Темата от архива:

ЛИЧНА ДРАМА

---

  Родители издирват дъщеря си 5 години

 

Девойката бяга от дома с любимия си ром, става танцьорка в нощен бар

 

Поля ТОМОВА

На никого не пожелавам това, което изживяхме ние. Да не знаеш къде е детето ти, да не можеш да заспиш, да нямаш миг покой… По-лошо от неизвестността няма” - така започва разказа си Недялка Попова* от Плевен. Нейното семейство е преживяло кошмарни дни и нощи, разтърсена от основи е здравата връзка между родители и деца. Жената разказва историята си без излишни емоции, с много търпение. Това, което се е случило на семейството й, поставя въпроси, но отговорите всеки трябва да търси сам.

Всичко започва преди шест години. Тогава дъщерята Ивана е на 14. Момичето учи в елитно училище, много добре се справя и всички му предричат отлично бъдеще. Майката е учителка, бащата Николай е на висок държавен пост. Фамилията има и син - 7-годишният Петър.

Ивана е красива, руса, със светли очи, стройна

и с невероятен усет за дрехи. Непрекъснато я канят да постъпи в школа за манекени, но бащата никога не й разрешава. Режимът вкъщи е строг, момичето не протестира срещу него. Традиция е всяка вечер семейството да е заедно, да споделя как е преминал денят. Първа майката забелязва, че нещо с дъщеря й не е наред. “Изведнъж се затвори, не споделяше, гледаше отнесено. Дразнеше се от най-малката забележка и хлопваше вратата на стаята си. Разбирах, че става нещо, но го отдадох на пубертета”, разказва жената, която днес, години по-късно, изглежда състарена и изхабена. Болката в очите й не гасне нито за секунда, а примиреното й лице е белязано от грижата.

Един ден Ивана закъснява много. Вечерята й отдавна е изстинала, а бащата нервно ходи от тераса на тераса и пуши непрекъснато. Ивана се прибира около 23 часа. Николай Попов вече е извън релси и грубо я хваща за ръката - къде беше, крещи той. Момичето изобщо не отговаря, прибира се в стаята си и надува уредбата. Тогава родителите разбират, че дъщеря им вече не е малкото момиченце, което могат да контролират. Ужасени от промяната в настроението и отношението на Ивана към света, те решават да разберат какво се крие зад нея. Истината ги връхлита ненадейно и съвсем случайно. Приятелка на майката вижда в кафене Ивана, която се целува с момче. Жената казва на Недялка и отново родителите са изправени пред трудния въпрос как да разчупят мълчанието на дъщеря си. Вечерята е както обикновено, но в един момент Николай Попов пита Ивана направо - имаш ли приятел. Тогава

момичето признава, че се вижда с едно момче.

Няма нищо лошо в това, но трябва да го познаваме и ние, да го видим, да поговорим с него, опитва се да успокои обстановката бащата. Няма да можете да го приемете, защото е циганин, хвърля бомбата Ивана. Семейството е потресено. Забранявам ти да се срещаш с него, казва бащата. Той започва да следи дъщеря си. Установява, че тя продължава да се вижда със своя любим след училище. Николай Попов прави собствено проучване. Избраникът на детето му се казва Жулиен и тогава е на 19 години. Никой не знае с какво точно се занимава, но е ясно, че върти дребни далавери. Цялото му тяло е в татуировки. Женил се е, когато е бил на 17, има малък син. Може би щяхме да го приемем, нищо че е циганин, но целият му живот показа, че този човек не е за нашата дъщеря, споделя майката. Ужасен от връзката на Ивана с рома, Николай я заключва вкъщи. Бащата се опитва да говори с нея, да й обясни, че ще провали бъдещето си с този човек, че мястото й не е при него. “Нищо не искаше да чуе. Крещеше, че ни мрази, че обича Жулиен и никога няма да се откаже от него”, разказва майката. Това продължава две седмици. Постепенно Ивана се успокоява. Говори с родителите си, признава, че се е увлякла, че е сгрешила. Отново става лъчезарното и усмихнато момиче. Николай Попов вдига забраната да излиза от дома. На 14 март 1999 година Ивана тръгва за училище и повече не се прибира. За семейство Попови настъпват най-страшните дни. “Обиколихме всичките й приятелки. Казаха, че не е била на училище. Издирихме адреса на Жулиен и отидохме там. Не го бяха виждали от три дни. Накрая отидохме в полицията”, разказва Недялка през сълзи.

