Поля ТОМОВА
Мая ПАСКОВА

Стара сграда с рушащ се покрив е домът на близо 80 деца от 0 до 18 години в с. Тотлебен, община Пордим. Липсата на уют е още по-очевидна вътре. Стаите са в ужасяващо състояние - прозорци без стъкла, изкъртен под, оголени ключове за осветление, мизерия и смрад... Трудно е да се повярва, че тук се отглеждат деца. Още по-трудно е да се разбере, че за повечето от тях това е единственият дом, който някога са имали. Децата се радват искрено на посетителите. Бързат да те разведат навсякъде. "Покривът на сградата е в окаяно състояние и във всички стаи на последния етаж има влага. Това е и най-големият проблем тук", признава доскорошната директорка Димитрина Иванова. По странно съвпадение, когато нашият екип е в дома, тук са и спонсори от Германия. Те са представители на дружеството "Помощ за България", което съществува от около година. Немците издирват по Интернет нуждаещи се от помощ социални заведения. Ние сме малко дружество, но смятам, че ще успеем да намерим нужните за покрива средства, категоричен е Щефан Имрих. Германецът обаче заяви, че за да помага на дома, първо иска да се увери, че той няма да бъде закрит. Засега такава опасност няма, твърдят от дирекцията на социалното заведение. По сметки на директора ремонтът ще струва около 20 хиляди лева. Шарено е детското присъствие тук - и по възраст, и по социален статус, и по характер. Милен например има семейство, при което ходи в събота и неделя. Няма обаче никаква представа защо през останалото време е в дома. "Щото по социални причини", компетентно обяснява Жоро. И допълва, че родителите на Милен са бедни и не могат да го хранят. Самият Жоро, който вече е на 17 години, очаква с нетърпение да си тръгне оттук. Някои от децата признават, че има възпитатели, които ги тормозят. Имало и майстор, който често е пиян, казват малките възпитаници на сиропиталището. Почти всички обаче твърдят, че в дома им харесва и не искат да ходят никъде. Дори и в нормални семейства. Оказва се, че в Тотлебен има едно дете на 13 години, което всъщност... не съществува по документи. Историята на Демир Атанасов е потресаваща. Той пристига в Тотлебен преди пет години, с документи за осиновяване от американско семейство. Американците обаче така и не идват да вземат детето, нито пък да потърсят някаква инофрамация за него. Така Демир остава без ЕГН, не фигурира и в националната база данни. От преди пет години тече кореспонденция между директорите на дома в Тотлебен и правосъдното министерство, за да бъде възстановен статутът на Демир. Отговорите на министерството обаче са безумни. "Най-големият парадокс беше, че в първото писмо, което получих от министерството, се казваше, че то е предприело мерки за разсиновяване на детето. На следващата година пък отговорът бе, че министерството ще предприеме мерки за разсиновяване на детето. Последното писмо е от юли миналата година и в него отново се твърди, че ведомството ще предприеме мерки за разсиновяване на детето и директорът на дома ще бъде уведомен. Такова писмо за уведомяване все още няма", казва Димитрина Иванова. Демир след три години става на 16 и трябва да си извади лична карта. Ако обаче правосъдното министерство не се задейства, той ще остане без документ за самоличност.

В Тотлебен децата нямат много неща. Най-страшното обаче е, че част от тях нямат и мечти.

В коренно различна реалност живеят 45-те обитатели на дома за деца и младежи с умствена изостаналост в село Згалево. Тук децата на възраст между 3 и 18 години получават всичко необходимо като условия и грижи. След преместването на дома през 2003 г. от село Борислав в Згалево е направен основен ремонт на сградата. За разлика от дома в Тотлебен, този в Згалево е един от най-добрите в България, уверен е кметът на община Пордим Детелин Василев. Според него тези социални заведения не могат да бъдат премахнати с магическа пръчка и ще продължат да съществуват, но общините не са в състояние изцяло да поемат тяхната издръжка и държавата трябва също да помага. Кметът изрази възмущението си от скорошна проверка, предизвикана от нашумялата тема с Могилино. "Инспекторатът към агенцията за социално подпомагане едва сега е решил да ревизира социалния дом и то най-добрия - в Згалево. Персоналът е възмутен от арогантното отношение на държавните служителки, които дори не отишли да видят децата", коментира Василев.

Материалът е от архива на BG Север