Преди зрелищната акция. Кой е, какво е, защо е...
В знак на протест, срещу последното събитие, публикуваме в блога си, интервюто, което даде за вестника ни.

Брой 44

13 - 19 ноември 2009 г.



 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...Игор Марковски



На изложба на Никола Николов в новата арт-зала "Ростов" се срещнахме с ценителя на изобразително изкуство, журналист и общественик Игор Марковски. Неизчерпаеми са темите, по които може да се разговаря с внука на Венко Марковски. По малко от всичките си най-интересни моменти в професионален и личен план той сподели за читателите на "BG Север".



Преди бях огън, сега съм въгленче



Игор Марковски е роден на 25 май 1963 г. в Скопие, Югославия. Син е на писателя Миле Марковски. Завършил е 7-а гимназия в София през 1980 г., а през 1984 г. ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" при проф. Сашо Стоянов. Завършил е и Университета за национално и световно стопанство (УНСС), висшата школа по мениджмънт и администрация - специалност "Специалист по икономика на масмедиите" през 1998 г. Бил е актьор в търговишкия театър и в театър "Сълза и смях" в София. Участвал е в игралните филми "Деца играят вън", "Войната на таралежите", "Златната река", "Ева от третия етаж" и др.

След 1990 г. е журналист на свободна практика. Бил е радиоводещ в радио "Витоша" (VOA-Europe) от 1992 до 1999 г. Един от основателите и редактор на вестник "Хайлайф". Тв-водещ на "Всяка неделя" по БНТ (на два пъти) и "Шах и мат" по ББТ. (2004 - 2006). Съсобственик на аукционната къща "Аполон и Меркурий". Автор на публикации в периодичния печат за редица изложби за времето 1991 - 1995 г. Известно време е директор "Връзки с обществеността" на футболен клуб ЦСКА. Като пресаташе на ЦСКА прави революция. Именно по негово време клубът открива своя интернет сайт. Със съдействието на Марковски започва и издаването на сп. "ЦСКА". Брат на Вени Марковски. Дядо му е Венко Марковски - противоречивият академик, създал "македонската азбука", хвърлен по-късно от Тито в концлагера "Голи оток".

Женен, с две деца.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Г-н Марковски, имате ли картини от плевенски автори?

- Кои са ви плевенските автори? Това е важно. Ако говорим за колекция - имам сто на сто - Дило Дилов, Никола Николов, Светлин Русев, зависи откъде го смятате, Петър Мичев. Еми, май имам. Имам и от по-младите - една малка работа на Хинков. Харесва ми Иво Петров с новите си неща, той е млад автор. Кои други са плевенски автори. Примерно Сидония Атанасова - 100 г. от рождението й чествате тук - от нея имам много хубави графики. Кажете други плевенчани и ще се сетя още. Но те са за сбирката. Колекционира човек, който има 7 - 8 хиляди работи.

- А в България има ли истински колекционери?

- Да има, двама - трима са. Васил Божков, Боян Радев, Светлин Русев. Колекционерът преследва нещо и казва: аз това трябва да го имам. Познавам колекционери не само на произведения на изкуството. Отварям скоби - колекционерите на жени не са интересни. Но например един Спас Русев е много интересен колекционер - той събира модерно изкуство. Сега е събрал от първата възможна книжка на Норман Мейлър до последната - всичко, което е с автограф отгоре. Тя е впечатляваща сбирка. И това е колекционерство. Не казвам, че колекционерите на марки не са, но това е съвсем друго.

- Как се определя коя картина е ценна? Винаги ли най-скъпото е най-доброто?

- Не, картината е спомен, изживяване, любов. Ще дам за пример нещо дребно, елементарно: открих в Париж през 1990 г. един лист А3 формат, с нарисувани само едни ръце. Етюдна работа с молив, подписана, много ранна - от 1934 - 1935 г. на Васил Стоилов. Как е попаднала в Париж не знам. С големи мъки се преборих и я купих за 90 франка. По тогавашния курс това бяха около 270 лв., което е нищо. Това не е ценна картина, но е хубава. Ценна не значи скъпа. Лошото за българските автори е, че те са оковани в безвремието, в което са живели. Сега живеят във време, но не могат да рисуват безвремие, това е лошото. Тогава в безвремието са рисували, нещо е изригвало вътре в тях. И понеже не може да иде да каже като в приказката "Цар Мидас има магарешки уши", той рисува. Същото е и при писателите, които също изчезнаха от небосклона - между редовете са писали, в стиховете са казвали това, което не са могли да кажат в живота.

