Темата от архива:

Инвалидите - човешко и нечовешки

 

Семейство стига до дъното след 15 години безработица

 

Теменужка и Ангел Михайлови заспиват с мисълта дали няма да ги затрупа покривът

 

Ралица ПЕТРОВА

Вече 15 години Теменужка и Ангел Михайлови живеят в теснотия и мизерия. Всяка нощ при най-малкия шум скачат, за да видят дали покривът на съборетината, която обитават, не пада. Зеещите дупки в тавана, затиснати с вестници, калта под килима, влагата, в резултат на която е избилият мухъл по стените, са част от ежедневието им. Любимо занимание на тригодишната им внучка е да си играе с парчета мазилка. Малката знае, че не трябва да ходи в тази част на полусрутената постройка, намираща се на ул. "Ген. Тошев" 18, където стените са изтърбушени, а от някогашния таван са останали само стърчащи и висящи дървени пръти.

Картината е типична за повечето цигански къщи в някое от гетата на Плевен. Семейство Михайлови обаче не са роми. Тя е българка, а той турчин. Преди смяната на имената през 1982 г. се казвал Анди. Но е категоричен, че името не определя нищо. Ти магаре на кон не можеш да го превърнеш, казва той. И очите му шарят по улицата - дълбоки и тъжни. Пали цигара, а ръцете му треперят. Не крие, че са стигнали дъното, просто защото преди 15 години останал без работа.

"Никога преди 1990 г. не съм бил без препитание. Работех навремето, много заводи съм сменил. Бях шлосер във "Вапцаров" от 1963 до 1965 г. После заминах в казармата, след това се прехвърлих в стоманолеярния - там осем години изкарах. После се трудих в ремзавода. С него се случи обаче това, което днес става с предприятията. Тогава, през 1985 г., си намерих работа в банята като огняр, та до 1990 г. Закриха я и останах на улицата", разказва накратко жизнения си път Ангел. После течението започнало да го дърпа все по-надолу, за да стигне до там да чака някой да се сети, че му трябва майстор и да го извика. "Строител съм, майстор съм. Сега чакам като на Бърза помощ - ако дойде някой и поиска - поправям покрива или нещо друго. Лошото е, че няма пари да стегна къщата. Някоя нощ така и ще ни затрупа. Гънем се в две стаички, миришещи на плесен. Лошото е, че тук гледаме и бебе, което е само на два месеца. Срам ме е и от хората - викат майстор си, а виж в какво живееш", преглъща с болка Ангел действителността.

60-годишният плевенчанин не спира да си търси работа. Откакто е записан в Бюрото по труда е изкарал три курса за преквалификация - за дърводелец, огняр и бояджия. Досега обаче придобитите знания си остават само на теория. "Преди време ни събраха в болницата около 50 човека, защото търсиха санитари. Накрая взеха само двама мъже и девет жени. Останалите останахме с пръст в устата. Сега пак съм подал в пионерския дом документите си за огняр - дай боже на 22 октомври да имам късмет, ама кой знае...", разказва Ангел.

Преди да започнат мъките той, съпругата му и седемте им деца живеели под наем в апартамент на "Дружба", предоставен на Теменужка от държавата като многодетна майка. На сегашния адрес се помещавала свекърва й, която им завещала съборетината срещу доглеждане. В момента в жилището на "Дружба" се намира единият син на семейство Михайлови, който е безработен, с жена си и трите си деца. Заради това, че две години наемът не е плащан, държавата си иска апартамента. В момента се води дело и ако то бъде загубено, домочадието остава на улицата. Полунегодният дом на ул. "Ген. Тошев" не може да побере още хора. "Знам, че държавата си е права да си иска дома като не сме плащали. Ама, кажете ми, моля ви, откъде да взема пари, поне по малко да внасям? Искам да работя. Как да се справя?", кърши ръце Ангел.

54-годишната Теменужка също не работи. Въпреки че е инвалид трета група с астма и сърдечна недостатъчност, тя не получава инвалидна пенсия, защото навремето държавата й отредила пожизнена сума като многодетна майка от 60 лв. С която днес се препитава. Само помпичката за астмата й струва 45 лв.

Семейство Михайлови твърдят, че все някак ще изкарат зимата. Имат ваучер за дърва, ще палят печката. Поне на бебето да не е студено. Лошото е, че в дъждовете и снеговете едва ли някой ще се сети да си ремонтира покрива, за да може Ангел да изкара някой лев. Това, което му остава, е за пореден път да изкара старата количка и да тръгне да посъбере между блоковете я паднали клони, я съчки...

Темата е от архива на BG Север

 

А бе хайвани ,за кое село или град става въпрос.Ебах ти простотията ,ебах ти статията.

Докараха ни до просешка тояга, мамка им!

Ма не мога да разбера- 7 деца, единият син - с 3 деца,но безработен.Този - майстор , ма не може да намери 30 лева или срещу майсторлъка си да поправи собствения си покрив.Ма стига вече с тия случай.Никой нищо на никого не дава в тази държава.Всеки се спасява по единично.Всичко е в ръцете ни. Да се стегнем и да си помогнем сами.Който иска да работи и е относително здрав ,може да се справи.Но нагласата на повечето хора е да протягат ръка към държавата.

Нямам думи .....

Има много изоставени рзграбени от роми вили и къщи, като е майстор да иде да попита и хората ще му адът материял.
И как са се издържали до сега - това не са няколко месеца, че да са имали заделени пари!
Стига вече с тези теми, има много турски и български семейства, които се издържат от един строител гурбедчия.
Няма оправдание за нежеланието да се трудиш!