Вече 5 години майка търси дъщеря си

 

От 2005 г. Катя Иванова се води в регистрите безследно изчезнала

 

Ралица ПЕТРОВА

На 6 май 2010 г. ще се навършат 5 години, откакто една майка за последен път вижда дъщеря си. И от тогава я търси. Нявсякъде. С всички възможни средства. Полиция, медии, интернет сайтове са буквално "задръстени" с информация и снимков материал на изчезналата през 2005 г. 27-годишна Катя Иванова. Но от нея няма и следа. Никаква. Името й засега остава в полицейските архиви с щампа: безследно изчезнала.

Това е нашата одисея, нашето ходене по мъките, нашето безсилие, започва разказа си майката Евгения Иванова. На 6 май семейство Иванови се събира на семеен празник в с. Градище. Там майката и бащата имат къща, малката дъщеря - Катя, живее в Плевен в наследствен апартамент, а голямата - Даниела, тогава в Стара Загора. На 7 май дъщерите си тръгват. Решават да хванат един влак - на гр. Левски Даниела трябва да слезе, за да се прехвърли на железницата за Стара Загора, а Катя да продължи за Плевен. Там се разделят. И от тогава от Катя няма и следа. Че нещо се е случило Евгения предчувства, когато Катя не си отива на Градище на 24 май, каквато е уговорката им, защото имат събор. Телефонът й непрекъснато се включва на гласова поща. На 25 май сутринта семейство Иванови вече са в полицията. В последствие Евгения и съпругът й разбират от съседи на Катя в Плевен, че са я видели за последно на 8 и 9 май. В пощенската й кутия е открит плик за писмо от Балчик с 60 лв. вътре. Почеркът е на Катя. Прозорците на апартамента са отворени, не е взела дрехи, на масата до празната чаша с кафе е счупеният й телефон. Сякаш е излязла за малко.

Евгения няма обяснение за случилото се. Никакво. "Ние сме едно обикновено, леко консервативно семейство. Дъщеря ми е интелигентно, добре възпитано момиче, обожава да рисува и харесва нещата, които харесват и всички деца - да слуша музика, да си играе с домашното коте, да излиза с приятели. Следваше биология, беше си взела всичките изпити, дописваше дипломната си работа. Бяхме й предоставили жилище и очаквахме да си намери добра работа (тогава работеше към една софийска фирма за проучвания) и добро момче, с което да си помагат взаимно и да вървят заедно напред, да имат деца... И изведнъж просто изчезна, без следа", разказва изпълнена с болка Евгения.

Семейството на Катя прави всичко възможно, за да помогне на разследването. Предоставя всяка информация, дори и най-незначителната на полицейските служители, "на които им беше дошло до гуша от постоянните ни обаждания и от затрупалите ги молби, адресирани от нас до всяка инстанция, за която имахме и най-малка надежда, че може да помогне. Молбите пък по служебен път се връщаха обратно при тях".

Майката дори твърди, че през цялото време дознателите им казвали да не правят нищо на своя глава, за да не пречат на разследването. Въпреки това Евгения, съпругът й и голямата й дъщеря започват собствено издирване и правят неща, които според тях дознателите е трябвало да направят, а са се бавили с месеци.

Обикаляхме Плевен и околностите, разпитвахме познати, нейни приятели, съученички, говорихме с преподавателите й от Софийски университет, обяснява майката. Евгения и съпругът й обикалят от град на град да показват снимка на изчезналата си дъщеря. Кметове им пращат обратни писма, че са разлепили навсякъде снимки на Катя. "Искам да благодаря на хората, работещи в БДЖ и в сферата на автобусните превози, никъде не ми беше отказано да залепя плаката, но този плакат ми показа българите в една доста неблагоприятна светлина. Наистина, обаждаха се хора, които искаха да помогнат, които мислеха че са я видели, но имаше и разговори, в които се опитваха да ни изнудват, както и откровени подигравки", продължава разказа си майката.

Момичето е пуснато за издирване и чрез Интерпол.

"В началото полицаите не приеха страховете ни насериозно. - постоянно ни задаваха въпроси, караме ли се вкъщи, имала ли е приятел, да не би да се е оженила или избягала от вкъщи.... Но тя беше самостоятелна, интелигентна, образована млада жена, дори малко консервативно възпитана. Почти всяка седмица ходехме в управлението и ни се задаваха все едни и същи въпроси и не се правеше нищо. Това беше и етапа в който ни заявиха, че не е желателно да се разпространява информация по случая, както и да се публикува снимката й, щели да се появят много фалшиви следи, които да пречат на разследването. Ако бяхте на наше място и са ви заявили, че вие ще попречите на издирването, с желанието си да помогнете, бихте ли го направили", през сълзи споделя майката.

