ВЕСТНИК "BG СЕВЕР" www. bgsever. info :: За нежния пол и мъжките професии

*
Жените превземат мъжки територии Все по-малко са професиите, които остават само за т. нар. силен пол Поля ТОМОВА Все по-малко са професиите, които остават чисто мъжки. От години жените водят битка, за да се доказват и да превземат мъжките територии. Автомонтьорките отдавна не са само част от еротичните фантазии на силния пол, а реални жени, които обичат професията си и я вършат всеотдайно и по мъжки. Традиционната роля на жената като майка и домакиня остана безвъзвратно назад в годините. Коя е причината днес да има истинско нашествие на жени таксиметрови шофьори, ватманки, полицайки, военни? Дали само желанието да докажат, че не са слабия пол води нежните създания към професии, които изискват не само воля, но в много случаи и физическа сила? Едва ли. Преди всичко практиката показва, че жените не отстъпват на мъжете като качества, дори понякога ги превъзхождат и само вкоренените от векове предразсъдъци са лишавали света от умовете и волята на нежния пол. Десетки изследвания сочат, че психиката на жените издържа на по-големи натоварвания. Както и че нежният пол има по-големи възможности не само да приема предизвикателствата, но и да ги отстранява. Затова те се справят нерядко по-добре от мъжете. През последните години се оказва, че жените превземат и една типично мъжка сфера - строителството. За да попълнят семейния бюджет, дамите се хващат на работа в строителните обекти като общи работници, арматуристи, шпакловчици. Никой вече не се изненадва, когато се качи в такси и види жена зад волана. Въпреки всички недодялани вицове и слухове, измисляни и разказвани, разбира се, от мъже, за лошите жени-шофьорки. И ако това не е достатъчно, нека някой си направи труда да погледне кой го вози в тролея. Не без доза изненада ще установи, че жените-ватмани съвсем не са малко. За женското нашествие в полицията и армията са изписани доста страници. В Българската армия, въпреки наслоените мнения, само за миналата година са назначени близо 300 жени, а общият им брой към момента е над 3 хиляди. Над 50 процента от тях заявяват, че професията е техен личен избор. При 27 на сто водещо е желанието да се докажат наравно с мъжете, а при 20% изборът е заради предизвикателството да са жени в униформа. Едва на предпоследно и на последно място тези жени поставят доброто социално и финансово обезпечаване и социалния престиж на професията. Дамите в армията са навсякъде - офицери, лейтенанти, майори, кадрови войници. И съвсем недвусмислено опровергават твърденията, че жените войнички разбирали командата "Легни!" повратно и я изпълнявали по гръб. В полицията отдавна жените вървят наравно с мъжете. Можете да ги видите с униформа на улицата, или пък зад компютър в дирекцията, нерядко са първите, които се оказват на местопрестъплението като дознатели. Според непредубедената част от мъжкото съсловие жените се справят не по-зле от тях. Представителките на нежния пол имат изначална чувствителност и по-дълбока сетивност, която насочват изключително умело. В същото време жените владеят емоциите си по-добре и рядко си позволяват стресът да ги събори. Сред една от причините за женското нашествие в мъжките професии в България се сочи масовата емиграция, която изпрати за 20 години близо два милиона наши сънародници зад граница. В първите няколко години на прехода най-често навън излизаха мъжете, което освободи много работни места в чисто мъжките професии. Така постепенно жените се настаниха в тях и нямат никакво намерение скоро да ги освободят. Това, че дамите нахлуват в мъжките професии обаче съвсем не означава, че са освободени от своите традиционни задължения. Напротив, дори да са работили десет часа на строежа, или да са разследвали най-тежкото убийство, или пък да са въртели волана 12 часа, те трябва да приготвят вечерята, да обърнат внимание на децата си, да изперат, да почистят... и да изслушат воплите на съпруга си, който естествено се оплаква от живота, от шефа или от нещо друго. Една от сферите, в която все още жените не са получили дължимото им, е тази на политиката. Повечето българи смятат, че това е област, в която мъжете имат приоритетно място. Напоследък обаче действителността опровергава това твърдение, като показва, че малкото дами, попаднали на политическата сцена, се справят значително по-добре от колегите си. Жените не са овладели и пожарникарската професия. Въпреки способността им да гасят всякакви пожари - като се започне от справянето със семейния бюджет, та се стигне до овладяване на всички страсти у дома. И ако за някого този материал звучи войнствено-феминистки, нека се запознае с реални жени, които имат смятани доскоро мъжки професии. Което не ги е лишило нито от женственост, нито от чар. Невенка Петрова, таксиметров шофьор: Колежки ходят с бухалки, имало е нападения

