У нас все още има какво да се спаси. Темата от архива, този път не е за детската престъпност, за проституцията, за циганските набези, за всичко ужасяващо което виждат очите ни и което достига до ушите ни. Всичко това за което пишем са реални факти, но те са последици от липсата на съградено или безотговорното отношение към вече съграденото. Все още има неща, които са в противовес на най-пошлите страни от действителността, неща които по някакъв начин може и трябва да опазим, а едно от тях е Лозаро винарския институт. В няколко поредни постинга ще копираме наши статии в които сме отразили живота и проблемите му. С цел да достигне до повече българи информацията за тази общонационална ценност, която можем да изгубим. 


Кризата в аграрната наука се задълбочава

 

Безпаричието поставя под въпрос оцеляването на ИЛВ - Плевен

 

 

Мая ГЕОРГИЕВА

Напоследък все по-често се коментира състоянието на аграрната наука у нас. Безспорен е фактът, че тя е в криза, която с всяка изминала година се задълбочава. А реализирането на амбициозните цели да се създават научни продукти, знания, които да направят земеделието ни конкурентноспособно, а земеделската ни продукция предпочитана на европейските пазари, зависят изцяло от финансирането и от квалификацията на научния потенциал. И от тук започват всички проблеми на институтите в аграрния сектор, един от които е Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен.

Създаден като Държавна лозаро-винарска опитна и контролна станция на 1 януари 1902 г., той се явява първото научноизследователско учреждение в областта на растениевъдството у нас и петото по ред в света. На базата на дългогодишни изследвания са разработени технологии за производство на грозде и лозов посадъчен материал; технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята. Създадени са и са получени лицензи за 42 нови сорта; отглежда се колекция, включваща около 2 000 вида, сортове, клонове лози, хибридни форми, директни хибриди и лозови подложки. Разработват се технологии за екологично чисто и ресурсно икономично производство на грозде и вино.

По статут в момента ИЛВ - Плевен, е държавно научноизследователско учреждение в структурата на Нацоналния център за аграрни науки (НЦАН) към Министерството на земеделието и горите, има юридическа самостоятелност, издържа се от държавния бюджет и от собствени приходи и извършва научноизследователска и приложна дейност в областта на лозарството и винарството. Явява се третостепенен разпоредител на бюджетните финансови средства. А финансирането на научните изследвания в областта на земеделието за България е най-ниско, като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) - 0,161 в сравнение със страните членки и кандидат-членки за Европейския съюз. Бюджетното финансиране на аграрната наука като цяло е неадекватно на нейния характер и цели - субсидията представлява 44% от цялата издръжка и покрива едва 74% от средствата за заплати и социални осигуровки. В резултат на финансовия дефицит се открояват няколко проблема от съществена значимост.

На първо място е състоянието на материално-техническата база - морално остаряла, в някои случаи физически запазена, в други - полу- или напълно разрушена. Два верижни трактора ТВ-54 и един колесен ТК-80 обслужват 500 дка обработваема площ в производствено-експерименталната база на ИЛВ - Плевен. Компютрите не достигат, експерименталната изба се нуждае от мащабен ремонт, сградите се поправят с подръчни средства. В тази обстановка трябва да се провежда нормална научноизследователска работа на съвременно ниво.

Несъобразяването с наличието на експериментално-производствена (стопанска) дейност е другият проблем. Съгласно Закона за бюджета първо се изплащат заплатите и се правят отчисления за социалните осигуровки, а след това могат да се закупуват суровини и материали. Но не са взети предвид неотложните сезонни агротехнически мероприятия, специфични за лозарството (риголване, дълбока оран, резитба, загребване, пръскане и торене на лозята и т. н.), за извършването на които се налага да се ползват средства от субсидията. Това от своя страна води до забавяне на заплатите, а собствените приходи, които трябва да ги покрият, идват в голямата си част през второто полугодие.

Не без значение е и неблагоприятната макроикономическа среда. Тук се включват липсата на интерес в потенциалните потребители към научните продукти и тяхното качество и неблагоприятната пазарна конюнктура, която възпрепятства реализацията на земеделските продукти на институтите, характеризиращи се с гарантирано качество, но с по-висока цена.

Ниското заплащане прави научния труд изключително неатрактивен и непрестижен. Факт, от който произтича влошената възрастова структура на научния потенциал и успешната конкуренция на чуждестранните университети, привличащи млади специалисти с изключително добрите си условия и стипендии.

Остава открит въпросът как без пари и без подкрепата на държавата да продължат да се правят научни изследвания в един толкова важен отрасъл като лозарството. Ще може ли ИЛВ да оцелее в (да се надяваме временно) създалата се затруднена икономическа обстановка и може би обновен идейно, морално и кадрово да заеме отново достойно място в лозаро-винарската наука на европейски ориентирана България? Въпроси, за отговора на които не остана много време.

Материалът е от архива на BG Север.