И продължава: "Писахме писма до всички властимащи, до всички инстанции, за които се сетихме, до тогавашния министър председател, до президента, до Народното събрание... Като последица от поредицата изпратени от нас писма, които се препращаха до СДВР - Плевен, другата ми дъщеря получи призовка да даде показания. До тези момент се оказа, че полицаите не са разпитали нито нашите съседи, нито са взели информация от М-тел и АБВ, нито са се поинтересували от работата, която Катя си бе намерила в Плевен - в едно предприятие, което бе напуснала, защото не бяха й плащали, но й бяха задържали трудовата и здравноосигурителната книжка. Казаха ни, че не са получили разрешение от съдията за разсекретяване на личните данни. Наехме един адвокат и проверихме всички жалби, подадени в Районния и Окръжния съд в Плевен, но се оказа, че такава жалба не е постъпвала, след което дознателите обясниха, че вероятно тя още чака за подпис от техния началник - след 6 месеца. Уведомиха ни, че в МВР нямали електронни пощи и полицаите не били длъжни да използват личните си имейли, за да получават информация по случая. Подадохме жалба до началника на СДВР, след което започна да се работи - дойдоха в дома ни, разпитаха съседите и взеха проби за ДНК, получихме и писмо с направеното от управлението до този момент - всичко в това писмо носеше дата след 7.11. 2005 г. Не искам да обвинявам българските полицаи, вероятно те имат изграден стереотип на работа, но с това неоснователно забавяне стана по-трудно дъщеря ми да бъде открита", е мнението на Евгения.

Тогава поискала да се видят имената на всички напуснали страната млади жени в периода 8 - 18 май 2005 г., като да бъде проверено кои от тях са се върнали в България и кои не, но й обяснили, че това не може да бъде направено. В опитите си да направи всичко възможно да открие дъщеря си Евгения поискала да бъде публикувана информация за случая и снимка на Катя в местната и националната преса. Тогава разбрала, че всеки вестник ако се интересува, може да вземе информацията от бюлетина на МВР, но полицията не би могла да изисква публикуването на такъв тип материали.

В отчаянието си Евгения е посетила и всевъзможни врачки. Имало е случаи, при които е била и жертва на опити за изнудване и мошеничества.

В първия работен ден на януари 2010 г. семейство Иванови осъмва в Плевен. Майката и бащата на Катя отново отиват в полицията, за да напишат молба издирването на дъщеря им Катя да не приключва. Чрез прокуратурата завеждат дело срещу неизвестен извършител (както е по закон), но няколко месеца след това вече им е съобщено, че то е прекратено поради липса на доказателства.

"Нека, ако някой знае нещо, да се свърже с мен. Какво още мога да направя, за да открия дъщеря си", пита Евгения Иванова.

статията е от вестник BG север


Екипът на вестник "BG Север" търси издател или генерален спонсор! За контакти: bg_sever@abv.bg; 0887 200 910 - Иван Дачев

Това е истински кошмар! Неизвестността...
И най лошото да е, ако го знаеш, ще го приемеш, ще се отърсиш, но да нямаш прадстава... ужас е... безкраен...
Дано намери истината тази майка и покой!

Kak da se svarjem s gospoja Evgenia Ivanova?...Moje li da prtedostavite e-mail?

Божичко! Това е истински кошмар! Напомня на историята с изчезването на 7 годишното момченце. Как му беше името? Мисля, че баща му още го търси, нищо че са минали години! Където и да е това момиче, дано да е жива и здрава! Въпреки, че 5 години са много време... :-( Дори и да беше отвлечена или изведена насила от страната все щеше да се разбере. Просто не знам какво да кажа! Господ да дава сили на семейството й и дано научат нещо защото тази неизвестност е ужасна! Ден след ден да подскачаш всеки път когато звънне телефона или се звъни на вратата, ден след ден да се събуждаш с надежда... и отново и отново да чуваш едно и също. Никой не я е виждал, никой не знае нищо! Не мога дори да си го представя! Това е най-големият ужас за едно семейство. :-((

е e-mail-а на сестра й; в мрежата има още публикации за Катя. Дано някой успее да помогне!