Детето има трудности в училище

 

17% от малчуганите в някаква степен не се справят в началния етап

 

"Детето има трудности в училище" - фраза, която голяма част от родителите чуват в един или друг момент от обучението на своите деца. Реакцията им е различна - едни обвиняват учителите, други - децата, трети обмислят какво може да се предприеме. Истината е, че от 10 до 17% от децата имат някаква форма на обучителни трудности в началния етап на обучение. Специфичните нарушения на способността за учене имат различни форми и проявления. Макар и те да са твърде различни, имат някои общи проявления. Ето няколко определения на различни специфични нарушения на способността за учене.

* Дислексия

Дислексията е комбинация от затруднения и способности. Затрудненията са свързани с четене, писане (дисграфия) и смятане (дискалкулия), със слабости в краткосрочната и работната памет, умението за ред, скоростта на обработка на информацията, визуалната и слуховата перцепция, моторните движения и говоримия език. Способностите често са свързани с творческо мислене, интуиция, много добри пространствени възприятия, умения за рисуване и артистични заложби.

* Диспраксия

Диспраксията е нарушена способност за концептуализиране, организиране и насочване на съзнателното движение. Децата изглеждат тромави и непохватни, трудно усвояват моторните движения, свързани с баланс и координация, както и финната моторика, свързана с работата с предмети. Писането за тях е трудно. Често имат нисък мускулен тонус (хипотония). Вербалната диспраксия е затруднено произнасяне на звуци, срички и думи, поради слаба координация между езика, устните и челюстта.

* Хиперактивност и дефицит на вниманието

Това състояние се свързва с импулсивност, хиперактивност и невнимателност и често пречи на децата да се социализират добре. Според някои автори от 3 до 7% от децата в предучилищна възраст са засегнати от някаква форма в хиперактивния спектър. Важно е да се отбележи, че хиперактивността с дефицит на внимание не се дължи на лошо възпитание, а е резултат от комбинация от фактори. Те включват промени в тези части от мозъка, които контролират импулсите и концентрацията, генетични и фактори на средата. Много известни спортисти, писатели и музиканти споделят, че дължат успехите си на неизчерпимата енергия, креативност и различен поглед, които са получили от своята хиперактивност и дефицит на внимание. Достатъчно е да споменем само името на Майкъл Фелпс.

* Синдром на Аспергер, наричан още високофункционален аутизъм

Децата могат да се фокусират твърде много върху някаква специфична тема и дори да развият обсесивни ритуали. Понякога са свръхчувствителни към звуци, вкусове, миризми или светлина.

В същото време тези деца са много внимателни към детайлите и могат да бъдат стриктни и точни.

* Визуално-перциптивен синдром на Майерс-Ирлен

Синдромът причинява различен начин на преработване на визуалната информация от мозъка. Обикновено децата с подобен синдром имат проблем да възприемат текст напечатан върху бяла хартия или от екрана на монитора.

За да може едно дете със специфични нарушения на способността за учене да се справя в училище, има няколко необходими предпоставки.

- Ранна диагностика

Диагностиката на специфичните нарушения може да стане още преди детето да е постъпило в училище, но също така е възможно това да се случи и след постъпването. Изключително важно е да се направи вярна оценка, а не детето да се обвинява в мързел и нежелание да учи. Най-добре е диагностиката да се извърши от мултидисциплинарен екип (Дислексията да речем се диагностицира от логопед. Но тъй като има и неврологичен елемент ще е необходима и оценката на невролог. Психологът пък ще оцени как дислексичното състояние се отразява върху оценката на детето към себе си и оценката, която то дава на средата и т. н.).

- Координирани усилия на всички специалисти, които работят с детето. Ако диагностиката е точна, е необходимо да се изготви индивидуален проект за детето. В него се съгласуват усилията на всички специалисти, които имат отношение към работата с детето, родители, близки и самото дете. Специфичните нарушения на способността за учене обикновено имат по-общ характер и засягат функционирането на детето не само в училище, но и в къщи, на улицата, на площадката за игра.

- Политика на приобщаване

Идеята е да се променят елементи на средата, така че тя да стане подходяща за детето, а не обратното. (вж. "Интеграция или приобщаване").

Децата, които в училище са имали специфични нарушения на способността за учене, но са били подкрепени и насърчени да развиват своите способности, са се отплатили на своите общности по-късно, като са станали известни учени, политици, музиканти и спортисти.

Следващия списък е показателен.

