"BG Север" - брой 29 (29 юли 2011 г.)

МЕЧТИ И РЕАЛНОСТ

За силата на човешкия дух

Най-важните уроци от живота в лекцията на д-р Ранди Пауш, който вече не е между нас

Жени АСЕНОВА

Как да бъдем силни, успешни, можещи? Как да постигнем нашите най-съкровени цели? Толкова е лесно...

По мое мнение, основната причина за това, че малцина успяват всичко това, е простото пренебрежение. То е като заразна болест. Ако не се лекуваме навреме, то се разпространява из цялата ни система от навици и привички и в крайна сметка води до пълен срив един човешки живот, който е имал потенциала да бъде изпълнен с радост и просперитет.

Да не правим нещата, които знаем, че би трябвало да правим, ни кара да се чувстваме виновни, а вината води до ерозия на нашата самоувереност. С намаляването на самоувереността ни намалява и активността ни. А с намаляването на активността ни постиженията ни неминуемо се влошават. Това от своя страна води до отслабване на начина ни на мислене и отношението ни към света. А когато отношението ни се промени от положително към отрицателно, самоувереността ни се смалява още повече и кръгът става омагьосан.

Така че, моят съвет е когато сте изправени пред избора "лесно е да го направя" и "лесно е да не го направя", не пренебрегвайте основните, прости "лесни" неща!

Защото те имат потенциала да променят живота ви.

Бихте могли да бъдете 1% от хората, които взимат решението да постигнат всичките си цели!

Не "пренебрегвайте" да прочетете и следващите редове.

Публикуваната по-долу лекция е изнесена от д-р Ранди Пауш, който преподава компютърни науки в университета "Карнеги Мелън", щата Пенсилвания, където съществува една странна академична традиция. Нарича се "Последната лекция" и идеята й е какво бихте казали на студентите си, ако знаехте, че това е вашата последна лекция. Тя е изнесена в една от аулите на университета на 18 септември 2007 г. Само месец по-рано, след едногодишна борба с рак на панкреаса, лекарите му казват, че разсейките са прекалено много и му остават от три до шест месеца живот.

По това време Радни Пауш е на 46 години, женен за любовта на живота си, с три малки деца, най-голямото от които е само на 5 годинки, а най-малкото е още бебе.

Но този човек избира да не се предава. Да се бори и да изживее последните си дни по най-добрия възможен начин. И го прави.

Има толкова много ирония в това, че най-важните уроци от живота получаваме от един умиращ човек, който вече не е между нас.

Прилагам тази негова лекция за всеки, който има не само уши, но и сърце да я чуе. Защото думите на най-великите правят точно това - преминават през разума, но достигат до сърцето. До душите ни... И остават там следа. Завинаги...

Д-р Пауш напуска този свят на 25 юли 2008 година.

Авторитетното издание "Ню Йорк Таймс" го обяви за един от "най-влиятелните хора на планетата".

ЛЕКЦИЯТА

"Има една академична традиция, наречена "Последната лекция". Ако знаехте, хипотетично, че ще умрете и имате само една лекция, какво бихте казали на студентите си?

В моя случай това не е хипотетично. Боря се с рак на панкреаса и ракът се завърна дори и след операция, химиотерапия и облъчване, и докторите ми казаха, че повече няма какво да се направи и че ми остават само няколко месеца живот. Ракът се е разпространил и в черния ми дроб и има вече няколко тумора. Това не ми харесва! Имам три малки деца! Но не мога да направя нищо по въпроса за това, че ще умра. Продължавам с процедурите, но съм съвсем наясно как свършва този филм и не мога да контролирам какви карти ще ми се паднат при раздаването, а само как ще ги изиграя. Ако не ви изглеждам достатъчно съкрушен, съжалявам за разочарованието, но не желая да бъда обект на съжаление. Всъщност днешният ни разговор не се отнася за смъртта, а за живота и как да го живеем. В частност - за детските мечти и как да ги постигнем. Моите и вашите детски мечти.

