Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2018 17:46 - Най-оспорваната Божия заповед
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2438 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 06.08.2018 17:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Веднага искам да кажа, че в Десетте Божи заповеди оспорваните не са една и две. Например втората заповед, кято се отнася за идолопоклонството, в Католическия катехизис е премахната.  /Прочетете написаното в предната ми статия за Втората заповед и ще разберете какво казва Бог в Словото Си по този повод. Ще ви се изясни и ЗАЩО е премахната./

Премахвайки Втората, за да станат пак десет заповедите, Католическата църква разделя Десетата заповед на две. Това е втората промяна в заповедите.

Най-оспорвана обаче е Четвъртата заповед, която в Катехизиса е трета. Тя касае почивния ден – деня, посветен на специално поклонение и богослужение /с други думи деня, в който ходим на църква/.

Съществува парадоксален спор между Библията и световното християнство. Докато Библията говори определено за един свят ден, християнският свят с малки изключения почита друг ден. Защо е това противоречие?

Но нека започнем отначало. В първата глава на Св. Писание е представен великият факт на сътворението. Според Библията нашата земя е създадена и устроена за 6 творчески дни. Във втора глава четем за края на Божието творческо дело, ознаменувано с учредяването на един почивен ден - Бит.2:1-3

Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които бе създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които бе създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела....”

Този откъс говори за седмия ден. Подчертани са 3 момента:

1. Бог Си е починал в седмия ден, т.е.прекратил дейността Си, престанал да твори. Почивката не е наложена поради умора, защото Бог не се уморява, а за да бъде учреден почивен ден за бъдещото човечество.

2. Бог благослови седмия ден, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.

3. Бог освети седмия ден. Съгласно библейската терминология освещаването на нещо означава то да бъде отделено за по-специални цели. Седмият ден е отделен от останалите и предназначен за духовните нужди на човека, за поклонение и религиозна служба, за среща с Бога, изобщо за святи цели.

Тук в този текст не е посочено името на седмия ден. В Библията седмичните дни нямат имена. Евреите са назовавали дните по следния начин: първи ден на седмицата, втори ден на седмицата и т.н. Шестият ден е наречен приготвителен ден” и седмият – “шабат”, което значи “почивка”. За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмият ден - по време на събитията, описани в Изх.16:4,5,14-31

“Тогава Господ рече на Мойсея: Ето ще ви наваля хляб от небето и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам ще ходят ли по закона Ми или не. А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти колкото събират всеки ден...

И като се изпари падналата роса, ето по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята. Като го видяха израиляните казаха си един на друг: Що е това? Защото не знаеха що беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. Ето що заповядва Господ: Съберете от него всеки толкова колкото му трябва да яде... И израиляните сториха така и събраха кой много, кой малко и когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг.

...Мойсей още им рече: Никой да не оставя от него да утринта. При все това те не послушаха Мойсея и някои оставиха от него до утринта, но червяса и се усмърдя... А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна..., всички началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсея. А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господу; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите и турете настрана каквото остане да ви стои за утре. И тъй туриха го настрана до утрото, както заповяда Мойсей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу, днес няма да го намерите на полето. Шест дена ще го събирате, но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден но не намериха. Тогава Господ рече на Мойсея: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? Вижте понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни... И тъй людете си отпочиваха на седмия ден. А Израилевият дом нарече тая храна Манна...”

Извеждайки Своя народ от египетско робство, Бог имаше грандиозен възпитателен план. Пътешествието им в пустинята трая 40 години и Бог промисли специален начин за изхранване на този голям народ. В нашия текст се говори за снабдяването им с небесна храна, наречена “манна”. Евреите познаваха съботната институция, но при тежките робски условия в Египет, тя беше занемарена. Бог желаеше да възстанови съблюдаването на почивния ден. Даването на манна беше подходящо средство за това. В ст. 4 и 5 Бог заяви, че те трябва да бъдат послушни на Неговия закон за почивния ден и им даде необходимите инструкции. Снабдяването с манна бе съпроводено с редица чудеса, които трябваше да ги убедят в светостта на съботата. Всеки събираше свободно, но измерването показа, че е събрал точно необходимите порции за семейството си. Всеки ден имаше манна на полето, в събота обаче тя липсваше. Манна оставена за следващия ден се разваляше, но оставена от петък за събота се запазваше. Двойното количество манна, събрано от народа в шестия ден съгласно Божията заповед, предаваше важен урок - те трябваше да си приготвят храна за събота още от петък. Съботата бе свят ден и те трябваше да си почиват в него. Феноменът с манната може да бъде обяснен само като чудо. Твърдението на някои модерни тълкуватели, че манната била секрет от различни растителни въшки, хранещи се от тамарисковите дървета в Синайската пустиня е съвсем нелепо. Тамарисковата манна се намира на Синай само през юни и юли, и количеството й е изключително малко за да се изхранва цял народ. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години и секна веднага щом народът влезе в обещаната земя (Ис.Нав.5:12).