 

Известни хора с дислексия

Артисти

Фред Астер, Хари Белафонте, Енрико Карузо, Шер, Том Круз, Упи Голдбърг, Джей Лено, Джон Ленън, Робин Уилямс, Стивън Спилбърг, Дъстин Хофман, Джак Никълсън, Силвестър Сталоун, Антъни Хопкинс, Орландо Блум.

Творци

Леонардо да Винчи, Пабло Пикасо, Уолт Дисни, Роден, Гюстав Флобер

Спортисти

Меджик Джонсън, Джаки Стюард, Карл Луис

Музиканти

Бетовен, Моцарт

Предприемачи

Ричард Брансън, Хенри Форд, Уилям Хюлет, Тед Търнър

Учени и изобретатели

Аликзандър Греъм Бел, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Галилео Галилей, Стивън Хокинг, Луи Пастьор

Писатели и поети

Уилям Бътлър Иeйтс, Агата Кристи, Ф. Скот Фицджералд, Ханс Кристиян Андерсен, Ричард Коен, Едгар Алан По, Жул Верн, Джон Ървинг, Робърт Шийър

Политици

Уинстън Чърчил, Удроу Уилсън, Нелсън Рокфелер, Джон Ф. Кенеди, Робърт Кенеди, Джордж Буш, Принц Чарлз, крал Густав, ген. Джордж Патън, Дуайт Айзенхауер.

 

 

Интеграция или приобщаване

 

Децата, които имат специфични затруднения в играта, научаването и участието (в България тези деца все още се наричат "деца със специални образователни потребности") могат да бъдат включени в цялостния социален живот, в това число и в образователната система по два начина: интеграция или приобщаване. Има редица важни разлики между тези два подхода, но най-важните, отнесени към образователната сфера, са показани в таблица 1 (по Стъбс, С. (2005) "Приобщаващо образование: когато ресурсите не достигат" ЦНЖ - София).

 

Накратко интеграцията има за цел да направи детето такова, че то да може да попадне в предварително определената му ниша в системата (на образование, на социална политика и пр.) С малко усилие може да се намести осмоъгълна фигура в кръгъл отвор. Но първо фигурата няма да "пасне" добре на отвора, т. е. може да изпадне при сътресения. И второ няма как да се използва уникалността на фигурата, защото по същия модел в кръгъл отвор може да се поставят квадратни, шестоъгълни, триъгълни и кръгли фигури.

Интеграцията в политически аспект е насочена към това изключенията да правят нещата, които мнозинството очаква/изиска от тях.

Приобщаването е различен процес. По отношение на децата приобщаването цели ВСИЧКИ деца да се чувстват добре - в училище, на площадката за игра, на сцената и пр. Приобщаването цели средата да стане динамична и готова за промяна според индивидуалните нужди на децата.

Ако при интеграцията натоварването и усилията са за сметка на детето, което трябва да се промени, при приобщаването усилията са за сметка на средата (учители, родители, възпитатели, училището като цяло).

Приобщаващото образование е насочено към индивидуалните ресурси на всяко дете. Така всички деца могат да обогатяват своите ресурси, като използват ресурсите на съучениците си. Разбира се това изисква и по различни от традиционните образователни техники и методики. Ето няколко от тях:

- интерактивни техники - работа по двойки, работа в малки групи, ролеви игри и симулации;

- организиране на пространството за улесняване на процеса на учене и взаимодействие - подреждане в кръг, обособяване на места за работа в малки групи.

Активно въвличане на детето - чрез ангажиране с решаване на проблеми, разглеждане на казуси, зачитане на детските възгледи.

- насърчаване на взаимопомощта, например по метода "връстници помагат на връстници".

Българското училище (като нормативни документи и поведение) все още се опитва да стане интегриращо. Много усилия и ресурси могат да се спестят, ако училището се ориентира към това да се промени в приобщаващо.

Всъщност, когато говорим за днешното българско училище е интересно да направим още едно сравнение. Това са два подхода, които няма да коментираме - всеки може да реши за себе си кой от тях предпочита (табл. 2).

Двата образователни подхода са традиционния подход и ориентирания към детето подход.

В материалите са използвани статии от сборника "Да учим по европейски" 2009, издаден от Българска асоциация на Чийвнинг степендиантите с подкрепата на Британското външно министерство.

 

Уважаеми читатели,

вашите въпроси може да задавате

на екипа на Семейно-консултативния център:

Димитър Грънчаров - координатор,

Валерия Симова - психолог,

на адрес: гр. Плевен, ул. “Панега” 28А, ет. 2,

тел. 803 474, e-mail: SKCPleven@yahoo.com

или на адреса и телефона на вестник "BG Север".

 
Материалът е от новия брой на BG Север.