Темата от архива: Опорочената Темида

Измамници с компенсаторки за земя се измъкват със символични присъди


Тарикат, прибрал престъпно 240 000 лева, глобен с един бон



Симеон НИКОЛОВ

Дребни присъди от по няколко месеца затвор условно и глоба до 1 000 лева получиха трима измамници, взели незаконно компенсаторни бонове за чужда земя.

Окръжният съд в Монтана осъди 50-годишния бивш секретар на поземлената комисия в Брусарци Емил Иванов Цветков на 9 месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок. Неговата присъда е по чл. 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба. Димитър Георгиев Николов (на 31 години) от видинското село Тияновци бе осъден на глоба от 1 000 лева, а с две години по-младият Румен Павлов Барболов от Лом - на глоба от 300 лева. Техните присъди са по член 212 от НК за документни измами.

Тримата подсъдими се признаха за виновни по повдигнатите им от прокуратурата обвинения и заявиха, че много се разкайват. Делото протече по условията на т. нар. "съкратено съдебно следствие", която позволява да се налагат наказания под минимално предвидените в наказателния кодекс. Поради това присъдата на Цветков е под долната граница от една година затвор, а на Николов и Барболов са глоби, тъй като в чл. 212 от НК не е предвидена долна граница. Това обясни прокурорът по делото Лиляна Илиева.

В периода от февруари до май 2002 г. Димитър Николов подал в поземлената комисия в Брусарци множество заявления от името на бивши собственици на земя или техни наследници. Заявления, но по-малко на брой, подал и Румен Барболов. Двамата се представяли за пълномощници на собствениците и заявявали от тяхно име, че се отказват от възстановяване на земята в реални граници и вместо това искат обезщетяване с компенсаторни бонове. Експертиза по делото установила, че пълномощните на Николов и Барболов били фалшиви. Те подправяли саморъчно подписи и печати на различни нотариуси от София, Видин и Монтана.

В нито един от случаите собствениците на земята и техните наследници не са знаели, че някой е подал от тяхно име документи за искане на компенсаторни записи и за отказ от реално връщане на земята. Установено е още, че от поземлената комисия в Брусарци са съдействали на измамниците да видят карти на върнатите имоти и да установят кой още не си е поискал бащината земя. Така били подбирани хора, повечето от които живеят в София, Монтана или са в чужбина и до този момент не са се интересували от наследените земи.

Секретарят на общинската поземлена комисия в Брусарци Емил Цветков приемал исканията на Николов и Барболов и издавал т. нар. поименни компенсаторни бонове. Той е бил упълномощен за тази дейност от председателя на комисията. Вероятно умишлено Цветков не се е усъмнил в редовността на представяните от двамата измамници пълномощни.

В хода на делото бе установено, че само на Николов са издадени бонове за 884 648 лева. Той е успял да продаде част от тях и е получил в брой 240 000 лева истински пари. Барболов също е продал бонове и взел кеш 96 000 лева. Двамата не успели да продадат всичките, тъй като прокуратурата се намесила и блокирала останалата част от ценните хартийки.

Заради измамата 16 собственици на общо 1 167 дка земя в община Брусарци са били лишени от възможността да си я получат и ползват. Няма как да вземат и някакви компенсации за тази земя.

Макар и малки, присъдите са осъдителни и дават възможност на ощетените собственици въз основа на тях да заведат граждански искове за парични компенсации срещу Николов и Барболов, коментира прокурор Лиляна Илиева. В момента главният организатор на измамата Димитър Николов е в затвора за друга далавера.


Коментарът

Парадоксите на закона сътворяват абсурди



Нов съдебен парадокс сътвори Окръжният съд в Монтана. Той наложи глоба от 1 000 лева на човек, спечелил с измами 240 000 лева. Негов съучастник, прибрал в джоба си 96 000 лева по същия начин, "отнесе" глоба от 300 лева.

Този път всичко е редовно и не остават съмнения за някакви сделки на съдията с престъпниците. Новата вратичка в закона, наречена съкратено съдебно следствие, им дава възможност да се признаят за виновни и да получат наказание под минимално предвиденото по дадения член от НК, по който се води делото срещу тях. Така например в чл. 212 от НК, който касае документните измами, е записано, че за такива деяния наказанието е до 8 години затвор. Законодателят обаче не е сложил долна граница. Това дава възможност, ако обвиненият се признае за виновен и каже, че се разкайва, да получи незначителна присъда от няколко месеца условно или глоба от 200 - 300 лв. Излиза, че може престъпникът да фалшифицира всякакви документи, да подправя подписа на който си поиска, да го хванат, да се признае за виновен и да мине с дребна глоба!?

Системата на съкратеното съдебно следствие има и своите плюсове - рязко се качва броят на издадените осъдителни присъди, делата приключват бързо (щом обвиняемият признае вината не е нужно да се разпитват свидетели, да се правят експертизи, делата да се точат с години, прокурорите да протестират присъдите и т. н.), дава се възможност един престъпник да получи бързо няколко присъди - след първата следващата трябва да е по-голяма...

Големият недостатък на тази система е, че присъдите са незначителни. Рязкото покачване на броя на осъдените може и да създаде впечатление пред ЕС, че съдебната система работи, но няма да вкара в затвора престъпниците. Ако съкратеното съдебно следствие остане да действа, то трябва минимално допустимите наказания да се увеличат, за да няма такива абсурдни присъди. Подобен подход има в много правораздавателни системи в демократични страни, но наказанията не са толкова леки.

 Даването на възможност на престъпника да признае вината си и да избегне затвора ще обезсмисли усилията на полиция, следствие и прокуратура да го поставят на подсъдимата скамейка. При сегашния нисък размер на минималните наказания няма как да окошарят някой дилър, хванат с дрога. Той ще признае, ще каже, че била за собствена употреба и ще го глобят с 300 лева. И ще отиде на вятъра трудът на полицаите, проследили канала му за доставки, организирали обиск в дома му, водили поемни лица за доказване... И на всички по веригата. Няколко такива дела вече преминаха през съдилищата, ефектът от присъдите е само медиен.

Материалът  е от архива на в-к
BG Север.
 

Не е чудно. Българската Темида никак не е кьорава. И вижда ясно къде има келепир, оправдавайки се с неяснота в законите. Което също е факт, като се има предвид, че хайдуци ги творят.