29-годишният Калоян е потърпевш от редуцирането на бройките за асистенти

Поля ТОМОВА

МЕЧТА

Докторе, на преглед идвам...

С надежда изпрати ме

и на близки и роднини

в сърцата радост донеси им.

С поглед към небето

отправям моята молитва -

Мили Боже, помогни ми,

от количката вдигни ме.

С приятели добри,

ще се веселя до зори.

И по купони, дискотеки,

ще излизам аз със всеки.

Тези стихове са написани от 29-годишния Калоян Маринов. Младият мъж е инвалид от раждането си. Диагнозата му е детска церебрална парализа. Когато става на пет, родителите му го пращат в специалното училище в Котел. На 10 г. обаче са принудени да си го вземат, тъй като Калоян не се чувства добре там. Оттогава до днес за него се грижи майка му - Бисерка Маринова. Помага й съпругът й, майка й. Така Калоян не е лишаван от нищо и се чувства добре. Сега обаче майка му е лишена от възможността да се грижи за него по програмите за личен и социален асистент, които й осигуряват определена сума, както и трудов стаж. Причината - обемът на програмите е намален. В Плевенско има 24 547 човека с увреждания, от тях близо 5 хиляди са първа група с придружител. Бройките по програмите за асистенти обаче са по-малко от хиляда. "Подадох документи за асистент, но ми се обаждат по телефона и ми казват: госпожо, Калоян не е одобрен, защото бройките са 40, а той е 41-ви. Отидох и подадох документи и по другата програма. Там обаче ми казват, че трябва да бъда асистент не само на Калоян, но и на още един човек. Това е трудно за Калоян, защото обикновено трябва да изляза сутрин, за да обслужа другия човек. И докато се върна, особено през зимата, Калоян седи в студа и чака да се прибера, да го нахраня, да му направя тоалета и да започнем да работим", разказва Бисерка Маринова. Преди една година тя е била асистент на Калоян и на друг човек с увреждания, но това е било огромно изпитание за семейството, тъй като действително момчето не може само да направи нищо, дори да се облече и да стигне до инвалидната си количка. Затова майка му иска да е асистент само на него, дори ако трябва и на четири часа. Друга пречка пред тази молба на Бисерка обаче се явява фактът, че съпругът й си е намерил работа. За около 300 лв. Което за държавата обаче е достатъчно, за да не може майката да бъде наета по социалните програми. На семейството е предложен и друг, също абсурден за тях вариант - за Калоян да се грижи друг човек, нает вече по програмите. Момчето обаче се чувства неудобно, когато собствената му майка му прави тоалета, камо ли да дойде чужд човек. Защо не питат самия инвалид, той да каже кой да му бъде асистент, нека самият инвалид си каже мнението, категорчна е Бисерка. Тя ще подаде документи за кандидатстване и през януари, когато се надява да бъде одобрена. За да се грижи за сина си и да получава това, което държавата ни дължи на тези хора и техните близки - поне малкото пари и възможността някой ден тази жена да може да се пенсионира. Междувременно Калоян продължава да пише стихове. За да изрази душата и мечтите си.

 
От архива на BG север

Екипът на вестник "BG Север" търси издател или генерален спонсор! За контакти: bg_sever@abv.bg; 0887 200 910 - Иван Дачев