Темата от архива:

Агресията в училище

Ученически банди разиграват екшъни като в негърските гета

 

Предотвратено меле предизвика дискусии между институциите

 

Мая ПАСКОВА

На кръгла маса в плевенската областна администрация представители на полицията, Регионалния инспекторат по образованието (РИО), директори на училища, инспектори от Детска педагогическа стая и регионалните медии проведоха дискусия по проблемите на детската агресия. Какви са причините тя да се проявява сред децата и има ли начин да бъдат преодолени беше и основният проблем, дискутиран в Семеен консултативен център на сдружение "Малки стъпки" между педагогически съветници от 16 плевенски училища. Даде се гласност на един проблем, който не е само институционален, а социален, обществен. И се заяви желанието и необходимостта за диалог между родители, деца, институции и медии.

Какво всъщност провокира идеята за първата среща? На 7 ноември около 30 деца от V, VI, VII клас на СОУ "Стоян Заимов" и ОУ "Никола Вапцаров", въоръжени с бухалки, метални тръби и други подръчни средства, без огнестрелно оръжие за щастие, се готвели за организирано масово меле. Благодарение на навременната намеса на директорите и на служителите от Второ РПУ саморазправата не успяла да се осъществи. След проведените разговори с децата и с техните родители става ясно, че инициатор за побоя е ученик от "Стоян Заимов", момче с лидерски качества, което обединява малчугани от своя и от съседните класове и ги въвлича в конфликт с бившите си съученици от "Никола Вапцаров", откъдето е бил преместен преди година. Проблемът е назрявал поне десет дни, преди да ескалира на 7 ноември. Сега личностният конфликт вече е преодолян - благодарение на многократните разговори и с помощта на инспекторите от Детска педагогическа стая. Но става ясно и още нещо. Децата са възпроизвеждали сюжет от американските филми, в които чернокожите от гетата се организират в подобни масови мелета за уреждане на спорове между лидерите им.

За съжаление това не е изолиран случай от ежедневието на нашите деца. Както "BG Север" наскоро писа, почти всяка петъчна и съботна вечер пред нощните заведения на Плевен има пребити тийнейджъри. Всеизвестно е, че дискотеките се посещават не само от непълнолетни, но и от много малолетни. Проблемът според полицията е, че Законът за закрила на детето дава възможност за достъп на лица под 18 г. в нощните заведения и е доста по-либерален от Наредба №14 на общинския съвет в Плевен. Освен това малолетните бабаити се чувстват безнаказани, защото знаят, че не попадат под удара на закона именно заради възрастта си.

Най-често пострадалите не се оплакват на съответните органи, а сами прибягват до отмъщение и саморазправа със своите нападатели. Не по-маловажен е и фактът, че в и около училището всеки ден има по някой набит или ограбен ученик. Парадокс е, че това вече се счита за нормално.

Под термина агресия разбираме специфичната форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им причини вреда, болка или двете едновременно. Няколко основни фактора влияят върху формирането на такова поведение у децата. Първият и най-важен сред тях е семейната среда, който също трябва да се разглежда в няколко аспекта. Моделът на поведение, който се налага от родителите, неизменно се пренася и върху поведението на децата им. Ежедневните битови скандали, насилието, на което малчуганите стават свидетели или жертва, ги карат да изпитват чувство на несигурност и обърканост. Което компенсират с агресивно поведение. У тях доминира страхът и инстинктът за самосъхранение. Друг фактор от семейството, влияещ върху поведението на децата, е липсата на един или и на двамата родители. Зачестяват случаите, когато грижите за непълнолетните, въпреки законовата уредба, според която родителите са задължени да се грижат за децата си до навършване на 18-годишна възраст, са поверени на баби и дядовци. Оправдавайки се с икономическите трудности, "отговорните" майки и бащи заминават на работа в чужбина и изчерпват родителските си задължения с редовно изпращане на пари. Оставяйки настрана липсата на контрол, тук се появява психологическият момент с липсата на грижа, обич и внимание, които се компенсират с доминиращо и агресивно поведение от страна на подрастващите.

Педагогическите съветници отчитат и друг факт от своята практика. Само физическото присъствие на родителите не е достатъчно децата да не се чувстват самотни. Незаинтересоваността, неразбирането, неосъществяването на диалог са ежедневие дори в нормалните семейства. Оттук отговорността за възпитанието се прехвърля на училището. Където проблемът се задълбочава. Защото моделът за "нормално" поведение е обърнат. Модерно е да си небрежен, агресивен, незаинтересован към учебния процес, да не спазваш правилата, да си в непрекъснат конфликт с учители и съученици, да пушиш и да вземаш опиати. Ученици с обратното на това поведение са аутсайдерите, различните, "нестандартните". И лутайки се в намиране на най-удачен модел на поведение, избират този, с който няма да бъдат изолирани. Учителите са почти безсилни в тази ситуация, защото са длъжни да стискат зъби пред арогантното поведение, циничните забележки, предизвикателното отношение. Нямат права и липсва оценка за нормата на поведение. Без съдействието на родителите училищните психолози също не могат да направят кой знае какво.

Екранните филми и екшъни, електронните игри и Интернет, медиите, които осигуряват достатъчно мощен поток от модели на престъпници - герои, вариращи от проститутки и сводници до касоразбивачи, убийци и гангстери, както и улицата, където подрастващите стават преки свидетели на насилие и спонтанно възпроизвеждат поведението, на което са свидетели, са другите мощни фактори, които бяха отбелязани и на двете срещи като причина за агресията у децата.

Как да се тушира вече развитата агресия? Родителите трябва да намират време поне за две прегръдки дневно, съветват психиатри. Има една мисъл, че детето, за да е живо, има нужда от 10 прегръдки, за да е щастливо - от 15, а за да расте здраво - от 20. Добрият родител намира време поне пет минути на ден да поговори с детето си. За да усети то топлина и връзката между тях, обичта. Защото сега родителите се дистанцират от децата си и оттам идват проблемите. А малчуганите усещат всичко.

Вината за всички нередности традиционно се прехвърля върху държавата. А се забравя, че тя не е самоцелно и изкуствено създаден механизъм, а структура, в която институции, родители, деца и медии имат равни права и задължения. И работата на всеки един в тази структура не е само да отчита постижения в своята област, а да води конструктивен диалог и да поддържа непрекъсната връзка с останалите. Само така действията и усилията на всички няма да бъдат самоцелни и утопични, а могат да дадат някакви положителни резултати.

 

 
Материалът е от архива на BG Север