Темата от архива:

ЛИЧНА ДРАМА

---

  Наказана от съдбата майка обрича на гибел децата си

 

Коварна случайност преобръща на 180 градуса живота на Стефка

 

Ралица ПЕТРОВА

Сега съм на 10. Още докато бях малка прецених, че съм търпяла достатъчно. Накрая реших да свърша със себе си и се нагълтах с карамелени бонбони. Защо ли ме спасиха?! Иде ми да крещя, да полудея като гледам как са тероризирани децата днес. Ние живеем в свят, който е истински ад. "Уолт дисни", шарени картинки, зайчета, сърнета, пълни със сълзи очи. Барби - булка, Кен събира цветя... Мразя всичко това!

Искам да произвеждат за децата Барби скинхед с бронетранспортьор, комплект железни вериги за побой и специални игли за татуиране. Искам Кен Чикатило с миниатюрен хладилник за главите на жертвите. Искам пчеличката Мая да стане зла оса, която прави медец от хероин, Мики Маус да умре от СПИН, а костенурките нинджа да са психопати.

Не ни залъгвайте с глупости. Ние знаем каква е истината. Робин Худ е педофил. Спящата красавица е в алкохолен дилириум. Хензел и Гретел са родили Червената шапчица чрез кръвосмешение. Седемте козлета са изяли майка си. Пепеляшка е продавала кокаин на сестрите си. Палечка е била травестит. Малката русалка е откъснала главата на грозното пате...

Добър ден, живот! Плюя на всичко друго".

 

Листчето с разкривения и леко неразбран почерк падна от ръцете й. Неда заплака. Сега е на 12. Минали са две години откакто е написала тези думи. Но казва, че не е променила и капчица от вижданията си за света. Откакто разбира ужасяващата истина за семейството си вече не е същата. И твърди, че никога няма да бъде предишното мило, симпатично, любвеобилно и сияйно момиче. Защото не може. Чувствата й са смачкани. Представата й за самата нея е трансформирана до неузнаваемост в схващане за "малко изродче". Когато научава коя е,

се превръща

в ехидно,

злобно човече,

което ненавижда целия свят, но най-вече майка си. Възрастта й е такава, че дори леките повявания на живота могат да променят една съдба завинаги, камо ли по-сериозните течения на битието.

Научавайки страшната тайна за семейството си, още на 10 години Неда взема екстази. Сменя компанията си с нова - предимно от по-големи наркоманчета, и започва да прекарва времето си по градинки, мази, тавани... Училището оставя на втори план. Дори го забравя. Оказва се, че този неин начин на живот не може да бъде спрян от никого. Най-малко от родната й майка Стефка.

Сега Неда разказва за себе си, защото й е безразлично какво ще се случи с нея. Малко се е примирила, но отказва всякаква специализирана помощ. Говори с майка си само защото няма друг избор. Но очите й издават болката. Огромното напрежение си казва думата и понякога момичето се разплаква без причина.

Пламен, синът на Стефка, сега е на 10 години. Той е на осем, когато животът на неговото семейство се преобръща на 180 градуса. Но като че ли драмата минава малко по-встрани от него и шокът, изживян от момчето, не се оказва толкова силен.

Цялата трагедия се корени в тийнейджърските години на Стефка. Въпреки че семейството й е стабилно, 12-годишното момиче е буйно, невъздържано. Компанията й се състои предимно от момчета и единственото притеснение на родителите й е, че няма приятелки.

"Всъщност истината беше друга. Характерът ми не беше момчешки, както преценяваха родителите ми. Просто бях по-груба в думите си, по-директна. Развявах се с момчетата, защото просто много рано за онези години започнах да се влюбвам и да правя любов. Бях само на 12, а ми се искаше да опитам много неща, да бъда с повече мъже. И те ме искаха. За някои мои съученички поведението ми беше "леко". Затова и нямах приятелки. Предпочитах гаджетата, мъжката компания. Сега като се върна назад, малко се стряскам от живота си, защото вече имам дъщеря и направо ми настръхва косата при мисълта, че може да поеме по моя път", разказва Стефка.