Започва процедура по издирването на Ивана Попова. Снимката й е разпратена навсякъде, но никой не е виждал красивото момиче. Седмици наред никой в осиротялото семейство не заспива. През мислите на майката минават страшни неща. Никога да не се случва това, което майката мисли, споделя жената. Постепенно яростта на бащата угасва и вече се молят Ивана само да е жива и здрава, да се обади и да каже, че е добре.

Според данните от полицията момичето не е напускало страната легално. Родителите обикалят град по град, но от Ивана няма следа. “Стигнахме дотам, да търсим врачки и екстрасенси. Някои от тях казваха, че е жива и здрава, други я виждаха до вода. Имаше и такива, които ни рекетираха - дайте 5 000 хиляди лева и ще ви кажа къде е дъщеря ви, защото я виждам. Отчаянието ни беше толкова голямо, че вярвахме дори на невъзможното”, разказва Недялка. В страшните нощи обаче родителите виждат дъщеря си отвлечена, изкарана зад граница... Роднини и приятели на фамилията също се втурват да издирват момичето. Разлепват снимките на Ивана навсякъде. По това време семейство Попови изживява нова трагедия, която слага своя отпечатък върху всички. Седемгодишният Петър страда за сестра си най-много. Детето изведнъж израства, очите му са като на възрастен. Започва да се изпуска по малка нужда в леглото, да се стряска насън. Развива диабет и година след изчезването на Ивана изпада в диабетна кома. Припада в училище и Недялка научава за това от телефонно обаждане. "Загрижени за Ивана, може би малко бяхме позабравили за Петър. Не можех да повярвам как е възможно съдбата да ни изпраща удар след удар”, казва майката. “Когато видях Петър в болницата, в кома, беше като мъртъв. Седяхме с Николай край леглото му и се питахме какво толкова сме направили, за да ни се случва всичко това. В този момент изпитах такава болка, че

сърцето ми сякаш не беше на мястото си.

Там имаше само огромна празнина, която никога не се запълни отново съвсем. Не сме вярващи, но се помолихме от цялата си душа, вярвахме, че съдбата не е толкова жестока, та да ни лиши от двете ни деца”, спомня си Недялка. Петър излиза от комата и постепенно се оправя. Според лекарите диабетът на момчето е предизвикан от изживян стрес.

С течение на времето Попови заживяват по-нормално. Месеците минават, без да има и следа от изчезналото им дете. Недялка и Николай ходят на работа, Петър на училище, но нито за секунда не забравят Ивана. Вярват, че тя е жива и здрава и не се оставят на черните мисли, които понякога изпълват душите им. Междувременно продължават да я търсят, да лепят снимката й по всички градове, които обикалят. Така минават четири години и половина. Една вечер братовчед на Николай, който работи в Сандански, се обажда по телефона. “Мисля, че трябва да дойдеш. Видях Ивана”, казва той. Николай и Недялка трескаво приготвят багажа си и тръгват. “Не помня как стигнахме до Сандански. В главата ми нямаше друга мисъл, освен тази какво се е случило с детето ми, как ще я видя, какво ще й кажа, а и тя на мен", казва майката. Когато пристигат в Сандански и се срещат с братовчеда, той казва, че е добре да остане само майката. Не зная какво ще направиш, ако видиш Ивана така, както я видях аз, споделя той на Николай. После съобщава на родителите, че е видял изчезналата им дъщеря да танцува на пилон в един от нощните клубове на града. Николай Попов категорично заявява, че иска да се срещне с детето си очи в очи. Вечерта родителите и техният роднина отиват в бара. В сумрака на нощния клуб виждат шест момичета, които вият полуголи тела около пилоните. Всички изглеждат еднакви в русите перуки. “Изведнъж я видях. Не приличаше на детето, което излезе от къщата ни преди толкова години.

Хукнах към пилона и изкрещях името й”, спомня си майката. Ивана замръзва на мястото си, после бавно поглежда надолу и впива поглед в ужасеното лице на Недялка. До нея стои Николай, бял като платно. Дъщерята лениво слиза от работното си място. Е, здрасти - усмихва се неловко. Родителите се впускат да я прегърнат, сълзите напират, но момичето лекичко ги отблъсква от себе си. “Боже, жива си. Не знаеш какво изживяхме. Защо не се обади, да ни кажеш поне една дума”, плаче Недялка. Докато родителите се суетят около намерената си дъщеря, от едно сепаре излиза Жулиен. Николай Попов стиска зъби и със сетни сили се въздържа да не го удари. Да се махаме оттук, успява да овладее гласа си изстрадалият баща. Тя трябва да работи, отсича Жулиен. Накрая се договарят да се видят на другия ден по обяд, за да се разберат окончателно, да разкажат за живота си. Родителите напускат бара, а Ивана отново се качва на пилона. Разбирайки какво изживява съпругът й, Недялка го хваща за ръката. Поне е добре, жива е, промълвява жената. Не знам дали само танцува, ако я принуждава за другото, ще го убия, споделя мислите си съпругът.