- Вие коя тайна вечеря предпочитате?

- Нямам тайни вечери. Ако говорите за "Тайната вечеря", на която Тато е изобразен като Исус Христос, ще ви кажа, че има и още една. Можете да я видите на ул. "Цар Освободител Руски" 12 в ресторанта "Его" на Спас Русев. Нарисувана е от един световно неизвестен китайски автор. Не знам стойността на картината, но е много висока. Тази "Тайна вечеря" е с Карл Маркс начело и всички възможни лидери, които можете да се сетите - Ленин, Сталин, Горбачов. Тази, за която вие говорите и за която много се шумя, за съжаление не знам кой я е рисувал, но за сметка на това имам нещо много интересно, което пазя около тази случка и това е едно писмо до Тодор Живков, което не е ясно от кого е подписано, защото е заличен подписът. В него се казва, че авторът трябва да бъде изваден от списъка с предложения за награди за 24 май моменталически, но не казват кой е той. Тази картина е много интересна.

- С какво?

- Ще забележите, че тя е рисувана 80-те години, но много от хората на нея са състарени умишлено. Луканов е с бяла коса, той побеля деветдесет и някоя година. Не само той и другите. Много показателна творба според мен и изключително силна. Не знам къде е, в кого е. писмото имам като копие. Но това е артфакт - този художник е рисувал някъде, той е рисувал в ателието си, което е на 19 етаж, а картината "Тайна вечеря" е рисувана на лампа в мазето. И той бива предаден. И край. Вие знаете, че има много неща, които ги нямаше едно време - като банана, луканката, тоблерона, но показателно е и друго - бай Тошо е нарисуван като народен човек - с хляб, сол и чесън. Има един прозорец, на който се виждат четирите сезона - страшни детайли. Художникът е бил много голям естет и със страшна ирония е нарисувал всичко това. Това, което съм чел за него е, че той е бил портретист и е рисувал портретите на тогавашното политбюро, може би така е живял. Но вие не сте виждали картината отзад - а аз съм я виждал.

- Какво има отзад?

- Нещо, което е много интересно, но няма как да го докажа. Аз винаги гледам картините отзад - дали има паяжини например. Та като застанах зад нея да я видя, забелязах, че е леко надупчена. Платното също може да се разнищи. Но видях, че има дупчици и лекичко я повдигнах на светлина. Направи ми нещо изключително силно впечатление. Собственикът на сегашната картина би трябвало да знае това нещо - ще се побърка като го види.

- Дупките са под някаква форма?

- Има нещо, да, пише нещо, но няма да ви кажа какво. Пише име и това е достатъчно. Това е "Тайната вечеря" - има много тайни символи на нея. Защо се връщаме на нея? Аз не ходя на тайни вечери, аз съм домошар. Не пия и не пуша.

- Единственият ви порок е хазартът? Или той компенсира липсата на други?

- А не. Хазарт е в България хазарт. Но ако ние двамата с вас играем карти на масата, това не е хазарт, нали?

- Хазарт е когато се залагат пари...

- С приятели всяка седмица се събираме в един много известен столичен адвокат. Той дори отиде в Холандия, защото синът му учи там, и донесе цяла маса за покер, карти, чипове. Ние се събираме и играем за кеф, но всеки от нас дава по 20 лв. Сигурно жена му готви за 500 лв. за тая вечер, пушат се пури не знам колко скъпи, и се играе със страшна злоба и стръв, защото срещу 20 лв. ти получаваш много жетони и ние много се кефим. Покерът е вид лов на масата, а не на полето с пушката. Гледаш да отстреляш някого, да му вземеш чипа. Хазартът е забавление. Не ми е интересно да залагам на машинки. Бил съм толкова често и дълго във Вегас. Нищо не е човек като отиде и види - голям кичозен град, с 15 хиляди българи, които работят там. Но тези, които играят, са много малко. Имам един приятел във Вегас, той се казва (имитира акцент, б. а.) Илия Илиев и говори така, защото просто вече живее от 30 години там. Но той е много готин - такъв особняк. Седи веднъж и ми казва: ти чувал ли си за Кехайов? Кой бе, питам аз, цирковият артист ли? Да, чувал съм. Хайде да ходим там, че правят един купон. И аз настръхнал: това е световно име в културата - Кехайови, но в България се питат: това фолкзвезди ли са? Щом не са, значи са аут.

