Темата от Архивите: Част от населението на България, живее по свои закони. Проблемът: Циганите

Мургавите “дарители” чакат жертви пред центъра по хематология



Веселина ИЛИЕВА

Циганите, които денонощно стоят пред Районния център по трансфузионна хематология (РЦТХ) в Плевен, рекетират изпадналите в спешна нужда от кръв граждани с по 400 лева на калпак, научи "BG Север" от потърпевш. Миналата седмица на тъщата на един плевенчанин предстояла тежка животоспасяваща операция. Дефицитът на кръв обаче принудил опериращите медици да помолят семейството на старицата да намери поне шестима кръводарители. В стремежа си всичко да стане възможно най-бързо близките тръгнали да водят преговори с ромите, за които кръвна банка е станала постоянно работно място. Притеснените роднини обаче изпаднали в потрес, когато мургавите търговци обявили цената на кръвта си - 400 лева на човек. Естествено семейството не разполагало с 2 400 лв., за да обезпечи операцията на жената, затова започнало да мисли и други възможности. Като бивш военен мъжът се сетил, че само хората под пагон са свикнали да се притичват на помощ в подобни ситуации. По най-бързия начин се предвижил до Пета Шипченска механизирана бригада, където почти веднага шестима доброволци се явили, за да помогнат на бившия си колега. Операцията била извършена успешно без да се налага купуване на кръв.

Плевенчани, които живеят близо до РЦТХ, твърдят, че много често хора, изпаднали в същата инфарктна ситуация, прибягват до услугите на мургавите кръводарители. Циганите започвали пазарлъка винаги с по-голяма и внушителна сума, защото знаели, че в подобен момент човек дава мило и драго да спаси близкия си. Ако забележели обаче леко колебание, започвали постепенно да свалят тарифата до нещо приемливо и за двете страни.

Според Закона за кръвта и кръвопреливането продажбата на кръв от частни и юридически лица, регистрирани по търговския закон, е абсолютно забранена, а глобата за такава търговия е до 10 000 лв.

Кръвта, кръвните продукти и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна сделка, е записано в чл. 4 на нормативния документ.

Въпреки това никой от дилърите или търговците не е наказан, а магистратите твърдят, че до момента не е заведено нито едно подобно дело. Една от причините според тях е, че за подобно деяние не може да бъде търсена наказателна отговорност по условията на Наказателния кодекс, тъй като в него няма необходимия текст, а отговорността е само административна.

Може би това е и причината бизнесът с кръв да процъфтява. Според специалистите и друг фактор, който е оказал влияние, е отпадането на наборната военна служба. По данни на кръвните центрове и на плевенската, и на ловешката болници, от 2007 г., когато това става факт, броят на доброволните кръводарители е намалял значително.

"От началото на прехода, когато България навлезе в условия на пазарна икономика, онова кръводаряване, познато от годините на социализма, вече го няма. В ония времена имахме съвместен план с БЧК за кръводарителски акции и тогава доброволните кръводарители бяха около 7 500", спомня си д-р Ивелина Иванова от ловешката болница. Днес хората даряват кръв, най-вече за да помогнат на роднини, които са постъпили в болница. Някои се сещат за това добро дело и около Коледа. Голяма част от редовните кръводарители пък вече са навършили 60 години и нямат право повече да даряват кръв. По показател кръводаряване община Плевен е една от най-слабо активните. Малките селища били по-добре представени на хиляда души от населението.


Материалът е от архива на BG Север