Следващият текст, който ще разгледаме е Изх.20:8-11 “Помни съботния ден за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден който е събота на Господа твоя Бог да не вършиш никаква работа...

Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”

Това е съботната заповед, включена като четвърта в Божия морален Закон. Декалогът бе тържествено провъзгласен на Синай около 50 дни след изхода на евреите от Египет.

Четвъртата Божия заповед започва с категоричния императив “Помни съботния ден за да го освещаваш”.  Фактът, че съботата е включена в Божия морален кодекс показва, че тя има морален характер а не церемониален. /За церемониалния закон можете да прочетете в предната ми статия. В Новозаветно време той е отпаднал/. Тези думи бяха изговорени от Всемогъщия със страшно величие и слава, и издълбани от Него на каменни плочи. На тях е оригиналният текст на съботната заповед и е дадено и основанието за нея, а именно: Божието творческо дело при създаването на нашия свят. Съботната институция е мемориален акт на сътворението. Хората издигат паметник на онзи, който е извършил някакво голямо дело, за да се помни от поколенията. Най-великото дело извършено някога е сътворението на света. В чест на сътворението Бог е издигнал един морален паметник - съботната институция. В Бит.2:1-3 все още не знаехме кой е този седми ден, защото не е посочено името му. Сега вече свързвайки двата текста, Бит.2:3 и Изх.20:11 установяваме, че седмият ден е съботата. В Св. Писание денят след съботата, т.е. неделята, е наречен първи ден на седмицата.

Оразмеряването на времето в седмици е нещо уникално. Докато всички останали временни единици - денят, месецът и годината - имат астрономическа обосновка, то седмицата има чисто библейски произход, без астрономическо основание. Съществуването на седмицата и съботата е мощно доказателство за сътворението на света от един Създател. Седмицата и съботата ни връщат по най-кратък път към великия факт на сътворението. Съгласно мотивировката на четвъртата заповед, съботата е напомняне и признаване, че светът не е резултат на вечно саморазвитие и еволюция на материята, а е създаден от Бога в едно далечно начало. Самата Библия започва с тържествените думи:

В начало Бог създаде небето и земята” (Бит.1:1)



Тагове:   Бог,   неделя,   събота,   заповеди,   Десет,


Гласувай:
3



1. krumbelosvet - Ако
07.08.2018 07:31
Ако оставим ОСПОРИМОТО, безспорно е ОТРИЧАНЕТО НА ИСУС като син Божи, т. е. - отричане на самото Християнство. Това е тезата на Юдаизма, голата теза.
цитирай
2. vandela007 - Заповедите,
07.08.2018 13:18
Дадени на Синай, са 10, а не 9.
Съботната институция е постановена в Едем, когато още не е имало евреи.
цитирай
3. krumbelosvet - Дали
18.08.2018 15:16
Дали в Едем е бил първият човек? Защото синът му, убиецът Каин, се жалва на Бога, че като го прогони от Едем, ВСЕКИ ЩЕ ИМА ПРАВО ДА ГО УБИЕ (ама кой всеки, нали НЯМА други?). Но Бог ПРИЕМА тоя аргумент (от Мойсеевите закони) и дава на убиеца "знака на Каин" като защита. Има такива работи в Тората, не че съм дребнав и злопаментен...
цитирай
4. vandela007 - Нали след Каин и Авел са са народили ...
20.09.2018 16:51
Нали след Каин и Авел са са народили други деца, те са живели на по няколкостотин години.
Тората не е Библията.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287617
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031