Аз имах невероятно щастливо детство. И мечтаех. Винаги мечтаех... По онова време беше лесно да се мечтае. Когато си включиш телевизора и виждаш как хората стъпват на Луната - всичко е възможно! Никога не трябва да губим този дух! И така, какви бяха мечтите ми като дете? Да играя в националната лига по футбол. Това е една от детските ми мечти, които така и не постигнах. Но е важно да се знае, че дори да не постигнете мечтите си, въпреки това можете да научите много, докато се опитвате да го сторите. Имам един любим израз: "Опитът е това, което получавате, когато не получите това, което сте желали." Като дете играех футбол и имах страхотен треньор - Джим Греъм. Той беше от "старата школа". На тренировки не спираше да ме хока. "Не така! Направи го пак! Лигавиш се! Падни за лицеви опори!" И така два часа. Беше неуморим! След тренировката един от помощниците му ми каза: "Тренерът не ти прости, а?", а аз казах: "Така е." А той ми отвърна: "Това е за добро. Защото означава, че го е грижа." Когато не се справяте добре и никой не ви сочи с пръст, тогава са се отказали от вас. И това наистина е така. Ако някой ви вади душата цели два часа, той го прави само защото го е грижа да ви направи по-добър. И така, следващата ми мечта - магьосник в Уолт Дисни. Когато бях на 8 посетихме семейно Дисниленд в Калифорния. Там беше просто невероятно - люлките, шоуто, атракционите. И тогава си казах: "Леле, ще ми се да създавам такива неща като порасна!" И така, завърших колеж и се опитах да стана "магьосник" - това са хората, които създават магията, но получих едно чудесно писмо - отказ. И още едно такова след гимназията. Запазих ги през всичките тези години. Те са извор на вдъхновение! Но после се случи нещо немислимо. Работих здраво, станах младши преподавател и специализирах в какви ли не научни проучвания. Развих умение, което се оказа ценно за Дисни и имах шанса да отида там и да бъда част от "магьосническия" екип по работата върху "Пътешествие с летящото килимче на Аладин". Беше невероятно! Вярно, че ми отне 15 години и множество опити, но научих, че тухлените стени, които стоят на пътя ни, са там неслучайно. Те не са там, за да ни попречат да преминем, те са там, за да можем да покажем колко силно е желанието ни.

За да имате детски мечти, аз ви препоръчвам да имате добри родители. Аз извадих късмет. Имах страхотни родители. В семейството ми имаше една такава идея - да се забавляваш непрекъснато! Чувството на удоволствие и забавление не трябва никога да ви напуска! Баща ми - какъв невероятен човек! Воювал е през Втората световна война, бил е част от едно велико поколение. За съжаление, татко почина преди около година. И когато майка ми му подреждаше вещите, откри, че през войната той е бил удостоен с Бронзова звезда за храброст. За 50 години брак това не е било споменавано! Това е един истински урок по скромност, който получих от баща си тогава. Сега за майка ми... Майките са хората, които продължават да те обичат, дори когато ги скубеш за косата. И такава беше връзката ми с моята майка. А по отношение на скромността, майка ми винаги се е грижела да съм в добра форма. Когато учех за докторат, имах тежки изпити и се прибирах вкъщи, оплаквайки се от това колко трудни задачи са се паднали на изпита, тя ме потупваше по рамото с думите: "Знам как се чувстваш. Само помни, че на твоите години баща ти се е сражавал с немците във Втората световна война." И накрая дойде денят на дипломирането ми и аз бях толкова горд със себе си, а майка ми ме представяше пред хората с думите: "Това е синът ми. Той е доктор. Ама не от тези, които помагат на хората!"

Може би най-привлекателното нещо, което направиха моите родители, беше, че ми разрешиха да си изрисувам стаята.

Един ден им казах, че искам да рисувам по стените и те ми разрешиха. Имах си космически кораб, живеехме в ранчо, а аз исках асансьор, макар че не знам да водеше някъде. Но най-великото е, че те ми разрешиха да го направя. Защото вярваха, че за да изразя своите творчески заложби, е по-важно от девствеността на стените. Наистина е Божи дар да имаш такива родители! Те ме научиха, че хората са по-важни от предметите.

Когато пораснах си купих първата кола и бях толкова горд с този кабриолет. Веднъж в месеца взимам за уикенда племенниците ми Кристофър и Лора, за да могат сестра ми и зет ми да си починат малко. Правим си приключенски излети. И току-що съм се появил с новата си кола, а сестра ми обяснява на Крис и Лора: "Това е новата кола на чичо Ранди. Няма да я цапате!" и така нататък, а те се заливат от смях, защото зад нея аз съм отворил кутия кола и просто я изливам върху задната седалка. И тогава тя ме вижда и ме пита: "Какво правиш?!?", а аз й казах: "Това е предмет! Това е само един предмет!" И се радвам, че направих така, тъй като в края на уикенда на път за вкъщи малкият Крис, който тогава беше на 8 години, имаше настинка и повърна върху задната седалка. Не ме е грижа какви ценности влагате в притежаването на нещо новичко и лъскаво, защото това е нищо в сравнение с начина, по който се почувствах, че съм накарал едно 8-годишно момче да НЕ изпитва вина за това, че е било настинало.

