Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2009 20:38 - Вяра и традиции - Успение Богородично
Автор: bgsever Категория: Други   
Прочетен: 4534 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.08.2009 20:41



Успение Богородично е сред големите празници в християнския календар   Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните! (Тропар на предпразненството Успение Богородично)  
image
  В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица, заемат важно място, те са част от т. нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица - например Рождество Христово (25 декември), отчасти Благовещение (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария - Рождество Богородично (8 септември), Въведение Богородично (Ден на християнското семейство - 21 ноември) и Успение Богородично (15 август). Последният празник в православната църква е предшестван от 15-дневен пост. Отделно от тези големи празници съществуват и други, имащи вероизповедно или регионално значение. Например на 1 октомври (14 октомври по нов стил)

Православната църква празнува празника Покров Богородичен, на 8 декември Католическата църква чества Непорочното зачатие на Богородица.
Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Йоан да погребе тялото й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Пресвета Богородица имала още едно желание - да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Настъпил денят на нейното представяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост. Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията майка - те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота. По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията майка. Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели. На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили. (Из "Жития на светиите", Синодално издателство 1991 година)

В българската фолклорна традиция Рождество богородично често е наричано Малка Богородица, а Успение богородично - Голяма Богородица. Календарът на християните-българи е естествено съчетал в своя празничен ритуал християнската обредност с идващите от дълбока древност поверия и обичаи. Какъв е бил славянският и прабългарският календар научно е трудно да се установи. Твърде трудно е и да се обмисли връзката между регламентираните от църквата тържества и народните текстове, изпълнявани в деня на определен църковен празник. В бита на нашия народ обаче съжителството на езичеството и християнството, на християнския и предхристиянския обред е неоспорим факт.
Успение на Св. Богородица се чества на 15 август и е един от четирите велики църковни празници в чест на Божията Майка. На този ден църквата е отредила да се отслужва тържествена литургия и да се прави възношение (въздигане на хляба), наречено още панагия (от гр. "пресвета"). Този църковен обряд се спазва и до днес. В частност той е пренесен и се извършва при християнските погребения.

Според народната традиция в този ден никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на "свети места" за здраве. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона - дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите". На места се колят курбани и се правят сборове.

"До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама!"- така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. Тогава мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: "Нека Света Богородица да ни е на помощ!" В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ.

На обредната трапеза задължително трябва да има жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

На 15 август имен ден празнуват носещите имената Мария, Марияна, Мариана.
     Отец Петко:   Църквата не отрича народните обичаи, а ги благославя   image
  Нестандартна изложба навръх Преображение Господне (6 август) беше открита в ХГ "Илия Бешков" в Плевен. 30 икони от колекцията на галерията бяха изложени под наслов "Празници и вяра". Някои от тях за първи път бяха извадени от депо. Скритата идея на организаторите е чрез иконите да надникнем в националната обредност, в народния обичай, предаден през вековете и достигнал до нас, който едва ли познаваме достатъчно добре, но сме длъжни да съхраним и да предадем на следващите поколения. За да се запази както вярата, така и обредът; както ритуалът, така и канонът.
За реализирането на експозицията е получена благословията на дядо Игнатий - владиката на Плевенската митрополия.

За да бъде празникът истински беше поканен отец Петко Пандов, който припомни на присъстващите словата на Исус: "Където са вашите съкровища, са и вашите сърца. Ако човек е устремен към материалното, той гони материалното, ако е устремен към духовното - гони духовното.

