Темата от архивите: Бракониерите

Бракониерите стават все по-нагли,
 унищожават рибата безнаказано

 



 
ПЛЕВЕН

 
Забраната е рай за нередовните, малцина се изправят пред Темида

 
Шепата надзорни инспектори често са пращани за “зелен хайвер”

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

С нетърпение заклетите рибари от Плевен отброяват последните дни, преди да падне забраната за улов на дунавска скумрия на 15 май. За всички останали видове риби местната агитка ще трябва да дочака края на май, когато спокойно и безпрепятствено ще може да се ловува по водните басейни. В момента риболовът е разрешен само по някои стари речни корита на реките Искър, Вит и Осъм, както и по язовирите “Еница” в община Кнежа и “Дрен” в община Пордим. Свободен е входът и за водоема “Кретско блато” в община Гулянци, казват вещи в бранша.

Не са застраховани от бракониерски набези обаче и забранените за улов водни площи. Напротив, като че ли в този период, страстта на нередовните кибици се разпалва, защото техните колеги, спазващи забраната, са се изнесли, т. е. изчезнали са всички “неудобни свидетели” на безчинствата им. А те само за последния месец на територията на Плевен и областта никак не са малко.

“Прави впечатление, че с всяка изминала година бракониерските набези зачестяват. Причините са доста, като се започне от това, че вече всеки се мисли за риболовец, мине се през недостатъчния контрол по водните басейни и се стигне до чувството за безнаказаност у похитителите на рибното ни богатство”, заяви Илиян Георгиев, началник на плевенското звено за риболовен надзор към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той разказа, че преди по-малко от месец устието на р. Искър е било блокирано от бракониери, опънали мрежи кой където завари. Двата бряга на реката били опасани от поне 50 мрежи, потопени на петдесетина сантиметра, а смелчаците лодкари минавали и обирали улова. Но трагедията за речната флора и фауна не свършвала дотук, истинското убийство на пасажите започвало през нощта, когато по-наглите бракониери с уреди за електроулов унищожавали докрай рибата. Най-проблемни за охрана според хората от риболовния надзор са устията на реките, които се вливат в Дунав. А точно те са вратите, през които пасажите навлизат в голямата река, а сега през миграционния период те биват унищожавани от нелоялните риболовци. От ИАРА в Плевен са съставили множество актове за бракониерстване с парашути.

При акция в края на март на язовир Горни Дъбник инспекторите намерили опънати мрежи с дължина над 1 000 метра, където щъкали не по-малко от 115 кг риба. Бил съставен констативен протокол за неизвестен извършител, но виновните най-вероятно просто са се преместили на друго място.

По сигнал на граждани в търговски обекти на Плевен преди месец бе открито солидно количество шарани - майки с тегло между 8 - 12 кг без документи за произход, а съмнителните доставчици и този път се укриха. По случая се води разследване, но тромавата съдебна процедура може да се точи години, а недобросъвестни продължават да унищожават рибата, дори в периода на хвърлянето на хайвера, казват от ИАРА в Плевен. Типичен пример в това отношение е случаят със заловената през миналата година бракониерска група от с. Комарево, ловила с ток риба по р. Вит. На нередовните бе наложена глоба от 4 хил. лева, но съдът в Никопол я намали наполовина. Нещо повече, после Административният съд в Плевен отмени изцяло постановлението. Дори наглите бракониери поискаха от териториалното звено на ИАРА да им върне конфискуваните уреди, жалва се Илиян Георгиев.

В местното звено за риболовен надзор картинката е старата, макар че шепата инспектори полагат извънмерни усилия да укротят бракониерските набези, то те постоянно се множат. Не достигат хора и техника, а любимо развлечение на подпийнали агитки е да пращат фалшиви сигнали, което разпилява силите на контрольорите. Последните пък нямат почти никакви сериозни правомощия по закон ефективно да санкционират заловените нелоялни риболовци. Освен това хората на ИАРА в Плевен постоянно са подложени на тормоз и заплахи за добре свършената си работа.

За налагане на справедливост в риболовния бранш глас надигат вече и редовните, които си плащат членския внос, разполагат с всички разрешителни по закон, завършили са курсове за управление на риболовни кораби и са покрили новите изисквания в България, като страна членка на ЕС. Ако на такъв риболовец разходът му да се впише в графата на редовните е струвал от порядъка на няколко хиляди лева, то по закон глобата за риболов без разрешително на нелоялния се движи между 100 и 500 лв. Ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в границите от 200 до 1 000 лв. Обаче малцина от прегрешилите рибари въобще застават пред съда. За търговците пък, които се прехранват от незаконен улов, сумите на глобите са направо смешни.


Материалът е от архива на BG Север