На следващия ден Недялка и Николай се срещат с дъщеря си в дома на братовчеда. Ивана пристига в добро настроение, смее се непрекъснато, целува родителите си. Когато разбира, че брат й се е разболял, за миг очите й се пълнят със сълзи, но след минути отново се усмихва. Вижда, че родителите й са остарели с 20 години, косите им са побелели, а очите - пълни с тъга и очакване. Е, разказвай, казва бащата. Какво толкова, нали виждаш, контрира го дъщерята. “Знам, че никога няма да ми разрешите да се срещам със Жулиен, затова избягах. Отначало живяхме в София, но нямахме пари да си платим наема. Спрях училището, започнах да работя като сервитьорка. После Жулиен ми намери много по-доходна работа, да танцувам в нощен клуб. Нищо срамно не правя, плащат добре”, споделя Ивана.

Не съм с консумация, не спя с мъже за пари, изпреварва тя въпроса на Николай. След година и половина в столицата обаче се оказало, че работата замира. Жулиен намерил работа по морето, после в други градове, в Боровец… Обиколили страната. Ивана го издържала, това продължава и до днес. Ромът прибирал всичките й пари, оставял и джобни за цигари и кафе. В Сандански дошли преди четири месеца, заради доброто заплащане и гърците, които редовно идват в града.

Ще се върнеш ли вкъщи, моля те, проплаква майката. Ивана дълго гледа сълзите й, после тръсва глава и отсича - само ако ми разрешавате да се виждам с Жулиен. Недялка поглежда съпруга си с няма молба и Николай примирено вдига рамене. “Не ме интересуваше с кого е, ако ще да беше и с негър, пък щях да я приема. Да е до нас, да я виждаме и чуваме, да знаем как е…”, казва майката.

Не ми беше мъчно за тях, донякъде само за Петър, спомня си момичето. “Обичам Жулиен и никога няма да се откажа от него. Знам, че можех да имам друг живот, че танцуването е до време, а после няма какво да правя, защото не съм завършила и гимназия. Може да не ми вярваш, но съм щастлива. Не искам нищо друго, освен да бъде с него. Никога не ме е нагрубил, не ми е посегнал. Родителите ми смятат, че съм провалила живота си заради него, че той е виновен. Може би съм причинила много страдания на майка и татко, може би аз съм винова за болестта на Петър, но не съжалявам, че постъпих по този начин”, споделя Ивана.

След разговора Недялка и Петър, Ивана и Жулиен се прибират в родния град. За да не се налага дъщеря му да танцува гола, бащата я издържа. Има обаче едно условие -

никога Жулиен да не прекрачва прага на дома му.

Всяка седмица Ивана идва за семейна вечеря, а любовникът ром чака отвън. В семейството не се връща повече топлината, но пък родителите са спокойни, че дъщеря им е пред очите им. Петър, който вече е на 13 години, приема ситуацията спокойно. В къщата са забранени разговорите за цигани и за “Атака”, особено ако там е Ивана.

Оказва се, че никой не познава собствените си деца, философски разсъждава Недялка. “Нито аз, нито Николай сме правили големи грешки, опитвахме се да възпитаме децата си добре, но никога не знаеш какво ще се случи. Сега нещата се подреждат, полека-лека, но раната няма да се затвори. Семейството ни мина през ада, но устоя. Единственото, което днес ме интересува, е децата и съпругът ми да са живи и здрави, да ги виждам и чувам. Всичко останало е незначително”, казва Недялка. Тя поглежда и в очите й нахлува топлина, родена от преживяното. “Не е вярно, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Прави ни просто по-търпеливи”, заключава препатилата жена.

 

*Имената на хората са сменени

Материалът е от архива на BG  Север

"...и се питахме какво толкова сме направили, за да ни се случва всичко това."
--------------
А какво НЕ сте направили? Да сте го хванали тоя циганин, да сте размазали от бой и да сте наели някой друг мангал да го изнасили и осакати. Така като се разчуе мълвата сред останалите мангали, още поне 100 момичета след това ще избегнат съдбата на Ивана.