Емилия КАРАБУЛЕВА Вече две години 38-годишната Невенка Петрова вози пътници в таксиметровата фирма "Светлина". Казва, че представители на силния пол не искали да пътуват с нея, проявявали недоверие към способностите й. Винаги носи спрей със себе си, времената са такива, но за неин късмет, все още не го е използвала. Някои от колежките й са били обиждани от клиенти, имало и нападения, затова са се снабдили с палки и бухалки. "Изобщо не съм мислила, че ще се захвана с таксито. Но дълги години бях в Гърция, след завръщането си не можех да намеря работа. Навсякъде ми отказваха, търсели по-млади кадри. Тогава бях на 36 години, имам добра квалификация, но явно половата и възрастовата дискриминация не са ни подминали", разказва Невенка. Тя има добро образование, владее гръцки, била е нещатен преводач към съда в Плевен. Първоначално била само клиент на "Светлина", после сама избрала да работи за фирмата. "Справям се. Колективът ни е страхотен, когато имам нужда от помощ, винаги я намирам. Харесва ми постоянно да съм с хора, да общувам", усмихва се Невенка. Със съпруга и с 9-годишната си дъщеря живеят в панелка в кв. "Дружба". Жената споделя, че нейната майка й помага, грижи се за детето, за да може тя да работи. Понякога Невенка върти кормилото по 14 часа в денонощие, че то парите все не достигат. От май до септември м. г. е карала все нощни смени, като тегли чертата след плащане на разходите, за семейството остава обидно малко. "В кризата оборотите намаляха наполовина, вече рядко се намират клиенти - само в пиковите часове и в дъждовно време", споделя таксиджийката. Според нея конкуренцията в техния бранш е много силна, трябва да се плащат данъци и осигуровки, а парите не достигат. "Най-обидно ми стана, когато по време на ремонта в центъра на града клиент ми нареди да премина оттам, че бързал. После дори не ми плати. Аз на жена парите си не давам", заявил нахалникът. Подобни случки не са рядкост и за колежките на Невенка. "Явно още ни е трудно да приемем жените с "мъжки" професии. Но всяко нещо с времето си. Важното е, че в таксито се чувствам добре, удовлетворена съм от работата си", казва в заключение Невенка. В. С., дознател: След първия си оглед не спах четири нощи Полина ТОНЕВА Дребна и слаба млада жена. Без грим, с лек гланц на устните, с дънки и яке. Изглежда на не повече от 17 години, а е на 24. И е дознател. Не желае да я снимам, нито пък иска да бъде цитирана с истинското си име. Сигурно си има основателни причини за това. Дознателят е този, който отива на местопрестъплението, търси улики, участва в разследването. След като завършва висшето си образование, Валя, както ще я наричам по-натътък, вече е решила какво ще работи. Иска да бъде дознател. "Това ми е желание още от 10-и клас. Завърших право, може би след време ще работя като адвокат или нещо друго, но това е много далеч в бъдещето. Сега ми харесва това, което правя, и не смятам скоро да изоставя професията си", разказва тя. Не е забравила как са я посрещнали колегите й. "В нечии очи прочетох известна доза скептицизъм, но повечето колеги ме приеха съвсем нормално. Още повече, че аз не съм изключение, имам и други колежки, повечето от тях са млади момичета", допълва Валя. Работата на дознателя е тежка дори за мъжете, какво остана за такова крехко на пръв поглед създание... Самата Валя признава, че не е очаквала какво ще се случи, когато за пръв път я извикали на оглед на местопроизшествие. "Беше през нощта, когато ми се обадиха. Отидохме в близко до Плевен село. Случаят беше на самоубийство - един самотен мъж се беше обесил. Не бях виждала умрял човек дотогава, какво остава за самоубиец. Не мога да кажа, че не ми се искаше да се обърна и да побягна. Но останах, защото съм на работа. Направих всичко, което е нужно. Няма да забравя как един от колегите се приближи и ми каза да си почина малко. После разбрах, че съм била бяла като платно. Но не си починах, продължих", спомня си момичето. Признава, че след този случай не е спала четири нощи. Задрямвах за малко, но се стрясках, казва тя. "Майка ми ми заяви, че трябва да си намеря друга работа. Аз работа си имам, казах и тя повече не повдигна този въпрос", разказва момичето. Валя твърди, че не избива никакви комплекси с професията си, просто това й харесва да прави. Не е и заради заплатата, защото тя е почти мизерна, като се има предвид какво изисква професията. Не съм мислила по този въпрос, отсича, когато я питам дали ще работи като дознател и след като се омъжи някой ден. Засега приятелят й, който е извън системата на МВР, приема и разбира нейния избор. "След като е с мен, трябва да приеме и професията ми. Както аз приемам неговата", категорична е Валя. Не смята, че професията й е мъжка и е изключително изненадана, когато разбира защо я интервюирам. "Няма мъжки и женски професии. Човек или може едно нещо, или не го може", в своя стил отсича Валя. И признава, че в нейния случай тя има още много да учи.
Редник Габриела Спасова: Ние сме по-издръжливи психически

