Темата от архива

Проституцията

Детската престъпност

 

20 на сто от нарушенията на закона се извършват от подрастващи. Голямата вина е на безхаберните родители, усилията на институциите не могат да я компенсират

 

Поля ТОМОВА

Преди дни двама непълнолетни са настанени в Бойчиновци. Те са извършили тежко престъпление - изнасилили са млада жена. В този затвор ще стоят, докато навършат 18 години...

Близо 20 процента от престъпленията в Плевенска област се извършват от деца. Малолетни и непълнолетни крадат, грабят, изнасилват, проституират и дори убиват. Статистиката е суха, но точна. Зад цифрите обаче се таи тревожна и ужасяваща истина - децата растат без представа за добро и зло.

Деца убийци

Преди четири години Плевен изтръпна от поредното жестоко убийство. Възрастна жена бе намерена в дома си удушена. Тялото й е открито в банята, със следи от насилие, устата и ръцете й са овързани с тиксо... За хората от квартала й Н. Б. е била като майка Тереза - винаги готова да помогне, да услужи, да даде. От дома й липсват черно-бял телевизор, дрехи и количка, с която жената е носила багажа си. Убийците са двама - М. К., 17-годишен, и неговият съучастник - само на 14. Двамата са инквизирали дълго време жената, преди да я удушат. След това спокойно изнасят с количката плячката си. Криминалистите са потресени от жестокостта и непукизма на невръстните килъри. По-големият е син на клошари, неговият приятел също е с тежко семейство. Жертвата се е грижила и за двамата - давала им е храна, дрехи, подслон... Мотивът за жестокото убийство е грабеж - непълнолетните са мъчили старицата, за да им каже къде държи парите си. След като не са намерили такива, са задигнали каквото им е попаднало пред очите. Непълнолетните престъпници излежават наказанието си в Бойчиновци. Според криминалистите в момента на извършването на убийството са знаели много добре какво правят...

Цифрите

През миналата година деца са извършли 122 кражби, 5 грабежа, 2 изнасилвания, 13 хулиганства, 5 кражби от и на автомобили. За щастие през 2004-та няма убийства, извършени от малолетни и непълнолетни. Според данни на окръжната прокуратура те са автори на 635 престъпления. На отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са регистрирани 1 049 деца, новите са 267. Според статистиката броят им се увеличава.

Причините

Най-честата причина децата да извършват престъпления е липсата на родителски контрол, смятат експертите. Не е нормално едно дете на 14 години да е в дискотеката след полунощ, а майката и бащата блажено да спят и дори да не знаят къде и с кого е отрочето им. Ние и учителите мислим за тези деца повече, отколкото родителите им, твърдят инспекторите от ДПС. Обърканите деца нямат изградена ценностна система, дори трудно различават добро и зло. Повечето от тях живеят с чувство за безнаказаност. Не са редки случаите, когато детето, отгледано от родители с криминални прояви, става като тях. Започва с кражби, преминава през грабежи, престъплението става за него начин на живот. Ниският социален статус също е фактор за оформяне на престъпно мислене. След като не мога да получа нещо, което ми се полага по право, ще си го взема сам - така мисли тийнейджърът при поредното престъпление. На едно от първите места сред причините дете да извърши престъпление е лошата другарска среда. Сред компанията на по-големите, вече престъпили законите "приятелчета", тийнейджърите се държат като тях, така се чувстват част от групата. Единични са случаите, когато момчета от т. нар. "добри семейства" извършват престъпления. Според експертите в случая става дума по-скоро за протест срещу общоприетите норми и възприетите принципи в семейството. Престъпления извършват и деца, които имат тираничен и нетолерантен родител.

Пътят надолу

Детото престъпник не се поправя в изправителните заведения и в детския затвор в Бойчиновци, категорични са експертите. Напротив - нерядко там непълнолетните стават истински, закоравели бандити.

Затова при подрастващ с простъпки се започва от най-лекото наказание, с мисълта той да спре и да не се налага да попада в по-страшни заведения. 15-годишен открадва дребна сума от свой съученик. Ако го разкрият, следва среща на инспектор от ДПС с родителите и учителите му, забележка или мъмрене. При повторна кражба и натрупване на други деяния детето вече се регистрира в детска педагогическа стая. Ученикът продължава да престъпва закона. Следва заседание на местната комисия за борба с противообществените прояви за малолетни и непълнолетни, която има право да наложи съответните наказателни и възпитателни мерки. Най-лекото наказание е детето да бъде наблюдавано от обществен възпитател. Следват настаняване в социално-педагогически интернат или възпитателно училище. Най-тежката фаза е въдворяването в поправителния дом в Бойчиновци. Там попадат непълнолетни, които са извършили тежки престъпления срещу личността - изнасилвания и убийства. Момичетата отиват в специално отделение за девойки към сливенския затвор. За миналата година комисията е решила 49 дела, като 30 са приключили с определен обществен възпитател.