"Майката е учителка, бащата Николай е на висок държавен пост"... и когато се събуди, какво видя? ...
Не че не е възможна тази история, но такова поведение на бащата е нетипично за нашите географски ширини.
След като вече се е породило съмнението в достоверноста, ефектът вече е минимален, поне очаквания де.

АТАКА МУ Е ЦАКАТА.....

"В къщата са забранени разговорите за цигани и за “Атака”, особено ако там е Ивана."

МАЛУМНИЦИ! :D

Това е баси скалъпеният материал.. Нема никаква драматургична основа, мотивацията на героите липсва напълно. Не вярвам, че живеят чак такива тъпи хора.

Съжалявам я за живота,който и предстои!Ще и дойде акъла,но ще бъде късно и за нея, и за живота на семейството си,който е съсипала!Съжалявам повече родителите и!Не смятам,че са я възпитавали в духа да ходи с цигани!А мангалът ако я е обичал,нямаше да я прати на пилона за да го издържа!Но ум робува,ум царува,ум патки пасе!

Маркиз дьо Сад пише творбите си, заради които е заклеймен навеки, никой не подозира, че само след по-малко от два века шепа хора ще превърнат писанията му в действие - Хитлер, Химлер, Айхман, Менгеле, Хес, Иван Демянюк... Дали ако тези хора бяха успели сега просто Жулиен нямаше да се е родил???

Никой не може да ти направи ,това което сам си направиш!
Даваш му самочувствие в къщи за да не е комплексар. Купуваш му скъпи вещи пак заради същото. Мислиш се за модерен родител ако допускаш разни неща като гримове и парцалки за дъщеря си. Общата вечеря на масата не означава ,че детето споделя.
Не мога да изброя всичко ,но подобно възпитание ,както споделя и някой по -нагоре в мнението си е типично за селяните. Някак не разбират колко е опасно в града и ,че това прави детето им слабо и поддаващо се на влияние. В случая и бащата е бил деспод, иначе защо момичето ще се радва че циганина не я е удрял. Странно ,но и професията на майката е е плюс. За съжаление децата на учителки са точно обратното на свестни деца. Може би пренасяйки в къщи мнението си за "изродчетата" в училище сами си правят лоша услуга или има друга причина ,но е факт. А решението на родителите да ги издържат е възможно най-лошото от всичко. По- голямо малоумие не може да има!
Дажо се осъзнае момичето по- навреме ,преди да е минала тази част от живота и в която има шанс за семейство и дете. Ако роди от циганина не я виждам ама изобщо.

"Майката е учителка, бащата Николай е на висок държавен пост-именно вината им е ,че са били прекалено притенциозни и строги родители. После се примиряват с всичко, защото някъде вътре в себе си знаят, че е тяхна вината!Но късно ,след дъжд качулка- както казва народа.Не можеш да предпазиш, дете от всички беди на света. Но и да го държат в клетка му вредят, двойно повече. То трябва да познава живота! Да види и добри и лоши момчета. Тогава нямаше най-малко да се забърка с циганин. Щеше да знае, че той е от лошите момчета, дори ако беше българин. А тя "кон с капаци", първият който и завърти главата ,бил и циганин я улавя в мрежите си. Лесна плячка им става. Момиче като нея би имало, достатъчно ухажори за да си избере ,какъвто мъж реши. Заради ограниченията е станало така.Много строго и много свободно са еднакво вредни начини за възпитание.Този Жулиен със сигурност не е свестен. Поведението му не е на любящ мъж. Изцало на сводник има поведение, при това безнаказан и нагъл. Момичето вече няма шанс да се оправи. Със строгост ако се подходи тя може да си посегне на живота. Едва когато сама изтрезнее ,след време от заблудата си, ще се осъзнае. И пак родителите и ще бъдат виновни в нейните очи! Нито да я изтръгнеш насила, нито да я оставиш!Със сигурност момичето е с консумация в бг. мизерията. Кой ще я остави без да я пипат, това и в елитни клубове на запад не си го позволяват. Поне в кризата едва ли ще ги оставят на празен оборот.Склоняването към проституция е престъпление!

Приканвам коментиращите да спазват добрия тон. Не пишете цинични и подтикващи към омраза и насилие коментари, ще бъдат изтрити.