Темата от архива:

Извън закона

 

Изкарват жив починал преди двайсет и седем години мъж

 

Мая ПАСКОВА

На нов парадокс, породен от общинската администрация в Плевен, се натъкна "BG Север". След като вече писахме за жена, която 53 години е живяла без лична карта и дефакто извън закона, сега се оказа, че друг плевенчанин почти трийсет години след смъртта си според регистрите е все още жив. За случая с Иван Чуканов разказа брат му Никола, който е потърпевш от бюрокращината и безкрайното размотаване в доказване на очевидното.

През 1980 г. Иван Чуканов умира в Русия, след като близо 12 години е работил там. На погребението присъстват всички негови роднини от България, брат му, бившата му съпруга и двете му дъщери. През август 1991 г. на Никола е издадено удостоверение от ЕСГРАОН - Плевен, в което са упоменати наследниците на починалия Иван - дъщерите Даниела и Пепа. В началото на тази година обаче се наложило да се проведе делба на семейни земи. Оказало се, че това удостоверение е старо и трябва да се издаде актуално. Да, но в ЕСГРАОН този път заявили на Иван, че брат му се води още жив, защото няма акт за смъртта му. Така че неизменната сага със съда е наложителна. В иска от Никола Чуканов се твърди, че въпреки усилията му да получи някакъв официален документ от руските власти за смъртта на брат си, такъв той не притежава. Според районната прокуратура молбата на ищеца е основателна. Община Плевен не взима становище по случая. Така че след обсъдените по делото доказателства, съдът установява, че наистина такова лице е било родено в Плевен, че през 1991 г. от Столична община са отразили факта, че Иван е починал и е оставил за наследници дъщерите си. Показанията на бившата съпруга Димитрина Павлова, дъщерята Даниела и още един свидетел доказват, че Иван действително е заминал на работа в чужбина и там е бил погребан. В крайна сметка съдът разпорежда на длъжностното лице при община Плевен да състави акт за смъртта на Иван Чуканов. Така на 12 юли 2007 г. човекът най-сетне придобива законен статут.

Брат му, оказва се, не се е отървал от ходенето по мъките в общинските коридори. Когато представя смъртния акт на служителката в ЕСГРАОН, тя му дава удостоверение за наследници, в което обаче фигурира още едно лице - съпругата на починалия с руско гражданство. Тук нервите на Никола не издържат и той заявява на служителката: Както аз доказах с документ от съда, че брат ми е починал, така вие сега с документ ми покажете, че той преди повече от 27 години е бил женен в Краснодарск. В крайна сметка така желаното и изстрадано удостоверение във вариант, устройващ и двете страни, е получено. Читателят обаче е възмутен от безкрайното размотаване и голямата "какафония" по неговите думи, която цари в общинската администрация. Уж си говорим за обслужване на едно гише, за улесняване на гражданите и за прозрачност на информацията, но когато опрем до услугите на чиновниците, нещата се обръщат коренно, възмутен е Чуканов.


Материалът е от архива на BG Север

 

 

после защо масово се фалшифицират данни и документи? На един познат, дето живее в Щатите, наскоро се оказа, че са му продали всички имоти на майка му (жената е жива) с фалшиво пълномощно (бащата е починал). Сега човека са го предупредили да се подготви за десетина години ходене по съдилищата и общо взето да приготви толкова пари за адвокат, колкото да си откупи обратно нивите. Не че после няма да осъди престъпниците да му платят, просто онези ще се окажат голи като пушки. Най-фрапантното в случая е, че е известен и нотариуса, който е изповядал сделката, както и парите, които е взел под масата - 500 лева. За близо 5 хектара плодородна земя... Добре поне, че не е харизана на някоя чужда фирма, че пича щеше да си гледа нивите на картичка (не е сигурно и сега, че въобще ще си ги върне).
Когато държавата не работи, хората (българите) намират страхотни начини да шунтират системата (и самите себе си помежду си). Не е чудно, че в България се карат най-скъпите и уникални коли в Европа, а българските инвалиди са най-богати в света... Ако се съди по колите, които са карани от "инвалиди" де...

Обслужване на едно гише, ха-ха-ха! Да не ви казвам какво чудо беше като почина баба ми. Не знам по какви причини в общината я водеха регистрирана с моминското й (!!!) име, след като баба и дядо бяха женени близо 60 години. И докато докажем, че тя е тя и че има право да бъде погребана в семейния гроб, беше страшно! Така, че хич не се очудвам. Представям си пък какъв хаос настъпва ако човек почине в чужбина. :-((