Един ден обаче просто се случва.

13-годишната

Стефка

забременява.

Разбира едва в третия месец. Изпада в ужас. Не може да каже на родителите си, няма как да направи легален аборт. Не е сигурна и кой е бащата на детето. Решава чрез познати да намери някоя "церителка", която срещу известна сума ще се съгласи да махне бебето. "Мои приятели ме свързаха с една такава жена. Срещу "услугата" мошеничката искаше 200 лв., а това бяха много пари. Нямаше откъде да ги взема, затова откраднах един сервиз от майка ми, който струваше може би двойно повече. Това бе единствената истинска ценност, която тя притежаваше. И аз я лиших от нея. Но тогава нямах друг избор. Казах на нашите, че заминаваме група от училище на лагер за седмица. Беше през пролетната ваканция. И до днес не мога да си обясня как те не се усъмниха и не разпитваха, не се поинтересуваха кои учители ще бъдат с нас, не се опитаха да се свържат с тях", припомня си болезненото минало Стефка.

Седмицата, прекарана при "церителката", едва не погубва живота на 13-годишното момиче. Набедената за "веща в занаята" старица се оказва пълна шарлатанка. Въпреки предварителните уговорки и прибирането на парите, тя обяснява, че не дава 100-процентова гаранция, че нещата ще се развият в желаната посока. Реакциите на организма като гадене, повръщане, виене на свят тя обяснява с действието на отварите, които дава на момичето, за да пометне. След пет дни в къщата на жената Стефка вдига температура, получава гърчове. Но така и не изхвърля бебето. Уплашена от състоянието си, тя решава да си тръгне и рискувайки всичко, да разкаже на родителите си истината. Защото просто няма къде другаде да отиде. Страхува се, че ако се повлече с приятелите си, ще се влоши още повече.

Да разкрия истината се оказа много по-трудно, отколкото си представях, бърше сълзите си вече 51-годишната жена. Лицето й е набраздено от хиляди бръчки, състаряващи я поне с десет години. Клепачите са отпуснати, падат тежко и всяко мигване е съпроводено с отронена сълза. Крайчецът на устните потреперва при всяка една произнесена с болка дума. "Баща ми без малко да получи инфаркт. Майка ми вдигна кръвно.

Чак сега

осъзнавам,

че едва не ги

изпратих

на оня свят.

Но... Нищо не можех да променя", спомня си Стефка.

Следващите месеци от живота й се оказват най-странните. Стефка прекъсва училище. Родителите й решават да я изпратят на село при свои роднини, където да износи бебето, за да разберат колкото се може по-малко хора. Съдбата на детенцето също е решена - то ще бъде дадено за осиновяване. Бъдещата майка няма нищо против. Единственото й желание в този момент е "да се отърве от бремето" и да заживее както преди. Въпреки че едва ли е съзнавала, че това е невъзможно.

14-годишната Стефка ражда момченце. "Чух един-единствен писък на новородено. После го изнесоха. Дори не ми казаха какво е, но от сестрите случайно разбрах, че е момче. И всичко свърши. В този момент изпитвах адска празнина, въпреки че не исках детето. Но мислех, че поне ще ми дадат да го видя. Цяла нощ плаках и това бяха последните ми сълзи за бебето до... когато станах на 27 години", признава Стефка.

След раждането започва вторият етап в живота на Стефка, както го определя самата тя. Успява да завърши като частна ученичка, на 19 години си намира работа - става продавачка в хранителен магазин. Живее при родителите си. Прекъснала е всякакви контакти с предишните си приятели. У тях никой не говори за миналото, темата негласно е станала табу.