- Вие сте много против чалгата, както и към риалити предавания, шоу програми...…

- Не ми харесват. Риалити шоуто е измислено от сърбите в Германия за първи път преди 15 г. Човек, ако пита чичо Гугъл, той ще му каже всичко, макар и с някои завойчета.

- Близнаците в зодията ви ли са причината да прескачате в различни занимания - актьорство, журналистика, събиране на произведения на изкуството?

- Аз завърших ВИТИЗ, когато бях на 20 години и след това завърших УНСС, когато вече бях дърт. Още тогава исках да завърша второ висше, но не ми разрешиха. Писах писмо до министерството, но, както ставаха нещата в онези времена, първо трябва да мине разпределението, три години и чак тогава. Нещата се завъртяха. Напуснах театър "Сълза и смях" заради… търся думата, за да не обидя драматурга Петър Маринков. Тъй като той съкращаваше артистите, ме предназначи в рекламата да работя, защото не му достигаха бройки. Аз отдавна знаех, че няма да се занимавам с актьорство, тъй като не можеш да си изкарваш така парите. В българския театър колко са артистите - 200 човека, другите живуркат, за съжаление. Защо гледате стари български филми и се кефите - защото няма нови, защото са глупави, тъпи и не стават.

- А журналистиката заради Кеворк Кеворкян ли напуснахте?

- С Кеворк поддържаме някакви отношения въпреки язвителните закачки в неговите книги спрямо скромната ми същност. Кево е като онази реклама за бира - на една ръка разстояние и звучи добре, но не повече. А журналистиката не ми е почнала с Кеворк, той ми беше пика на два пъти. Направил съм, каквото съм могъл. Направих едно хубаво предаване в ББТ "Шах и мат", но то беше на кабел за съжаление. Там поканих хора, които никога не бях канил и никога след това не са канили. Интересни българи, 4 - 5 попадения, които влязоха като гости и излязоха, след като минаха границите. Ако беше национална телевизия щеше да има невероятен отзвук. А сега какво показват по телевизията - дълбоко разочарование, за съжаление.

- Турски сериали...…

- Ми те са по-добри от българските вероятно, затова печелят. Кои български сериали гледате освен по "Нова телевизия" измъчен сериал, в който говорят изкуствено. Аз не съм критик и не искам да бъда. Скрил съм се, въгленче съм вече. Преди бях огън. Около мен има въгленчета приятели и така става жар, но не става огън. Ако трябва да се хвърли дърво - те дървата мокри, сурови, не става. Що да горим дървата, нека си живеят.

- Фамилията помагала ли ви е, или ви е пречила в определени моменти?

- Нито ми е помагала, нито ми е пречила. Интересното е, че всички опоненти на фамилията казват: е, той е левскар, заради фамилията, а пък другите твърдят точно обратното. Така че аз съм по средата, на ръба и това е добре.

- Всъщност Марковски е псевдоним, не е истинската ви фамилия.

- Това е псевдоним на дядо ми. Човекът, който измисля на дядо ми името, е Теодор Траянов - известен в българската литература, но често пренебрегван и като се падне на кандидатстудентски изпит се сещат, че има и такъв поет. Той измисля името на дядо ми - Вениамин Миланов Тошев става Венко Марковски и съответно добива гражданство.

- Как идвате в България?

- Първо дядо ми идва в България и остава тук, след като е бил 5 години в лагер подобен на Белене "Голи оток" - един остров в Адриатическо море. След бурен обществен натиск от целия свят най-после го освобождават и негов приятел доктор така прави, че му издава епикриза, според която трябва да с лекува само в Москва. За Москва се пътува през София. Той идва тук и тогава Тодор Живков, заедно с още хора, почти накарват дядо ми да остане тук, въпреки че той има предложение от тогавашния секретар на ОН да иде в Америка или в Канада - защото там е най-силната македонска диаспора. Дядо ми отказва. Остава в България. Ние идваме 4 години по-късно. Единствения противник, който казва, че не бива Венко Марковски да остава в България, е бил тогавашният министър на културата Иван Башев. Той е имал своите доводи вероятно. Ако ме питате дали се чувствам македонец или българин, ще ви кажа, че съм българин.