image
Специално за читателите на "BG Север" свещеникът сподели свои мисли и разсъждения за църковните празници, иконите и вярата на българина:
  Празниците На Преображение Господне Исус Христос, знаейки, че съвсем скоро ще бъде унижен, бичуван и представен пред своите ученици по такъв начин, те ще изгубят вярата си в неговата божественост, той извиква няколко от тях и ги завежда на планината Тавор. Сега искам да ме видите в истинския ми вид - такъв какъвто съм аз като Бог, не като човек, казва им той. Христос приема плът, идва тук за да страда, да се мъчи и да загуби живота си заради човеците. Но идва, за да им покаже и своята идеална същност. На Тавор започва да излиза от него сияние. В Светото писание се казва: учениците видяха от него колкото можаха, защото те не могат да понесат цялата същност на идеалното. Падат на колене, закриват очите си и когато поглеждат, казват: Господи, толкова ни е хубаво тук, тук искаме да останем. Невероятен сблъсък между духовното и материалното - тогава, когато виждат духовното в неговата цялост, те не искат да се отдръпнат от него. Но хората често забравят това нещо. Църквата преди повече от 2000 г. поставя пред човека една цел - той да се обогоподоби, да се спаси, да заприлича на Бог, да се откаже от слабостите си, от омразата, от завистта и да засияе само с добродетели. Но това е много трудно. Тези, които успяват да изпълнят тези божии заръки в личния си живот наричаме светци. Всеки от тях прославя по различен начин Бога. Те биват сочени за пример на останалите християни - въпреки че са от плът. Понеже човек има различни сетива - очи, уши - църквата ги възпява в химни, създава служби за прослава на светците, но и рисува техни изображения. Те остават през вековете. Преди хората са били неграмотни, иконата ги е просвещавала, тя е била буквата на неграмотния, възпитава го, изгражда го като личност, като християнин, като българин. Иконата е знак за благородство, за човешко извисяване и напомня на българина, че и той може да стане такъв.
Църквата никога не е отричала това, което народът е имал като натрупвания преди появата на християнството, тя го е приобщавала и за всяко едно нещо е намирала начин то да бъде благословено. Има светец покровител на овчарите, на пчеларите, на рибарите, на земеделието, на плодородието - светците по различен начин са прославяли Бога, те са извършвали различни чудеса и винаги са помагали на обикновените хора.
  Иконите Смята се, че Богородица е възнесена с тяло. Такъв е пророк Илия, който е взет жив от земята. Има теологическа вяра, че Мария не е умряла, а е заспала, спестени са й били страданията от смъртта, след което тялото й е било взето тленно. Този с отсечените ръце на иконата, притежавана от галерията, е един евреин, който е искал да каже, че тя не е Божия майка. Исус Христос е спасител на човечеството, но вярата за него минава през еврейското тълкуване на юдеизма - те очакват Спасителя на света, Божия помазаник. Самото име Исус Христос е за две названия - Исус - спасител и Христос - божии помазаник. Евреите очакват да дойде, но когато се ражда, казват: не е той. Защото очакват човек с меч, който ще дойде, ще изгони римляните, ще ги освободи и те ще станат господари на света, всеки един от тях ще бъде един малък фараон и всички други ще им бъдат роби. Евреите така са си представяли своето господство. Когато Исус им казва: аз дойдох не за да ви направя господари, а за да възвися душите ви, те отговарят - не си ти. Този евреин от иконата (това е предание, няма го в църковното учение) отива и иска да бутне ковчега на Богородица и тогава ангелът му отсича ръцете. Често на някои икони са изобразени по няколко чудеса. Св. Георги например най-често е изобразяван как убива змея на кон, но друг път зад него има едно малко човече с чалма. Това са различни чудеса - в едното той убива змея, а в другото се съдържа следният случай: арапите отвличат едно малко дете и го взима един, който го кара да му прислугва. Бащата на това дете е бил свещеник. На всяка литургия се молел за сина си. Св. Георги взима детето с коня и за секунди го оставя до бащата, който се готви за литургия. Когато се обръща, вижда сина си. Затова този син се рисува с чалма, кърпа и ибрик на коня.
Произходът на иконите на Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през VIII век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Богородица (съществуват различни версии на този разказ), ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Богородица се добавя третата ръка, оттам и името на тези икони. Една от най-известните "Троеручици" е тази в Троянския манастир, където тя е храмова икона. Преданието приписва на тази икона твърде древен произход, но съдейки по стиловите особености, най-вероятно е тя да е рисувана в началото на VIII век въз основа на по-стар образец. Хиляди са вярващите, които на празника Успение Богородично се стичат в Троянския манастир, за да целунат иконата с Божията майка и да й се помолят за здраве.
  Светците Зависи с кое свое действие са се прославили пред Бог. Едни го правят с отшелничество - св. Иван Рилски, Антоний Велики. Те се наричат преподобни. Тези, които са били измъчвани и убити, се наричат мъченици, а тези които са мъчени, но не са убити, а осакатени, се наричан изповедници - на св. Максим изповедник са му отрязали езика, за да не може да проповядва. Тези, които са се отдали на учителска дейност - равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий. Има химнописци - Йоан Кокозел. За да бъде канонизиран един светец, той трябва да има няколко белега - първо да е бил признат приживе с непорочен живот (може да е извършвал убийства, но после да се е покаял и в момента на смъртта си да е отдаден на Бога). Възприето е схващането, че църквата е място, където нещата са чисти и непорочни. Това не е така - църквата е място на грешници, които търсят място да се подобрят, да спасят себе си, а не място на светци. Светците са на небето, стават светци само след като умрат. Вторият белег е, след като почине мощите му да са нетленни. Третото е над това тяло да се извършват чудеса.   Вярата От всички православни народи нашият е най-слабо религиозен. Дядо Славейков 1894 г. казва така по повод на опитите да се вземат вярващи от едната църква и да ги прехвърлят към друго вероизповедание - "викат че при българите дошли много протестанти. Българите нито протестанти, нито други ще станат, а ще си останат такива каквито са си сега - православни по име и безверници по душа. Ако имаше смяна на религията в минали времена, тя е ставала по убеждения. Но българинът, не познавайки своята религия или фанатично отрича всички останали и хвали своята, без да я познава, или не проявявайки интерес към своята, не проявява никакъв интерес и към другите". Аз съм православен, казва. А кога си ходил за последно на църква, го питам. Няма значение, аз съм българин. Може да си българин и без да си православен.
Ако отидете в делничен ден на голям празник в църквата "Св. Троица" в Плевен ще видите практикуващите християни. Те са там и в неделен ден, когато вали и е студено. В Плевен има около 500 - 600 практикуващи християни и може би 2 - 3 хиляди искрено вярващи, които не намират за необходимо да ходят редовно на църква. Те се виждат и познават.
  Мая ПАСКОВА  Публикувано във в-к "BG Север"



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473474
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031