Понякога в самотните нощи Стефка си мисли за бебето. Дали вече е осиновено? Дали се грижат добре за него? Но още по-често си мечтае за истинската любов. Връзките й продължават да са мимолетни, макар и не толкова безотговорни. Често сънува мъжа, с когото иска да прекара живота си - силен, красив, умен, добър. Идеален. Има къдрава черна коса и черни като маслини очи. Ръцете му са топли и в неговите обятия се чувства сигурна.

Годините минават, а животът на Стефка тече все така монотонно. Единственото, което се случва, е трагедията с родителите й, които претърпяват ужасна автомобилна катастрофа. На 24 г. Стефка загубва майка си, две години по-късно и баща си. Остава съвсем сама. И по думите й вероятно това я провокира на 27 г. да реши да потърси сина си. "Без приятели, без роднини и без познати обаче е трудно да се добереш до каквато и да е информация. Няма кой да ти окаже морална подкрепа. След много усилия от болницата, в която родих,

разбрах в кой

дом е закарано

детето ми.

От сиропиталището обаче ми казаха, че е осиновено, но никой не поиска да ми даде негови координати. Така ударих на камък", разказва Стефка. И признава, че след няколко години ходене по мъките се отказва. Макар на този етап да не знае, че решението й е само временно.

По-добре късно, отколкото никога. Тази мисъл с пълна сила важи за началото на третия етап от живота на изстрадалата жена. Съвсем скоро навършила 38 години, в живота на Стефка като ураган връхлитат щастието и любовта. Сякаш за да компенсират всичките тези години на хлад, самота, отчаяние и грешни ходове. Божичко, благодаря ти, изрича всяка вечер влюбената жена, скръстила ръце за молитва. В леглото до нея е 24-годишният мъж на живота й - Марин.

"Много хора ме осъждаха, казваха ми, че съм луда и не мога просто ей така да пренебрегна общоприетите норми и да се показвам навсякъде без притеснение с по-младия си любовник. Но аз знаех, че той не е като другите. Повярвах му от първия поглед. Огромните му черни очи ме завладяха изцяло. И на него после му казвах, че съм го сънувала, още преди да го срещна, колкото и странно да звучи. Не ме интересуваха другите - колегите, приятелите. Просто в онези мигове изживявах любовта, за която копнеех цял живот. Чувствах се щастлива, изпълнена, вярваща в доброто", връща се назад Стефка. И сякаш за да докаже, че наистина той е истинският, Марин й предлага да се оженят. Церемонията е само за тях двамата. Родителите на Марин спират да контактуват с него, когато той им съобщава плановете за живота си. Но той е щастлив. Както и тя.

Всяка следваща година е още по-прекрасна от предишната. Стефка и Марин откриват, че имат много общи интереси, допълват се взаимно, сякаш понякога си четат мислите. Копнежът им един за друг е толкова силен, че те не могат да прекарат дори една нощ разделени. Така от силната им любов не след дълго се ражда дъщеря им Неда - прекрасно момиченце. Две години по-късно на бял свят се появява и синът им Пламен.

Цели десет

години животът

на семейството

е приказка -

въпреки разликата в годините, въпреки съседските погледи, въпреки подмятанията... Стефка е щастлива и от друго - тя се осмелява да разкрие своето минало пред своя съпруг. Защото е сигурна, че той ще я разбере и няма да я осъди. "Всеки прави грешки. Не е нужно да страдаме цял живот само защото в един миг сме били безразсъдни", утешавал я Марин. Изпълнени с мъдрост думи, до голяма степен нетипични за годините му.

Стига се дотам, че самият съпруг кара Стефка да се заеме отново с издирването на сина си. Въпреки вътрешните си колебания тя решава отново да опита. Вече има на кого да се опре, с кого да сподели, от кого да чака помощ. Само че този път решава да действа по различен начин. Стефка е категорична, че ще повери издирването на частен детектив, каквото и да й струва това. За да е сигурна, че в крайна сметка тийнейджърската й история ще има някакъв финал. "Бях настроена да чуя както хубава, така и лоша новина. Така си мислех. Най-лошото, което можех да си представя, е, че синът ми научава за мен и по никакъв начин не иска да ме види", обяснява майката.

