Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 11:43 - 3 МАРТ - ВЧЕРА И ДНЕС
Автор: bgsever Категория: Други   
Прочетен: 3966 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.03.2009 11:45


Горталово - малкото селце с героично име

 

С легенди и история са пропити скалите на невероятния каньон на Чернялка

 

Майор Горталов

Героизмът има час, майоре.

Място даже - още незаето.

...Неохотно тръгнаха отгоре

в път обратен твоите момчета.

Заповед. А замъгли очите.

Мъката по теб - сълзи отрони.

И сърцата повече не питат

молещо при теб да се подслонят...

С теб остана дадената дума

и честта човешка. Не дочака

кръста си за храброст след куршумите

на невероятната атака.

Щеше да те вдигне над главите

ентусиазираната рота,

въпреки стотиците убити

на безсмъртната и страшна кота...

А сега: настръхнали и диви

таборите идат - фес до феса!

Сам срещу хиляда! Не унивай.

Още не е късно - ей ги де са...

Не! Не можеш. - Чакат твоя пример

дъх стаили, векове и хора!

Падат десет! Но накрая трима

като знаме вдигат те нагоре...

Полетът ти в миг легенда ражда -

най-красивата и най-жестока -

от една многовековна жажда

и любов - от Дунав по-дълбока!

А смъртта ти всъщност е начало

на живот, разлистил клон и в мене.

Всеки има по един Горталов

в себе си. Дали осъществен е?...

Веселин ЧЕРНЯЛСКИ

image 

Разцепен камък е една от най-големите забележителности на Горталов

image

Веселин Ганчев показва мястото, където е била къща-та на баба Трифона, приютявала майор Горталов

image

Гостите на селото се впечатляват и от постройката в пещерата

 

Ралица ПЕТРОВА

Тази година се навършват 170 г. от рождението на Фьодор Матвеевич Горталов. Няма плевенчанин, който да не е чувал за великия подвиг на майора, дал живота си за свободата на България. Тази, която официално бе призната със Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., само три месеца след битката за Плевен, която изиграва решаваща роля за изхода на войната. И в която битка се е сражавал и загива геройски Горталов. Великият руски воин е роден през 1839 г. и започва военната си служба по време на Кримската война. Участва в отбраната на Севастопол. Когато започва Руско-турската война от 1877 - 1878 г., Фьодор Горталов е с чин капитан и командир на 3 рота от 68-и пехотен Владимировски полк. По време на третия щурм на Плевен кап. Горталов е включен в отряда на ген. Скобелев, който след превземането на редут №1 (Кованлък) го назначава за комендант на укреплението. В отговор Скобелев получава честната му офицерска дума, че докато е жив, няма да предаде редута на неприятеля. След като Горталов и войниците му отбиват пет турски контраатаки, на 31 август 1877 Белият генерал със сълзи на очи заповядва отстъпление, тъй като задържането на врага ставало вече невъзможно. Фьодор Матвеeвич обаче не може да престъпи обещанието си и решава да остане до край в заетия редут. Последвали го доброволно около едно отделение руски войници. Всички те загиват по време на шестата турска атака, а Горталов, давайки последен отпор, е издигнат на турските щикове във въздуха като знаме.


Днес името на великия руски воин носи малко китно селце в Плевенско, наричано преди 1934 г. Карагуй. Днес Горталово, в което живеят около 160 души, е пълно с история и легенди. За майор Горталов в селото знаят почти всички. Почитат паметта му и на 3 март, и всяка втора седмица на август, откакто селцето носи неговото име. Ликът му гледа от барелефа пред кметството, до него преди пет години е поставена паметна плоча на загиналите в освободителната война местни жители.


За човека Фьодор Матвеевич не се знае много. Говори се предимно за героя Горталов. Единствено местните от бившето Карагуй са разказвали на своите потомци за земния и естествен пълководец, защото са имали пряк контакт с него. Те не са очевидци на последвалия му героичен подвиг на Кованлъка, но са стискали ръката му, слушали са думите му, отговаряли са на усмивките му. Защото през май - юни 1877 г. в местността Карагуйски дол в днешно Горталово са били на стан Бургския улански полк, 62-ри пехотен Суздалски полк, Владимировския полк, като ротата на майор Горталов е била в голямата си час разквартирована в с Карагуй.


Няма горталчанин, който да не е слушал от своите предци за изключително ведрия и земен Горталов, за тръпката от контакта с него. Всички от селото са се отнасяли към Фьодро Матвеевич топло и радушно. Старите хора са ми разказвали, че с майора местните общували не със страхопочитание, а с обич, разказва бившият учител и дългогодишен читалищен деец Веселин Ганчев. И повежда към мястото, където някога се е издигала къщата на баба Трифона. Лично майорът е пребивавал на това място, тук е спял, хранил се е, разказва Ганчев. И сълзи пълнят очите му, когато отправя поглед напред към мястото. Тук вече не е останало нищо. Само празен двор, затрупан под дебела снежна покривка. Постройка няма. Единствено дървета. Но във въздуха все още витае духът на историята. Който може да се почувства така осезаемо единствено тук, в Горталово.