Продължаваме натам. По-добре решете от рано дали сте Тигър или Йори (магарето от "Мечо Пух", Алън Милн). Тигрите са енергични, оптимистични, те са любопитни и ентусиазирани. И се забавляват! Никога, ама никога не подценявайте важността на това да се забавлявате! Аз скоро ще умра, но съм избрал да се забавлявам! Днес, утре и всеки Божи ден, който ми остава.

Ако искате да постигнете мечтите си, научете се как да работите добре с други хора. Един прост съвет, който е труден за изпълнение: просто казвайте истината!. Второ: когато грешите - извинете се! В Америка го правим доста лошо. Доброто извинение се състои в три части: "Съжалявам. Грешката беше моя. Как да поправя стореното?" Повечето хора пропускат третата част и по това може да познаете кога са искрени. И накрая, всички ние познаваме хора, които не харесваме, които са направили неща, които не одобряваме, но аз съм открил, че никой не е абсолютно зъл. Ако изчакате достатъчно време, те ще ви покажат добрата си страна. Не можете да ги накарате да го направят по бързия начин, но можете да сте търпеливи. Показвайте благодарността си! Когато бях млад преподавател, имаше около 15 младежи, които работеха с мен в изследователската лаборатория и аз ги заведох всичките в Дисниуърлд за цяла седмица на мои разноски. Един от колегите ми каза тогава: "Това сигурно ти е струвало цяло състояние! Как можа да го направиш?" А аз му казах, че тези деца работят ден и нощ в продължение на години, за да мога аз да имам най-добрата работа на света до края на живота си. Как да не го направя? Благодарността е много просто нещо. Но притежава огромна сила.

И накрая ще кажа, че според мен оплакването и хленченето не могат да решат който и да е проблем. Познавате Джаки Робинсън - първият чернокож играч във Висшата бейзболна лига. В договора му е имало условието да не се оплаква, когато хората на трибуните плюят по него! Няма значение дали сте Джаки Робинсън или сте някой като мен и ви остават няколко месеца живот, ваш е изборът да намерите време, енергия и усилия, за да се оплаквате или да играете играта по мъжки. Което ще ви бъде по-полезно в дългосрочен план.

Това е само част от серия мои лекции в университета "Карнеги Мелън" и е много важно да разберете защо произнесох тази реч. Тя не е само за това как да постигнете детските си мечти. Смисълът й е много по-широк. Тя е за това как да изживеете живота си. Защото, ако тръгнете в правилната посока, кармата ще се погрижи сама за себе си. Мечтите сами ще дойдат при вас. Ако живеете правилно, мечтите ви ще се сбъднат. Мисля, че е чудесно, че толкова много хора могат да се възползват от тази лекция, но истината е, че не съм я направил заради тези 400 души присъстващи в залата на университета. Написах тази лекция само заради трима души. И когато пораснат - те ще си я прочетат! Моите деца... Благодаря ви!"

Това, което прочетох, ме разтърси. Докосна най-тънките струни на душата ми, но и ме накара да се замисля дълбоко за смисъла на собствения ни живот.

Някой беше казал: "Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви - един ден със сигурност ще се окажете прави!"

Ако днес беше последният ден от живота ни, щяхме ли да направим това, което се каним да направим сега? Ако няколко дни поред отговорът е "Не", значи е време да променим нещо. Да си задаваме въпроси като този е едно от най-важните средства, които ни помагат да вземем големите решения в живота си. Защото всичко друго, всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целият страх от излагане или провал - тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да следваш сърцето си е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капанът на представата, че има какво да загубиш.

Времето ни е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно!

Не губете вяра! Убедена съм, че любовта към това, което правите, ще ви даде точната причина да продължите напред. Този подход никога няма да ви подведе.

Разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единственият начин да сте наистина доволни, е да правите нещо, което смятате за значимо.

А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили, продължавайте да търсите. Сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че търсете, докато го откриете. Не се отказвайте!