На 24 април 2005 г. телефонът в дома на Стефка и Марин иззвънява. Обажда се частният детектив, който иска да говори единствено със Стефка. Казва, че е открил сина й. Майката е притеснена. Буцата в гърлото й става все по-голяма. Въпросите, които нахлуват в този момент в главата й, са много: "Струва ли си да променям коренно живота си заради това, което ще чуя? Дали той ще разбере защо съм го изоставила? Имам ли изобщо право да нахълтвам и да променям неговия живот?" Но връщане назад няма.

В съзнанието на Стефка завинаги ще остане като незаличим белег датата 24 април 2005 г. Тогава, когато целият й живот изгубва смисъл. Тогава, когато са й предоставени всички доказателства,

че нейният син

е... съпругът й

Марин.

Шокът е повече от голям. "Когато разбрах, сякаш умрях. Изгубила съм съзнание. Свестих се след половин час. С думи не мога да опиша какво изпитах тогава. Естествено, първо започнах да отричам. Крещях, че е станала някаква грешка, че има пропуск в доказателствата. Но нямаше. Всичко беше истина. Имах две прекрасни деца от собствения си син", не може да спре тресенето на тялото си Стефка.

Времето сякаш спира и когато решава да каже на децата си. Убедена е, че те трябва да знаят, дори това да коства бъдещето им. Не може да се примири, че рано или късно в поколенията кръвосмешението ще се прояви под някакво генетично заболяване.

Сега Марин е далече от семейството си - в Швейцария. Той не успява да понесе истината и загърбва всичко с надеждата в чуждата страна да започне нов живот. Стефка продължава да живее с другите си две деца, които обвиняват нея за всичко. Прекършената жена вече почти е спряла да се бори. Не може да повлияе нито на Неда, нито на Пламен.

Пламен е по-затворен - не говори. Но по погледа му личи, че никога няма да прости на майка си. В Неда Стефка вижда себе си на младини. Казва, че всичко в този живот се връща и тепърва очаква 12-годишната й дъщеря да й поднася неприятни изненади. А Неда нарича себе си "малко изродче".

"Когато завали, лепвам лице на прозореца. Представям си, че това са сълзите на всички хора, преживели трагедии в живота си. Единствено тогава не се чувствам сама... Иначе самотата ме плаши. И неизвестността. Не мога да се примиря. А когато душата не е в покой, нищо не е наред. Просто искам да призова всички родители, които са изоставили децата си - потърсете ги, открийте ги, докато не е станало късно. В противен случай животът може да се изгаври с вас и с тях по най-безпощадния начин. Ще се влюбват брат и сестра, ще се раждат деца от майка и син, ще се обричат на вечна вярност братовчеди. Спестете им го....".

Стефка взема кърпичка с трепереща ръка и понечва да избърше сълзите си. Само че вече очите й са празни. Сухи, дълбоки и невиждащи...

Б. а. - имената на хората са сменени.

Материалът е от архива на BG Север

 

Popravete zaglavieto-гибУл!!!!!!/на сайта днес.бг/

Казват,че реалността е отражение на действителността,Бих запитала-за тези високообразовани и умни глави в компютърните зали дали е така?Защо моето дете не научи истината за каквото и да е, а само го лъжат да работи за мизерна заплата някакви компютърни куклеси които винаги изчезват каточели никога не са съществували,Интересното е че и с мен е така,Чичко Боже ,кога ще ме елиминираш поне да знам-останалото го научавам като посещавам този сайт както му казват,,,,Все пак от коментарите и аз се научавам да правя разлика между неграмотняк и себе си,

жалко за децата ще плащат чужди грешки дано те се поучат от тях и никога не ги допускат