- Македонския въпрос не ви ли вълнува?

- Дядо ми ми каза преди да почине три неща, които се сбъднаха. Аз мога да ви кажа две от тях, защото едното е твърде лично. Но например каза, че Германия ще се обедини и България ще се обедини. Питам го - ние с кого ще се обединяваме, а той вика: "С Македония, то е ясно, ще видиш. Те не могат без нас. Те са измислени отвсякъде". Аз казах, че това няма как да стане. Ще видиш, защото коренът им е тук, в България, твърдеше дядо ми. Нищо, че се бият в гърдите и сега ще вдигат 40-метров паметник на Александър Македонски - глупости на търкалета. Така че аз съм си българин, македонците са измислени. Но като кажат: вие откъде сте? От Благоевград. А-а, македонец значи. Тракийците са от Пловдив, много интересно в Плевен какви са - власи? Затова харесвам изкуството - в него няма националности, езици. Езикът на изобразителното изкуство е боя. И бояджията е художник, защото когато ти боядисва хола, после ще му намериш сто кусури, но ако го направи перфектно, ще кажеш: е, много хубаво си го направил.

- Имате ли си друг "любим" клиент като Карбовски?

- С лицето Карбовски, това не му е истинското име, работехме във "Всяка неделя" и тогава ми правеше впечатление, че е способен да бъде унижаван от всички и преглъщаше това само и само да се хареса на висшестоящите. Ритан, плют, обругаван, явно такъв му е характерът. Да, има да ми дава едни пари, но търся изгоден случай като го видя някъде да му кажа да пие едно кафе с тях. Аз не съм за 600 - 700 лв., но явно той е, не ме интересува. Има и такива хора. Те правят пари от всичко, вечно не им достигат и искат още. И са готови на всичко тия, дето си продават гъза, без извинение.

- А тези, които имат много пари и не знаят как да ги изхарчат? Купуват ли се още картини според цвета на стените?

- Този период мина - беше 1994 - 1995 г., когато мутробарокът процъфтяваше. Имахме такива случаи, когато мутра или мутреса искаха нещо по- в жълто или по- в дървено, щото "масата ми е в дърво и искам нещо по-дървено да ми е на стената". Това мина. Някои се култивираха, други ги култивираха. Но българинът е такъв - жилав, закостенял, той обича само да пита: огледалце, огледалце, я ми кажи кой е най-хубав, или какво трябва да направя. Затова например има явлението социална мрежа "фейс бук". И аз съм вътре, там непрекъснато пиша само на български. "Сега в лицевата книга е време за образование" и пускам някое парче, клип, обяснявам коя е тази група, кое е парчето, кога е излязло, превод и образовам тъпаците, защото там са много и ги интересува чалгата. Та в лицевата книга всеки тегли късметче, всеки пита. Българинът вярва във врачки, българинът гледа съседа - я, какво пие? Бира. Що не пия и аз бира? И затова, като види хубава кола, отива и я издрасква с ключа - откъде накъде тоя ще има хубава кола, пък аз не. Ако мине хубава жена по улицата, се обръщат мъжете по нея, но ако мине влюбена двойка все ще се намери някой дъртак да каже: не се целувайте, бе! И се връщаш в соца. Защо да не се целуват? Ами ако минете през тревата в Плевен? Някой веднага ще каже: не мачкайте тревата, което за мен също е супер изненада. Свободата все още трябва да е вътре в нас, но не е.

- На кой футболен отбор сте фен?

- ЦСКА, иначе когато играят Левски и ЦСКА не ме интересува изобщо, не гледам мача.

Материалът е от архива на в-к BG север. 
 

истината за проекта на istinatazaproekta.bg

Когато разбрах, че шапкарите са Харестували Игор, направо паднах! Заклаха ме! Толкова време го познавам и изведнъж някакви копои взеха да ме убеждават, че той е престъпник. А бе, той поетът си го е казал много добре:
"Джафер, Джафер, ти си прост милиционер..."