Деца жертви

Нерядко жертва на насилие от страна на свои връстници са деца. През миналата година на 87 малолетни и непълнолетни е приложена мярката "обект на полицейска закрила". На практика това означава, че дете, което е в непосредствена заплаха от страна на свой връстник, роднина или друг човек, престоява 24 часа в съответното РПУ, след което отива в дом за временно настаняване. Следва настаняване при роднина или настойник, ако родителите са носителите на заплаха за живота и здравето му. В повечето от случаите под полицейска закрила са деца, които има опасност да бъдат въвлечени в престъпление или са оставени без надзор.

Експлоатация

Родители експлоатират децата си, като ги принуждават да извършват престъпления. Най-често това са фамилии джебчии, които обучават наследниците си на занаята и ги пускат да вършат работата. Нерядко ги изкарват зад граница с единствената мисъл, че отрочетата им не подлежат на наказателна отговорност. Едно от най-гнусните престъпления на родители обаче е принуждаването на непълнолетните им момичета към проституция. По-често самите девойки тръгват по пътя на порока още на 13 - 14 години. При разговори с тях те се кълнат, че ще се откажат, но още на следващия час са готови за нов клиент. Обикновено това са момичета от ромската общност. Макар и единични, има и случаи на деца от съвсем нормални български семейства, които са решили,че проституцията е техният живот. През миналата година за проституция са регистрирани три непълнолетни и едно малолетно момиче.

Изходът

Когато едно дете сбърка, виновни са възрастните. Децата имат нужда от внимание, изслушване и грижа. Инспекторите от детска педагогическа стая са внесли предложение пред общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, което обаче незнайно поради какви причини не вижда бял свят и не е внесено за обсъждане и гласуване в общинския съвет. Предложението на инспекторите е за промяна на наредба 14, която забранява присъствието на деца в дискотеки и компютърни клубове след 22 часа. Ако едно дете бъде задържано при акция в такова заведение след този час, то се предава на родителите. При втори случай родителите да носят отговорност и да бъдат глобявани, гласи предложението. Вероятно тогава, когато бръкнат в джоба на някой недотам съвестен родител, той ще попита къде е детето му следващия път. От три години инспекторите от ДПС работят и по програма за присъствие на полицаи в училищата. С беседи децата се обучават как да реагират ако са свидели на престъпление, или ако към тях има заплаха.

Съдбата на децата ни е в наши ръце, на родителите. По всички писани и неписани закони ние носим отговорност за тях, докато намерят пътя си. Да не ги оставяме сами на кръстопът! Те трудно сами ще изберат правилната посока.

 

---

Педагогическите съветници:

 

Последни научаваме за ученическите простъпки

 

Агресията и побоищата се считат за нещо нормално

 

"За съжаление ако едно дете има сериозен проблем - наркотици, алкохол, връзки с престъпния свят, ние не го научаваме първи, защото много от контактите на учениците извън училище остават скрити за нас. Ориентираме се по вторични индикатори - понижаване на успеха, много отсъствия. Свързваме се с родителите на тези ученици. В повечето случаи те не знаят, че децата им не посещават училище", анализира за "BG Север" Маргарита Христова, педагогически съветник в езиковата гимназия в Плевен (ГПЧЕ).

Най-честите прояви на детска престъпност, които регистрират педагогическите съветници, са кражби на пари, на джиесеми, изнудване, психически тормоз. Ако се установи кражба, веднага се алармира инспектор от детска педагогическа стая, който поема случая - води се разследване, разговаря се с родителите. Когато краде дете, което е материално задоволено, това е индикатор за употребяване на дрога, за връзка с престъпни среди, сочи опитът на психоложката.

Според нейно специализирано психологическо изследване, отчитащо нивото на агресивност на подрастващите, се обособяват три психотипа:

1. Тревожен - това са стеснителни, затворени, чувствителни деца, със занижена самооценка.

2. Агресивно-конкурентен - те се приспособяват лесно към училищната атмосфера, нямат високо ниво на тревожност, реагират импулсивно и са склонни към агресия.

3. Дружелюбен тип - открити и дружелюбни деца, но с висока тревожност в училище.

Резултатите доказват, че най-склонни към агресия и престъпни прояви са децата от втория тип. Тенденцията е тревожността в училище да се повишава през последните години. Агресията е тясно свързана с депресията. Ако нещата в семейството не са добре сложени, това рефлектира върху самочувствието на децата, обяснява психоложката.

Често лошото поведение е сигнал от страна на децата, че имат нужда от внимание, искат да бъдат забелязани. Колкото и да се правят на самостоятелни, те всъщност търсят и се нуждаят от съветите на родителите си. Ако не получат необходимото им внимание, агресията им се превръща в траен поведенчески модел.