Освен на 3 март вече пет години през втората седмица на август горталовци почитат паметта на майора. Тогава е и празникът на селото. През 2009 г., когато се навършват 170 г. от рождението на Горталов, се опитваме да се свържем с проф. Божидар Димитров и да поискаме съдействие от него да издирим живи близки и роднини на майора, разказва Пенка Русева, библиотекар-секретар на читалище "Херион".

От културния институт в селото, който учудващо продължава да организира всеки месец различни мероприятия, са амбицирани тази година тържествата да бъдат още по-запомнящи се.

Горталово носи сегашното си име от 1934 г. Селото е разположено в невероятно красивия каньон на река Чернялка.

Историята тук блика от всяка цепнатина в скалите, легендите витаят във въздуха. "Винаги съм имал чувството, че съм се родил в някаква приказка. Не че животът ми е приказен или се изживявам като приказен герой. Нищо подобно. просто съм роден и израсъл в приказен край - родното ми село Горталово е разположено в невероятно красив каньон, в който величествените скали и малката, но непредвидима река Чернялка безспорно са били неми свидетели на какви ли не исторически превратности, житейски съдби и събития. Де да можеха като в приказките да проговорят! Но нашата приказка е друга. Тогава майката Земя, люляла в скута си толкова много човешки поколения, разбиращо ни подава ръка - откритите в недрата й случайно или не останки от крепостни стени и жилища, отломки от керамични и метални съдове и накити, проядени от времето подобия на копия, мечове и стрели, чудновати понякога части от оръдия на труда и бита, почернели от забрава и бездействие стари и по-нови монети будят сериозни размисли и предположения. Остава ни по-трудното - тези безспорни знаци и свидетелства да се подредят в мозайката на времето, наречена историческо минало". Така започва книгата си "Поглед в миналото на с. Горталово" Веселин Чернялски (Ганчев), който решава, че вече е крайно време някой да разкаже историята на родното му село и събира проучванията си в книга, издадена през 2004 г. Авторът дълго време проучва, търси, анализира, за да може да даде най-достоверна информация за началото - от кога го има селото. Казва, че в официалните турски документи е записана годината 1496-а, но според него поселището е много по-старо. В книгата си Чернялски цитира изследователя Васил Миков, според когото названието на селото е турски изговор на формата "крагуй", която има прабългарски произход и е със значение сокол, ястреб. Прабългарите са били изкусни майстори в опитомяването и дресирането на тези птици. Използвали са ги не само за лов, а и при бойни действия. По време на турското робство някои селища са били с по-особен статут.

Едни са шиели дрехи за аскера и са ги наричали терзи. Други, наричани доганари, са отглеждали ловни кучета. А трети, които отглеждали ловни соколи, са наричани крагуерари.

Тъжното е, че вече десетилетия наред като че ли само иманярите проявяват основателен интерес към многобройните калета, градища и други исторически забележителности в околността. Типичен пример за "открадната" история е съществувалата грамадна каменна колона - Мечока, достигаща 11 м височина и заемаща 6 кв. м, прилепена до скалата. Получила е името си от фигурките на мечки по нея, отчупени от неизвестен злосторник още преди идването на археолозите. Според изследователи те са били по-стари дори от тези, открити при разкопките в Абоба (древна Плиска).


Изключителна забележителност в селото е т. нар. Разцепен камък. Това е висока около 25 м скала, която сякаш е разрязана като буца сирене. Според легендата по тия места Крали Марко се бил с Муса Кесаджия три дни и три нощи. Накрая, усетил, че не може да надвие чутовния българин - черният арапин ударил на бяг. Тук някъде Крали Марко изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, със сабята дипленица халосал скалата. Легенда витае и около т. нар. Момина дупка. Тя представлява своеобразен лабиринт от тунели високо в скалата с два входа на около 15 - 20 метра. Двата входа са свързани. Разклонение води към дълбока пропаст. Името си този скален лабиринт носи от преданието, според което по време на робството някакъв турски големец си харесал за харема две хубави местни моми. Не искайки да приемат чуждата вяра, те успели да избягат и се укрили тук. Седмици обитавали лабиринта, а близките им носели храна. Един циганин обаче случайно ги забелязал и ги предал на турците. По заповед на големеца входовете били завардени от заптиета, а други - с факли тръгнали из лабиринта да ги хванат. Красавиците излезли над пропастта, оплели косите си една в друга и полетели надолу...


