2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Измамите
Чрез измамите с имоти перат пари в Плевен
700 процента годишна лихва по ипотека иска кредитор
С 2% лихва дневно бе обложен плевенчанинът Николай Илиев, който заложи жилището си срещу ипотека при съмнителен кредитор (лихвар). В договора за ипотеката била вписана фрапантната цифра за лихвите, елементарната сметка показва, че Илиев трябва да плати 700% лихва годишно. Случило се така, че човекът изпаднал в забава да обслужи кредита, получил изпълнитен лист за главницата и законната лихва, а апартаментът му бил обявен за продажба. След сделката по смяна на собствеността върху жилището за Илиев останало да плати сума далеч по-голяма от дълга му или близо 8 хил. лева.
Като частен случай на измама с недвижим имот може да бъде посочен този със 70-годишната Росица Манолова, която взела заем срещу обезпечение. Възрастната жена била отведена от лихваря при нотариус, където била принудена да подпише нотариален акт за жилището си. Впоследствие се оказало, че е продала апартамента си.
Притисната до стената за пари, 50-годишната Стефка Георгиева била въвлечена в схема за измама с недвижимост. Жената посетила офис, където дават "лесни заеми", и изтеглила 3 500 евро, за да подпомогне синовете си, които решили да заминат за чужбина. При лихваря Георгиева подписала ипотека на апартамента си, всяка седмица тя се явявала в кантората на кредитора и плащала вноски. Служителката я отмятала в някакъв списък и я уверявала, че всичко е наред. Издадени й били разписки само за няколко вноски след нейно настояване. Така Георгиева внесла около 4 хил. лева, не е била наясно колко пари от заема всъщност е обслужила. Накрая от кантората й представили сметка за 20 хил. лева, които трябвало да плати. За да запази жилището си, жената внесла сума, трикратно по-висока от дълга си към лихваря.
Тези и други подобни случаи показват, че измамите с недвижими имоти в Плевен заемат сериозен дял от икономическата престъпност. Най-често като посредници в далаверата се появяват съмнителни лихвари с кантори в центъра на града, заложни и лизингови къщи или самотни играчи с офис, телефон и пари. Юристи са на мнение, че чрез постоянно променящите се и все по-изобретателни схеми за измами с недвижимости се перат пари. Мошениците имат нюх добре да подбират жертвите си, най-често това са възрастни хора, некомпетентни, без юридическа грамотност и без възможности да ползват правна помощ. В черните схеми попадат и граждани с крайни нужди за пари, особено ако имат проблем, който изисква спешно влагане на средства. Обиграни в далаверата криминални елементи твърдят, че точно този тип хора подписват всичко, което им бъде дадено, само и само да си вземат парите веднага и да си решат проблема. Не е за подценяване и безсилието на някои финансови институции да осигурят бързи преводи. Измамени казват, че в банките се налага да попълват доста документи, а обслужването става по-бавно. Което пък е една от причините хората да търсят услугите на съмнителни кредитори.
Важна роля в измамите в Плевен имат и частните изпълнители, казват юристи. Те извършват търговия с имотите на длъжниците. По закон търгът започва с 50% от цената, но не винаги обявяването е коректно. И така, съдебните изпълнители продават имотите на когото пожелаят, съответно на техни приятели и съдружници. Около някои кантори в Плевен се забелязва гравитиране на съмнителни елементи - лихвари, собственици на заложни къщи, което поражда съмнения за уговорки.
В Плевен вече многократно е отигравана и порочната практика за спиране на изпълнението точно по време на публичната продажба на имота. Той тече 30 дни, на 29-ия ден обаче кредиторът иска спиране и после, когато си реши отново, продължава търгът. Тогава обаче са си отишли всички други кандидати за купувачи на имота. Така кредиторът си избира ден, за който знаят само той, съдебният изпълнител и евентуалният купувач. Имотът се продава на когото трябва, а длъжникът губи всичко.
Затова според юристи пропуските в закона и липсата на механизъм за контрол над такива "сделки" позволяват измамите с недвижимости да се роят. И да поглъщат в схемите все повече хора.
Материалът е от архива на BG Север
20.06.2010 01:33
20.06.2010 08:31
:)))) Май нещо си объркала блога