От 8 години работя като педагогически съветник и все повече се убеждавам, че основната причина за детската престъпност идва от семейството. Ако децата загубят доверие в родителите си, те автоматично пренасят това отношение върху всички възрастни - учители, институции. Това е основната предпоставка за асоциативни прояви - безотговорно е отношението и към себе си, и към другите. Много трудно се влиза в контакт с такива деца. Трудно се печели доверието им, защото те се обграждат с бариери и не допускат до себе си, коментира Христова.

В ежедневната й практика я шокира фактът, че много родители са готови да лъжат заедно с децата си, като мислят, че така им помагат. Всъщност е точно обратното и това винаги се обръща срещу тях. В децата се създава чувство на безнаказаност и те продължават по същия начин.

Световна тенденция е липсата на време, повишената заетост на родителите, а оттук и липсата на контакт с децата. Родителите се предоверяват на децата си и се отнасят неглижирано към техните простъпки.

 

Медиите и интернет заразяват с агресия тийнейджърите

При децата липсват критерии за добро и зло. Те са страшно размити. Как едно дете, което редовно се асоциира с убиеца от някоя компютърна игра, да се дистанцира от този образ като излезе на улицата, възмущава се психоложката. Чрез интернет и медиите децата получават изкушения, до които иначе не биха стигнали. Виртуалното пространство и разни карти и игри с магическа тематика изкривяват представите им. В съзнанието им се сливат наблюдаваните неща и реалността. Децата нямат защитни механизми, които да ги предпазят от подобни влияния. Самоконтролът и чувството за отговорност се занижават, а оттук до престъплението крачката не е голяма.

Мои изследвания доказват, че на 12 - 13 години учениците често нямат ясна представа какво е добро и зло, до колко е позволено нещо, а на тази възраст би трябвало да имат формирани морални понятия, споделя Христова. Затова с учениците от IV клас нагоре води разговори за отговорността, за смисъла на живота като ценност.

 

Само в 6 училища в Плевен има педагогически съветници,

доказа репортерска порверка. За да се открие щатна бройка, трябва учениците в съответното училище да са над 500. Ако са по-малко, експерти от Министерството на образованието са преценили, че не е необходимо да контактуват с психолог. Така се стига до парадокса в ОУ "Н. Й. Вапцаров", което е с рисков ромски контингент, да няма психолог. Броят на учениците от тази година падна под въпросната граница и педагогическият съветник, който работи професионално и съвестно, по оценка на колегите си, е освободен от заеманата длъжност.

 

---

Чавдар Мирчев, педагогически съветник в ОУ "Кл. Охридски":

 

Намалява заинтересоваността на майките и бащите

 

В начален курс агресията между учениците е голяма. Провеждам групова и индивидуална работа, за да изясня причините за нея. През последните години има тенденция за намаляване на заинтересоваността на родителите, а именно те са хората, които имат огромно влияние върху децата. Чудно ми е защо родителите бягат от отговорност. Не е оправдание това: "На работа съм от 7 до 19 ч." И аз редовно им го обяснявам.

Хлапетата без родителски контрол са с неустановен характер, не знаят кое е полезно, кое не, правят това, което им е интересно.

В начален курс агресията между учениците е голяма. Провеждам групова и индивидуална работа, за да изясня причините за нея. През последните години има тенденция за намаляване на заинтересоваността на родителите, а именно те са хората, които имат огромно влияние върху децата. Чудно ми е защо родителите бягат от отговорност. Не е оправдание това: "На работа съм от 7 до 19 ч." И аз редовно им го обяснявам.

Хлапетата без родителски контрол са с неустановен характер, не знаят кое е полезно, кое не, правят това, което им е интересно.

 

---

Теодора Димова, драматург и писател, по повод романа си "Майките", посветен на детската престъпност, 2004 г.:

 

Отнехме им пашкула от любов

 

Това, което със сигурност разбрах, е, че не децата ни са виновни... Това са децата на Прехода. Те растяха, докато родителите им по цяла нощ чакаха на опашки за мляко, подскачаха по митингите, обикаляха улиците с шествия и лозунги, опитваха се да оживеят с двайсетдоларовите си заплати или изгубваха работата си и заминаваха за Америка, връщаха се, пропадаха, издигаха се, забогатяваха, пропиваха се, отчайваха се, себеизгубваха се в пари или в липса на пари; тези деца растяха, докато родителите им вряха в този казан като наказани грешници, които трябва да изкупят вината на знаем кои; тези деца израснаха с някакви трескави хора със зачервени очи, които нервно и безсмислено се стрелкаха напред и назад, вечер се втренчваха в телевизорите си и започваха да се карат за политика; или ако не се карат - да псуват пак по повод на политиката; тези деца - децата на Прехода, израснаха с едни хора, които все повече се смълчаваха, ставаха все по-затворени, все по-начумерени; след няколко години на тези хора дори нямаше да им се гледа телевизия, дори нямаше да им се псува. После децата тръгнаха на училище и видяха: учителите си с извехтелите им дрехи, с потъпканото им самочувствие; съучениците си с мобилни телефони колкото едногодишната заплата на същите тези учители; децата видяха богатите - къщите им, наглостта им, самоизтребването им; видяха и бедните - с разширени очи, остaнали без думи и без дъх...

