Темата от архивите:




 Опорочената Темида

Старец, осакатил баща и дете, с условна присъда


Потърпевшият от Монтана е с откъснат крак, дъщеря му - с изваден бъбрек








Момчил ИВАНОВ

Условна присъда от 3 години затвор даде Окръжният съд в Монтана на Петко Найденов (78 г.), взривил бар във вилната зона на областния град и осакатил двама души. Дядото бе признат за виновен за това, че на 16 март 1995 година е заложил самоделна бомба в двора на собственика на бара Ангел Цеков (47 г.), с което му е причинил инвалидност, увредил е здравето на дъщеря му Борислава (тогава на 2 години) и е изпочупил оборудването в заведението.

Потърпевшият Ангел Цеков обжалва решението на Окръжния съд пред Апелативния съд в София. Той иска ефективна присъда за бомбаджията, независимо от неговата възраст. След като от датата на издаването на решението (7 октомври 2005 г.) изминаха три месеца, а материалите по делото още не бяха изпратени в Апелативния съд, на 7 януари т. г. Цеков обяви гладна стачка в дома си. Протестът бе насочен срещу мудността, с която се извършва правораздаването у нас. Стачката приключи на 12 януари, след като Цеков получи писмо от Окръжния съд, че материалите са изпратени в Апелативния.

По време на съдебния процес бе установено, че Петко Найденов е взел цепеница от дърварника на Цеков, издълбал дупка в нея, поставил взрив, слепил я и след това я върнал обратно. Найденов се снабдил с взривни материали от рудника в село Дива Слатина, където е работел като миньор преди да се пенсионира. Самоделната бомба гръмнала в печката в бар "Париж", когато стопанинът сложил вътре въпросната цепеница. Взривът откъснал крака на Ангел Цеков и наранил необратимо дъщеря му, която сега е с изваден бъбрек и с белези по кожата. Бомбата е причинила и големи материални щети по оборудването на заведението.

Съдия Бранкова се мотивира за условната присъда на Петко Найденов с напредналата му възраст и други смекчаващи вината обстоятелства. По време на делото обвиняемият обясни, че приготвил бомбата, тъй като се дразнел от силната музика в заведението на Цеков, а и искал да установи кой му краде дървата за огрев. После той се отрече от думите си и каза, че не знае кой е сложил бомбата в дървото.

Условната присъда на Окръжния съд в Монтана е обжалвана не само от потърпевшия Ангел Цеков, но и от осъдения Петко Найденов. Протест срещу решението е подала и Окръжната прокуратура в Монтана. Считам, че присъдата е прекалено лека и не отговаря на обществената значимост на престъплението, заяви прокурор Захаринка Токина. Тя коментира, че Найденов заслужава ефективна присъда, независимо от неговата напреднала възраст.

Преди делото в монтанския съд бях заплашван от сина на Петко Найденов, съобщи потърпевшият Ангел Цеков. Той каза, че Найденов е автор и на друг бомбен атентат в Монтана, след разкриването на който се разбрало, че старецът е заложил и бомбата в бар "Париж". Цеков сподели, че бомбата и физическият недъг след нея са му съсипали живота - съпругата му го напуснала, не можел да работи и се принудил да затвори бара. Сега преживява с инвалидна пенсия от 66 лева и социална помощ от 33 лева, тъй като отглежда сам дъщеря си Борислава.

Пред приключване е дело за взривена бойна нападателна граната тип РГ - 42 в двора на къщата на известната монтанска адвокатка Дина Кънчева. Взривът е извършен през месец март 1998 година. Тогава неизвестен хвърля гранатата в 2 часа през нощта и побягва в тъмните улици. От ударната вълна и осколките падат прозорците и мазилката на къщата на Кънчева и на нейната адвокатска кантора, застрашен е животът на родителите й.

След дълги години разследване е повдигнато обвинение срещу бездомника Димчо Дръндарски, който се смята за извършител на нападението и срещу съседа на Кънчева Алекси И. от Монтана, който е обвинен за подбудителство. В хода на делото се установява, че Кънчева и Алекси са имали съседски спор за плащане на ток от електромери, които били в общо табло. Единствените улики срещу двамата обвиняеми са техни самопризнания и взаимни обвинения, които си отправили в сградата на Окръжната следствена служба в Монтана докато чакали да бъдат разпитани от следовател. Срещу двамата са използвани специални разузнавателни средства - разговорът им е записан и със скрита камера.

С ефективна присъда от една година завърши делото за взривяването на дома на Захари П. от Монтана, който има славата на търговец на антики и иманяр. Експлозията стана през 1999 г., малко по-късно бе разкрит извършителят - рецидивист от село Медковец. Бяха установени и двама негови съучастници от Враца, които получиха условни присъди.

Материалът е от архива на BG Север

 

Злобата из тоя край между хората е неописуема. Ако имаха що-годе най-елементарна социлна мрежа, нямаше хората ни да вампирясат до такава степен. Всички имаме проблеми. То е за чудо и прикас.

Голяма част от саморазправите са в резултат на липсата на държавност."Престъпникът" е бил тормозен от "жертвата"в нарушение на норматвните актове за реда в населените места.Също така "жертвата" явно редовно е посягала на собствеността на "престъпника".Проиграйте ситуацията ако търгнете по законов път да търсите защита на правата си.Просто загуба на време и средства и поощряваване на още по нагли действия страна на "жертвата" и още унижения. Ако "жертвата" не е крал, нямало е да има взрив."Адвокадските" закони са така направени, че не поощряват спазване на основните конституционни права, неприкосновеност на личността и собствеността.Докато биеш самара, магарето няма да тръгне.

Докато имаме такава съдебна система.За всичко това е виновна тя и нейните служиели - съдиите.Нямаше да се стигне до тук ако съдебната система беше порядъчна и делата не се решаваха чрез връзки в съда и свои хора там.И понеже съдийската действителност е такава за това човека не е завел дело а е предпочел най-справедливият начин на правосъдие --- саморазправата , и добре е направил.