България е на последно място сред страните от ЕС по даряване на органи




Веселина ИЛИЕВА

20 % от хората, които присъстват в списъците ни и чакат за трансплантация на органи, са нереални, оповести на пресконференция в Плевен д-р Теодора Джалева - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ). Тя поясни още, че проверка в регистрите на ЕСГРАОН е показала, че 160 от чакащите пациенти са вече починали, а 23-ма са с грешни ЕГН-та. "В списъка излязоха и пациенти, които чакат от 15 - 16 години, но ние нямаме никакви клинични данни какво се случва с тях през това време.

Обработваме данните и ще започнем да издирваме хората по списък, защото целта ни е да няма човек, който заради бюрократична грешка да бъде пропуснат", допълни още д-р Джалева. Тя и доц. Вилиан Платиканов - национален консултант по трансплантология, обявиха още, че България е на последно място сред страните от Европейския съюз по даряване на органи.

Причините за това според тях се коренят в слабостите на българското законодателство в тази посока. Сега у нас действа принципът на изразяване на несъгласие за донорство - тоест трябва пациентът да е изразил такова, ако иска неговите близки да не дарят органите му след смъртта му. Иначе се приема, че е съгласен. Законът за донорството гласи, че "роднините на изпадналия в мозъчна смърт човек трябва да се произнесат в разумно кратък срок". Това обаче е много разтегливо понятие и може би трябва да се конкретизира, смята д-р Джалева.

За да работи системата по-ефективно, до месец ИАТ ще е готова с изготвянето на сертификата на пациентите в кома. Със заповед на директорите им всички по-големи болници в страната ще имат по двама отговорни анестезиолози, които ще водят изпадналите в кома и ще предават информацията до централата на агенцията. Целта е цялата верига да се задвижи по-бързо и експедитивно, за да достигне нивото на световните модели.

Шефката на ИАТ сподели за първи път в Плевен идеята си и у нас, по подобие на американския модел, да се създаде мемориал, на който да бъдат изписани имената на донорите и рецепиентите като вид героизъм, заслужаващ възхищение. "В Щатите някакси не се преиграва толкова със Закона за защита на личните данни, когато става въпрос за донорство. Защото така с лични примери обществото се отваря, за да се види смисълът и човечността на цялата тази дейност", разказа д-р Джалева. Тя е присъствала и на помен в най-голямата католическа църква в САЩ между близки на донори и рецепиенти. "Бях свидетел на среща между майката на един загинал при катастрофа абитуриент, който става донор на сърце на 31-годишен мъж, на когото са оставали буквално часове живот. Тя плачеше и го прегръщаше, за да чуе как бие сърцето на сина й." Според Джалева, ако и у нас донорството получи подкрепата на църквата и се организират подобни помени, нещата ще потръгнат, ще променят мисленето на българина и ще има повече трансплантации, повече хора ще бъдат спасени.

В твърденията си тя бе подкрепена и от доц. Платиканов, за когото донорството до голяма степен е кауза и белег за отношенията на хората в обществото. "То е проява на две неща - обществен дух и благородство: от една страна един починал дарява живот на някой друг, който има необходимост, от друга страна - чрез живия остава и частица от починалия да живее", заяви още националният консултант по трансплантология и посочи плевенската университетска болница като един от най-добре работещите донорски центрове в страната.

На срещата на медиците от ИАТ с медиите присъства и плевенчанката Елеонора Асенова, чийто баща преди две години починал внезапно. Със съгласието й сърцето му е било дарено, за да бъде спасен 22-годишен младеж, на когото са оставали само три месеца живот.

"Адски трудно взех това решение, но с помощта на д-р Георги Димитров - координатор по трансплантациите към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в Плевен, мисля, че постъпих правилно. Въпреки че бях нападана от близки заради това, аз смятам, че ние, младите хора, сме бъдещето на България и трябва да мислим позитивно. Аз не искам някаква изгода, не търся печалба, просто така знам, че една частица от моя баща живее в друго тяло", сподели Асенова.
 

Материалът е от архива на BG север, молим при използване на части от него да се цитира източника.