкани придружаващите я да си тръгнат, пише в обяснението си за случая Атанаска Василева, директор на отдел "Закрила на детето" в Долна Митрополия.

Още в деня на фаталната драма, вече известен за случая, се намесва председателят на окръжния съд в Плевен Румен Лазаров, който веднага спира изпълнението на заповедта за връщане на детето на майката. Но затишието е само временно, не се знае дали след фаталната случка в училището на Лияна майка й, отново манипулирана от обкръжението си, няма да тръгне да дири правата си. "Когато идвам за няколко дни да я виждам, на раздяла пред вратата Лияна се хвърля на врата ми, плаче. Толкова ми се иска да бъдем заедно", пише в обясненията си майката Мариела.

Ситуацията е изключително сложна и поради това, че единственият начин да бъде опазена психиката на детето, да му се даде шанс за нормален живот, е да бъдат отнети родителските права на майката. Лияна вече е 8-годишна, учи се много добре, има различни интереси, талантлива е, рисува и ходи на танци. Но едва ли някой ще запълни празнотата в душата й от похитената родителска любов.

Бел. ред.: Имената на детето, майката, бащата, бабата и дядото са променени, тъй като съдебната сага не е приключила.