Тръгвайки от Горталово в посока към с. Къртожабене надолу по река Чернелка още в самото село на десния скат на каньона се вижда Горталовската пещера, в която има постройка.

Двете пещери, близо до скалната колона Мечока, са ползвани като скални църкви до към средата на XIX век. Над пещерата Момина дупка е късноантичната и средновековна крепост Градище. На западния бряг има остатъци от римския път Никополис ад Иструм - Сердика. Той минавал край с. Карагуй, Крушовица, Садовец. Слизал в каньона близо до Капчука и излизал от запад при Върли дол.


Вниманието привлича и направената в скалата наблюдателница, наречена Царева дупка. В неголямо помещение над цепнатината сръчни майстори са изработили в камъка маса и пейка. И тази забележителност е обвързана с легенда. Знае се, че най-голям отпор на турците при падането на България под робство дали укрепените центрове Плевен, Ловеч и Враца. Продължителна и тежка била борбата за Кайлъшката крепост. Разказва се, че в нея взел участие самият цар Иван Шишман. По всяка вероятност убежището-наблюдателница е било построено за него...

Всеки, решил да се разходи по екопътеката на Чернялка, може да види още изключителни забележителности в района на с. Горталово, като местността Баба Радица, Черната пещера, Аладжанската пропаст, необикновеният дълбок кладенец Провъртеника и др. Именно красотата на невероятния каньон и витаещият дух на историята привличат посетители и туристи, разказва кметът на Горталово Пламен Петков. Той е убеден, че на това място може да се развива изключително успешно селският туризъм. "По екопътеката направихме седем навеса с барбекюта с по 20 места - кътове за отдих, има кошчета за боклук, тоалетни. През последните години се забелязва засилен интерес към местността и Чернялка (има и интерес към къщи в селото - дойдоха англичани, италианци). Но посетителите идват, разглеждат и си отиват. Не оставят нищо в Горталово. Затова съм убеден, че бъдещето е в селския туризъм, казва Петков. Все още обаче местните са по-консервативно настроени. Предимно възрастните хора се притесняват да пускат "чужди хора" в домовете си, а и са нужни известни инвестиции. "Би било хубаво да се направи страница към сайта на община Плевен в интернет за екопътеката на Чернялка. Така ще популяризираме това, което можем да предложим на гостите", допълва кметът.


До края на годината се очаква да бъде решен най-същественият проблем на Горталово - липсата на вода в половината село. След което интересът към населеното място вероятно ще стане още по-голям. Очакванията са до декември 2009 г. да бъде направен водонаборен резервоар, с което "сушата" за местните да приключи.

Поставянето на клетка на мобилен оператор в околността пък окончателно ще реши проблемите с комуникацията, казва Пламен Петков. Сега джиесемите са с непостоянен обхват, заради разположението на селото ниско в каньона. Поставянето на такава клетка обаче е доста трудно, тъй като местността е защитена, признава кметът. Но е оптимист, че във времето и това ще се случи.

"Предложих тази година да влезе в бюджета и изграждането на параклис. Навремето е имало скална църква. В нея е имало две икони, изработени в самата скала. За съжаление през 1905 г. наш съселянин, подгонен от немотията, с кирка разбил иконите, за да търси зад тях скрито имане. 
И сега хората имат нужда от храм.

Направихме инициативен комитет на общоселско събрание за събиране на средства за строежа на параклис. Успяхме да платим изготвянето на една част от плановете, останалите средства са от дарения. Плановете са готови и ще се внесат в общината за одобрение. Хората са готови дори с доброволен труд да помогнат за изграждането", споделя намеренията си Петков.


Друго, което си е поставил за цел кметът, за да направи селото по-хубаво и удобно място за живеене, е изграждане на мост в центъра. Преди години поредната лудория на Чернялка отнесла съоръжението и днес е монтиран временен пешеходен мост. Иска ми се да го разширим, по него да минават коли, за да могат двете части на селото да се съединят, обяснява Пламен Петков.

"Бързеите на малката, но наистина непредвидима рекичка Чернялка с непознатия език на своя ромол сякаш нашепват нещо. Но в тях текат млади и спокойни води, не онези - кървавите, които според легендата са дали името на реката. А кога са текли тези води? И само веднъж ли е било това? Кой знае... Тогава реката дни и нощи мъкнела труповете на убитите българи. Така гласи легендата. Дали това е станало при разсипването на цяла Северозападна България по време и след голямото, но малко известно въстание през 1598 г.?", пита се Чернялски.

Или името на реката е свързано с нрава й - след проливни дъждове или бързо пролетно топене на снеговете тя наистина става страшна и водната стихия помита всичко по пътя си надолу... Още поколения ще търсят отговори...




Тагове:   март,   Вчера,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2750009
Постинги: 699
Коментари: 2532
Гласове: 7768
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031