Оставихме децата си. Забравихме ги, улисани в глупавите си неща. Отнехме им пашкула от любов, с който са предопределени да растат. Без тази защитна обвивка от обич и грижи децата остават оголени като нерв.

И започват да поемат нашите енергии. И нашите енергии се натрупват в тях. Нашето недоволство. Нашата неудовлетвореност. Нашата намръщеност. Нашата балканска озлобеност. Нашата агресия, с която ние все някак успяваме да се справим.

Но те не успяват. Те не са устроени така, че да могат да поемат огромната липса - липсата на радост, на влюбеност, на празници, на приятелство, на смях, на доброта. Нямат защитни механизми, които да компенсират тези неща. И самотата им става по-голяма от нашата. И незнанието им за добро и зло - по-голямо от нашето. И мълчанието им - по-страшно от нашето.

Това са зловонните енергии, които децата на Прехода поеха в себе си чрез своите майки, бащи, съученици, учители, компютри, телевизии, медии и бигбрадъри. Взривът от детска престъпност е кондензиран израз на тези енергии. Това сме ние. Това е, което направихме за тези петнайсет години.



Материалът е от архива на BG Север

 

Резултатът от 20 години хранене и толериране на престъпници не може да е друг. те са идолите...

А как да растат и в какво да вярват, като виждат че Маргините ги пуснаха на свобода?

това не е проблем, строго резервиран за българското общество. факт е,че колегата по-горе е прав - масово се лансират като 'преуспели' в световен мащаб хора с откровено нечисто минало. агресията и апатията, обхванала всички няма да я коментирам. но тук има нещо друго - хората, които твърдят, че децата 'не разбират' грешат жестоко. Дори Густав Льо Бон го е казал - децата много добре разбират ситуациите и ги манипулират според както им изнася. именно тук идва авторитетът на родителя, а после и на социума. но когато такъв отсъства и те се чувстват безнаказани, жестокостта, която е присъща на по-ранната възраст, защото още не е поставена под контрол, избива във всякакви ексцесии

Всичко е до психиката и образованието ,обаче нямам предвид онова образование от училище, а за онова което получаваш от родители,приятели и от заобикалящата среда в която живееш . Щом бай Ганъо го смятаме за положителен герой.......

Вижте се какво пишете и се замислете дали не допринасяте за всичко това. Както се вижда, тези са любимите ви теми. Вадите ги прашасали от архива - защо?


"Медиите и интернет заразяват с агресия тийнейджърите"

Пишете се уж за медия - някакъв провинциален вестник, а също така се публикувате и в интернет - изводът си го направете сами - ако сте умни - кой и с какво е виновен. Обаче нали трябва да ядете...Със същото се оправдават и телевизиите и всички други.

Аз пък искам да съм информиран, щом не ти харесва зарови главата в пясъка, то не че не си го и направил, с тази си анонимност.

Абе подрастващите правят и други работи, що не пишете за тях? Защото няма да се чете.

Правят и не само пишем за това, а даже и сме се погрижили да имат рубрика, тези на които им е по душа да правят, нещо наистина различно от гореизложеното: "Малки репортери".

Може и да имате рубрика, но важното е основното за което пишете, а то отговаря на : "Медиите и интернет заразяват с агресия тийнейджърите"

Бих разширила заглавието ви до:
... а на милионерите-нотариуси им пука само за блогърите в България. Параноя или парадокс?

cefulesteven - прекаляваш с нападките си срещу анонимние (за да не бъде толкова 'анонимно' аз съм н.3). изтъкваш го като слабост, малодушие, страх и т.н. не отричам, че по-голямата частот хората избиват агресия и комплекси под закрилата на анонимността в интернет, но има изключения (както винаги).

аз съм 'за' анонимността по няколко причини - първо интернет никога не е бил място, където да е желателно/полезно/необходимо да споделяш информация за себе си (снимка/години.местоживеене/интереси/работа и т.н.). искаш да споделяш литературните си пориви - добре - никой никого не спира. но това нездраво излагане на 'части' от живота си е чиста проява на душевен ексхибиционизъм, на който не съм фен. всеки има право на мнение, нали? друг е въпросът, че влезне ли един път нещо в архивите (ака. интернет) ходи обяснявай, че ' нямаш сестра'.

поздрави,