Веселина ВАСИЛЕВА Редник Габриела Спасова е кадрова войничка в Пета Шипченска механизирана бригада в Плевен. През август ще станат три години откакто изпълнява длъжността автоматчик. Без да се колебае казва, че военната професия й е била детска мечта. И не само защото е дете на военни - баща й имал 30 години служба в Българската армия, майка й също била под пагон. Още щом завършила средното си образование Габриела без никакви проблеми издържала приемните изпити и реализирала мечтата си. Сега твърди, че е удовлетворена от професията си и казва, че в днешно време да си военнослужещ е много престижно. Затова не е работила и нищо друго, и занапред не мисли да се преориентира и да търси друга професионална реализация. Така чувствам сигурност - и по отношение на заплащането, и по отношение на добра реализация, споделя мотивите си да продължи да служи на родината редник Спасова. На едно от първите места като причина да избере тази професия тя изтъква, че я зарежда с много повече патриотизъм, отколкото всички останали длъжности, които би могла да заема в цивилния живот. Тя не смята, че това е мъжка професия и жените не се справят така добре като мъжете. "Даже напротив, заявява тя. - Ние на моменти сме по-силни от колегите си - не говоря само за физика, но и най-вече за психика". А психическото натоварване по думите й във военната професия също е голямо. Димитър Грънчаров, социолог: Всичко зависи от това дали си подходящ или не

Веселина ИЛИЕВА Разделението на професиите на мъжки и женски е нещо, което и исторически е било обусловено някога преди много векове, когато жената е трябвало да бъде съхранена, за да ражда деца, а за мъжа не е било толкова страшно, ако отиде да се бие на бойното поле и го заколят, твърди социологът от плевенското сдружение "Малки стъпки" Димитър Грънчаров. По думите му водещ фактор е бил по-голямата физическа сила, което не е единствено патент на силния пол, но е приоритет за него. Постепенно тези различия обаче изчезват и ако гледаме предубедено на подхода към професиите, всъщност нещата зависят от това дали си подготвен и дали си подходящ за съответната професия, а не дали си мъж или жена, смята още Грънчаров. Той даде пример с армията и масовото навлизане на дамите в нея. Според него в другите държави отдавна е установено, че жените са добри войници и в някои случаи по-добри от мъжете. Например изследване на военноморските сили на САЩ през 70 - 80-те години на XX век по отношение на съвместимост на екипажите на подводните лодки показало, че всъщност жените са много по-подходящи, защото са по-толерантни по отношение на лично пространство и споделянето му с други хора. А и психически били по-устойчиви на еднообразна работа, която е за по-продължителен период от време. Не на последно място - те са по-малки физически, което е важно за едно такова затворено пространство. "Друг пример, който може да се даде, е Либия и гвардията на Муамар Кадафи. Личната му охрана е съставена изцяло от жени", изтъкна Грънчаров. Според него я има и обратната страна на медала - мъже, които се опитват да навлязат в изцяло превзети от жените професии като медицинска сестра, социален работник и журналист например. По думите му това е признак на определен тип дискриминационно отношение, но и трите професии са свързани с високо напрежение и ниско заплащане. Точно това предопределя и непряката дискриминация да се назначават разни хора от другия пол при равни други условия, твърди той. В такъв смисъл и това е и причината пък жените да се ориентират към мъжките професии - по-малко напрежение и по-високо заплащане. "Много жени са успешни мениджъри, и то в едни такива области, които се приемаха за доста инфарктни като логистика, работа с транспорт, митници и т. н. Изключително успешни жени мениджъри има в тези области. Тук не става въпрос за превъзходство - от една страна е чиста биология, от друга страна по-скоро мотивацията е от значение: защо тя се предпочита на такава длъжност", обяснява Грънчаров. И подчертава, че това е така, защото все още не е тайна, че няма равнопоставеност във високите постове и жените са изключително мотивирани да покажат, че могат. "Тъй като те са още като белите врани в тази нова сфера и ако се провалят, всички казват - остави ги, те са жени. Докато, ако се провали мъжът, го няма този тип обобщение. Могат да кажат некадърник, но не мъжете са некадърници. Това е много силен мотивиращ ефект, който идва от общественото мнение. Освен това е и един тип натиск към самопринуда, затова и жените, които са на такива мъжки професии са доста по-взискателни към себе си", обобщава Димитър Грънчаров.

Публикувано във в-к "BG Север"

Нагоре